Психиатрите твърдят, че броят на болните от булимия расте с всеки изминал ден. Страдащите от нея скриват състоянието си от околните, защото им е крайно неприятно да се говори за този проблем
ОСНОВНИТЕ ПРИЗНАЦИ НА БОЛЕСТТА СА
Депресия, чувство за вина и ненавист към самия себе си.
Усещане за липса на самоконтрол.
Постоянна потребност от одобрението на другите.
Изкривени и лъжливи представи за нормално собствено тегло.
Характерното за тежка булимия, изискваща спешно лечение в болница:
Силно колебание в теглото – 5-10 кг нагоре или надолу.
Хронично раздразнение в областта на гърлото.
Умора и болки в мускулите.
Изпадане на зъбите.
Подпухване на жлезите около ушите.
Отстрани пристъпите на булимия изглеждат направо шокиращо. По принцип те преминават по един и същи начин: загрижената за наднорменото си тегло жена, която изчислява всеки изяден грам храна, изведнъж буквално се нахвърля върху всичко, което има в хладилника. Специалистите дори наричат такива жени гуляйджии, защото в такъв момент изяждат толкова храна, че набират калории не за един, а за цели три дни напред.
След натъпкването с такова количество ядене чувството на успокоение веднага се сменя с разкаяние и чувство за вина, защото са проявили такава слабост и малодушие. И всичко завършва с това, че лакомницата трескаво търси начин да се освободи от изяденото и сама предизвиква повръщане. С времето обаче тя свиква с такъв стил на хранително поведение. Образува се един порочен кръг. Някои жени с диагноза булимия получават такива пристъпи на лакомия и повръщане по няколко пъти в седмицата. И това съответно се отразява на тяхното състояние. Застигат ги всякакви проблеми – от заболявания на бъбреците и стомашно-чревния тракт до сърдечна аритмия и кариес, защото съдържащите се в повръщаната маса киселини разяждат зъбния емайл.
“КАТО ПОХАПНА И МИ ОЛЕКВА”
Болестта дава отпечатък и върху поведението на страдащите от булимия. Според психиатрите и ендокринолозите булимичните хранителни сривове и предшестващите ги неуспешни опити да отслабнат травмират психиката на жената. Тя “зацикля” върху това, което преживява, и неминуемо стига до депресия и нервни сривове. Нещастните, стигнали до крайна степен на отчаянието жени, се опитват да приглушат това състояние… с ядене. “Като похапна и ми олеква” – това е най-честото обяснение, което слушат психотерапевтите. Но най-парадоксалното е, че болните от булимия не страдат от наднормено тегло. По принцип тези жени са с нормални килограми и телосложение и с нищо не се различават от околните. И затова може би е трудно да се разпознаят болните от булимия. И все пак има признаци, които могат да подскажат на психиатрите за какво става дума. Например излишно почти на границата на здравия разум безпокойство за външния вид и теглото. И в същото време непреодолимо влечение към висококалорична храна, повръщане след всяко обилно ядене. И това се случва най-малко два пъти в седмицата.
ЗАВИСИМОСТТА ОТ ХРАНАТА Е ЕДНАКВА С ТАЗИ ОТ НАРКОТИЦИТЕ
По думите на специалистите навикът да нормализират психологичното си състояние с ядене е заложен още от детството. Когато родителите измислят какво ли не, за да накарат детето да яде: “Това за мама, това за тати”, или “Ако си изядеш супата, ще получиш сладолед” и т.н., те не подозират каква голяма вреда нанасят на своето дете. Много е трудно човек да се справи с хранителните си навици, почти толкова трудно, колкото и да откаже цигарите. По силата на психологичната зависимост, булимията стои наред с такива прояви на човешките слабости като наркотиците, алкохола, компютърната мания, работохолизмът.
Без намесата на психиатър това състояние не може да се овладее. Отличителна черта на всички страдащи от булимия е пониженото самочувствие и многото комплекси. Те ядат банички и колбаси и по този начин запълват пустотата и празнотата в личния и професионалния си живот. Началото на булимията винаги започва с някакъв стрес.
ЛЕЧЕНИЕТО Е В СПЕЦИАЛИЗИРАНИ КЛИНИКИ С ПОМОЩТА НА ПСИХИАТРИ И ЕНДОКРИНОЛОЗИ
В някои специализирани центрове по психиатрия и ендокринология лекарите прилагат оригинална технология.
През цялото време на лечението жените си водят специални дневници, където отбелязват малките изменения в своето състояние. И се научават да живеят в хармония със собственото си тяло и със самата себе си. Те успяват да стигнат дотам, че с погнуса и потрес да си спомнят за доскорошните си комплекси. Прилага се и индивидуална психотерапия, която допълва приема на съвременни антидепресанти.
