Водата от аязмото на „Света Марина“ е целебна за очни болести и за кожни екземи, твърдят възрастни карловци. Тя носи изцерение и от други здравословни проблеми и тревожни състояния. Още преди няколко века вярващи възрастни жени ходили всяка година на 17 юли, деня на света Марина, на брега на Стара река. Разравяли сухата пръст с ръце и от там бликвала вода. Те поставяли чучурче, за да хванат водата, палили свещи, наливали вода и носили вкъщи за здраве и изцеление. След това водата около чучурчето изчезвала, наоколо всичко запустявало, но същия ден на следващата година ритуалът се повтарял отново.
Храм, носещ името на „Света Марина“, покровителката на Карлово, бил построен още в ранното Средновековие, но по време на турското робство той бил разрушен и върху него била изградена джамия. През 1909 година бил построен параклис, вкопан в земята, през 50-те години обаче властите го събарят и затрупват аязмото, което се намира на около 200 метра северно от него.
На 25 май 1993 година карловската пророчица Алина сънувала сън, от който ставало ясно, че параклисът „Света Марина“ трябва да бъде възстановен от скулпторите Николина Канарова и Недко Кръстев и от покойния вече отец Васил Василев. Тъй като никой не подлага на съмнение думите на Алина, те се събират, свещеникът прави първата копка. Нина рисува първата икона на светицата, а съпругът й Недко я гравира върху камък. Иконата е поставена на мястото, където в миналото се намирал параклисът (на около 50 крачки на юг от Арапския мост, по десния бряг на Стара река, в .’центъра на Карлово), а работата по неговото възстановяване започва. Недко работи повече от пет месеца, за да докара водата от старото аязмо в чешмата на параклиса, а Нина рисува на северната стена на параклиса нова икона на света Марина. Чудодейната вода потича на тънка струйка отново. Параклисът трябва да е отворен, да няма врата, да няма покрив, и всеки, който влезе в него и с вяра в Бога се помоли за нещо, то ще му бъде дадено, било внушението, което хората, възстановили параклиса, получили свише.
За карловци вярата в света Марина и целебната вода на аязмото е нещо изконно, то се предава от поколение на поколение. Чудната сила на водата обаче всеки ден откриват и хора от други краища на страната. В първите дни, когато потича тънката струйка, тук идва варненец, пратен от Ванга. Човекът ходил до Петрич, а пророчицата му казала, че утешение за своите кахъри ще получи, след като посети параклиса „Света Марина“.- в Карлово и му указала точното място. След него дошъл човек от Македония да търси изцеление за очите си. Бил прехвърлил вече 70-те, но си спомнил, че като младеж е минавал по тези места и знаел, че водата в параклиса „Света Марина’ лекува очи. Пак по това време Атанаска, клисарка в една от карловските църкви, сънувала жена, която й се представила за Богородица. В съня си Атанаска разговаряла с нея в параклиса и и казала, че един от камъните носи изцеление. Да, потвърдила, Богородица, за които вярва. Когато сутринта Атанаска отишла в параклиса да види камъка, бързо го открила, защото върху него имало оставен букет.
Сега, след като храмът беше възстановен, той не остава без цветя и без хора. Скоро карловка от турски произход припомни какво й се случило на това място. Било около година преди да бъде възстановен храмът. Била бременна, скоро щяла да ражда. Минавала от там през зимата и се подхлъзнала и паднала. Понеже се ударила лошо, се изплашила се и се помолила детето й да остане живо и да се роди здраво. Така и станало. Когато реставрирали параклиса, тя била сред първите, които оставили цветя на света Марина.
