На 21 май в района на Странджа планина празнуват нестинарите.
И до днес буди почуда и възхита силата на българския дух.
За това, как българите са започнали да играят по жарава, има стара легенда от Странджа планина.
Било много отдавна, в ония времена, когато Господ ходел всред хората. Един ден му дотежало да се разправя с хорските дела и намислил да си намери помощник.
Чудел се как да го изпита във вярност и наумил. Наклал огън до небето и събрал всички ергени.
Когато огънят станал на червена жарава, рекъл: “Който влезе в огъня с боси нозе и ми поиграе по жаравата, той ще ми стане помощник!” Гледали ергените живата жар и не се решавали да се събуят.
Но се намерил един смелчага, името му било Костадин, влязъл бос в огъня, играл в огнената жарава и нищо не му станало. Него взел Господ за помощник.
Минало година време и на Костадин му се приискало да се ожени.
Господ кандисал и, за да му избере достойна невяста, подложил момите на същото изпитание. Мома Елена играла боса в огъня и Бог благословил този ден да носи името на двамата – Костадин и Елена.
Оттогава българите играят нестинари.
Още в зори млади и стари подготвят дървата за огъня. Настане ли вечерня, клепалото бие.
Момчета с икони и нестинарите обикалят три пъти около черквата и застават до разстланата жар.
Писва гайда, тъпанът зачестява и нестинарите заиграват с боси нозе. Първом около огъня, а като ги “прихване”, нагазват в жарта.
Ритъмът е омаен, обземащ, свещен, накъсван от пронизителното нестинарско “ваа-ах!” играят с “опашатата” икона, пипат с ръце жарта, а около тях огнената вакханалия пръска на талази искри.
Нестинарят играе в огъня, без да усеща болка и да изгаря нозете си, въпреки че температурата на разтопената жар е между 400 и 800 °С.
По ходилата му няма никакви следи от изгаряния и на другия ден той ходи така леко и свободно, както и по време на играта в огъня.
Това за вярващите е явно доказателство за свръхчовешки сили – светецът в този ден пази нестинарите.
Някои обясняват обезчувствяването и неизгарянето на ходилата с външни средства – с газенето в кал, със загрубяването на стъпалата през лятото или пък с използването на лековити мазила.
Но етнографи са доказали, че нестинарите не използват никакви помощни средства. Тогава?
Една от причините за неизгарянето е, че огнеходците преминават много бързо върху жаравата, като задържат стъпалата си само за части от секундата.
Но има и друго, много по-важно обстоятелство – подготовката да станеш нестинар.
Между средствата за подготвяне на екстаза у нестинарите съществено значение има постът, очистването с вода, съзерцанието и психическата нагласа – именно чрез психическа нагласа се постига охлаждане на крайниците, свиване на кръвоносните съдове на краката и изчезване или намаляване усета за топлина, съответно за болка.
Екстазното състояние, в което нестинарят изпада по време на обреда, още повече засилва физиологичната пренагласа към обезболяване и неизгаряне.
След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички за здраве и берекет.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: