Чудеса.net
Нестинарството е чисто българска традиция, а знаем толкова малко за нея.
Вярно, тя се е практикувала в миналото, но все още има живи нестинари в Странджа планина, които могат да ни осветлят за истинската същност на този обред, ако, разбира се, и те могат да го обяснят
ТОВА Е НАЙ-ЗАГАДЪЧНИЯТ ТАНЦ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
За всички е загадка как хора, наши сънародници, могат да играят върху разгорещени въглени, на които бързо може да кипне вода.
Учените не могат да разберат защо тези хора не изпитват никаква болка и какво ги предпазва от изгаряния. Отстрани техните движения изглеждат доста странни.
Ръцете ту внезапно се вдигат нагоре, ту плавно се отпускат надолу.
А самият танцьор не съпровожда танца си нито с викове и крясъци, нито с някакви мистични звуци…
Като че ли нашите български нестинарски танци правят повече впечатление на туристите. Те дотолкова са удивени, че понякога опитват да направят същото. И съответно – изгаряния.
Обувките им се стопяват, температурата на разгорелите въглени достига 500 градуса.
В София има специален институт, който изучава този феномен – как, по какъв начин нестинарите могат без проблем да ходят по огъня.
РАЗЛИЧНИ ВЕРСИИ, НО НИТО ЕДНА ДОКАЗАНА
“Ние вече шестдесет години изследваме този феномен – казва професор Елена Младенова. – Какво ли не се изговори за тези уникални танцьори. Едни казваха, че жарта от огъня се блокира от пепелта. Други – че тайната на нестинарството е в съвсем краткия контакт на краката с разпалените въглени.
Вярно, че танцьорите се движат бързо по въглените, но това продължава цели 10 минути. Търсили сме обяснения в ниската топлопроводимост на горящото дърво.
Други виждат в ходенето по огъня не нещо друго, а истински гимнастически фокус, предполагайки, че ходилата на танцуващите никога не влизат в такова съприкосновение с огъня, което би могло да им навреди.
Някои пък са почти убедени, че ги пази потта, която охлажда и създава предпазен слой между кожата на нестинаря и повърхността, по която той ходи.
Обаче всички тези хипотези останаха недоказани”.
Струва си да видите и:
НЕОБЯСНИМО Е ЗАЩО НЕ ПОЛУЧАВАТ УВРЕЖДАНИЯ
Опитите да се обясни нестинарският феномен, както и преди, се оказват безуспешни. Няколко немски учени дори се опитали да се присъединят към гръцки нестинари на ежегоден фестивал в чест на Свети Константин. И били отведени от празника с трета степен изгаряния. Колкото повече въпроси, толкова повече удивителни отговори.
Медиците установили например, че кожата на стъпалата на повечето нестинари е нежна, без уплътнения и независимо колко дълго са играли върху огъня, те не получават абсолютно никакви следи от изгаряния. А нестинарите често заравят краката си до глезените във въглените, посипвайки целите си стъпала.
Много учени са категорични в твърденията си, че при температура над 70 градуса белтъчините на човека излизат от строя (пресичат се), а температурата на въглените е минимум 400 градуса. Факт е, че нестинарите изпадат в особено психично състояние по време на танца и с това може да се обясни тяхната нечувствителност към огъня. Но как да се обясни, че не се случват никакви физически увреждания. Това не може да се обясни от науката.
КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА ПЪРВИ МИНАВАТ ПО ОГЪНЯ – НЕВИДИМИ
Жарта е съвсем истинска – още от сутринта се подпалват две каруци дърва и тя се приготвя. Необяснимо е (от всяка гледна точка) как роклята на нестинарката пада в нея и не изгаря. И това се отнася не само за роклята, а и за други предмети. Докосващите се до въглените облекла не се подпалват. Свидетели твърдят, че е имало случаи нестинари да сядат в огъня, облечени в обичайните си дрехи, дори някои от тях са лягали.
Смята се, че първи по огъня минават Константин и Елена, а след това вече се разрешава на жените да танцуват. Мъжете по-рядко участват в обреда. Още нещо необяснимо: този обред е напълно безопасен за децата. По време на танца нестинарите често вземат деца със себе си, като ги държат на ръце, за да изгонят злите духове от тях. Когато пораснат, такива деца стават много щастливи.
“СВЕТИ КОНСТАНТИН МЕ ПРЕДУПРЕДИ, ЧЕ ВЪРША ГРЯХ”
Вече споменахме, че селата, в които все още може да се намерят нестинари, се намират в Странджа планина. В едно от тези села вече 200 години има специално място за танци, а и малка църквичка. От нея по време на обреда се взема специална икона – тази на светиите Константин и Елена.
Местните жители не помнят как е “дошъл” този мистичен танц в техния район. 65- одишният нестинар Иван Зайков отначало минавал по въглените заедно със съпругата си. Но по време на един от танците на жена му се подпалила дрехата, но забележете – част от горната дреха, която няма никакво съприкосновение с огъня. Тя приела това за лош знак: “Свети Константин ми даде възможност да ходя по огъня, а аз танцувам за пари. Това е грях и затова той ме предупреди” – казва тя. Сега жената на Иван Зайков вече не танцува, но той продължава да го прави пред погледите на туристите – нали трябва да се живее.
ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ИЗКЛЮЧИ СЪЗНАНИЕТО СИ ОТ ТОВА, КОЕТО ВЪРШИ
По принцип нестинарите възприемат своята способност като дарба. Но понеже непрекъснато ги питат как става всичко, те вече се опитват да предложат и методика.
Ето какво споделя бай Иван: “Основното, което аз съм разбрал, е, че трябва плътно да притискам стъпалата си към въглените по време на танца, за да не проникне въздух. Също така трябва плътно да свивам пръстите, за да не изскочи между тях искра. И не на последно място, човек трябва да изключи съзнанието си от това, което върши, да не мисли”. Нестинарите леко се носят във вихъра на танца по въглените с адска температура, но ако в спокойна обстановка някой допре до крака на такъв танцьор запалена цигара, той ще го отдръпне рязко. Във всички случаи танцът върху въглените не може да се изпълнява от случайни хора. Задължителна е вътрешната одухотвореност.
“НИЕ ХОДИМ СЛЕД СВЕТИИТЕ, ЗНАЧИ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА НИ СЕ СЛУЧИ”
Нестинарите наистина изпадат в транс. Преди да тръгнат към огнения подиум, те дълго време се молят и изпадат в религиозен екстаз. Много от тях казват, че изпълнявайки танца, усещат прилив на сили и невероятни възможности. Преодоляването магията на огъня поражда в тях страст и някаква необикновена радост. Те са абсолютно убедени, че преди тях по същите тези въглени вървят светиите. А това означава, че на идващите след светиите хора не може да им се случи нищо лошо, нищо не може да ги увреди.
И още нещо странно. При другите хора, които не са се родили в нестинарските странджански села, този обред не се получава – уж правилно извършват всичко, но не могат и не могат да го направят. Дали причината е в истинската вяра в светиите, както тук смятат, или е в нещо друго – никой не знае. Ние, българите, продължаваме да смятаме, че нестинарският обред е проява на силен национален дух. Той никога не ни е липсвал, и то след векове тежък угнетяващ живот. На някои хора това умение се предава по генетичен път, по наследство.
НЕСТИНАРСКОТО ИЗКУСТВО БАВНО ИЗЧЕЗВА
Нестинарското изкуство бавно изчезва. За съжаление, такива са спецификите на атомния век – той изтри от лицето на планетата многото подобни традиции, пазили се хиляди години. Вероятно след 10-15 години този феномен напълно ще изчезне и у нас, в България, където единствено засега все още го има. Освен цитирания от нас бай Иван Зайков, само една-две по-стари жени от странджанските села умеят да ходят по нагорещените въглени. Може би дълго ще се вглеждаме в пламъците на останалия в планината Странджа отдавна изчезнал отглас на стара империя…
