Тюркоазът е мистичен камък

Преданието, че костите на хора, попаднали в плен на истинска любов, се превръщат в тюркоаз, принадлежи на персийците.

Имали са право да предполагат, че е така – най-хубавият, с цвят на бистро синьо небе тюркоаз, се намира по техните земи.

Имаме още един доста хубав материал по темата ТУК: Всичко за камъка тюркоаз, носителят на щастието!

Всеки, който прочете тези редове, ще се усмихне.

Глупавият ще си помисли, че му поднасят някоя шарлатания, умният – че става дума за иносказание – едно се казва, а друго се разбира.

Мъдрият ще се зачете и ще разбере за какво наистина става дума.

А в Европа – люлката на класическата цивилизация, никъде го нямаше с това качество.

Поне доскоро – докато големият наш учен Ангел Кунов откри българско находище на тюркоаз в Източните Родопи – със същия цвят като персийския!

Дотук е интересно само за специалистите, а уважаемият читател ще си каже: Е, и къде всъщност е гвоздейчето, което чака да бъде забито?

Ето къде е: съвсем наскоро, при експедиция в същата тая планина, открихме минерал с прекрасен тюркоазен цвят, тежък точно 152 грама.

Размерите му са шест на седем сантиметра – колкото цигарена кутия.

За такъв тюркоаз биха могли да мечтаят и в наследника на Персия – днешен Иран.

Те наистина могат да мечтаят, защото намереният от нас къс потвърждава казаното от техните прадеди – то е кост, превърната в тюркоаз!

Истинска, много добре запазена кост, която не иска да си напрягаш мозъка, за да я възприемеш като такава.

Всеки може да я види и пипне, без да се налага да плаща за това.

Тук ще цитирам уважавания от нас известен китайски лекар д-р Ван, който в началото на една от своите книги пише, че отправящият каквото и да е послание към другите автор трябва да се отнася изключително отговорно към това, което казва.

Напълно съм съгласен с него, затова отделих немалко време да потърся къде е мястото на намереното от нас.

Не казвам “откритие”, “уникат”, “сензация” – не!

Просто кост, превърната в тюркоаз.

ТЮРКОАЗЪТ Е ПОЗНАТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ ДЪЛБОКА ДРЕВНОСТ

Украшения от него са намирани в Египет, Мексико и, разбира се, в страните от Средна Азия, където обработката му датира отпреди шест хиляди години.

Персийците са го наричали “фируза”, което идва от арабското “фирузадж” – “камък, даряващ победата”.

Оттам идва и руското название “бирюза”.

В Европа се използват две названия – френското “тюркоаз” и немското “тюркиз”.

И двете означават едно и също – “донесен от Турция”, тъй като оттам най-напред е попаднал на Стария континент.

Наличието на двете имена е много удобно за търговците, чиито сергии са зарити с ментета, представяни за скъпоценния камък.

Като им кажеш: “Това не е тюркоаз!”, те веднага се съгласяват:

“Не е! Тюркиз е!“

От минераложка гледна точка тюркоазът е воден фосфат на медта и алуминия.

Именно присъствието на мед в състава му придава неподражаемия син цвят, който в много случаи преминава в синьозелен, зелен, дори сив – при наличието на различни примеси, например желязо.

Но присъствието на водни молекули в неговата формула го нарежда сред най-капризните представители на минералния свят.

Водата реагира на различни външни дразнители (съвсем наскоро добиха популярност и в България изследванията на японците за нейната памет) и променя структурата на камъка – носен като бижу, много често той започва да се обезцветява или се напуква, предупреждавайки по този начин, че не всичко в организма е в ред.

В интерес на истината, малцина в нашата страна са държали в ръцете си истински тюркоаз.

Цената на обработените изделия от него се движи от 50 до над 70 лева за грам.

Всичко, което се предлага на по-ниска цена, е както казват хората, “минало покрай тюркоаза”.

Въпреки че като гледа отрупаните със сини висулки сергии, човек може да си помисли, че на световния пазар той се предлага с вагони.

ИСТИНАТА ЗА ТЮРКОАЗА Е СЪВСЕМ ДРУГА

Тюркоазът се добива на малки късчета.

Обикновено изпълва микрокухинки и пукнатини в скалите.

В най-старото познато в историята находище в Иран – близо до град Нишапур, се добива в галерии високо в планината.

В тях се копае на ръка, като за една седмица от всяка галерия се извлича по два тона скална маса, съдържаща в себе си малко над пет килограма тюркоаз.

Това прави петдесет килограма на месец за целия рудник.

Като се има предвид, че полученият добив се сортира в три категории, може да се разбере защо цената на първокачествения тюркоаз е толкова висока.

В няколко американски щата – Колорадо, Невада, Ню Мексико и особено в Аризона, също се осъществява добив на висококачествен тюркоаз.

Перспективни находища има и в Чили, Перу, Мексико, Китай и Австралия.

А в специализираната руска литература като известно е посочено и българското находище!

Прав е бил Ангел Кунов да нарече оня, който унищожи едно от проявленията при село Горно Брястово, “природен канибал”!

Докато разберем, че има с какво да удивим света – чудото изчезва!

Е, не цялото. А освен това вече имаме тюркоазената кост!

Тя ще си бъде винаги българска – дори един ден да започне да обикаля света подобно на Панагюрското златно съкровище, пак ще представя България.

Знам, че всичко невероятно и красиво води след себе си злоба и диващина.

Че ще се намерят отрицатели, които ще се опитват да изкарат черното бяло и бялото черно.

Едни ще кажат: Е, какво толкова – някаква си там синя кост.

Други ще рекат: Не се знае дали е кост и ако е кост, дали е човешка.

Трети ще допълнят: Може да е и едното, и другото, но не е сигурно, че този човек е умрял от любов. Кой знае от какво си е заминал – може да е от чума.

На всички тях ще кажа следното: знаете ли, че единственото място на планетата, където са открити подобни кости, е Франция?

И там костите не са синьозелени като българската, а са синкави.

Цветът им не е резултат от тюркоаз в тях, а от минерала вивианит.

Доказано е, че това са минерализирани кости от мамути.

Научно доказано!

Твърдостта им е два пъти по-малка от тази на тюркоаза и цветът не е същият, но въпреки това французите ги представят навсякъде по света като тюркоазени кости.

Като не пропускат да отбележат, че любовта във всичките й проявления тръгва най-напред от тях.

А ние, българите, се страхуваме да повярваме, че някой от нашите предци може да е умрял от любов.

Като не пропускаме да доказваме на света, че сме силни на сумо, борба, вдигане на тежести и т. н.

Чест и почитания за тези хора, но на тях не костите, а месата им посиняват по време на схватките.

А на другите, които също прославят страната ни – къде с източване на банкомати, къде – с отклоняване на пари от европейски фондове в личните си сметки– на едните посиняват китките от белезниците, а на другите – коремите от преяждане.

Но на никого костите не се превръщат в тюркоаз!

И ВСЕ ПАК НЯКОЙ Е ДАЛ ПРИМЕР!

Засега – единственият в света. В България.

И око може да го види, и ръка да го пипне.

Оттам нататък всеки има право на избор как да възприема казаното от персийците.

Но чакайте – защо от персийците?

Нали оттам сме дошли – от родината на тюркоаза.

Оттам е тръгнал изпълненият ни с мъки и величие път, в който може би и синята кост е била сред ханските регалии.

Била е част от завета точно на нашите предци.

Нужно ли е за сетен път да обясняваме какъв точно е този завет?