Кой има имен ден на Св. Константин и Елена и какво се прави днес?

СВ. КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ ОБЯВИЛ СВОБОДАТА НА ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА

Във времето, когато езическият свят настъпвал срещу християнството, замисляйки напълно да изтрие от лицето на земята самото име християнин, Божият Промисъл приготвил за Христовата Църква царствен покровител в лицето на Константин, който още приживе получил името, утвърдило се в християнската история – Равноапостолен, а в световната история – Велики.

Константин (274— 337 г.) царувал в Рим и в Цариград. По негово време, през 313 г. се обявява свободата на християнската вяра.

През управлението му е издаден Миланският едикт (313 г.), с който християнството става държавна религия.

Той свикал и Първия вселенски събор в 325 година против ереста на Арий. Починал в 337 г. в Никомидия и бил поставен в златен ковчег в църквата „Св. Апостоли“ в Цариград.

Благоговеейки пред знамението на Кръста, той пожелал да прослави самото живоносно Дърво, на което е бил разпънал Царят и Богът.

Но като воин, пролял много кръв, той смятал себе си за недостоен да извърши това лично.

Това благочестиво намерение на императора изпълнила неговата майка, царица Елена, която той изпратил в Йерусалим, Според преданието Елена посещава Палестина и открива Кръстът Господен на Голгота.

НАРОДНОТО ПОВЕРИЕ: ЕЛЕНКА И КОСТАДИН НОСЯТ ГРАДУШКАТА В ЧУВАЛ

Празникът носи още името Костадиновден – последният пролетен празник, който подсеща за настъпващото лято, но се празнува само в някои райони на страната.

Вярва се, че “Елена носи в ръкава си градушката” или че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал”. Затова се чества за предпазване от градушка и през този ден стопаните не работят вкъщи и на полето.

Моми и ергени връзват люлки и се люлеят. На този ден колят курбан и се събира цялото село, а именниците посрещат гости.

За овчарите в Родопите Свети Константин и Елена е голям празник.

На този ден, в други райони, нестинарите играят в огъня. Обикновено това са жени, които не могат да раждат повече.

Нестинарството е обичай за здраве и берекет, тъй като „огънят изгаря всички болести“.

Вярва се, че по време на своя танц те могат да влязат в контакт със светците Константин и Елена, които им помагат да пророкуват и да лекуват. Стопанките месят пити със сода, намазват ги с мед и ги раздават за здраве.

Това е и ден на златарите, защото преданието разказва, че цар Константин и майка му за първи път направили сребърни пари.

Празнуват Константин, Костадин, Костадинa, Динкo, Елена, Еленкo, Елен, Ели, Елица, и Койчо.

УМЕНИЕТО ЗА ТАНЦ ВЪРХУ ЖИВ ОГЪН СЕ ПРЕДАВА ОТ ПОКОЛЕНИЕ НА ПОКОЛЕНИЕ

Това е обичай, в който основен елемент е играта върху огън. Изпълнява се в някои села между Странджа и Черно море на празника Константин и Елена.

Нестинарството е харизма – то избира човека, а не човека него. Човек се ражда такъв.

Уникалността на чудото е играта в огъня, която се предава от поколения на поколения.

В празненството участва цялото селище, но в обредната игра – само призваните нестинарите.

Това са един вид избраници на светеца- патрон на празника, “виждат” неговия образ, “чуват” гласа му. Духът на светеца се вселява в тях, “прихваща” ги, от негово име те виждат в бъдещето, откриват тайни, съветват, мъмрят.

Нестинари са мъже и жени от един род и умението им се предава по наследство на синове и дъщери.

“Столнина” или “конак” на нестинарите е малък параклис в къщата на главния нестинар (нестинарка). В центъра на иконостаса, обърнат на изток, са поставени иконите на св. Константин и св. Елена, а край тях стоят иконите на Богородица, св. Георги, св. Пантелеймон, Божигробски щампи и червени кърпи с изписано на тях слънце.

В конака стои и свещеният тъпан, който отмерва ритъма на празничното шествие и танц. Той не се използува при друг случай.

Вярва се, че притежава магическа сила (лекува този, който го носи, ако е болен).

В деня на празника, след църковната служба, начело със свещеника и главния нестинар, всички се отправят към конака.

Тук се удря тъпана и с гайда се изсвирва специална нестинарска мелодия. Някои от нестинарите биват “прихващани” (особено религиозно екстазно състояние) и заиграват с иконата на светеца в ръка.

След това шествието отива до извор, носещ името на светеца, и се прави обща гощавка с донесените курбани.

След залез слънце всички се връщат на мегдана, където заварват голям огън от струпани дърва.

Под звука на гайдата и тъпана младите заиграват хоро. Когато огънят се превърне в жарава, започва и танцът на нестинарите върху нея.

Нестинарите казват: „Човек не може да се научи да танцува върху въглени, освен ако не е роден, за да бъде нестинар. Трябва да вярвате, че Господ ще ви опази, трябва да сте много добри и на никого да не желаете лошо. Тогава няма да чувствате топлината”.

Също така те вярват, че духовната подготовка и студените крака заедно със звучната монотонна музика на гайдата и тъпана, са ключът към успеха.

Още за празника ТУК: имен ден на св. Константин и Елена! Вижте и тази любопитна информация ТУК: Какво точно правят нестинарите на празника “Константин и Елена”!