Днес ще разгледаме няколко начина за промяна на миналото и бъдещето. Това може да стане чрез висшите дейности на човешката душа: творческото въображение, моралната техника и нравствената интуиция.
Тези неща са много дълбоки и около тях се върти всичко в “Как се постигат познания за висшите светове” и във “Философия на свободата”. Процесът по вземане на решение и неговата реализация е много загадъчен и може да се обясни примерно с действието на 12-те зодиакални знака и с йерархиите, които се проявяват чрез тях. Сигурно няма да стигне времето да разгледаме всичко, но поне ще започнем.
Призив към имагиниране
Ето го първото изречение от общо три, които ще разгледаме като част от изучаването на книгата “Как се постигат познания за висшите светове”: “Нека да си представим как цял ден сме обхождали една местност, отчитайки всички малки и големи подробности, и как после се изкачваме на близкия хълм, за да хвърлим поглед от високо.”
Призивът “Нека да си представим” е буквално насочване към това, да си създадем имагинация, да включим в действие творческото си въображение, което има способността да променя действителността. Чрез въображението ние променяме бъдещето, а чрез промяна на вече създадената представа правим корекции миналото. Тя ни дава възможност да видим неща, които в момента на изживяването им не са били видими.За промяната на бъдещето се използва така наречената морална имагинация или нравствено въображение. При нея си представяме идеалната ситуация, която бихме искали да постигнем. И в двата случая внасяме някакви промени в действителността. Един вид летим с машина на времето ту назад, ту напред. И това се отразява включително и върху настоящето.
Корекция на представите и понятията.
А когато говорим за представата, създадена в резултат на минало наблюдение, имаме предвид, че тя непрекъснато се коригира. Тя се променя и дообогатява, ако имаме нови наблюдения или идеи, свързани със същия или с подобен обект. Тоест коригирането на представата за нещо изживяно в миналото променя самото минало. Тя му дава нов смисъл и съдържание. Рудолф Щайнер казва “отделните части на местността застават пред нас по друг начин”.
Значи докато се разхождаме през тази местност, ние можем да видим примерно много дървета, да вървим по разни пътеки, да си разхладим краката в някой леден поток. По-късно, когато погледнем събитията от хълма, понятията и представите ни ще се коригират. С това ще бъде извършена и промяна на миналото, която автоматично променя и настоящето.
Настоящето като следствие на миналото.
Това, което ни се случва в местността, също е настояще в следствие на миналото. Дори и просто да си я представяме, пак има някаква предварителна обусловеност какво точно ще си представим, това е следствие на миналото. Дали тази местност ще бъде плаж, дали ще е градски пейзаж или гора, това по никакъв начин не може да бъде случайно, докато сме вътре в този пейзаж, в този филм на въображението, в илюзията.
Местността, която си представяме, е такава, защото ние си я представяме, защото това сме ние тези, които си я представяме. А ние сме тези, които са обусловени от своите спомени, планове, подсъзнание и индивидуални особености. И тази местност няма как да бъде различна, докато ние сме такива. Ако ние се променим, ще се промени и тя. Гарантирано. Но причинно-следствените връзки важат само в предметното съзнание, докато, така да се каже, бодърстваме. Когато наистина се пробудим, ще намерим причините в бъдещето, а не в миналото.
Настоящето като следствие на бъдещето
Второто изречение гласи: “Сега отделните части на местността застават пред нас по друг начин.”
Всичко това е имагинация за нашето всекидневие, в което сме вплетени и виждаме само нещата, изграждащи настоящата реалност. Тя е следствие на някакви наши действия, но също така е подчинена и на поток от събития, който идва от бъдещето. Ние се намираме в тази действителност, защото отнякъде идваме. Сутринта сме станали, закусили сме, изкъпали сме се, измили сме си зъбите и сме отишли в най-близката гора примерно. Не сме отишли под вулкана Кракатау, защото той се намира на другата страна на света.
Но и е някъде отиваме. Тези пътеки нанякъде ни водят. В числото на бъдещите фактори, които определят настоящето, влизат и нашите цели, влизат последствията от действията ни, жизнените ни задачи, мисията ни, кармата и перспективите на професията и много други неща. Ние се намираме в тази въображаема местност, защото сме тръгнали нанякъде, не сме се озовали там произволно.
Преглед на събитията от високо място
Докато сме там долу, сме отчитали “всички малки и големи подробности”. Това са незначителните неща, за които стана дума миналата събота. Несъществените неща, зад които сякаш не стои никакво същество. Ние можем да се отбием от пътеката и да разглеждаме някакви горски ягоди, да ги опитаме, да изживеем мига. Но тогава, в онзи момент няма да разберем защо тези ягоди се намират точно там, няма да проумеем тяхното значение, тяхната функция и мисия. Това е работата на имагинацията. Да се изкачим на близкия хълм и да видим нещата в общ план. Как взаимодействат миналото, настоящето и бъдещето? Каква е ролята на отделните елементи, как можем да ги тълкуваме? Как те допринасят за художественото изживяване? Имагинация е именно виждането на общата картина и на скрития смисъл зад детайлите ѝ.
Тълкуване на картината
Подобно нещо се получава и когато наблюдаваме една картина, едно живописно платно. Ние можем да кажем, че на него има нарисуван човек, къща, куче или цветя. Но когато се опитаме да обясним защо тази картина ни харесва, това вече е действие в посока на имагинацията. Как си взаимодействат елементите: как се съчетават цветовете и формите, използваните при рисуването методи, дали е рисувано с четка, с шпатула или със сюнгер? Какъв акцент поставя композицията и какво се вижда в периферията? Какви чувства събужда картината и как ги предизвиква?
Защо буди такива чувства точно у нас, а у други хора чувствата може да са съвсем други? Същите въпроси можем и трябва да си задаваме и по отношение на този пейзаж, и по отношение на всеки пейзаж, който искаме да изтълкуваме, включително и в природата. По този начин се научаваме да четем знаците по пътя си.
Картината като физически обект
Картината като физически обект не е повече от платно, намазано с боички, които имат определено цветово съчетание, композиция, фактура и други такива неща. Виждането на формите и възприемането на цветовете обаче е строго субективно, особено ако картината е абстрактна. Те зависят от устройството на сетивните ни органи и от това, доколко сме подготвени да видим едно или друго нещо. Съвсем друга работа са чувствата, които се предизвикват. Те още повече зависят от нашата душевност. Дори може да изпитаме чувства, които изобщо не са били планирани от автора. Те зависят от миналото и бъдещето ни, от нашата карма и предразположение. Ако гледаме картината отблизо, ще видим от какво тя е направена, материалите, тъканта на платното.
Но ако се дръпнем на разстояние, може би ще видим и замисъла. Затова Рудолф Щайнер ни препоръчва да погледнем нещата отвисоко, от близкия хълм. По-точно казва в третото изречение: “Окултният ученик не постига нищо, ако прилага това към своите сегашни грижи и изживявания; достатъчно е да го прави със своите минали изживявания.” Ученикът може и да не постига, но напредналият постига. Това изречение се отнася до фазата, когато сме вътре в нещата, в илюзията, ядем горски ягоди и слушаме песните на славея.
Смяна на перспективата
От високото място, от позицията на Висшия си аз, на страничния наблюдател, който е сменил перспективата, ние изведнъж виждаме нещата, които иначе са били невидими. Докато са били в настоящето, те са били скрити за нас. Коя катерица е заровила жълъда, от който е израснал огромният дъб – това е тайна за нас, а и в момента, докато сме “там”, не ни интересува особено. Катерицата е вън от онази действителност, а може вече дори да не присъства физически никъде в гората, в която се разхождаме. В същото време без нея може би и дъбът е нямало да съществува?
Има значи такива същества, които ги има в миналото и в обикновеното ни съзнание са незначителни за нас. Но те са от решаващо значение за наблюдаваната действителност. Например тази хипотетична катерица става толкова по-съществена, колкото по-голям расте дъбът, колкото повече тя се отдалечава в миналото. Тя постепенно се превръща в Онази важна и историческа катерица, която посади Гранитския дъб (така се казва най-старият дъб в България).
Промяна на миналото
Миналото променяме чрез неговото осъзнаване и осмисляне. Преди да го осмислим, то е едно, след това става съвсем друго. В разглеждания текст пише “Сега отделните части на местността застават пред нас по друг начин.” Ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че това е странно изречение. Представяйки си местността, ние отново извикваме на живот нейните отделни части. Те идват при нас и застават пред нас. Само матеиалистическото съзнание може да нарече това метафора. В подобни текстове метафорите трябва да се възприемат буквално. Извикваме частите, те идват и застават мирно. Но те вече стоят по друг начин, а не както са били в дневното ни съзнание. Тоест когато ги повикаме, те се променят, променят и реалността, която доскоро сме смятали за единствено реална и непроменима.
Такъв е и случаят с историята. Докато се случва, дадено събитие е едно. Когато някой историк го опише, то става съвсем друго. Не е задължително написаното в историята да е лъжа, но е факт, че събитието се променя. Или в един журналистически материал. Авторът описва това, което му въздейства, той не може да опише всичко, което е видял, а само това, което смята за важно, което отговаря на неговия предварителен замисъл и ще предизвика най-голям читателски интерес. Така той осакатява или обогатява действителността. По този начин се променя миналото.
Промяна на кармата
Чрез осъзнаване значението на случките ние променяме самите предпоставки, основите на настоящето. Ако до вчера съм възприемал един човек като враг, периодично съм си спомнял как той ме е огорчавал и разочаровал, съм имал едно настояще с враг, който фигурира в него. Ако обаче му простя, ако осъзная, че благодарение на него съм станал по-силен и по-умен, тогава миналото се променя, променя се и настоящето. Вече имам един живот без враг.
И самият бивш враг по някакъв начин ще го усети, ще му стане по-топло. И неговото настояще ще се промени. Ако знае, че го мрази един човек по-малко, от това ще му стане хубаво. И дори и пак да ми навреди, аз ще знам, че го прави, защото е жертва на причинно-следствените връзки, а не защото ми е враг. Той не знае какво върши и аз съм му простил отдавна. Прошката е много силен метод за промяна на миналото. Да простиш на другите, но и на себе си. Това променя самите подоснови на нашата реалност. И това се извършва на много високо ниво. Прошката променя и миналото, и настоящето, и бъдещето. И ни освобождава. А само свободният човек има власт да променя бъдещето. Затова непосредствено преди смъртта за нас е важно да кажем 4 неща: “Прощавам ти. Прости ми. Обичам те. Благодаря ти.” Това са четирите душевни действия, които имат магическата способност да променят миналото и бъдещето.
Промяна на бъдещето
С осъзнаването и пробуждането също променяме не само миналото, но и бъдещето. Ако постигнем вътрешно спокойствие, у нас ще се пробуди импулсът за такава промяна. Това го правим постоянно, но не си даваме сметка за детайлите, точно как се получава. Накратко казано, а по-нататък ще го развием и по-подробно, първата голяма стъпка е моралната интуиция.
Това, да разпознаем импулса и нуждата от действие и да му дадем име. После приемаме импулса като своя задача. Вземаме решение да осъществим задачата и развиваме необходимата способност. Това са четирите стъпки на моралната интуиция. Тя е свързана с мисленето.
Моралната фантазия или творческото въображение е повече чувствена, сърдечна дейност. Тя е втората голяма област и също се изразява в 4 стъпки: Виждане на идеала, отрезвяване, уравновесяване на желанията и възможностите и откриване на начин да променим малкото, което е в нашата компетенция.
Третата голяма част от промяната на бъдещето се нарича морална техника. Тя включва също 4 степени: Заставане на мястото, където се намира целта, намиране на сили за преодоляване на препятствията, разреждане, разтваряне на тези препятствия с помощта на допълнителни невидими сили и постепенно превръщане на бъдещето в настояще.
Зодиакът и трите дейности
Както виждаме, общо стъпките са 12. Те много точно съответстват на знаците на Зодиака и за тяхното осъществяване съдейства целият Космос. Може да се каже, че това е есенцията на “Как се постигат познания за висшите светове”, че това е едно от най-важните неща, за които се говори в тази книга, а също и във “Философия на свободата”. По тази причина и не бива темата да се претупва за пет минути. Нужно е страшно много време и опити, за да се разбере това. На мен ми трябваха поне 20-25 години и още не мога да кажа, че съм го разбрал добре. Затова се надявам в последващата дискусия и в по-нататъшните ни срещи заедно да проумеем повече. Самата книга няма да ни позволи да се отдалечим много от тази тема. Другата събота – вярвам, че ще можем да поговорим по-подробно за всяка от тези 12 стъпки ще ги свържем по-здраво със зодиакалните знаци. Благодаря, това беше от мен за днес.
Вижте и ТОВА:
Технологична сингулярност и духовно пробуждане в нашия век на трансхуманизъм (ВИДЕО)
Първоначално публикувано на:19.09.2021 @ 19:26