Условия за вътрешно пробуждане: Позитивно мислене, медитация, смирение

Всеки е забелязал, че душата му сякаш се пробужда, когато се очарова от нещо красиво. Тя става по-истинска, изпитвайки свещен трепет пред мъдростта на някого.

По-живи се чувстваме, докато питаем дълбок респект пред истината.

Обратното: Когато с годините намалява способността ни да се възхищаваме, започваме се чувстваме все по-закоравели. Претръпваме към хорската мъдрост и доброта, а също и към лошотията. Закърнява чувствителността ни към посегателствата върху истината и ставаме по-безразлични към всичко. В такива случаи имаме чувството, че душата ни по-скоро заспива, остарява, ориентира се към умиране.

Очевидно някои по-възвишени чувства действат на душата като храна, дават й енергия и я пробуждат, а други – с течение на времето, започват да имат точно обратния ефект върху нея. Тук ще разгледаме по-подробно основните условия за пробуждането на душата. Те не са достатъчни, но без тях не може. Това са само първоначалните стъпки, които откриват пътя за по-нататък.

Те са следните:

1. преклонение пред познанието и истината
2. постигане на смирение и благоговение
3. стремеж към откриването на положителната страна на всяко нещо
4. развиване на способност за вътрешно спокойствие и съзерцание (медитация)
5. и вътрешно облагородяване на външните впечатления в полза на всички.

1. Основно настроение. Преклонение пред познанието и истината

Как стоят нещата при някои деца

Някои деца имат късмета или щастието да се родят със заложбата да изпитват преклонение пред познанието и истината. Те се познават по това, че доближавайки човек, който е обект на тяхното почитание, те изпитват свещен трепет. Тяхното сърце в такива моменти не допуска критика.

Това почитание най-добре се проявява в периода между 7 и 14-годишна възраст, когато децата вече са надживели времето, в което само подражават. Те вече имат нужда от свой ментор извън семейството. Такава основа им дава възможност по-леко да преодолеят иначе тежкия период на пубертета, когато у тях ще се появят съмнения относно правдивостта на света, когато ще развият силна съпротива срещу лицемерието.

Фактът, че навреме са се запознали с хора, достойни за уважение, за тях е добра основа да посрещнат и трудните години от 14 до 21, а и по-късно, когато дойде време да развиват духовните си сетива. Изобщо способността да почитаме хората по-горе от нас ни дава сили за целия живот – да преодоляваме трудностите и да постигнем по-лесно духовното си развитие.

Затова е добре да поощряваме у децата преклонението пред достойни учители или ментори извън семейството, които те могат да ценят и да изпитват споменатия “свещен трепет” от досега си с тях. Това няма да ограничи свободата им, нито ще ги доведе до излишно раболепие. То само ще насърчи развитието у тях на основното настроение, необходимо за по-пълноценен душевен живот: Преклонението към истината и познанието.

Липсата на тази способност.

От друга страна липсата на способност към признаване на авторитети, когато това е оправдано, може да направи човека силно нещастен, да го ограби откъм мотиви за развитие и посока, в която да се развива. Ако не признаваме, че има нещо по-висше от нас самите, то ние няма да имаме и мотив да се развиваме. Тогава пътят ни към по-висшите светове е отрязан и свободата ни за действие е ограничена.

Достатъчно мощни са силите, които искат да убедят всеки човек, че по-добро и интелигентно същество от него не може да се намери. Това опияняващо настроение ни лишава от възможността да видим собствените си недостатъци, но също така и пътищата, по които да постигнем нещо повече от това, което сме в момента.

Заслепението от вменената ни значимост може да ни тласне към извършването на куп необмислени или глупави постъпки, а дори и престъпления. Едно възпитание в такъв дух на безнаказаност (характерно за материалистическите общества), мъдрости от рода на “не сме виновни, ако не ни хванат” довеждат до крайна пустота в живота на подрастващия човек и ограничени възможности за развитие у възрастния.

Деца, които не са намерили в правилното време кого да почитат и да благоговеят пред неговата висша духовност, може да залитнат по пороците (включително алкохолизъм или наркомания), а също така и да станат бунтари по време на пубертета си. За тях понятието “смирение” остава трудно разбираемо до края на живота им.

Понятието “смирение” и пробуждането.

Много хора разбират смирението единствено като “прекланяне на главица” или пък като “несъпротивление”. Но в корена на тази дума виждаме нещо много важно – виждаме “мир”. Тоест който познава истинския смисъл на смирението, може да разбере какво е да имаш мир в душата си. Преклонението е един от начините за постигане на смирение и то вероятно е най-здравословният и правилен начин, защото се постига доброволно, в резултат на обосновано вътрешно убеждение.

Смирението е голямата врата, която води към висшите светове на Духа. Никой не може да постигне истинско духовно познание, ако не се научи да изпитва преклонение пред истината и всичко духовно. Съвременното възпитание и училищно обучение правят повече, отколкото е мислимо, за да отклонят децата от смирението, преклонението и благоговението, внушавайки им, че те са животни (на върха на животинската еволюция, висши животни, но все пак…), че са възникнали благодарение на голяма грешка във вселената и че нищо от мислите и чувствата им няма да остави никаква следа след като умрат.

Връзката между смирението и висшето познание може да се сравни с опита по физика, при който натъркваме стъклена пръчка с подходящ плат, примерно вълнен. Стъклената пръчка се наелектризира точно така от триенето с тъканта, както душата получава сила, която да я издигне в духовното й познание в резултат на смирението. Смирението е един вид хляб за душата. То може да я съживи, да я разбуди и нахрани, а обратното може да я приспи и умъртви.

Способността за смирение и преклонение у възрастните.

Ако материалистическото възпитание ни е лишило като деца от тези способности, то ние не сме никак облагодетелствани по пътя ни в духовното усъвършенстване и ще ни се наложи на по-късен етап да предприемем собственото си превъзпитание.

В този случай ние представляваме личност, склонна повече към осъждане на останалите и критика. За нас понятието жертвоготовност е почти напълно неразбираемо. То няма никакъв смисъл в един изцяло материалистически свят. Уважението е изместено от критиката и вироглавството. Именно осъждането, критикарството са тези, които принудително (благодарение на възпитанието и обучението) ни поставят на върха на животинския свят, но не кой знае колко по-горе от животните.

От друга страна – всяка една проява на критика отслабва душевната ни сила, която иначе е способна за развитие и проумяване на висшето познание. Това може да се компенсира отново чрез макар и закъснялото култивиране на способността да изпитваме самоотвержено преклонение към мъдростта и истината. Доста трудна задача за хора, които като деца са лишени от такава възможност.

Какъв е начинът за себевъзпитание?

Един от начините за себевъзпитание в посока на освобождаването от критикарството е да се опитаме да не съдим. Ние не бива да съдим дори и собствената си материалистическа цивилизация, която се старае да ни изкара животни. Когато човек успее да постигне това, той вече е направил голяма стъпка към смирението.

Ние трябва да си дадем сметка, че именно критиката и бунтарството са в основата на големите постижения на цивилизацията, на напредъка в обществото и културата. “Всичко изпитвайте, дръжте доброто!” – казва апостол Павел (1 Сол. 5:21) – което може и да означава отказ от предварителната склонност към критика.

Ние можем да извлечем полза за духовното си развитие дори от това, че сме отгледани в марксически или материалистически маниер. Самото превъзмогване на заложените стереотипи, на втълпените ни мисловни ограничения вече само по себе си е едно израстване. Благословени да бъдат острите камъни, които раздират ботушите ни към върха, защото ако пътят към него беше съвършено гладък, ние никога нямаше да го достигнем, казва Мория.

Чрез критиката и съмнението, породили цивилизационните достижения, ние сме получили техниката и технологиите, средствата за комуникация и неизчерпаемия достъп до всякаква информация. Нужно е да се научим да ги употребяваме правилно и да се държим за онова от тях, което е добро – както ни съветва и апостолът. Ние вече сме заплатили за тези достижения със собствената си надменност, с особнячеството и отчуждението си. И за да компенсираме тази загуба, трябва да се опитаме да превъзмогнем недостатъците, които сме развили редом с изброените придобивки.

Смирението и преклонието днес.

Преклонението, което ние трябва да придобием, не е към конкретен човек, а към истината, която той носи.

Никой, за колкото и висше животно да се мисли той, не стои по-горе от истината. Смирението в този смисъл е признание, че има нещо по-висше от нас, че има накъде да се развиваме, че можем да постигнем още много. Това е на първо място признание за съществуването на висше познание, което бихме желали да придобием.

После смирението е укротяването на нашата придобита надменност, която се е получила в резултат на материализма, на чувството за безнаказаност в делата, мислите или думите.

Все по-често в последно време се говори, че предизборните лъжи остават безнаказани. Че клеветите и преувеличенията са станали норма. Надменността на хората по отношение на истината вече не е само проблем на отделния човек, тя е синдром, от който страда цялото човечество. Затова смирението може да се разглежда като преклонение към истината. Не можем да се сърдим, че обществото ни е основано върху лъжата, клеветата, преувеличението и кражбата, ако самите ние нямаме преклонение към истината, ако не сме придобили смирение.

Няма как да сме недоволни от състоянието на страната си или от лицемерието на човечеството, ако самите ние сме се оставили всички “екстри” на тази цивилизация да се настанят в душата ни и да управляват там, без оглед на това, кои от тях са добри и кои – не. Ако не се държим за доброто, след като сме изпитали всичко, ние не можем да очакваме от обществото да прави това.

За да получим от достиженията на техниката само това, което е добро за нас, ние първо трябва да се научим да различаваме кое е добро и кое – не. За да постигнем това, е необходимо да имаме преклонение към истината и смирение. Без тях ние сме нищо по-различно от всеобщата мерзост.

Едно време е било по-лесно, когато достойните за преклонение неща са били поставяни по подразбиране над всекидневните подробности. В наше време приоритетите са тотално разместени.

Кое е истинското позитивно мислене.

За да възвърнем способността си да постигаме мир в душата си, ние трябва да поставяме акцент върху нещата от живота, които ни удивляват. Не това, което ни дразни, е основното, а което ни вдъхновява. Не дребният недостатък, а великият идеал. Ако човек се съсредоточи върху хората и обстоятелствата, заслужаващи преклонение, ще забележи, че дразнещите го детайли започват да отстъпват. Обратното, ако се вглежда повече в недостатъците и мизерията, те само ще се засилват и ще надделяват в живота му.

Осъждайки слабостите на личностите, които срещаме (реално или виртуално), ние само разхищаваме и отслабваме собствените си сили да получим висше познание. Търсейки превъзходните и достойните им за почитание качества, ние засилваме собствените си духовни способности. Търсенето на доброто във всяко нещо е огромна сила. Това е навик, който се отразява не само върху менталните ни нагласи и здравословното ни състояние. Това е път към промяна на всички житейски обстоятелства към по-добро.

Лавкаджийският позитивизъм.

Естествено, не става дума за повърхностно и външно прилагане на този принцип, за лавкаджийския позитивизъм, който е особено модерен в Щатите. Истинското позитивно мислене е сериозен инструмент за пълно и най-дълбоко преобразяване на човека. Ако само външно изразяваме уважението си към някого, ако само сме “учтиви”, тогава не постигам нищо.

Трансформираща сила има само искреното и дълбочинно изграждане на позитивни мисли и преклонение към заслужаващото възхищение в живота. Ние трябва да открием достойните неща, да им се възхитим, да изпитаме свещения трепет и така можем да култивираме мислите си наистина. Едно позитивно мислене, наложено като държавна политика, учтивите разговори (polite conversations), когато те са принудителни, не дават такъв добър ефект.

Топ 100 позитивни мисли за любовта, за успех, за начало на деня

Отхвърляне на негативизма.

От друга страна отхвърлянето на отрицателните, осъдителни мисли ни дава допълнителни сили. Всяко едно такова освобождаване от негативните мисли се отразява на живота ни мигновено. Ако много ни се прииска да наругаем някого или да го обидим и се въздържим от това си действие, ще бъдем изненадани от моменталния прилив на мощни духовни сили, който ще ни връхлети!

Преклонение, удивление, възхищение

Преклонението и удивлението също са източник на вътрешна сила. Всеки, който се е възхищавал на красив пейзаж, цвете, забележителност или човек с благодордно излъчване, познава вдъхновението и енергията, които получава в резултат на това!

Такива мигове на възхищение дори и в обикновения всекидневен живот представляват невероятно събуждане на душата. Ако ние пропускаме да се възхитим или да благоговеем пред хубаво цвете или впечатляващ залез, душата ни ще остане спяща и все по-спяща ще става.

Сигурно всеки човек познава това пробуждане. Ако се научи да получава повече от него, това ще го преобрази напълно и ще го направи по-истински. Постепенно у него ще се събуди и духовното зрение.

Първи наченки на духовно зрение.

Първоначално това духовно зрение се изразява в констатация, че доскоро сме виждали само една част от света около нас.

Сега в душата ни са се пробудили сетива и за постоянно възприемане на нещо, което преди е било достъпно за нас едва в отделни върхови моменти.

Преди ние сме виждали красотата и великолепието спорадично, а сега имаме възможността да ги виждаме постоянно и навсякъде. Те са започнали толкова мощно да усилват душевните ни възприятия, че вече се нуждаем непрекъснато от тази “храна” за душата.

Целият ни живот бива огрян от тази ни способност и от нещата, които заслужават благоговение и преклонение. Колкото повече ги забелязваме, сякаш толкова повече стават те.

Погледнете и ТОВА: Защо духовното пробуждане на душата води до загубата на приятели?:

Духовно развитие: Защо духовното пробуждане води до „загубата“ на приятели

Както при съсредоточаването върху мизерията и гадостите, които имат свойството да се увеличават толкова повече, колкото повече внимание им обръщаме, така стоят нещата и в обратната посока! Преклонението, възхищението, очарованието и вдъхновението се превръщат в нашите основни чувства. Преклонението е като пролетното слънце, което пробужда всички същества и им дава сили за живот. То събужда душата и я обогатява с нови цветове, поводи за обожание и обстоятелства, които ще ни облагородят и възвисят.

Душата наистина се храни с тези чувства

и колкото повече поема от тях, толкова по-силна става тя, толкова повече се увеличава способността й да постига по-висше познание. Както ние по-лесно възприемаме учебните предмети, които са ни приятни, така и нашата душа става по-възприемчива към свят, изобилстващ от поводи за възхищение и преклонение. Смирението дава сила на душата да придобива познания.

Обратното: Омразата, пренебрегването на стойностните неща в обстоятелствата и хората, незабелязването на красивото, мъдрото и доброто, отслабват душата ни, водят до закърняване на сетивата ни, до умъртвяване на способността ни да възприемаме каквото и да било стойностно познание.

Нашите познавателни граници се разширяват толкова много, на колкото смирение и преклонение е способна душата ни. Редом с това разширяване се увеличава и броят на фактите, които ние можем да възприемем и които доскоро за нас са били абсолютно немислими и невъобразими.

Ние също така започваме да привличаме мисли, обстоятелства и същества, които до този момент са били далеч от нас. Целият ни живот се преобразява.

2. Постигане на вътрешно спокойствие.

Всички тези процеси се засилват още повече, ако човек се научи на още едно изключително важно нещо. Да не отдава чак толкова голямо значение на външните впечатления. Това звучи парадоксално, но е точно така. Как е възможно хем да се възхищаваме и удивляваме, хем и да не отдаваме значение на тези неща? Ето как впечатленията могат да бъдат действително усвоени и осмислени:

Опасността при събирането на впечатления и очарования.

Ние трябва да постигнем до съвършенство способността да се впечатляваме, да бъдем благодарни, да се прекланяме и боготворим, преди да сме започнали да развиваме интензивен вътрешен живот. Скачането от впечатление на впечатление обаче не ни обогатява толкова много, че да се отдадем изцяло на него.

Съсредоточаването върху това, да се събират безкрайно количество положителни впечатления и очарования от външния свят започват да разпиляват жизнената ни енергия. Това е една крайност, до която може да стигне човек, ако възприеме само основното настроение, без да го усъвършенства и преработи в себе си.

Хората, които само се чудят в кое кафене да прекарат деня или тези, които от скука постоянно обикалят различни градове и забележителности, неслучайно се възприемат от мнозинството като нехранимайковци. Те стават въплъщение на скуката, а тя от край време е мярка за духовна празнота.

Само духовно празният човек, наричан “черупка без съдържание”, може да скучае, да се чуди как “да убие времето” или да “загуби два часа”. Другият, този, чийто диапазон на възприятията е разширен, няма такива проблеми. Той има по-богат вътрешен живот, неговите сетива са по-изострени и той може да открие очарование дори там, където останалите хора не намират нищо.

Разликата между духовно празния и духовно богатия човек.

В един и същи природен изглед двама души ще видят различни неща. По правило човекът с по-богат вътрешен живот ще види повече там, където другите ще забележат по-малко. Това, което в очите на един духовно беден човек буди съвсем невзрачни впечатления, у богатия духом отключва музиката на сферите, тайните на божественото сътворение или повелите на световния дух.

Ние ставаме истински чувствителни към величествената красота на света, след като вече сме успели да култивираме тези възприятия в собствената си душа. Ако ние можем да обработваме правилно в себе си получените отвън впечатления, ние ще получаваме повече от тях. Малкото впечатление може да донесе на духовно живия и събуден човек по-силно вътрешно преживяване.

И обратното: Многото, но повърхностно възприети впечатления твърде слабо обогатяват спящата душа. Ако една задрямала душа не умее да обработва в себе си впечатленията в условията на вътрешно спокойствие и съзерцание, тя няма да може да извлече за себе си дори и минимална полза от тях.

Едва когато изградим у себе си вътрешни сетива за възприемане на Божественото, ние можем да го търсим, намерим и разпознаем извън нас.

Как се постига вътрешна тишина и спокойствие?

Най-напред ние трябва да се научим да различаваме кога съзерцаваме себе си и своето отношение към предмета на съзерцание и кога се интересуваме от самия предмет.

Тайната на усилването на вътрешните възприятия не е в това, да “търсим собственото си аз”, нито в изследването на личното ни мнение към процесите и събитията. Не, не, така бихме постигнали точно обратния резултат!

По-скоро човек трябва да се научи да постига вътрешна тишина и спокойствие, дори и що се отнася до собствените му мисли. Да накара мислите си да замлъкнат поне за няколко минути. В тази тишина той може да се опита внимателно да осъзнае едва доловимото ехо, което получава като отзвук на нещата от външния свят.

Например може да си представи розата, която го е възхитила с красотата си, или природния изглед, който го е впечатлил. Но не бива да ги извиква като думи, възклицания, оценки и разсъждения. Той трябва да е потушил мислите си и да си представи самия образ на розата, самата картина на пейзажа.

Това е начинът тези “външни” неща да бъдат “обективно” разгледани “вътре”. Да започнат да се открояват техни невъобразими черти, които са останали незабелязани, именно защото са били гледани от субективната позиция на Аза.

Това е точно обратното на постоянното прескачане от впечатление на впечатление, от човек на човек, от кафене на кафене или от град на град. Различно е от удоволственото преживяване на времето, което убива познавателната ни способност. (Когато се отдаваме на безразборни и вътрешно неусвоими впечатления, нашите сетива постепенно започват да закърняват. Ние се пренасищаме от тях, претръпваме, а впечатленията ни избледняват.)

Основно настроение за медитация.

Когато съзерцаваме един предмет вътрешно, ние се опитваме да го видим от гледната точка на вечността и безкрая. Да съзрем символа в него. Величествената картина. По този начин погледнати, всяко растение, животно, мисъл, чувство и тъй нататък се превръщат в идеал, в архетип. Те започват да носят повече информация и значения, отколкото това се очаква от тях в обикновения всекидневен живот.

Да погледнеш на събитията “с други очи”, с “очите на вечността”, това събужда представите ти за предмета на твоето съзерцание по същия начин, по който благоговеенето пробужда душата.

Вижте и ТОВА: 15+ урока по медитация (за начинаещи):

Медитация: 15+ урока за начинаещи. Бързо научаване на техниките!

Познавателната способност се увеличава, когато ние успеем да прехвърлим външното впечатление в тихото спокойствие на вътрешното съзерцание. Когато видим една красива роза в природата, ние съвсем закономерно ще изпитаме неописуемо възхищение. Но ако това ни занимание се превърне във всекидневие, постепенно ще загубим способността си да се впечатляваме от красиви рози.

Единственият начин да получим от тази роза пълнота в обогатяването на собствената ни душевност е да я въведем в тишината на вътрешното съзерцание, да открием силите, които я правят да бъде толкова красива, да се впечатлим от вечната хармония, която поражда красотата на всички рози във всички времена и навсякъде по света.

А това е символът, формата на розата. Това е живата картина на розата, която можете да извикате в съзнанието си във всеки един момент.

Облагородявайки себе си, променяме света

Насладата и очарованието следва да бъдат възприемани като средство за облагородяване на вътрешния свят на човека, като част от еволюцията на всички. Това е само повод за интензивна вътрешна работа. Резултатът от тази дейност не бива да бъде с цел лично обогатяване, а да служи на общото развитие на хората. Защото ако ние успеем да облагородим себе си, това е стъпка напред за целия свят.

Източници: Рудолф Щайнер. Как се постигат познания за висшите светове. Глава I. Условия. * Beginner-Meditation-Exercises: Introduction; * Exercises for spiritual development.

Ние не бива да се стремим към познание или съзерцание с оглед на личната полза. Трупането на съкровища вътре в нас ни отклонява от нашия път. Познанието, което търсим, за да обогатим всички, ни открива нови пътища и ни дава нови сили.

Впечатлението, носещо очарование, има потенциала да доведе съзерцаващия го до изначалната идея, която го е породила. Идеята може да се превърне в идеал и да обогати останалите. Само така се постига разширяване на способността за истинско познание. Така то постепенно може да се превърне в пълноценно пробуждане и просветление и промяна на цялото ни обкръжение.

Обобщение

И така, човек трябва да се стреми към насладата и очарованието, защото те са непосредствена проява на неговите сетива. Чрез тях той се “зарежда” с образи и изживявания. Но човекът не бива да се пристрастява към тях, защото така би се затворил в себе си. Така би се загубил “в търсене на собственото си Аз”. Светът ще има грижата да го отдели от себе си и да го превърне в самотен чудак.

Ако обаче го прави с цел да постигне полза за всички, това ще облагороди и самия него, и заниманията му и ще му даде повод да се удивлява все повече от красотите и феномените на света, които доскоро са били напълно незабелязвани от него. Създаването на способност за “обективно” вътрешно съзерцание на външните образи ще донесе на душата му пробуждане и нови сетива за възприемане на най-висше духовно познание.

Георги Календеров

Първоначално публикувано на:06.07.2021 @ 8:57