Чудеса.net
Смирението води до ясновидство. Упражнения по медитация са способни да засилят духовната страна на функциите на зрителния орган, а също и на останалите сетива.
Това се разбира от разглеждания от нас абзац тази седмица. И то се вързва прекрасно с темата ни за сетивото на истината. Казва се, че трябва да избягваме негатива и осъждането, които са ни натрапени още от най-ранно детство.
1. Двойниковото съзнание
Заслугата за негативното мислене не е само на училището и на родителите. И държавата като цяло се занимава с това, да го насажда. Борбата между видовете и борбата между класите са безмилостно жестоки, както е казал гениалният поет. Те се пропагандират най-официално. Те са част от държавната патриотично-материалистическа религия. Според нея хората са от групата на животните, но са снабдени с някакъв разум. Те трябва да се борят всеки срещу всеки, да се конкурират и да се доказват. Да получават оценки за знанията си и да продават труда си. Също да продават и себе си, защото биват наричани “човешки ресурс”. Един човешки ресурс струва 300 лева на месец, друг – 3000 лева.
Как да бъдеш позитивно мислещ? Внушава ни се, че хората един за друг са вълци, гарвани и т.н. Мъжете искат само едно нещо, жените са такива и онакива. Дайте сега да им забраним абортите, за да се види колко струват! – казват от партия “Атака”. В Полша ги забраниха, колко му е да ги забранят и тук? Въобще в така описан свят изглежда само наивният може да обича и да бъде добър. Само прекалено доверчивият може да изпитва емпатия и да състрадава.
Така постепенно създаваме едно двойниково съзнание, което предпочита да не мисли за тези неща, защото мисленето е болезнено. От него може да ти се пръсне главата. Приемаме, че е инфантилно да се мисли. Мисленето е работа на пубертетите. Нас сериозните хора нищо не може да ни изненада. Ние знаем всичко. А за това, което не знаем, вярваме на науката. Тя със сигурност вече го е измислила. Хората вече някъде са го написали.
Още такива презентации в ТОЗИ плейлист:
2. Човекът става част от Матрицата
От човека около 14-годишна възраст се очаква да започне да мисли наистина, да усвои живото мислене. Преди това той най-вече подражава и възпроизвежда модели на мислене, които е видял от другите. В пубертета обаче става способен да усвои опита от наблюдението, така да го преработи, че да направи резултата от мисленето лично свой. От там идва и разграничаването му от възрастните, които според него не мислят и не живеят правилно. Човек започва да се чувства самотен през пубертета, защото изведнъж вижда около себе си свят от зомбита. Техният живот му се струва безсмислен. Тези хора не си задават въпроси и не умеят да се очароват. Живеят, за да ходят на работа, и не вярват в това, което говорят, защото думите им две по две взаимно се изключват. Неутрализират се, противоречат си. Примирили са се с лъжата. Ако не им предоставят схема по която да работят, длъжностна характеристика, се отказват да участват. Мисленето и свободата не са на почит в тяхното общество.
В този период завършва един голям 21-годишен опит за матрицизация на мисленето на детето, за превръщането му в част от Матрицата, от обществената машина. Човекът трябва да стане играч на тепиха, където борбата е безмилостно жестока. Да стане зъл и да може да се бие. Учителите, родителите и държавата правят всичко по силите си, за да убият у детето способността да интериоризира света, да го преживява вътрешно. Да го откажат от задаването на въпроси и от стремежа му към нови знания. То трябва да намрази литературата, математиката, философията и т.н. Да спре да се удивлява, защото това е инфантилно.
Презентацията е изнесена в групата „Упражнения по медитация за начинаещи“, към която можете да се присъедините ТУК: https://www.facebook.com/groups/meditacia и да участвате в редовните ни срещи в събота сутрин. Ето част от засегнатите теми във видеото:
3. Мисленето като ясновидство
Един от изходите е човек да запази стремежа си към индивидуализация от пубертета, но да намери начин да го съчетае със способността за изпитване на преклонение и удивление. Например да се влюби, което той и прави. При влюбването определено вижда неща, които по-рано не е виждал и които и другите хора не виждат, а често и не разбират. Друг вариант е боготворенето на някой авторитет или пък твърде мъдър приятел, често срещано е философстването.
Човекът в третото седемлетие се опитва, а освен това има и заложбите да го прави, да се усъмни в общоприетите аксиоми. Например той може да приеме, че в духовния свят частта е винаги по-голяма от цялото, а не обратното. Влюбването е потвърждение на това. Обектът на влюбения е по-голям от всички останали хора в очите на същия този влюбен. Онова, върху което съсредоточаваш вниманието и интересите си, е винаги по-голямо от всичко останало, което не те интересува.
Когато индивидуализираш някакво знание, когато го извадиш от книгите и го направиш свое, то може да обясни всичко, да се приложи навсякъде и да намери потвърждения. Частният случай в литературата, в изкуството и в социалните мрежи може изведнъж да се окаже интересен за всички. Колкото по-лично е едно нещо, толкова то е по-общовалидно и е способно да привлече интереса на хиляди.
Дързостта да бъдеш себе си, да бъдеш индивидуалност, а не просто част от Матрицата, те прави интересен и обект на възхищение. Тук не говорим за насърчаване на себичността, която е пагубна, а за смелостта да бъдеш различен, да бъдеш ярка индивидуалност, която е способна да се удивлява и боготвори истината.
4. Форма и гещалт психология
Странно е изречението в разглеждания абзац, че ако се научим на възхищение и учудване, хората ще ни се явяват в друга форма. Това напомня малко за прочутите от филмите на ужасите шейпшифтъри или ликантропи, които от хора се превръщат във вълци. Тук обаче по-скоро имаме обратния процес: Вълците стават хора. Проверих и в английския превод, и в оригинала – няма грешка: “Хората застават пред него в съвсем различна форма от преди”.
Рудолф Щайнер е използвал думата Gestalt, която означава, цялост, форма, конфигурация, свързаност на елементите, затвореност и други:
- Да видиш човека в неговата цялост, а не просто като биологична единица, вълк или гарван, който гарвану око не вади.
- Да видиш невидимата същност, която е събрала целия този биологичен и физически материал и е изградила настоящия му облик.
- Да видиш, че има душа и дух, и форма, и силово тяло, което го прави да изглежда така, както изглежда.
Съществува така наречената гещалт психология, която се опитва да направи точно това: Да види нещата в тяхната цялост. Гещалти наричаме цялостните структури, които по принцип не могат да се изведат от техните съставни части или компоненти. Тоест не се виждат от разсъдъчното съзнание. Те си имат собствени характеристики и закони по които се групират, имат отношения помежду си и това ни насочва към мисълта, че може би представляват някаква цялост. Изведнъж нещо в съзнанието щраква и ние виждаме отделните чертички като цялостен образ, като гещалт.
Гещалтизмът се основава върху изследванията на сетивата и възприятията. Ние получаваме информация от 12 сетива: Примерно окото снима като фотоапарат, ухото записва звуци като микрофон и т.н. материалистически дивотии, а накрая душата ги обединява в едно цяло, в една същност, за която си изгражда представа. За хората, които вярват, че човек има душа, всичко това е нормално. Но материалистическата наука до ден-днешен се чуди как става така. Или по-точно дори и не се чуди. Оставя материала за ваканцията. С надеждата, че никой няма да пита нищо.
5. Закони на гещалт психологията
В гещалт психологията има доста на брой много интересни закони, между които тези, че:
Съзнанието обича да превключва фона и централната фигура и веднъж да вижда младо момиче, а втори път – баба със забрадка. Това е известно като прецентриране. По същия начин се превключва битието и се виждат подосновите на действителността. Някаква странна душевна сила променя центъра на вниманието и вижда ту същността, ту двойника.
Струва си да видите и:
- Законът за прегнантността се опитва да види константната форма – независимо от променящите се обстоятелства. Да види нещото, което стои зад явлението, зад праобраза.
- Законът за затваряне на гещалта твърди, че съзнанието винаги търси начин да попълни празното място, невидимия елемент или пък този елемент, който изглежда, че липсва. Така привеждаме разкъсаното явление към нещо цялостно, завършено или съвършено. Така четем думи с разместени или липсващи букви.
- Тук се използва и понятието инсайт, което означава един вид творческо мислене, основано на интуицията. То има склонността да попълва липсващата част на формата или гещалта с нещо, което не се вижда в обичайното дневно съзнание. Инсайтът е един вид озарение, нещо като внезапно идване на идея от света на идеите, проблясък на творческа мисъл, откровение.
Тези закони се проявяват във всяко будно съзнание, но ако това съзнание е склонно да ги потърси, те се проявяват по-силно. Ако сме се научили да се очароваме и учудваме, да се отнасяме с преклонение към истината и да се вълнуваме от получаването на нови знания, тези закони ще ни действат разтърсващо.
6. Емпатично тестване на храна
В Германия и Русия има курсове по така нареченото емпатично тестване на различни храни. Става дума за развитие на “мистичната страна” на вкусовото сетиво, на неговата духовна част. В тях подлагат на “органо-лептичен анализ” различни храни и ги класифицират според въздействието им върху душата. Можете да потърсите интересно видео по темата от лекторката Анна Гусинская-Дикамп, която провежда такива курсове. В емпиричното тестване се включват не само вкусовото сетиво, а се използва човекът като цялостен и съвършен “измервателен уред”. Ако някой възрази, че тези усещания са субективни, нека си спомни, че дегустаторите също имат субективни изживявания, но данните от техните проби биват официално признати. За по-сигурно емпиричните тестери на храна работят в група от 14 души. Така все някой от тях ще може да изрази с думи това, което всички усещат.
От всеобщия опит, но и от подобни изследвания, се знае например, че някои вещества могат да изменят съзнанието. Кафето също донякъде действа така, но е по-леко. То води до възбуденост и повече активност, до повече енергичност. От шоколада знаем, че се получават блаженство и радост. Сметаната дава чувство, подобно на прегръдката или все едно стоиш върху облак. От подобни опити древните са разбирали, че черниците са добри за лечение на зрението, а орехите влияят идеално на мозъка. Лечебните билкови рецепти на са открити на принципа на пробата и грешката, както си мислят наивните реалисти. Древните хора просто са виждали кое за какво става, виждали са същността на билката. Още такива примери има в таблицата. От изброеното, разбира се, не следва, че човек е това, което яде. Не значи, че Шекспир е ял много омлет и е написал Хамлет. По-скоро идеята е да се види как сетивата имат и друга, духовна част. Как чрез тях може да се стигне до ясновидство.
Вижте презентацията в по-едри слайдове ТУК:
7. Сетивото за истината
Подобно е действието и на сетивото за истината. Всеки човек го има заложено в себе си и то работи с информацията, постъпваща от всичките 12 сетива. То може да бъде развито, ако го упражняваме. Но може и да закърнее съвсем, ако свикваме да живеем с лъжата и тя стане нашата нормална среда. Тогава пуберите биха ни заплюли в лицето. Армен Тиугу го нарича сетиво на вътрешния слух. Чрез него ние установяваме кога в информацията, постъпваща от 12-те сетива, има дисонанс, кога има дисхармония. Работим и с чувството “топло-топло”, “студено-студено”, както е в детската игра на познаване. Сетивото се е използвало много в едновремешната медицина, когато тя е разчитала повече на интуицията, отколкото на лабораторните проби и референтните стойности. Тогава лекарите са правили първоначалната си диагностика по общия външен вид, по стойката и походката на пациента, по това как той говори и какво казва.
Опитвали са се да видят цялостното състояние на човека, какъвто се намира в своята среда и в своя етап от биографията. И сега това е възможно, ако лекарят иска да излезе от дълбоката си специализация, от разпадането на гещалта. И сетивото за истината е нещо съвсем реално. То е, заради което понякога изпитваме неприятно чувство, когато слушаме лъжи. От един момент нататък лъжите спират да ни дразнят. Днес сетивото за истината работи по-добре в групи от по 7 или 12 души, които специално са се упражнявали за неговото изостряне. Преди сеансите си те влизат в подходящото състояние на вътрешно спокойствие. Успяват да се освободят от всичките си симпатии и антипатии. Тоест да погледнат нещата не от разсъдъчната страна, а от висшия си Аз, който за тях се явява общ.
Това бяха няколко примера за ясновидство в съвременното ни всекидневие. Бихте ли споделили и вие такива случаи? Как разбирате дали едно нещо е истина или не? Само разсъдъка си ли ползвате или има и елемент на интуиция? Какви упражнения правите за развиване на интуицията?
Вижте това във варианта на видео:
