Защо хората снимат пострадалия? 12-те светогледа на 12-те зодии в помощ на моралната интуиция, фантазия и техника

Как 12-те светогледа на 12-те зодии влизат в употреба при осъществяването на всеки духовен импулс. Защо хората снимат падналия и защо тази работа с морала все нещо не се получава? Видео презентация и нейният текст.

Днес ще започнем да говорим за 12-те загадъчни стъпки в реализирането на всеки импулс за действие. Те са едни и същи независимо дали този импулс е основан на подбуди, насочени към физическия или към духовния свят. Как тези стъпки се свързват със зодиакалните знаци и съответстващите им светогледи?

12-степенният път

На много места Рудолф Щайнер пише, че решенията, взети от обикновения дневен разум, най-често са погрешни. Те водят до войни, кръвопролития и нещастия. Докато правилни решения вземаме с одухотвореното си нощно съзнание. Когато оставим конкретния проблем да преспи една нощ и да мине целия път през 12-те зодиакални знака и бъде огледан от 12-те гледни точки на 12-те светогледа. Материализмът, както знаем, не е единственият светоглед – за щастие и на самите материалисти. Днес ще се опитаме да минем заедно по този път.

Решения в помрачено съзнание

Когато сме в обикновеното си дневно съзнание, почти никога не сме свободни по никакъв начин. Тогава един вид съзнанието ни е помрачено, битието определя съзнанието ни, а не обратното. Но това битие не е оставено в ръцете на случайността, а на нещо доста по-зловещо от нея. Както каза един приятел – философът Ангел Грънчаров, битието определя съзнанието само на животните и на комунистите, а при свободните хора съзнанието определя битието. За да получим реална картина на каквото и да било, ни трябват 12-те гледни точки. За избягване на субективността и илюзията си има техники, препоръчани във “Философия на свободата”, които дават възможност за вземане на свободни и правилни решения.

Ето и презентацията на видео:

Диалог между текстовете

Ще разгледаме тези стъпки в контекста на едно-единствено изречение от книгата “Как се постигат познания за висшите светове”. Докъдето сме стигнали. Имаме ли основание така наглед произволно да смесваме текстове и идеи? Категорично да! Всяка подобна междутекстовост поражда диалог между тези текстове и дава възможност да ги видим в нова светлина. Дори и да сме ги научили наизуст, да сме закоравили сърцата си по отношение на тях. 12-те стъпки, които ще опишем, също биват наричани някъде “диалог”.

Става дума за така наречения “Зодиакален диалог”, разяснен от Армен Тиугу в книгата му “Жизнените задачи”. Той е извлякъл тази методика от учението на Щайнер, след като повече от 30 години е изучавал и практикувал написаното в “Как се постигат…” и във “Философия на свободата”. Към този диалог ще се опитаме да прикрепим и 12-те светогледа, както са описани в книгата “Човешката и космическата мисъл”. И ще добавим и притчата за Добрия самарянин. Така текстовете, влизащи в диалог, стават 4-5 или повече. И ще се получи такъв микс, който никой никога до момента не е правил. Но нека се залавяме за работа, че доникъде няма да ни стигне времето.

Духовното изследване

Това изречение от разглеждания днес текст гласи: “Стойността на такова спокойно самонаблюдение се свежда не до това, което установяваме, а до това, че откриваме в себе си силата за изграждане на вътрешното спокойствие.” Стигнали сме до това изречение, така да се каже, съвършено случайно, а ето че то идеално се вписва в разглежданата тема. Характерно за книгите на Щайнер е, че дават възможност да отворим на уж случайна страница и да намерим отговорите на въпрос, който ни интересува. И тези отговори всеки път са различни, дори и на един и същи въпрос. Добрите въпроси дават винаги различен отговор, а добрите отговори са винаги различните, живи отговори. Това знание, разбира се, може да бъде получено само в специално медитативно състояние. Ако въведем изреченията в някакъв софтуер, който да “гадае” и да вади случайни твърдения от готов списък, едва ли ще имаме толкова поразителен ефект. За успеха на подобно изследване също така може тези въпроси, които ни интересуват, да минат през нощното ни съзнание. Да заспиваме с тях няколко нощи подред, да ги внасяме в съня си възможно най-картинно и да очакваме отговорите непредубедено. Тази техника се препоръчва при вземането на всички по-важни решения и при всяко духовно изследване.

Сънят като зодиакален диалог

Когато човек заспи, както знаем, неговото астрално тяло и Азът му се отделят и правят едно голямо пътешествие през планетните сфери, зодиакалния кръг и другаде. Докато физическото и етерното тяло лежат в леглото и похъркват, душевно-духовната същност на човека реализира споменатия “Зодиакален диалог”. Подобен кръг извървяваме и в течение на годината, и дори в рамките на едно отделно денонощие. Ние бързо сменяме светогледа си през различните месеци и часове на деня и нощта. Затова който твърди, че никога не променя възгледите си, греши. И този 12-степенен път е, който дава отговори на въпросите. Тях нашата душевно-духовна същност си е поставила вечерта, когато е била в граничното състояние между бодърстването и заспиването. Но изброените начини се осъществяват несъзнателно. Ако човек познава добре пътя, той би могъл да го мине и в будно състояние, медитирайки.

Предварителни условия

Нещо подобно представляват и споменатите в изречението състояния “спокойно самонаблюдение” и “вътрешно спокойствие”. Те са най-подценяваното обстоятелство при опитите за медитация и липсата им е най-голямата пречка за нейното осъществяване. И понеже не са ги постигнали, много хора се чудят: “Защо не мога да медитирам, защо не мога да визуализирам, та нима тъкмо аз не съм най-спокойният човек на света? Аз съм самото олицетворение, въплъщението на вселенското спокойствие и ако някой не е съгласен с това твърдение, ще му изкъртя гадните малки зъбчета!” Много сме говорили как се постигат тези състояния на спокойно самонаблюдение и вътрешно спокойствие, затова няма да влизам в подробности. Сега целта е друга. Да видим какво се случва после. Само ще споменем, че първото – спокойното самонаблюдение, е свързано със смяна на перспективата, с изместване на гледната точка от центъра, където седим ние, в периферията. А втората – вътрешното спокойствие, е състояние на обективност, при което сме неутрализирали всички хаотични мисли и чувства, които ни владеят против изричната ни воля.

Началото: Импулс

И така при достигането на тези състояния се поражда един импулс или пък се забелязва импулс, който вече е възникнал. Следващите стъпки са приложими и за медитацията, и за всякакви дневни творчески действия, и за духовното изследване на всякакъв проблем, който поставим. Този импулс казва: “Нещо трябва да се направи.” Класическият пример е с притчата от Библията за Добрия самарянин. Днес ще разгледаме този импулс, а друг път ще хванем друг импулс, за да си затвърдим познаването на пътя. Нека да си представим, че ние сме Добрия самарянин и сме излезли по важна работа, а не да спасяваме паднали в канавката хора. Но въпреки това виждаме, да речем, човек със счупен крак, полумъртъв, пребит и ограбен от разбойници, който лежи встрани от пътя. Във “Философия на свободата” се споменават понятията морална интуиция, морална фантазия или нравствено въображение и морална техника. Това са трите големи групи действия, които предприемаме в ролята на Добрия самарянин, когато виждаме този човек в канавката. Те са разделени от Армен Тиугу на 12 по-малки степени, които съответстват на зодиакалните знаци. Към тях за по-задълбочено разбиране ще добавим и техните светогледи. Познаването на светогледите е изключително важно, когато човек иска да бъде свободен от заблуждения.

Моралната интуиция

Какво е морална интуиция? Моралната интуиция сваля от духовния свят импулса за действие. Ние си казваме общо взето, че нещо трябва да се направи. В конкретния случай: Да зарежем временно важните си задачи и да помогнем на този човек. Именно интуицията ни съобщава, че трябва да му помогнем, а не обществените норми. Защото ако се осланяхме само на обществените норми, нямаше да ни се наложи да му помагаме, а щеше да е достатъчно да си извадим смартфона и да го снимаме. Нещо подобно са направили и свещеникът и левитът от притчата. Те са били пример за отличен морал, но се престорили, че не са забелязали падналия клетник и са минали на другата страна на пътя. Ние също имаме работа да вършим, бързаме, а лайкове се правят от сензации. За помощта ще се намерят други хора, които всеки момент ще пристигнат. Освен това се занимаваме с важни духовни дела и не ни е до това, да помагаме на някакви съмнителни пребити типове. Но моралната интуиция ни казва, че точно ние сме тези хора и да се залавяме да помагаме. Моралната интуиция е свързана с мисленето, с главата. Тя пак е вид интуиция, но е интуиция плюс. А е морална, защото целта ѝ е да произведе действие, с което да се увеличи хармонията в света. Не защото е длъжна да го прави.

4-те стъпки на моралната интуиция

Тя включва 4 малки стъпки, първите 4 зодиакални знака и техните 4 светогледа. Става дума за:

1. идеализма на Овена и търсенето на името на съществото, което стои зад възникналия импулс. Идеализмът улавя идеята от света на идеите и се опитва да определи точното ѝ име. Това е важно да се направи, защото почти винаги този импулс бива неясен. Да помагаме или да снимаме? Това са два различни импулса и две различни същества стоят върху всеки от тях. Едва когато това се формулира, може да се мине на стъпка 2;
2. И тя е рационализмът на Телеца и поставянето на задачата. След като другите подминават и дори снимат със смартфони, точно ние сме тези, които трябва да помогнат на падналия. Рационализмът иска рационален резултат. Съществото, чието име сме научили, е тук, за да ни даде кармична задача;
3. Математизмът на Близнаците спомага за вземането на решение и това е третата стъпка. Да избереш пътя и да решиш твърдо, че ще помогнеш:
4. И четвъртата стъпка: материализмът на Рака води до развиването на способност, която възниква специално във връзка с този импулс. Това е много особена част. Развитието на способности променя самата съдба, както и друг път е ставало дума.

Сега само споменавам тези стъпки, за да се систематизират, после, надявам се, в дискусията заедно ще се задълбочим в тях.

Моралната фантазия

Втората голяма стъпка е моралната фантазия или нравственото въображение. Това е да си представим идеалния вариант, да го пожелаем. Колко по-добър би бил светът, ако този човек не беше паднал в канавката със счупен крак! Ако можеше сега да се изправи в цялата си буйна младост, да отметне грива и да се втурне в изпълняване на великите си жизнени задачи! Да осъществи голямата си мечта, голямата си любов, да възпита най-красивите и умни деца на света, да направи страхотни открития и да спаси света от имотния балон и финансовата криза. Вече ние не само знаем, че трябва да му помогнем, не само имаме импулс, но и искаме с цялата си душа той да постигне идеала. И сме убедени, че каузата си заслужава. Нашата работа може и да почака. И двата ни крака са ни на място и не са счупени, ще догоним работата, ако се опита да избяга.

4-те стъпки на моралната фантазия

Нещо в гърдите ни се запалва! Тук, тук лежи някой, с когото вече сме емоционално обвързани и не бихме си простили, ако не му помогнем. Бихме съжалявали до последния ден от живота си, ако не му помогнем. Защото нашият импулс, който беше породен от моралната интуиция, ще даде на този човек нов живот и нови сили. И човекът ще направи света по-хармоничен и по-хубав. Това е моралната фантазия или нравственото въображение. Тук говори сърцето, чувствата.

Ето какви са стъпките:

1. От областта на сърцето, което е органът на Лъва, излиза една проява на ясновидство. Ние виждаме желаното бъдеще: Идеала, който искаме да постигнем, като използваме новопоявилата се способност в областта на Рака. Лъвът носи светогледа на сенсуализма, сетивността. Той е органичен и искрено иска да помогне, всеотдаен и благороден е. Иска и вижда със сърцето си.
2. После от Девата идва момент на отрезвяване: “Добре – казва тя – но между нас и този паднал човек съществува стена!” Феноменализмът на Девата дава възможност да се види как потоците на миналото и на бъдещето формират настоящето. Така наречената съгласувана реалност.
3. Везните претеглят и уравновесяват желаното и възможното, Луцифер и Ариман. Това е светогледът на реализма. “Окей – казват те – между нас и човека съществува стена, но ние можем да пробием дупка в тази стена.” Във Везните получаваме енергия отнякъде, за да пробием въпросната дупка, да променим реалността.
4. Скорпионът е двойнствен знак. Едната му част – Орелската, ни дава възможност да видим новата реалност, която вече не само е желана, но и е постижима с нашите собствени, макар и подарени, сили. Да видим как ще стане самото пробиване на дупката и да погледнем през нея. А другата част – Скорпионската, ни казва, че ние носим кармичната отговорност да помогнем на този човек. Едната част казва какво може, а другата, какво сме длъжни да направим и че иначе зле ще си изпатим.

Сега набързо моралната техника:

Моралната техника

След като сме развили импулса и сме достигнали някаква степен да видим и да възжелаем идеалното и възможно бъдеще, ние трябва да намерим средствата за техническото реализиране на този идеал. Това е волевата част от процеса, който е свързан най-вече с крайниците. Не само да се стремим и да мечтаем, но и нещо конкретно да свършим. Моралната техника се отнася към някакви научни и технически познания и способности: Да дезинфекцираме раните на човека с патрончето водка, което случайно се намира в раницата ни, да ги превържем с изпрана тениска, да го метнем на магарето и да го закараме в близката странноприемница. Там да се грижим за него до сутринта, да платим за престоя, а също и на някого, който ще продължи да се занимава с него, докато дойде Бърза помощ. Това са стъпките по реализация на импулса, без които всичко описано по-горе няма особен смисъл.

4-те стъпки на моралната техника

Ето ги и тях развити:

1. Стрелецът и неговият светоглед на монадизма ни разкриват единството с целта: “Аз и целта сме нещо неделимо, една монада” – казва той. Стрелецът има три компоненти: Опънатата тетива е импулсът, силата. Стрелата е волята, а мишената е това, с което той се е слял, от което всъщност всичко едва започва. Това също не е лесно за разбиране и ще трябва по-нататък да се спрем на него.
2. Козирогът взема предвид препятствията, които реалността създава пред стрелата: вятъра, гравитацията. Преценява какво с количество сила трябва да издърпаме тетивата, за да преодолеем препятствията и да не подминем целта. Това е спиритуализмът, който стои зад възникването на тези сили. При него забелязваме на какво е способен човешкият дух. Да, именно дух. Защото импулсът да помогнем не идва от яйцата и бекона, с които сме закусили, а от духа.
3. Водолеят с неговия пневматизъм има способността да разтваря препятствията по един магичен начин. Той е въздух и вода, естествен разтворител за препятствията. Тук отнякъде се появява и невидима помощ.
4. Рибите с техния психизъм трансформират образа на бъдещето в образ на настоящето. При Водолея имахме дух, пневма, което означава и въздух, и дихание. А тук той става жива душа.

Моралната техника при Сътворението

Затова в Библията се казва “Бог създаде човека, като взе пръст от Земята”. Нека да открием моралната техника в това знаменито изречение. Тук най-напред е Стрелецът, който има целта да създаде човека по образ и подобие Божии, и Козирогът, който взима пръстта от земята, взима от стихията. После идва Водолеят и вдъхва духа, пневмата или диханието: “и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание”. И накрая се намесват Рибите: “и човекът стана жива душа.” Ето така в едно изречение са намесени:

1. Монадизмът, защото човекът има божествена същност. Бог създаде човека, но човекът поразително приличаше на самия Бог. Всичко това е едно, една голяма монада;
2. Спиритуализмът, защото Духът е този, който прави от материята каквото си пожелае. Меси я като кал. Духът е самата основа на материята. Без дух няма материя. Но и без материя няма дух, се казва в една популярна медитация. Материята е най-висше проявление на духа така, както физическото тяло е най-съвършено от четирите човешки степени;
3. Пневматизмът, защото диханието е дух и човек вдишва божествения дъх, пневмата, докато диша;
4. И психизма, защото човекът става душа (Психея) и тя е жива.

Цикличност на стъпките

Когато бъдещето стане действителност, ние получаваме нов импулс да се завъртим отново по този зодиакален кръг, но вече на друго ниво. Вече сигурно сме забелязали, че дори и в рамките на 12-те стъпки има някаква цикличност. В началото при Овена се опитваме да научим името на съществото, което стои зад импулса, тоест да не се заблуждаваме какъв точно е този импулс, да го видим, да не си мислим, че е нещо друго. После това се повтаря през три знака, когато попаднем в петия знак, на Лъва. Там отново ни се отварят очите, но този път да видим бъдещето, идеала. След още три знака попадаме в деветия знак на Стрелеца, чийто девиз е “Аз виждам”. Той вижда как технически да станат нещата. Тоест това са три различни степени на ясновидство, характерни за светогледите на трите огнени зодии.

Видовете ясновидство

При моралната интуиция на Овена имаме интуитивно съзнание. Това е вид ясновидство с което откриваме същността зад явлението. При моралната фантазия на Лъва имаме друг вид ясновидство или по-точно ясночуване: инспиративното съзнание. При него получаваме инспирация, вдъхновение да постигнем идеала. А при моралната техника на Стрелеца имаме трети вид ясновидство: имагинативното съзнание, което ни позволява да подберем правилните средства, да видим как точно да се реализират нещата. Другите стъпки също са циклични, има още три цикъла – на земните, водните и въздушните зодии, но за това по-нататък. Важното е, че всеки познава тези състояния и ги прилага несъзнателно, иначе нямаше да има никакъв напредък в нищо. Надявам се следващата събота да можем да започнем отново тези стъпки, вече в светлината на друг импулс и на друго ниво. И една по една да ги разгледаме и да задълбочим погледа си както върху тях, така и върху зодиакалните знаци, така и върху техните светогледи.

Защо хората снимат падналия?

И за финал да се върнем към днешното изречение: “Стойността на такова спокойно самонаблюдение се свежда не до това, което установяваме, а до това, че откриваме в себе си силата за изграждане на вътрешното спокойствие.” Каква нова светлина се появи в неговото разбиране днес? Забележете изразите “спокойно самонаблюдение” и “вътрешно спокойствие”. Подобни неща отблъскват читателите, които не биха желали да се задълбочават. Ако Добрият самарянин беше от тях, той никога нямаше да помогне на пребития човек, а щеше да го снима как се гърчи. Защото когато някой е свободен, той няма нужда друг да му каже: “Какъв човек си ти бе? Я помогни на ближния си!”. Или: “Ти би трябвало сега да изпиташ импулс да помогнеш на човека в нужда”. Общоприетото разбиране за морала прави точно това, принуждава хората.

Как се ражда истинският импулс за помощ?

А моралната интуиция затова е морална, защото върши нещата без принуда и без предубеждения. Тя сама открива импулса в себе си. Човек, който не е свободен, който зависи от това, какво ще кажат другите, не може да бъде морален. Той чрез спокойно самонаблюдение достига до импулса и намира вътре в себе си силата за изграждане на вътрешното спокойствие. Тя идва от неговия дух и е подарък от божествените йерархии, които се радват, че не се е поддал на илюзията, че е много зает. Спокойствието се постига, когато в резултат на собствената си морална интуиция, вдъхновен от нравственото въображение и чрез средствата на моралната техника допринасяме за увеличаване на хармонията в света. Но всичко това влиза в сила само ако дойде отвътре. Дори и повърхностните хора знаят, че това, което идва отвън, е илюзия и не му вярват чак толкова, колкото вярват на идващото отвътре.

Георги Календеров

Вижте и ТОВА:

Промяна на миналото, бъдещето и кармата