Какво представляват светогледите идеализъм и рационализъм на зодиите Овен и Телец като първите две стъпки в моралната интуиция при осъществяването на всеки духовен импулс.
Методът “Зодиакален диалог”
Започваме по-подробно и по-задълбочено разглеждане на 12-степенния път за решаване на всеки проблем. Той бива наречен още “Зодиакалният диалог” от Армен Тиугу в книгата му “Жизнените задачи”. В нея са описани начини за групова работа, която е по-ефективна и с нея се напредва по-бързо, отколкото с индивидуалната медитация.
Съдържание:
Методът се състои в разпределянето на роли между участниците, всеки от които представлява по един от факторите, значими за разглеждания импулс. Тези участници приемат, че зад всеки фактор стои по едно висше същество, с което може да се влезе в диалог. Подобни практики отдавна са наложени в психотерапията и другаде. Но тук няма да се задълбочаваме в големи детайли за груповата форма, а ще се съсредоточим върху индивидуалния път. В нашата група имаме достатъчно подготвени в груповия метод участници и в случай на интерес можем да ги помолим да ни обяснят как се прави и да го реализираме помежду си.
4-те стъпки в един абзац
Ще започнем успоредно и разглеждането на един абзац от книгата “Как се постигат познания за висшите светове”, който гласи: “Защото във всяко човешко същество, наред с обикновения човек, съществува и един по-висш човек. Той остава скрит дотогава, докато бъде пробуден. И всеки сам може да го пробуди в себе си единствено със собствени сили. Докато този по-висш човек остава спящ, остават спящи и висшите способности, намиращи се у всеки човек, които водят до свръхсетивни познания.” Тук при добро желание можем да открием четирите стъпки на моралната интуиция, които засегнахме миналата събота:
- Търсенето на името,
- приемането на задачата,
- вземането на решение и
- развиването на способности, които се появяват специално за справянето с конкретния казус.
Те съответстват на първите 4 зодиакални знака:
- Овена,
- Телеца,
- Близнаците и
- Рака
и на техните светогледи:
- идеализма,
- рационализма,
- математизма и
- материализма.
Да ги подкараме едно по едно и да видим доколко успешно ще ги систематизираме.
Ето го и самото видео от презентацията:
Интуиция и живо мислене
Да си припомним какво означаваше загадъчното понятие “морална интуиция”, което намираме в книгата “Философия на свободата”. Интуицията най-вече е способност да сваляме мисли и идеи от света на идеите, който е наричан от древните индийци Горния Девахан. Според тях идеите не идват от това, което ядем, нито от електрическите импулси в мозъка, а от един специален свят, до който можем да имаме достъп посредством интуицията. Там са и истинските живи мисли. Съвременната наука смята, че мисленето е подобно на работата на електронния калкулатор. И това е вярно, що се отнася до мъртвите електрически “мисли”, които ползваме във всекидневния си живот.
Но когато искаме живи мисли и живи идеи, ние няма да ги открием в електричеството и в калкулатора, а в духовния свят. Това е работата на интуицията. При живото мислене мислите се раждат една от друга, а не от физическите възприятия. Битието определя само съзнанието на дневния несвободен живот. А свободните мисли, които имат способността да определят битието, идват от духа на човека. Днес ще видим как точно става това, като разгледаме първите два светогледа. Те произлизат един от друг.
Видове интуиция
Под интуиция хората обикновено разбират някакво мъгляво “шесто чувство”, начин за отгатване на бъдещи събития. Във “Философия на свободата” обаче има описани много видове интуиция, например:
- понятийна интуиция, с която откриваме понятието зад всяко възприятие;
- сили на интуицията, изявяващи се в мисленето. Тя е това, чрез което възприемаме живите мисли от Девахана, а не мъртвите мисли на електричеството;
- интуиция, която ни позволява да изживяваме чисто духовното съдържание. Това е начин за достигане до същността на съществото, което сме срещнали. Начин да се слеем с него и да преживеем това, което то преживява. Тук влизат и срещите с хората, с животните и с всички явления.
Моралната интуиция е нещо четвърто, но има и други видове. Тя се основава на чистото мислене, а не на морални норми или задължения, въпреки че се нарича “морална”. Поражда се в душата на самата индивидуалност и представлява импулс, подтик към действие, към промяна на действителността. Чрез нея ние достигаме до усещането, че нещо може и трябва да се направи. Калкулаторът тук няма да ни свърши работа, той умее само да смята, а не да прави изводи или да предприема нравствени или безнравствени постъпки.
Овенът и идеализмът
И ето че вече няколко минути говорим за първия знак, Овена и за неговия светоглед на идеализма. Според Овена цялата работа винаги започва с един импулс за действие, който се сваля от духовния свят и се корени в Горния Девахан. Овенът, така да се каже, е едно от проявленията на Божествения Агнец, Агнето, което е началото и краят на всичко. Този край винаги е начало на нещо друго, Алфата и Омегата. Неговият идеализъм ни казва: Идеите са онази тенденция, която осигурява движението на материалния свят напред.
Без идеи материалните явления са лишени от смисъл. Материалният живот има смисъл, само ако е проникнат от идеали, от идеалното. Целият свят би бил лишен от смисъл, ако идеите бяха само празни човешки фантазии и ако не лежаха в основата на всички световни процеси, на така нареченото битие. Това научаваме от книгата „Човешката и космическата мисъл“. На Овена съответства и първото изречение от разглеждания днес текст “Защото във всяко човешко същество, наред с обикновения човек, съществува и един по-висш човек.” Да, животът не би имал смисъл, ако в нас редом с обикновения човек не съществуваше и един по-висш човек, един идеалист, един Овен. Ето кое същество се крие зад това изречение!
Назоваване на точното име
Първата стъпка е назоваването на името на възникналия импулс. Стават ужасно много грешки, когато се сблъскваме с проблема за името. Агнецът носи непроизносимото име на Бога, Логосът, Словото, което стои винаги в началото. А то съдържа в себе си всички имена. Подобна задача е имал и древният Адам. Във втора глава на Битие пише “И Господ Бог образува от земята всички полски животни и всички небесни птици и ги доведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име назовеше човекът всяко живо същество, това име му остана. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на небесните птици и на всички полски животни.”
Да дадеш име означава да изявиш най-съществения признак на всяко творение, т. е. да проникнеш в самата същност на нещо и да изявиш логоса на творението, казват исихастите. Това е сложен творчески процес, при който човекът от самото Сътворение се нарежда редом до своя Създател. Той има тази способност да открива същността и да назовава името ѝ. С това тя става по-определена и до голяма степен се оказва във властта на онзи, който знае нейното име. Можем да наречем тази дейност на Овена “понятийна интуиция”.
4 стъпки към името
За да достигне тази степен на Овена, човек предприема 4 подстъпки, според Армен Тиугу:
- Смяна на перспективата. Тук трябва да може да се погледнеш отстрани и да “влезеш в обувките” на съществото, което стои зад възникналия импулс. Да говориш от негово име или да чуеш неговия глас като свой вътрешен глас. Това е третият вид интуиция, който споменахме, да я наречем емпатийна. Чрез нея се сливаме със своя събеседник, който е духовно същество;
- Възприемане въздействието на волята. Да усетиш в себе си този напорист импулс за действие, който иска нещо да промени. Това е моралната интуиция, която се отнася към волята. Да я наречем волева интуиция;
- Възприемане на намерението. Да почувстваш как се откроява мотивът за самото действие. Това може да бъде някакъв вид инспиративна интуиция, която се отнася към вдъхновението. Свързана е с чувствата;
- И чак накрая имаме намиране на името на импулса.
Пари или бебе?
За да разберем по-добре тези стъпки, ни трябва практика. Но можем да дадем пример с един от клиентите на известния реинкарнационист (занимаващ се с реинкарнационика) Марис Дрешманис от Рига, Латвия. Той прави подобни групови сеанси, макар и на съвсем друга теоретична основа. При него идва един богат човек и казва: “Искам да изкарам повече пари, за да мога да си позволя лукса да направя на жена си бебе”. Това е много популярна нагласа у мъжете, които нямат деца. Въвеждат го в състояние, при което той един вид има възможност да общува с висши същества и висшите същества го питат: “Моля? Какво точно искаш?”. И той повтаря: “Искам пари, за да направя бебе!”. Питат го още няколко пъти и той отговаря все същото.
Накрая обаче едно от тях “сменя перспективата” и пита вече в ролята си на извънземно, което нищо не разбира: “А може ли да ни обясниш как точно се прави бебе?”. Този въпрос се оказва ключов. И човекът набързо минава през втората и третата степен. Той възприема въздействието на волята и се импулсира. Изпитва намерението, свързано с това, и се вдъхновява. Казва “Всичко е ясно!” и “Да не губя повече време!”, след което се изстрелва да прави бебе и сеансът е приключил. Човекът е намерил името (за себе си).
Същност на проблема
Ние много рядко наричаме нещата със собствените им имена, понякога от страх, а друг път – от неспособност да видим ситуацията такава, каквато се явява тя в действителност. Това виждане в „Как се постигат…“ се нарича изпитание с огън или изгаряне на илюзиите. Може да си мислим например, че имаме нужда от смяна на работното място, а после да се окаже, че просто искаме повече признание в работата. Или пък може внезапно да си дадем сметка, че съпругът ни притиска да напуснем, а ние всъщност никаква работа не искаме да сменяме.
Някой си мисли, че обича сексуалните сношения, а по-късно се оказва, че всъщност истинско удоволствие му доставя касата бира след това. За разбиране на името е много важно да можем да се поглеждаме отстрани, да разпознаваме истинското въздействие на волята и истинските си намерения. Без това изпитание с огън ние обикновено не успяваме да опознаем съществото, с което работим, не знаем неговото име и нямаме власт над него. Това е работата на Овена, който между другото е и огнена зодия.
Диалог между светогледите
Всеки светоглед възниква като подобрение на предишния и предчувствие за следващия. Така и рационализмът на Телеца се основава върху идеализма на Овена, но и създава предпоставките за възникването на математизма на Близнаците. Ако Овенът не съществуваше, Телецът нямаше да има своя светоглед. И обратното. Всеки светоглед се обяснява с взаимодействието си с останалите. Той постоянно води диалог с тях, спори, допълва ги и ги коригира.
Ако трябваше да си говори сам, него нямаше да го има. Ако някой от 12-те липсваше, нямаше да ги има и останалите. За да разберем днешната трансформация, трябва да си представим, че импулсът е нещо, което идва от духовния свят и се опитва да се въплъти във физически резултат. Той навлиза в дневното съзнание на човека през идеализма и се движи към материализма. По пътя си претърпява различни трансформации. Разбира се, движението в обратната посока е също често срещано.
Телецът и рационализмът
Значи идеята има нужда най-напред да стане по-рационална и прагматична, да бъде оформена като задача. Да се поставят ясни и конкретни условия на заданието и какво се търси. Рационализмът не се задоволява с идеи, възникнали по интуитивен път, чрез инспирация или имагинация. Той признава само тези идеи, които водят до видим резултат, които са рационални.
В математиката обаче рационалните числа са само част от множеството на реалните числа. Те са безкрайно много, но пак са част от всичко реално. Дори някъде бях чел, че ирационалните числа са повече от рационалните. И Телецът иска да се изясни задачата, която произтича от срещата с импулса. Да се обособи рационалното задание. А рационализмът, както казахме, е съсед и роднина на математизма. Така че може да бъде разбран във взаимодействието си с него. Но ето идва Телецът и казва: “Идеалите, моралът, интелигентстването, това са ирационални неща. Дайте, моля ви се, по-прагматично да се действа. Кажете сега каква е задачата и да сядаме да работим!”.
Поставяне на задачата
Имената на чувствата и мотивите са едно, а съвсем друго са имената на съществата, които стоят зад тях. От тях произтичат споменатите импулси, действията на волята и намеренията. При зодиакалния диалог можем да открием примерно, че отзад стои починал властен баща или пък някой Серафим, който е дошъл да ни постави задача. Или някой друг. Това е светогледът на Телеца: „Вътрешните“ идеи започват да се проявяват „външно“.
Той допуска съществуването на идеите и идеализма, но ако този идеализъм няма външно проявление, не го възприема насериозно. Само сетивно-реалните неща са достойни за вниманието му. За него рационално и следователно истинско е само това, което дава сетивно установим резултат. Затова питаме съществото, чието име вече знаем, каква задача ни поставя с появата си. Чрез тази задача, а и чрез нашите усилия, то ще стане видимо, благодарение на бъдещия рационален резултат.
Защо се поставят задачи?
Това звучи малко стряскащо, защото бихме предпочели да си почиваме и да подремнем, отколкото да изпълняваме нечии задачи, нали така? Но ако се замислим по-дълбоко, ще видим, че целият живот е низ от изпълнения на така наречените жизнени задачи. И те са нещото, към което не спираме да се стремим – и денем, и нощем. Често тези задачи нямат външен израз – тоест, иди еди-къде си, кажи това или онова, направи едно или друго, или организирай това и това. Често те са невидими, окултни, вътрешни, пише Армен Тиугу.
И доколкото нашата цивилизация е прекалено насочена навън, изпълнението на подобни задачи се натъква на чисто психологически трудности. “Практична” се нарича външната дейност, а не вътрешната, а вътрешната се нарича “непрактична”. Иска ни се веднага да се заловим за онова, което е външно, а другото, което е вътрешно, да оставим за после. Защото външното – тези външни задачи – те изглежда стоят някак си стабилно, на твърда почва. А онова, което е вътрешно, там плава нещо непознато или витае във въздуха.
Видими и невидими задачи
Например един младеж има натрупани големи дългове. Външното решение е да му кажем “Отиди в консервен комбинат “Първи май”, поработи 5 години на конвейер да затваряш буркани с лютеница и ще си изплатиш дълговете”. Но той казва: “Не мога да работя на конвейер, ще падна и ще умра!”. Тоест външното решение не е сполучливо за него. Случаят е от практиката на Тиугу. Когато са започнали групови занимания с него, се оказало, че жизнената му задача изобщо не е била да работи на конвейер. Неговата майка е починала още докато е бил съвсем малък. И в подсъзнанието му е останало разбирането, че светът го е ограбил, че светът му е с нещо длъжен. Това чувство било по-силно от него, особено когато става въпрос за връщане на заеми. Защо да ги връща, след като светът така жестоко го е ограбил?
Жизнени уроци и жизнени задачи
Значи неговата първа задача не е първо да затваря буркани; подобно така наречено “практично” решение за него пет пари не струва. Той трябва първо да работи с миналото си, да прости на света, който никаква майка не му е откраднал и с нищо не му е длъжен. После да се научи да си връща заемите и чак след това да мисли откъде да изкара пари. В противен случай, ако не се научи на този езотеричен урок, колкото повече пари изкарва, в толкова по-дълбоки дългове ще затъва. Характерно за уроците е, че докато не ги научим, винаги ще попадаме в една и съща болезнена ситуация. Научаването на уроците е една от жизнените задачи, с които идваме. Това е и преходът към математизма: Очевидно рационализмът не може да се занимава само с рационалните ситуации и числа, защото те, макар и да са безкрайно много, пак са по-малко от ирационалните.
Няма връщане назад
В първото изречение от текста, който днес разглеждаме, се казваше: “Защото във всяко човешко същество, наред с обикновения човек, съществува и един по-висш човек.” И това го отнесохме към нуждата от идеал, от идеализъм, от нещо по-висше, към което трябва да се стремим, за да има животът ни смисъл. Тук говори Овенът. А във второто изречение виждаме следното нещо: “Той (този по-висш човек) остава скрит дотогава, докато бъде пробуден.” Пробуждането тук се състои в това, да разберем задачата. И след това, казва Щайнер, няма връщане назад. Ако си мислим, че задачата е да работим на конвейер, което не е вярно, ще се връщаме назад и пак ще тръгваме, и пак ще се връщаме. Ще затваряме и буркани, и шишета, и консервени кутии без особен резултат.
Но ако разберем истинската си задача за възстановяване на мира между нас и света, за възстановяване на единството, ние няма да имаме търпение да я изпълним. Можем да кажем, че свободен е този, който изпълнява жизнените си задачи, поставени от него самия в сътрудничество с духовните йерархии. Докато несвободен е онзи, чиито задачи се поставят от другите хора или чието съзнание се определя от битието.
Преход към математизма
А защо висшият човек не само спи, но е и скрит в това изречение, някъде се е наврял и не можем да го намерим? Това е отново обещаният преход към математизма. Защото по пътя към рационалното и практичното много често се натъкваме на невидими неща и на такива, които не могат да бъдат засечени с осцилоскоп или електроенцефалография. Както е в случая с младежа. Получаването на задачата е рационализиране на идеализма, неговото вкарване в някакви рамки.
Но самата задача не е задължително да бъде рационална. И така, при срещата си с някое духовно същество, включително при пробуждането на спящия „по-висш човек“ в себе си, ние усещаме някаква душевна промяна. Нея я преживяваме като задача. Това представлява преживяване на чисто волеви импулс. Но за да продължим нататък, трябва да я превърнем в нещо по-висше, в решение. За целта ще ни помогнат Близнаците и техният светоглед на математизма, за който, надявам се, ще можем да говорим следващата събота.
Четене на окултната писменост
Зад всеки духовен импулс по правило стои по едно същество. Същото може да се каже и за всяка мисъл, чувство или желание. За „живото мислене“ споменахме, че е пораждане на една мисъл от предишната, а не от битието или от електричеството. В езотериката “живото мислене” също така се нарича и „четене на окултната писменост“. Според него всяка среща с духовно същество е подобна на срещата с някоя буква, която трябва да се прочете. Понякога буквите са разместени. От нас се иска да ги подредим в правилния им ред, така че да можем да разчетем посланието.
При всеки импулс имаме различна задача и среща с различна комбинация от същества. Тези, които стоят зад зодиакалните знаци на Овена и Телеца, са само някои от тях. Напредваме бавно, но не се отказваме. Идната събота, живот и здраве, ще продължим отново да изучаваме тази азбука. Ще разберем как се поражда решението и как получаваме свръхспособности във връзка с възникналата свободно избрана необходимост. Това са дейности на Близнаците и Рака, на математизма и материализма.
Георги Календеров
Вижте и ТОВА по темата:
