Разглеждаме прехода от зодия Телец към Близнаци и как светогледът на първата – рационализмът, преминава в този на втората, който е математизмът.
Откъде идват импулсите, мислите и чувствата
От събота в събота продължаваме пътя си по разглеждането на 12-те светогледа на зодиите. Те се проявяват при реализирането на всеки импулс за действие. Дотук видяхме как този импулс се сваля от Овена и от неговия светоглед на идеализма. Сваля се от света на идеите. Овенът ни позволява да научим истинското име на съществото, което стои зад всеки импулс, мисъл или чувство. Овенът или Агнецът носи в себе си непроизносимото име на Бога, Логоса, в който се съдържат всички имена. Намирането на точното име е важно, за да знаем примерно дете ли искаме да правим или пари да изкарваме. Или да изследваме защо се появява някаква натрапчива мисъл или чувство, което ни пречи или вдъхновява, какво стои зад него. Тук е нужно име, тоест правилно разпознаване, за да можем да направим втората стъпка.
Ето я презентацията и на видео ТУК:
Допълнителният противоположен цвят (комплементарен цвят)
Тази втора стъпка, която разгледахме, беше рационализмът на Телеца. Той ни разкрива задачата, която ни се поставя с импулса. Най-лесно това може да се разбере с въздействието на цветовете. Ако наблюдаваме например някое свое чувство, което ни владее в момента, ние бихме могли да определим неговия цвят. Да речем, че сме бесни и ни се привиждат червени кръгове. Тази връзка между цвета и чувството идва от Овена. Когато успеем да я назовем мислено, в душата ни се появява допълнителният противоположен цвят, зеленият. Нарича се още за краткост комплементарен цвят. Той се наблюдава и когато гледаме червена лампа и после затворим очи. Тогава в тъмното виждаме зелена лампа. Това е работата на Телеца. Ние не предизвикваме този зелен цвят, а само го възприемаме.
Поставяне на задача и реакция
Телецът ни разкрива каква задача ни се поставя от този импулс и от това същество зад него, което предизвиква у нас усещането за червено. Да речем съществото и ситуацията изискват от нас да сме бесни и да пребием някого, и да виждаме червени кръгове. Телецът се намесва и казва: “А не може ли вместо да го пребиваме, първо да поговорим с него?”, тоест появява се допълнителният зелен цвят и моментът на обмисляне и осъзнаване на задачата. Появява се допълнителното чувство и допълнителен волеви импулс. Те ни позволяват да компенсираме първия подтик и да видим какво остава. Един вид Овенът и Телецът взаимно неутрализират действията си. Това се нарича “изравняващата сила на задачата”. Изразът е от книгата “Жизнените задачи” на Армен Тиугу.
Загубване на Аза при дразнението и реакцията
И при получаването на импулса, и при неговото компенсиране, Азът на човека някъде се губи. Защото нито едното, нито другото са създадени от него. Затова я има и тази съпротива при възприемането на задачата. Сякаш някой иска да ни отнеме свободата. Допълнителният импулс се появява като закономерна и необходима реакция. Но тя също не е породена от човека, а е необходим отговор. Тоест това не е свободна реакция, която ни принадлежи.
Неутрализация и субстанция на свободата
При неутрализацията в химията киселината и основата влизат в химична реакция и се образува сол. Подобно нещо се получава и в алхимията, само че там работим не само с химични вещества, но и с мисли, с чувства и с волеви импулси. След като компенсираме един импулс с неговия допълнителен, от областта на Телеца преминаваме в областта на Близнаците. Ние се издигаме над симпатията и антипатията, които се неутрализират, и се качваме едно стъпало нагоре. Попадаме в някакво творческо състояние, в което вземаме решения и носим отговорност за тях. Това не може да се каже за първите две стъпки. При неутрализацията се отделя една субстанция, която наричаме субстанция на свободата. Вече сме достатъчно високо, за да можем да вземем решение дали да послушаме импулса или контраимпулса. Сега човек създава собствено “Азово пространство”.
Двете сили на Близнаците и допълнителните сили
Близнаците дават на Аза две сили: Едната е силата на отделянето или откроявянето или освобождаването от импулса. А другата е силата на свързването. Мъжка и женска сила. Да приемем ли импулса или да се отдадем на допълнителната компенсираща воля, която е възникнала? На задачата ли да се отдадем, или на онова “А не може ли просто да поговорим?”. Да се свържем или да се освободим? Каквото и да е взетото решение, то засилва Аза. Азът започва по-дълбоко да се самоосъзнава. Той твори новата субстанция. Тази субстанция засилва съзнанието, дава му повече творчески възможности. Такова действие може да се отрази и на жизнените сили, да даде още години живот и да ни излекува от разни неща. Когато човек вземе решение, отнякъде, но вътре в него, възникват допълнителни сили, с които ще може да изпълни решението си.
Зодиите, девизите и трите стъпки
Ако погледнем популярните така наречени “девизи” на зодиите, които се разпространяват във Фейсбук, ще видим същата закономерност. На Овена се приписва “Аз съм”. Тук намираме въпроса за името: “А кой точно си ти?”. Телецът казва “Аз притежавам” или “Аз мисля” според различни източници. Той приема задачата като своя, тя става негова жизнена задача или поражда контраимпулс. Телецът мисли нещо си, възразява. Докато Близнакът е категоричен: “Аз знам”. Това е съществото, което е създало своето Азово пространство, засилило е Аза си чрез вземането на едно или друго решение и вече знае. Решеният човек знае, той не позволява да му се казва повече какво иска и какво трябва да прави.
Изреченията от “Как се постигат познания за…”
Тук е добре да припомним и абзаца от “Как се постигат познания за висшите светове”, който разглеждаме: “Защото във всяко човешко същество, наред с обикновения човек, съществува и един по-висш човек. Той остава скрит дотогава, докато бъде пробуден. И всеки сам може да го пробуди в себе си единствено със собствени сили. Докато този по-висш човек остава спящ, остават спящи и висшите способности, намиращи се у всеки човек, които водят до свръхсетивни познания”. Първото изречение отнесохме към Овена, където откривахме в себе си един по-висш човек, този Аз съм. Второто изречение замина при Телеца, където този скрит човек трябваше да се пробуди и да приеме задачата. И с третото идваме до Близнаците, където срещаме двете пробуждащи сили: на свързването и на освобождаването. В четвъртото се говори за свръхспособностите, които се отнасят към Рака. За тях – друг път.
Математизмът е във всяка наука и задача
И така при Телеца имахме задачи, а при Близнаците вземаме решение. Когато стане дума за задачи и решения, опираме до математиката. А математизмът е светогледът на Близнаците. При математиката имаме условия на задачата или какво е дадено, дефиниционна област и решение. Първото – даденото, съответства на Овена. При второто – дефиниционната област, се изявява Телецът, който поставя границите на задачата. И при третото идват Близнаците, които предоставят решението. Светогледът на математизма има претенцията, че може да даде цялостно обяснение за света. Нещо повече, математиката е майка на всички науки. Според Кант “във всяко отделно учение за природата може да се намери само толкова истинска наука, колкото математика има в него”. Или с други думи, ако в едно учение няма математика, то изобщо не е научно. А студентите в пети курс от техническите факултети, според вица, когато видят хубава мацка, казвали: “За всяко нещо си има формули и справочници”. Това е математизъм!
Залезът на материализма
Математизмът, също както и Близнаците, има две направления: на свързване и на освобождаване. Едното е в посока на трансхуманизма и свързването на човека с машината, а другото е към постигането на хармония с Духа и космоса. Нека да започнем от по-неприятното: Още докато пише “Човешката и космическата мисъл” през 1914 г., Рудолф Щайнер обръща внимание, че “материализмът вече залязва”. И прави тази забележка именно в раздела, в който описва математизма. Днес може да се каже, че сме вече навлезли или поне че навлизаме с твърда стъпка в епохата на математизма. Това е времето, в което математиката се превръща в религия. Материалистите са се превърнали в изчисляващите слуги на Вселената. Без математика сме заникъде. Скоро който не може да програмира, ще го смятат за неграмотен. Впрочем нещо подобно казва още Новалис през 18 век: „Математиката е най-висшият живот. Животът на боговете е математика. Чистата математика е религия.”
Човекът като компютър без душа
Вече покойният Стивън Хокинг, авторът на „Кратка история на времето“ се е опитвал да обясни целия свят чрез физиката и математиката. Той казва в интервю за “Шпигел”: “За мен човешкото същество е горе-долу сравнимо с компютъра. Със сигурност сме малко по-сложни от компютрите, които имаме днес. Но не мисля, че някой би допуснал идеята, че компютърът притежава безсмъртна душа.” Това е едната посока на математизма. Той без съмнение е прав в своята си дефиниционна област. Но за щастие не всички математисти разсъждават така. Сигурно и самият Хокинг би се обидил, ако някой се държи с него като с компютър или като с неодушевен предмет. Понякога обаче човек сам може да избере да се лиши от душата си. Не са малко хората, които биха предпочели да не носят последствия за това, което мислят, вършат или говорят. Невинаги успяват да убият безсмъртната си душа, но някои наистина правят крачка назад в еволюцията си, уви.
Новият роман на Виктор Пелевин “Transhumanism Inc.”
Между другото е излязла новата книга на Виктор Пелевин “Transhumanism Inc.”, която още не е преведена на български. Той е считан едва ли не за пророк от нашите украински приятели от Международния клуб по одухотворение на финансите. Те го четат много внимателно и го тълкуват задълбочено. Кога ли и ние в България ще имаме големи езотерични писатели, които да пишат на духовни теми? При нас почти всички от темите на Пелевин се считат за табу. Вампирите и трансхуманизмът са само две от тях. Героите на Пелевин в новата му книга са мозъци в буркани. Те се поддържат живи не вечно, разбира се, а само докато има интерес от тяхното съществуване. Те са изцяло зависими от онези, които могат да им дръпнат шалтера. Такова бъдеще ни пожелава и математистът Стивън Хокинг. Както е тръгнало с трансхуманизма, скоро ще тъгуваме за добрия стар материализъм и за прекрасните малки маймунки, нашите мними прародители.
Подвижните граници на познанието
Ето и още една негова мисъл, която ще ни даде преход към другия аспект на Близнаците: “Ние сме само леко напреднала порода маймуни на дребна планета, обикаляща около много посредствена звезда.” В тази връзка нека да припомним какво казва друг един математист, от другото направление на математизма, Галилео Галилей: “Човек трябва да измери това, което е измеримо, и да направи измеримо това, което все още не може да бъде измерено”. Това, че земята се върти, не е единственото му откритие. Галилей за разлика от Кант е допускал, че границите на познанието са нещо подвижно.
Възможно ли е развитие на днешните възгледи?
Това, което за днешните хора е неизмеримо, някаква шарлатания и фантасмагория, за бъдещите хора може да бъде измеримо и дори достъпно за най-обикновените им сетива. Непознаваемото за един петокласник може да бъде съвсем видимо за възрастния човек. Математистите се имат за много умни, а някои от тях даже допускат възможността да претърпят развитие и след пети клас. Догматизмът и непризнаването на духа не са качества на здравословния математизъм. Щом един петокласник за няколко години може да се промени до неузнаваемост, защо един зрял математист да не може?
Размерите, броят и теглото
Николай Кузански, мистик, предтеча на съвременната наука, който е живял век и половина преди Галилей, чете много внимателно апокрифната книга от Библията “Премъдрост Соломонова”. В нея се казва, че Бог толкова славно е „създал света според броя, теглото и мярката” и е наредил всичко в него по един наистина интересен начин. Той призовава онези, които се стремят да опознаят природата, да схванат всички видими явления, доколкото е възможно,
чрез числото или техния брой,
- да ги претеглят с везните и
- да ги измерват на дължина, ширина и обем.
Този църковен човек през 15 век иска да създаде диаграма или таблица в която да се съдържат всички разлики в теглото на нещата по света. Това желание го насочва безпогрешно към нещо, което ще бъде постигнато едва много по-късно в „периодичната таблица“ на Менделеев. Кузански казва: „Вярвам, че като се вземат предвид разликите в теглото, човек може да се доближи до тайните на нещата и да разбере тяхната същност.“ Ясно е, че Николай Кузански е имал проблясък за това, което днес наричаме специфично тегло на веществата и по този начин стигаме до добре обосновани познания за техните свойства. За това е намеквал и мъдрият Соломон.
Периодични закони в музиката и Сътворението
Вече е известна и връзката на Менделеевата таблица с музиката. Музикалните тонове са също така периодични, както са и елементите в таблицата. Това е огромна тема, свързана с феноменологията на музиката. От своя страна звуците имат свойството да създават материални форми. Това се вижда в опитите на Ернст Хладни или Кладни, който пуска звук с различна честота към пластина с посипани върху нея дребни частици. Те образуват невъобразими, но правилни форми. Това са така наречените Кладниеви фигури, които показват как формите могат да възникнат от звук, а светът може да бъде създаден от Словото. И все пак зависи кой го казва и какво казва. Ако Стивън Хокинг каже, че сме компютри и потомци на нещастни маймуни, става трансхуманизъм. Ако Бог каже “Да бъде светлина”, става светлина. Това беше по частта с мерките или измеренията, когато духовният тон или звук се превръща в пространствена материална форма.
Велики, но подценявани математисти
Още много може да се говори за математизма. Например за Питагор и нумерологията. Всички признаваме Питагоровата теорема за валидна, но някак си нумерологическите му занимания се считат от съвременниците ни за негова слабост или заблуда. Може да разсъждаваме върху универсалните константи на Макс Планк, които според него стоят в основата на цялата конструкция на физиката. Той казва, че силата на “всемогъщ разум властва над естествения свят”. Също нелош учен, но и той има някои отклонения от марксизма-дарвинизма. Може да говорим за Гьоте и неговото прарастение, което е свързано с космоса, с всички звезди и планети. За връзката между листата на розата с възлите на ретроградния Меркурий, за морските звезди и подземните пещери, пълни с кубове, призми, додекаедри и пирамиди. Гьоте е гордост за германците в частта на поетическите си занимания, но иначе сънародниците му днес се отнасят към него малко снизходително. Разбирам ги – къде е Гьоте, къде е Карл Маркс! Несъпоставими величини! Същото може да се каже и за Лайбниц, и за всички велики умове преди средата на 18 век.
Медитация на алхимиците
Също Соломон споменава и числото като основа на света. Няма как да не се сетим за нумерологията. Нека в тази връзка да хвърлим един поглед на прословутата
Медитация на алхимиците
Който действието на числата разбира, вижда как се строи светът
Четири, като първото число на елементите
Навсякъде от него произлиза числото Три
И ти дава Дух, Душа и Тяло.
Числото Две възниква от Слънцето и Луната,
От тях израства Синът Човешки,
на Когото няма нищо подобно.
Който превъзхожда всички земни Царства.
Троицата и нумерологията
В същата лекция от “Човешката и космическата мисъл”, в която се говори за математизма, са отделени и няколко абзаца за числата. Те могат да се отнесат и към нумерологията. Това, което четем там, звучи абсолютно магически. Числата, казва Щайнер, не притежават екзистенция, тоест в някакъв смисъл не съществуват като цяло. Не можем да имаме един елен, втори елен и трети елен, без да съществува животинският вид елен. Но самото понятие „число“ няма видово съществуване. Съществуват само отделните числа, а не числото изобщо. В цитираната медитация на алхимиците забелязваме пряка връзка с Троицата в нумерологичен аспект. Върху това може да се разсъждава страшно много време, цели векове! Отецът е основата на съществуването и се намира в четирите елемента. Синът, наричан още Логос или Агнеца Божий, е силата, която разпалва Творението вътре в самия Отец. А Светият дух е битие и ставане, но и съзнание – както на земното царство, така и на божественото в човешкото същество и космоса.
1, 2, 3, 4 и днешната тема
Ако потърсим връзка с днешната тема, ще видим, че числото едно съответства на Агнеца или Сина човешки (идеализма на Овена). Двойката ни насочва към Слънцето и Луната, симпатията и антипатията, уравновесяването на импулса с комплементарната воля при рационализма на Телеца. Тройката е дух, душа и тяло, трите субстанции, които позволяват да се изяви свободният Аз. Тук се проявява математизмът на Близнаците. А четворката ще остане за следващия път – това са четирите елемента, които изграждат света: Огънят, въздухът, водата и земята. Или средата, в която ще могат да избухнат висшите способности на човека, подпален от един духовен импулс.
Зодиакалният диалог е диалог с числата
За да приключим все пак горе-долу навреме, нека да обобщим. Математизмът не би могъл да съществува сам по себе си, ако ги нямаше всички останали светогледи. Той е родствен с двамата си съседи – материализма и рационализма, но е много различен от тях. Той не се задоволява с някакви атоми или рационални решения, а се стреми към самата същност на числата, в основата на които стоят божествени същества. Числата не могат да бъдат поотнесени към един общ вид. Всяко от тях получава екзистенцията си, благодарение на нещата, които по някакъв начин съществуват. И при реализацията на своите жизнени задачи ние неминуемо се срещаме с тях. Питаме ги как се казват, какво искат от нас и какво можем ние да им дадем, вземаме решения как да постъпим спрямо тях, развиваме съответните способности. И продължаваме по този път, който разглеждаме през последните седмици – така наречения “зодиакален диалог”. Надявам се другата събота да можем да разгледаме и материализма на Рака. Той отново не е това, за което се смята от най-широката марксическа общественост.
Георги Календеров
Вижте и ТОВА:
Светогледите на Овена и Телеца за решаване на всеки проблем | Идеализъм и рационализъм
