Чудеса.net
Джон Джоселин и връзката на Везните със Светата Троица; Владимир Висоцки, „Въжеиграчът“ и Везните; Реалност и действителност според Георгий Щедровицкий? Микеланджело и мисловно-действената реалност; Има или няма спор между Платон и Аристотел?;
Много хора смятат зодиите за пълна глупост, когато се заговори за това, как планетите влияят върху съдбата ни и определят събитията. Как така Сатурн, който се намира на милион километри от Земята, може да определи какво ще ям тази сутрин? Въпросът е абсолютно резонен. Но ако започнем да разглеждаме различните светогледи, които съответстват на зодиите, ще установим, че те са едно от най-реалните неща на света.
Ето я самата презентация на видео:
Че всички те се съдържат в нас и в най-голяма степен определят постъпките ни. Че архетипите и подсъзнанието в трудни моменти имат по-силен глас при вземането на решения, отколкото собственото ни будно съзнание. А архетипите се проявяват именно чрез зодиите, героите на митологиите, образите, нарисувани в картите Таро, приказките и чрез много други наглед несериозни неща.
Реализмът признава всички светогледи
Светогледът на реализма се опитва да уравновеси всички светогледи, защото те просто не го интересуват. Той смята, че всички крайности водят до идиотизъм. Неговият метод при възприемането е чистото наблюдение. Това означава да се освободиш от заучените лафове и от положенията, които си наизустил под натиск в училище. Защото за някои от нас училището беше място, в което се учехме да бъдем тарикати на дребно, както каза тази седмица Ицо Хазарта, да преписваме и да поглеждаме тайно в учебника.
По този начин в главите ни навлязоха такива знания, които и до днес ни пречат за реалната преценка. За да може да бъде реалист, човек трябва поне за минута да е способен да се освободи от понятията. Тук няма да отричаме наученото, а просто ще призовем към чисто наблюдение, без предубеждения. Към призива на Христос: “Станете като децата”. Не “бъдете”, а “станете”, казва Той. Тоест това е състояние, което трябва да постигнем след като вече сме убедени, че сме пораснали достатъчно.
Реализмът е равновесие между материализма и спиритуализма
Везните се намират в една равновесна област на хоризонта, където денят преминава в нощ. Тя е еднакво отдалечена и от Тропика на Рака, и от Тропика на Козирога. Везните стоят и директно срещу изгрева на Овена, като заедно с Рака и Козирога четирите знака образуват Кардиналния кръст. Тези знаци са свързани и не могат един без друг.
Реализмът на Везните не е преподаденото в училище, а е равновесието между материализма на Рака и спиритуализма на Козирога. Реалността, според него, е не само външна, но може да бъде и вътрешна. Вътрешната реалност от своя страна често пъти също се оказва външна в зависимост от точката на наблюдение и от влиянието ѝ върху външната реалност. Зад явленията стоят същности и тези същности изявяват себе си чрез явленията. Дали ще ги наречем архетипи, ангели или енергии, това зависи от светогледа, но не отменя тяхното съществуване.
Няма спор между Платон и Аристотел?
Идеализмът на Овена може да се оприличи с идеализма на Пла̀тон, а реализмът на Везните – с възгледите на неговия опонент Аристотел. Двамата един вид водят спор вече 2400 години. Но така е според учебникарските дефиниции. Ако погледнем на тях непредубедено, с очите на Везните и на техния светоглед реализма, ще видим, че те не са в никакво противоречие.
Просто двамата философи по различен начин са били пленени от двете форми на реалността: от света на идеите и от света на явленията. Пла̀тон е смятал, че сетивният свят е само подготовка за достигането до света на идеите. Този сетивен свят има смисъл само дотолкова, доколкото ни помага да достигнем идеите. А Аристотел ползва идеите, за да обясни сетивния свят. Но и двамата се борят за едно и също и ако успеем да ги уравновесим, за нас се отваря вратата към истинската реалност. Така достигаме до факта, че светогледите на два срещулежащи зодиакални знака, взети заедно, дават нещо по-висше.
Уравновесяване на всички светогледи
Същото може да се наблюдава и при всички останали двойки знаци. Ако не разбираме добре какво представлява например светогледът на Водолея – пневматизмът, можем да го съпоставим с отсрещния сенсуализъм на Лъва. При пневматизма или пантеизма един всеобщ дух или по-точно духовете в света стои зад природните явления. А при сенсуализма явленията съществуват само когато бъдат възприети от някого, който има сетива да възприема и душа да осъществи усещане. Той е прибавил нещо към света с факта, че го възприема. Това пак е духът на природата, но той се проявява във всяко отделно нещо, благодарение на сетивата на възприемателя. Когато комбинираме двата светогледа, се получава нещо по-висше: Природният дух бива дообогатен и осмислен от духа на възприемателя.
Или пък да съпоставим феноменализма на Девата с отсрещния психизъм на Рибите: При феноменализма на Девата откриваме същностите, които стоят зад явленията, а при психизма на Рибите виждаме световната душа и безсмъртната индивидуалност на всичко. Така двойката Дева-Риби произвежда по-висш светоглед, който одушевява праформите и феномените, разрешава им да имат душа.
Везните и Светата Троица
При Везните случаят е по-особен, защото те уравновесяват горната и долната част на небосвода, на Космоса. Горния и долния свят. Деня и нощта. Свръхсъзнанието и подсъзнанието. Материята и духа. Признават и материализма, и спиритуализма, но се интересуват само от реалността, тоест от тяхното съчетаване. Джон Джоселин сравнява Везните със Светата Троица. На двете им блюда стоят мислите и чувствата, а в точката на окачването на блюдата се намира волята. Равновесието се осъществява именно благодарение на тази точка на окачване, докато в блюдата са нещата за уравновесяване. Равновесната точка е вътрешната същност на Везните, а блюдата са нещо външно, както ръцете на човека са нещо външно спрямо неговия Аз.
Докато другите спорят дали са набожни спиритуалисти или диалектически материалисти, Везните като един мъдър съдия или улегнал бизнесмен претеглят двете сили и достигат до реалността.
“Аз признавам само света, който се разпростира около мен; него виждам аз, върху него мога да мисля аз!”
– казва реалистът. Той не се интересува нито от атоми, нито от ангели, а само от това, което идва в резултат от тяхното уравновесяване – от реалността. Девизът му е “Аз се колебая” или по-точно “Аз уравновесявам”.
7 дневни и 5 нощни светогледа
Така в по-“дневната” част на знака Везни можем да сложим по-материалистически настроените, а в по-“нощната” – по-спиритуалистически настроените представители. Към първите спадат така наречените прагматици и позитивисти, известни със своята повърхностност и твърдоглавие. За тях практично е това, на което някой вече ги е научил, и затова си мислят, че знаят най-добре кое как се прави. Те имат готов заучен отговор на всеки въпрос.
От другата страна обаче са колебаещите се и неуверените, които правят големите открития. Те успяват да погледнат на всеки казус така да се каже отстрани и да видят с очите на извънземното къде се намира решението. То разрешава и проблема на Пла̀тон и Аристотел. Между тях двамата хем има спор, хем няма. Разликата идва от това, дали си вътре в нещата, или можеш да погледнеш и от периферията. Като цяло обаче Везните и Овенът се водят дневни знаци, според Рудолф Щайнер. Въпреки че се намират на границата между деня и нощта, те дават превес на дневното. И така в зодиака дневните знаци са 7, а нощни са останалите 5.
Златната среда и реализмът
Когато реализмът на Везните и Аристотел се уравновеси с идеализма на Овена и Пла̀тон, се получава християнството и неговата съвременна форма – антропософията. Архангел Михаил, който е вече архай в нашата съвременна епоха, се изобразява с везни в ръката. Той претегля дали достатъчно добре сме уравновесили духовното и сетивното в себе си.
Не е вярно, че който е по-духовен, той е по-велик! Крайният спиритуализъм с нищо не е по-добър от крайния материализъм, защото води до отричане на света и до коравосърдечие. Прекалено “духовните” хора са тези, които минават на другия тротоар, щом видят паднал човек. Мислейки само на възвишени теми за вечността, те може да забравят в един момент да бъдат хора, да проявят човечност. Затова и Христос се ражда именно като човек, за да застане по средата между двете крайности, да определи така наречената Христова или златна среда.
7 етапа на зодиакалния диалог
В разглеждането си на зодиакалния диалог по Армен Тиугу дотук показахме как всеки духовен импулс преминава през 6 стадия на развитие, съответстващи на знаците от Овен до Дева. Стъпките бяха:
- Определяне на точното име на импулса, истинското име на съществото, което стои зад този импулс. Това още може да се нарече номинализъм и то е точно обратното на реализма, при който не търсим никакво име, а само се опитваме да видим резултативната реалност. Това име е в частта на идеализма на Овена и е нещо изключително важно за своята си област.
- При Телеца разбирахме задачата, която импулсът идва да ни постави.
- При Близнаците вземахме решение дали се наемаме да я изпълним.
- При Рака като благодат и по милост получавахме способности за изпълнението на тази задача.
- При Лъва виждахме идеалното бъдеще,
- а при Девата получавахме един вид отрезвяване. Идеалното бъдеще се оказа възможно, но само отчасти.
- При Везните стигаме до фаза, която се нарича претегляне.
Приток на сили при кардиналните светогледи
И тук отново се забелязва една цикличност в прехода ни от знак към знак. Имаме прилив на сили, които се появяват вътре в нас, при все че идват някъде отвън:
- Ако при първия кардинален знак – Овена, получаваме духовния импулс,
- при втория – Рака, към нас слизат способностите за неговата реализация,
- то сега във Везните за трети път отнякъде се взема допълнителна енергия.
- само ще подскажем, че по-късно при спиритуализма на Козирога отново имаме такова вливане – този път на сили за удържане на целта.
Сега във Везните се появява силно желание да преобразуваме пречките, които стоят между нас и идеалното бъдеще. Тази стена, открита от Девата, която ни прегражда пътя, може пък и да не е толкова плътна и непробиваема! В това се състои и самото претегляне на Везните, което се свежда до един въпрос: Каква част от стоящото пред мен мога да преобразувам с това количество енергия, която се появи внезапно у мен?
Везните между Девата и Скорпиона
Ето каква е разликата между Девата и Везните: Ако първите бяха “черна станция”, то вторите вече имат желание и сили да променят реалността. За какво друго трябваше да съществува реализмът, ако не за да променя и управлява реалността? Същите тези сили ще бъдат приложени в следващия светоглед – динамизма на Скорпиона. Той, както и всички други светогледи и зодии, се определя от съседните знаци, от отсрещния знак и от всички останали.
От трите знака: Дева, Везни и Скорпион, средният знак – Везните, се стреми да прочисти качествата и на трите. Той взема чистата есенция на всеки, пречиства я и привежда и трите в хармония. Той създава истинското равновесие, а от там и спокойствието,
пише Джон Джоселин в „Медитации върху знаците на зодиака„. Подобно нещо четем и в частта от абзаца на „Как се постигат познания за висшите светове“, до който уж случайно сме стигнали с четенето:
Уравновесяване + спокойствие променят реалността
„Минутите на вътрешно спокойствие променят цялото всекидневие. Целият човек става по-спокоен, по-сигурен в своите действия и независим от изненадите на деня. Постепенно окултният ученик все повече поема в свои ръце ръководството на живота си и все по-малко се поддава на външните обстоятелства. Той скоро забелязва какъв източник на сила за него са тези минути на съсредоточаване. Нещата, които по-рано са го дразнели, сега не му пречат; всичко, от което по-рано се е опасявал, сега не буди никакъв страх у него. Променя се цялостното му светоусещане.“ (из „Как се постигат познания за висшите светове“ на Рудолф Щайнер)
Всичко важно за Везните в зодиакалния диалог се съдържа в тези пет изречения:
- И желанието да видиш реалността и да я преобразуваш,
- и спокойствието в резултат на уравновесяването на двете крайности,
- и силите, които възникват от него.
В първите изречения на пасажа виждаме влиянието на Девата и нейната делничност, а в последните – силите на Скорпиона. Те седят в двете блюда на Везните? А къде са самите Везни? Те са в точката на окачване. Везните по своята същност се намират в тази идеална точка на окачване.
Везните и Разпятието
Много ясно това е описано в медитацията “Дух-Материя” на Рудолф Щайнер.((Медитацията Дух-Материя в превод на Петър Матеев:
Търсете истинския практичен материален живот,
Но го търсете така, че да не притъпи сетивата ви
за Духа, който действа в него.
Търсете Духа,
Но не го търсете в свръхсетивна наслада,
поради свръхсетивен егоизъм,
А го търсете,
Защото искате да го приложите безкористно в практическия живот,
в материалния свят.
Обърнете се към древния принцип:
„Духът никога не е без материя, материята никога
без Дух“ така, че да кажете:
Искаме да правим всичко материално в светлината на Духа,
И искаме така да търсим светлината на Духа,
Така че тя да развие в нас топлина за нашите практически действия.
Духът, който бива довеждан от нас в материята,
Материята, която бива преработвана от нас до нейното разкритие,
Чрез което тя извежда Духа от самата себе си;
Материята, която чрез нас съхранява Духа открит,
Духът, който чрез нас се приближава към материята,
Те образуват онова жизнено битие,
Което може да доведе човечеството до истински напредък,
До онзи напредък, за който най-добрите
в най-дълбоките подземия на
съвременните души само могат да копнеят.)) Тя започва така:
“Търсете истинския практичен материален живот. Но го търсете така, че да не притъпи сетивата ви за Духа, който действа в него.”
(тук виждаме отпечатъка на практичната Дева. Тя чрез феноменализма си успява така да си настрои сетивата, че да види Духа, който действа във всяко нещо. Всъщност в тези две изречения виждаме целия път от материализма на Рака през сенсуализма на Лъва до феноменализма на Девата). След това четем:
“Но не го търсете в свръхсетивна наслада, поради свръхсетивен егоизъм, а го търсете, защото искате да го приложите безкористно в практическия живот, в материалния свят”
– тук е казано всичко, което трябва да знаем за Везните: Третия интерперсонален знак, който е сякаш разпънат на кръст. Везните са като символ на Разпятието и неслучайно тяхната телесна област на действие е именно кръстът, долната част на гърба, бъбреците и паласките, лумбалната област. Планетата, която е господар на Везните, е Венера, а денят ѝ е петък, на френски vendredi, денят на Венера. Разпятието на Христос се случва в петък, на Разпети петък.
Везни: Опиране на общото пространство
Като междуличностен знак Везните имат способността да създават общо пространство. Това го могат само хората, за животните е непознато усещане, при животните се работи с инстинкти. Общото пространство е възможно при индивидуалностите.
Пространството по принцип е важно за сетивото за равновесие. Когато се изправим на ръба на някаква пропаст, ние губим равновесие, докато не успеем да изпълним пространството със себе си. Това прави и въжеиграчът, твърде ключова имагинация за разбирането на Везните. Той търси опора не само във въжето, по което ходи, но и в цялото пространство на цирка, в погледите на хората и в пейките. Този образ е добре изграден от Владимир Висоцки в песента му “Натянутый канат” (“Обтегнато въже”):
“Погледнете – ето го, без обезопасяване върви
Леко надясно наклон – ще падне, ще пропадне!
Леко наляво наклон – все едно няма шанс да го спасиш!”
((La Corde Raide
Владимир Висоцки
Он не вышел ни званьем, ни ростом
Нe за славу, нe за плату
На свой, необычный манер
Он по жизни шагал над помостом
По канату, по канату, натянутому, как нерв
Посмотрите — вот он, без страховки идёт
Чуть правее наклон — упадёт, пропадёт!
Чуть левее наклон — всё равно не спасти!
Но зачем-то ему очень нужно пройти
Четыре четверти пути
И лучи его с шага сбивали и кололи, словно лавры
Труба надрывалась как две
Крики „Браво!“ его оглушали, а литавры, а литавры
Как обухом по голове!
Посмотрите — вот он, без страховки идёт
Чуть правее наклон — упадёт, пропадёт!
Чуть левее наклон — всё равно не спасти!
Но спокойно — ему остаётся пройти
Уже три четверти пути
Ах, как мило, как славно, как жутко!
Бой со смертью — три минуты!
Раскрыв в ожидании рты
Из партера глядели уныло
„Лилипуты, лилипуты!“, казалось ему с высоты
Посмотрите — вот он, без страховки идёт
Чуть правее наклон — упадёт, пропадёт!
Чуть левее наклон — всё равно не спасти!
Но спокойно — ему остаётся пройти
Уже две четверти пути!
Он смеялся над славою бренной
Но хотел быть только первым
Такого попробуй угробь!
Не по проволоке над ареной
Он по нервам, нам по нервам, шёл под барабанную дробь!
Посмотрите — вот он, без страховки идёт
Чуть правее наклон — упадёт, пропадёт!
Чуть левее наклон — всё равно не спасти
Но спокойно — ему остаётся пройти
Не больше четверти пути!
Закричал дрессировщик, и звери
Клали лапы на носилки
Но прост приговор и суров
Он растерян был или уверен
Но в опилки, но в опилки он пролил досаду и кровь!
И сегодня другой без страховки идёт
Тонкий шнур под ногой — упадёт, пропадёт!
Вправо, влево наклон — и его не спасти
Но зачем-то ему тоже нужно пройти
Четыре четверти пути!))
Несъзнаваното поддържа равновесието
Така и Везните балансират между лявото и дясното, между Ариман и Луцифер, между материализма и спиритуализма, между Тропика на Рака и Тропика на Козирога.
Стоенето на два крака е по-лесно от стоенето на един крак. Дори и самият орган на равновесието – така нареченият вестибуларен апарат, е от две части, по една за всяко ухо. Всяка от тях се състои от три дъговидни каналчета с течност, разположени перпендикулярно едно спрямо друго, така че да покриват цялото пространство в трите му измерения. Има и две кухини, които отговарят за изправеното ни състояние.
Всичко това по сложен начин е свързано и с Девата, със сетивото за движение. Когато нещо наруши равновесието ни, Девата веднага задейства някой мускул от другата страна, чрез който примерно да вдигнем ръка и равновесието да се възстанови. Даваме си сметка, че ако трябваше да мислим за всички тези неща, нямаше изобщо да се задържим на краката си. Така че да живеят зодиакалните знаци, архетипите и несъзнаваното, които ни държат горе, на обтегнатото въже на въжеиграча!
Сетивото за равновесие и рискът
Сетивото за равновесие се развива с голяма страст у децата. Всеки път се изумяваме откъде идва у тях това чак толкова силно желание да се изправят и да ходят. Защо така много искат да се люлеят на люлка, да се катерят по дървета и огради и да се впускат във всякакви рискове за живота? Всички тези дейности засилват сетивото за равновесието, а това доставя удоволствие на човека.
За разлика от сетивото за живота, което разгледахме при Лъва и което се включва предимно когато сме зле, сетивото за равновесието е свързано с изпитването на удоволствие. Да намериш баланса, вътрешното спокойствие и от него да се появи “висшият живот”, това е нещо, към което си заслужава човек да се стреми. И децата го знаят по-добре от нас. Увереност за равновесие може да се придобие единствено благодарение на опит, който е свързан с риск.
Полюсът на спокойствието
Намирането на полюса на покой гарантира доброто внимание. Забележете, че ако докато четем книга, започнем да си клатим главата, ние можем да продължим да четем. Но ако движим книгата, тогава четенето става много по-трудно. Така е защото чрез сетивото за равновесие успяваме да изградим в главата си такъв полюс на покой.
Органът за равновесието освен с риска е свързан и с чувството за вътрешно спокойствие и той е, който ни позволява да преминем в по-висшето съзнание, това на Духа-Себе. Той ни дава възможност да намерим в себе си онова толкова лично и съкровено нещо, което може да затрогне цялото ни пространство, целия ни свят. Намирането на баланса успява да ни изведе вън от предметния свят и да влезем в състоянието на въжеиграча. Неговите умения изумяват публиката. Тя гледа отдолу с отворени уста в очакване да падне. На него отгоре хората му се виждат като лилипути, според сравнението на Висоцки.
“…Но не по жицата ходеше той,
а по нервите ни, по нервите ни,
под нервните удари на барабана!”.(())
Ето виждате ли как Бардът е забелязал, че всъщност въжеиграчът не просто стъпва по въжето. Той се опира и на нервите на публиката, и на грохота на барабана! Колкото по-голям опит с риска имаме, толкова по-стабилен е нашият център на спокойствието, точката, в която Везните се окачват.
Реалност и действителност
Накрая, за да затворим мисъл-формата на тази презентация, ще се опитаме да обясним с лесни думи нещо много трудно. Върху него се е измъчил и Хегел, но то така и масово не се разбира, включително и от много професионални философи. Каква е разликата между реалност и действителност? Отговорите са много и са взаимно изключващи се. На помощ ще ни дойдат обаче зодиакалните знаци и методологията на Георгий Щедровицки, съветски учен, създател на методологията за системно мислене. Според него реалност е състоянието на нещата в света.
А действителност е нашето действие в света на идеите, които превишават по ранг света на сенките или нещата. В основата на всяко нещо стои някаква мисъл някаква идея, смята Щедровицки, също като Пла̀тон. Това видяхме и при идеализма на Овена. Зад ръчния часовник стои идеята на неговия изобретател, зад дървото кестен стои видът Castanea и прарастението на Гьоте, а зад падането на топката от Кулата в Пиза стои природният закон, който е открит от Галилей и от други хора преди него. Всяко от тези неща е мисъл, идея.
Реалност, резултат от мисловната дейност
Това знание е използвано и от Микеланджело, който е казал, че талантът на скулптора се състои в това, като вземе камъка, да види в него бъдещата скулптура и да махне всичко излишно. Тук виждаме и как работят заедно Овенът и Везните:
- В началото на трансформацията камъкът представлява някаква реалност. Той е пример за реалност, за състоянието на нещата.
- Идва обаче Микеланджело и вижда в него бъдещата скулптура на Давид. Това е вече действителността на неговото мислене, на способността му да сваля идеи от света на идеите.
- Той хваща чука и длетото и започва да блъска по камъка. Ето, имаме пример за действие, за дейност на мисленето.
- От труда му се получава нова реалност: Статуята на Давид. Това вече можем да наречем реалност прим или реалност на миследеятелността.
Кое от двете е по-реално? Камъкът, послужил за материал на статуята, или самата статуя? Камъкът е реалност в резултат на природните закони и стихиите, докато действителността на мисленето, достъпна за гения, е произвела нова реалност, реалността на мисъл-действието. Приблизително 1.2 милиона души всяка година отиват да видят тази статуя и за тях тази реалност в резултат на мисловната действителност е по-реална от реалността на нейния материал.
Кардиналният кръст и мисловно-действената реалност
Така затваряме Кардиналния кръст. Отгоре и отдолу стоят материализмът и спиритуализмът, които трябва да се уравновесят. А по хоризонтала са чистото мислене на идеализма при Овена и чистото наблюдение на реализма при Везните. За реалността трябва и материя, и дух, и мисъл или идея. Когато се съчетаят реалност, дух, материя и идея, се получава нова, по-висша (мисъл-действена) реалност.
Това са четирите основни светогледа, които позволяват на останалите 8 преходни да се самоопределят, да се самоосъзнаят кои са, какви са и защо са. Такъв преходен светоглед е например динамизмът на Скорпиона, за който се надявам да стане дума следващата събота. Той ще открие творческата мощ на енергиите или силите, които движат света по посока на неговото повторно одухотворяване. Светът се състои от сили. Благодаря за вниманието.
Георги Календеров
Вижте и ТОВА:
(Презентацията е изнесена на 6 ноември в групата „Упражнения по медитация за начинаещи“: https://www.facebook.com/groups/meditacia Самата дискусия не се записва, а в нея се казват най-интересните неща!!)
А ето я и самата презентация:
