Видео презентация, засягаща следните и други теми: Зодия Лъв и нейният светоглед. Потоците на възприятието и реалността. Жизненото сетиво и жизненото дихание. Емпатия и творчество. Екстрасенсуализъм.
Дотук разгледахме 4 светогледа и 4 стъпки в развитието на всеки духовен импулс, който възниква у нас благодарение на моралната интуиция.
Както видяхме,
- Овенът като носител на идеализма се съсредоточава в говорното сетиво. Той ни дава първата среща с импулса, при която ние се опитваме да намерим точното име на този импулс или казано по-езотерично, да научим името на съществото, което предизвиква импулса в нас.
- Телецът е рационалист, който разчита на сетивото за мисленето. Той иска да разбере жизнената задача, която импулсът идва да му постави.
- Близнаците са математисти, основаващи възгледите си върху сетивото за Аза. Те трябва да вземат решение дали да реализират импулса, или не.
- Ракът е материалист, който разчита на сетивото за допир, на осезанието. Той получава съответните способности в образуваното благодарение на Близнаците Азово пространство.
Съдържание:
Персонални, интерперсонални и трансперсонални знаци
И така затворихме един цикъл от първите 4 зодиакални знака, така наречените от астролозите персонални знаци. Общото при тях е, че са свързани с главата, с мисленето и работят непосредствено със света на идеите. Те са отворени към духовния свят, макар и да са доста твърдоглави и често да не си го признават. Овенът, Телецът и Близнаците се опираха на най-горните 3 от духовните сетива: Говорното, мисловното и Азовото, с които трябваше да свалят идеята, импулса от Девахана.
Ето я и презентацията на видео:
При Рака направихме преход от духовните сетива към най-долното телесно сетиво – допирното. Следващите две четворки знаци се наричат интерперсонални и трансперсонални. Те отговарят за другите две големи стъпки при реализацията или слизането на импулса в света: нравственото въображение и моралната техника. В тяхната компания ще преминем през чувствата и волята (или действието).
Лъвът е обратното на Рака
При нравственото въображение или моралната фантазия имаме наченки на ясновидство, чието начало се поставя в сърцето. Това е и основният орган, в който са съсредоточени силите на Лъва, зодиакалния знак, който ще разгледаме днес, и светогледа на сенсуализма, на сетивността и това, да бъдеш от плът и кръв. Във връзка с него в текстовете, които прочетох, докато се готвех, се използва една хубава английска дума Carnality, която според мед погрешно се превежда основно като „похот“.
Тя означава също така и качеството и състоянието да бъдеш плътски, отдаден на света. Може да ти липсва духовна зрялост, но пък си жизнен. Това е само едната страна на Лъва, любовта към живота и себеугаждането.
Коренът на “преживяване” е “живот”
Точно тук е и основната разлика между Лъва и Рака, между сенсуализма и материализма. Ако Ракът работеше с допирното сетиво и се чудеше как да се отдели от света в своята черупка, то сега Лъвът работи с жизненото сетиво. Той е преди всичко жив, за разлика от мъртвата материя, и е отворен навън. Нещо повече, той се отдава на всичките си 12 сетива и идентифицира себе си чрез тях. Тук е добре да се цитира една мисъл, която се приписва на Дейвид Хюм и се поставя като основа на съвременната физиология на сетивата: „Човекът не е нищо друго, освен сумата на своите преживявания„.
Изобщо не можем да възразим срещу едно такова твърдение, само ще подчертаем отново разликата с материализма, към който тук се прибавя и щипка живот към неодушевената материя. Сенсуалистът преживява нещата.
Физическият поток при възприемането
При него вече човекът е жив, той не е просто рожба на вездесъщия атом или на генетиката, компютър с електрически мисли и химически чувства. Той плува в съвсем различен поток. Всъщност Рудолф Щайнер пише, че когато възприемаме една червена роза, имаме два потока, които осъществяват този процес. Единият – потокът на Рака, върви от розата към нас под формата на трептения, вибрации или електромагнитни честоти. Той се пренася по въздуха, трансформира се от оптиката на окото в някакъв образ, обърнато отражение, после от сензорните клетки се превръща в електричество. В мозъка също така претърпява куп физико-химични преобразувания. Всички те малко или повече могат да бъдат засечени с различни измервателни уреди.
Но никъде тези уреди не могат да ни кажат как електричеството се превръща в усещане. Къде токът спира и започва живото усещане?
Вторият поток при възприемане – на Лъва
Има и втори поток – на Лъва, който се движи в обратната посока. Най-напред вземаме факта, че Лъвът има душа. В даден момент в тази душа на Лъва възниква усещане, което той свързва с червения цвят. Червеният цвят събужда у него определено чувство, интерес, който го кара да насочи вниманието си и да се вгледа, да разбере какво го е предизвикало. Той насочва зрителното си сетиво, а също и останалите си 11 сетива, по посоката, от която предполага, че идва дразнението, и вижда едно ярко петно. С помощта на интуицията се добира до съответното понятие, свързано с това петно, и си казва „Аха, роза“.
Кога можем да видим нещо
Ще разпознае ли Лъвът розата, това зависи от много фактори, като например дали е виждал роза и преди, дали е чел за нея, дали има достатъчно силна интуиция, за да извлече информацията от самото нещо, което наблюдава. С други думи той може наистина да види розата, само ако е подготвен за това и ако насочи вниманието си към нея. Всеки, който непредубедено разгледа процеса на възприемане, може да се убеди, че той протича точно така.
Материалистическият електрически и физико-химичен поток е факт, но също така е факт, че ако не насочим вниманието си към розата, няма да я видим. Ако не сме подготвени или не ни изнася, ние няма да видим никаква роза. Според Игор Фишман светът се състои от такива размазани и нефокусирани обекти “сами за себе си”, които изцяло се променят, когато някой насочи вниманието си върху тях. Нещо такова срещаме и в квантовата физика: Наличието на наблюдател изцяло променя играта.
Вниманието фокусира нещата в света
Сам по себе си материалистическият поток може да направи снимка и то не художествена. Но за усещането, за възприемането си трябва душа. Има ли усещане, има и душа, сетивна душа или поне сетивно тяло. Най-лесно е да разберем този процес, като си спомним как възприемаме нещата, към които не сме насочили вниманието си. Те ни изглеждат като мъгляви и неопределени обекти, съвършено безлични, сливащи се в общ фон. Това се вижда и в живописта, и във фотографията, където обектът на вниманието е “на фокус”, а фонът обикновено се рисува по-наедро. В него няма детайл, няма същност.
Когато насочим вниманието си към нещо, то се избистря, придобива акцент и смисъл, става важно, вниманието променя цялата картина. Затова и девизът на Лъва е „Аз искам“. Това е активната позиция на сенсуализма. Искам ли да видя розата, ще я видя. Искам ли да се отдам на сетивата си, да погълна целия свят с очите си, да се наслаждавам на това, че съм жив, със сетивото на живота си, тогава аз ще бъда пълноценен. Но и обектите на моето наблюдение също получават живот от мен.
Лъвът и жизненото сетиво
Традиционно този светоглед се свързва с епикурейството и се смята, че то се изчерпва с призива: „Давайте бързо да сядаме, да ядеме и да пиеме, докато паднеме под масата!“. Но епикурейството не се ограничава само до сетивното удоволствие. Според него духовното наслаждение е по-трайно и обещава по-голямо щастие.
Гурманът, който, без да се обременява с прекалено много мислене, се нахвърля върху яденето, също е сенсуалист. Но като цяло истинските сенсуалисти имат топъл и „пълнокръвен“ характер и не се ограничават само с плътското. За тях важи и второто значение на думата carnality, отдаденост на света, пълно изживяване на действителността. Такава е и работата на жизненото сетиво. То е, което дава отговор на въпросите на доктора „Как се чувствате?“ и „Какви оплаквания имате?“. Само че тук е и голямата разлика между Лъва и останалите знаци: Че при тях сетивото за живота се осъзнава предимно докато са зле, докато при Лъва то може да бъде включено по всяко време.
Жизнено дихание
Сърцето е органът на Лъва. То не е просто помпа, а сетиво и средоточие на жизнените енергии, които го карат да пулсира. Ако жизнените енергии спрат, и сърцето спира да тупти, а не обратното. Когато при изкуственото дишане парамедиците или близките вдъхват в устата на умиращия жизнено дихание, те му вдъхват живот. Така е направил и Бог при сътворението.
Никой не отрича механичната част на дробовете и налягането на въздуха. Но не бива да се пренебрегва и това, че животът произлиза само от живот.
Сърцето също така е и орган за възприемане. Със сърцето може да се чувства и дори да се осъществява така нареченото мислене на сърцето. То е средоточие на всичките 12 сетива и от него вече започва да произлиза тринадесетото сетиво – сетивото за истината. Една помпа за велосипеди ако си купим от магазините на Bike Center, колкото и скъпа да е тя, няма да може да почувства кое е истина и кое не. Това се прави със сърцето.
Ако дърво падне в гората…
Истината става достъпна при включването на 12-те сетива. Тогава разглеждаме дадено нещо обективно от 12-гледни точки, от името на 12-те светогледа. Ако сме само материалисти или само спиритуалисти, сме субективни, защото гледаме обекта едностранчиво. Всеки светоглед, ако е изолиран от останалите, стига до абсурди. Това важи и за сенсуализма. Той постепенно стига до извода, че онова, което не може да бъде възприето чрез сетивата, не съществува. Сенсуалистът дори понякога е склонен да смята, че светът съществува само благодарение на неговите сетива.
“Ако дърво падне в гората и наоколо няма никой, то дали ще произведе звук?” – Този класически въпрос се приписва философа Джордж Бъркли, на когото има кръстени много световно известни и престижни колежи. Иначе масово се смята, че този въпрос е тотална глупост. Всъщност Бъркли казва: „Обектите на сетивата съществуват само когато биват възприемани„. Още по-зле!
Съществуваме благодарение на Фейсбук?
Но този въпрос често пъти е основателен за Лъва и за всеки човек, който поне веднъж в денонощието попада под влиянието на Лъва. Тоест за абсолютно всеки човек. Според Джордж Бъркли „да бъдеш означава да си възприемаем„. Това е теория, която се нарича immaterialism. Тя отрича съществуването на материята, изповядвайки виждането, че материалните предмети съществуват само в съзнанието на възприемателя, те са само идеи там. Те получават екзистенцията си, едва когато бъдат възприети. Ако изолираме сенсуализма от другите светогледи, ще излезе, че и ние съществуваме само благодарение на съседите си – клюкари, или на приятелите си във Фейсбук.
Съществуването е в главата на възприемателя
Но ако разширим погледа си, ще видим, че в това има смисъл. Този въпрос е напълно валиден например в областта на изкуството. Ако една книга не бъде прочетена от никого, тя не може да се счита за литературен факт. Ако една песен не бъде запомнена и изтананикана от достатъчно хора, тя няма да бъде песен в пълния смисъл на тази дума. Ако снимаме филм и никой не го гледа, той няма да е филм, а ще е просто някаква лента или флашка. Филм става едва в съзнанието на зрителите. През 1980 г. проф. Стенли Фиш издава книгата “Има ли текст в този клас?”; според нея съзнанието на читателя е мястото, в което се случва съществуването на всеки текст.
Сенсуализъм в религията
Колкото и странно да е, сенсуализъм има и в религията. В Корана например пише, че „в Рая текат реки от мляко, чийто вкус никога не се променя, реки от вино, за да зарадват пиещите; също и реки от пречистен мед.“ Разбира се, това може да се приеме като метафора за небето, преливащо от живот. Но в същата свещена книга се говори и за т.нар. хурии, които ни чакат в Джанна (Рая). Това са девици с напъпили гърди, хубавици с големи очи, подобни на скрити бисери, с целомъдрен поглед и т.н. Тук се виждат представите на Корана за сетивно щастие в света след смъртта.
Сякаш сме навлезли в някаква сфера на материалистическа духовност, която не е нещо непознато в историята на религиите. В наши дни тя добива още по-големи размери. За да не излезе, че атакуваме клетия ислям, ще припомним и че статуите в църквите, плачещи с кървави сълзи, спадат към категорията на религиозния сенсуализъм, според Марио Бети, изследовател на сенсуализма.
Персоналните знаци
Както споменахме в началото, първите 4 знака са така наречените персонални зодиакални знаци и работят за свалянето на моралната интуиция от света на идеите. Казват ни, че нещо може и трябва да се направи и ни помагат да получим задачата и да решим дали да я изпълним или не. Също така чрез тях по милост получаваме и свръхспособност за осъществяването на тази задача. Те са, така да се каже, лични, личностни и са свързани с индивидуалността на човека. Всичко това се случва в главата. Ако разположим персоналните знаци върху един 24-часов часовник, те ще съвпадат горе-долу с времето от изгрева до пладне.
Начало на емпатията при Лъва
Лъвът поставя началото на интерперсоналните знаци. На български казано междуличностни. При тях човекът се отваря – най-напред през сърцето, – към взаимодействието с другите личности. Ако досега той се бореше с идеите за собственото си участие, отговорността, която носи, задачите, които му се поставят, способностите, които развива, сега той един вид се отваря към другия. Започва да изпитва емпатия. Започва да мечтае и да вижда идеалното бъдеще. Например както беше в разглеждания вече случай с Добрия самарянин, той си представя колко добре би било, ако пострадалият беше отново здрав и в цялата си мъжка сила.
Състраданието се превръща в свобода
Така постепенно стигнахме от темата за похотливостта, лъстивостта до темата за състраданието. Според Херберт Витценман именно състраданието е добродетелта на Лъва, която е най-характерна за него. Но не беше ли неговият девиз “Аз искам”? А според някои девизът дори е “Аз заповядвам”. Не е ли негово качество творческата способност за управление!? Той, както и Овенът (другата огнена зодия, която разгледахме), малко или повече стои начело и управлява! Как така се съчетават състраданието и властта?
Ето как: Истинското състрадание освобождава не само нас, а и онези, които обхваща, пише Витценман. (Неговите медитации са страхотно ръководство по емпатия.) Даже когато се съединяваме с отвратителното, ние не се унищожаваме, а освобождаваме скритата в него висша съставка. От човека, над когото желаем да властваме, ние сме не по-малко зависими, отколкото от онзи, когото избягваме. В съзнанието на човека, което не е свързано с нашето чрез тъканта на емпатията, ние съвсем не живеем като свободни индивидуалности. Така състраданието се трансформира в свобода.
Лъвът: Аз заповядвам!
Лъвът е зодиакалният знак, който внася елемента на свободата в сърдечната област. Свобода чрез емпатия. Власт чрез емпатия. Състраданието е начин да спечелиш някого за своята кауза, но това става като му се посветиш изцяло. Казват, че политиците са слуги на избирателите, те са техни наемници. И избирателите бързо усещат кога някой иска само власт, кога е фалшив. В същото време са склонни да следват докрай истинските лидери, които са искрени. Готови са и живота си да дадат за тях.
Истинската власт минава през свободата и сърцето. През съпреживяването и състраданието. Всякакви други домогвания до доверието на хората водят до плачевни резултати и се плащат прескъпо. Лъвът знае тези неща по рождение и затова е добър ръководител.
От способност към творчество
Миналата събота показахме как се строи способността за изпълнение на духовния импулс. Това става на принципа, описан в Библията: „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро.“ Как се учим да пишем? Първо правиш нещо, рисуваш една буква, после възприемаш направеното и преценяваш дали е окей. И пристъпваш към следващата буква. Ракът майстори нещо с двете си щипки. Когато поработи достатъчно, способността му се излива внезапно през нощта като милост.
След това, когато отиде във фазата на Лъва и на следващото ниво, той може да пише цели думи, без да ги чопли буква по буква. Лъвът вече пише целите думи, може да изразява чувствата си с цигулката, може да кара кола, без да мисли за това, как точно се превключваха скоростите.
Творчество и ясновидство
Това е и един вид ясновидство, което се проявява със силите на Лъва. Когато караш кола, ако имаш достатъчно видимост и видиш, че отсреща се задава друга кола, ти не вадиш калкулатора, за да сметнеш след колко време ще се пресрещнете. Ако рисуваш живописно платно в зелена гама, не е нужно да го заливаш с кофа виолетова боя, за да разбереш, че това ще развали картината. Същото важи и за свиренето. Когато човек умее да свири на пиано или китара, той не изчислява всеки път кои са хармоничните акорди. Той директно ги свири.
Ако след всеки акорд спираш и мислиш кой да бъде следващият, ти още не си се научил. Тази фаза на зодиакалния диалог Армен Тиугу нарича “апокалипсис” в смисъла на откровение, тъй като апокалипсис означава откровение, а не “края на света”. Лъвът вижда нов образ, който още не съществува, но може да представлява бъдещето. Светът му се появява в нов образ. Лъвът задава модел, към който действителността да се стреми.
Един “случаен” абзац
Същото нещо може да се открие и в абзаца от “Как се постигат познания за висшите светове”, до който уж случайно сме стигнали тази седмица. Той е от две изречения: “Докато човек не е усетил плодовете на вътрешното спокойствие, той трябва да спазва последователно и строго посочените правила. За всеки, който постъпва по този начин, идва ден, когато около него се разлива духовна светлина и вътрешното зрение му открива един съвършено нов свят.” Не е ли невероятно как съвпадат нещата? Ние не сме нагласяли изреченията, така че да се паднат точно днес, а просто се получава! Това е работата на Лъва и на творческата сила на сенсуализма.
Екстрасенсуализъм
Подобно нещо правят и така наречените екстрасенси или екстрасенсуалисти. Не говорим за шарлатаните. Те развиват допълнителна (екстра) чувствителност към областта, в която са се професионализирали. Виждат и чувстват нещо, което другите не виждат и не чувстват, затова ги обявяват за мошеници. Във „Философия на свободата“, в края на първата глава има един знаменит пасаж, който обикновено всички запомнят най-добре. Там се казва, че любовта не прави човека сляп.
Точно обратното: Тя отваря очите за плюсовете на любимото същество, прави от влюбения един вид ясновидец. Той вижда това, което другите не виждат. Другите нехайно подминават положителните качества, а Лъвът ги вижда, затова в душата му се пробужда любов.
От Овен към Лъв
По този начин стигнахме от илюзията на сетивата до виждането със сърцето, виждането на идеала.
Той се появи още при идеализма на Овена, но тогава просветваше само в главата, в мислите. А сега е слязъл надолу към сърцето и освен че може да се осмисли, той може и да се изживее. Идеалът е даже по-истински от това, което обикновените сетива възприемат. Той е, който прави от човека човек. Без идеали се превръщаме в това, което искат да ни изкарат – деца и внуци на маймуните.
Ето каква е разтърсващата роля на Лъва в живота ни. Той е онова съзнание, което определя битието, а не се оставя битието да го определя. Като един много талантлив романист той пише по-нататъшната ни биография, твори бъдещето.
Творческото въображение (морална фантазия)
Кликни за пълен размер на картинката!
Лъвът вижда бляскавата имагинация, която показва как трябва да бъдат нещата и как ще бъдат. В по-голяма или по-малка степен те ще се осъществят. Защото Лъвът вижда онова, което другите нехайно подминават. Той гледа със сърцето и знае да обича. Лъвът поставя началото на втората степен при реализацията на импулса – нравственото въображение. За разлика от обикновеното въображение то има развита творческа способност. По-нататък, надявам се следващата събота, на помощ ще му се притече практичната Дева. Освен идеала, тя вижда и действителността, и факторите на миналото.
Георги Календеров
(Презентацията е изнесена на 23 октомври в групата „Упражнения по медитация за начинаещи“: https://www.facebook.com/groups/meditacia Самата дискусия не се записва, а в нея се казват най-интересните неща!!)
