Чудеса.net
Петър Христозов е писателският псевдоним на Христо Вълчев (17 февруари 1935 – 2014), автор на повече от 70 политически романа, разказа и документални книги, който твърдеше, че е бил генерал от съветското военно разузнаване и осем години е лежал в български затвор като „френски шпионин“.
По-долу ще намерите биографията му, най-известните му книги и интервюто, което ни даде през 2008 г. – за Ванга, за една жена без досие, която по думите му е докарала на България 4 милиарда долара, и за ясновидците, които тайните служби издирвали поименно.
Биография: от Борисовград до ГРУ
Христо Вълчев е роден в Борисовград, днешния Първомай. Сам разказваше, че е завършил йезуитски колеж в Лиеж и е защитил докторат по биофизика в Лион, а след това – индустриална химия в София. Работил е като инженер в пловдивския завод за пишещи машини. Пак по неговите думи, оттам започва и двойният му живот.
От края на 50-те години, твърдеше той, е привлечен от съветското военно разузнаване и работи под прикритие във Франция, Швейцария, Ватикана, САЩ и Израел. През 1975 г. го арестуват на летище София с три паспорта – съветски, френски и български. Не издава легендата си и е осъден на 20 години като френски шпионин, от които излежава осем.
Писателят Петър Христозов
След 1989 г. Вълчев приема името Петър Христозов и пише с темпо, което малцина български автори са поддържали. Според анотацията на „Големият малък човек“ в Хеликон само за 15 години издава над 40 романа и близо десет сборника с разкази и новели. През 1995 г. става член на Съюза на българските писатели. Членувал е и в Съюза на българските журналисти, и в Международната организация на журналистите.
През 2006 г. получава орден „Стара планина“ за заслуги към културата, съобщава Фрогнюз. Работеше на пишеща машина, без компютър, дори след исхемичния инсулт, който го повали в последните му години. Почина през лятото на 2014 г. Пред Блиц първият му издател Огнян Младенов разказа легендата, според която една нощ Вълчев бил изведен от затвора и откаран със самолет от летището в Шабла към Русия.
Спорове около името му
Биографията му и до днес разделя хората. Ген. Любен Гоцев публично отричаше Христозов да е бил разузнавач, а бившият директор на архива в Хасково Марин Караиванов твърди пред ПловдивМедиа, че е разполагал с документи за съвсем друга присъда. На съмненията Христозов отговаряше кратко – да проверят там, откъдето е получавал задачите си.
Книгите на Петър Христозов
Романите му назовават политиците, банкерите и шефовете на службите с истинските им имена, а в края на 90-те това беше достатъчно книгите да се продават като топъл хляб. Най-често читателите търсят тези заглавия:
| Заглавие | За какво е |
| Аз, шпионинът | Автобиографичен роман за живота на разузнавача под прикритие |
| Милиардите на България / Шпионинът се завръща | Двутомник, който продължава шпионската му линия |
| Царски гамбит (2003) | Разкази и новели; свободно достъпни в „Моята библиотека“ |
| Кой сте вие, господин Амзел? | Документална книга за забравения разузнавач Петър Амзел |
| Живият Гешев | Политически роман за ген. Руси Христозов |
| Тайните на Държавна сигурност | Една от първите му книги за службите |
| Тодор Първи от Правец; Симеон Втори | Политически романи за двамата държавни глави |
| Шегите на Дявола или Малката терца на Сатаната | Едно от по-късните му заглавия, все още в продажба |
Ако търсите сборник с разкази от Петър Христозов, най-лесно е да започнете с „Царски гамбит“. Книгата е в категория „разкази и новели“ на „Моята библиотека“ и може да се свали безплатно. Част от останалите заглавия все още се намират в Хеликон на цени между 2 и 5 евро, а старите издания – по антикварните сайтове.
Интервюто от 2008 г.: Ванга, Милка и 4-те милиарда
Разговорът с Маргарита Алексиева е от юни 2008 г. В него Христозов разказва за жена, която нарича само с малкото ѝ име, Милка. Нямала досие и звание, не заемала и никаква официална длъжност. По думите му тя е била личен разузнавач на Тодор Живков, а не служител на ДС, затова службите така и не са я „видели“.
Пътят на Милка до Брежнев
Историята ѝ започва още около 9 септември 1944 г. със случка, в която участват двама партизани и един лекар, а Милка е единственият свидетел. После идват Москва, скромна служба в посолството и брак с близък човек на Юрий Андропов. Този брак ѝ отваря вратите към семейството на Брежнев и тя се сприятелява с дъщеря му Людмила.
Христозов разказа, че Милка е запознала Людмила Живкова с Людмила Брежнева, после Живков с Брежнев, а накрая е въвела в този кръг и Ванга. Според него ген. Григор Шопов, най-довереният човек на Живков в службите, се страхувал от нея, защото никога не знаел какво ще докладва тя от Москва.
Как Ванга влиза в петролната сделка
По думите на Христозов болният Брежнев е бил убеден да потърси Ванга за предсказание и изцеление, а признателността му се превърнала в договор за съветски петрол. Транзитът на този петрол, твърдеше писателят, донесъл на България над 4 милиарда долара около 1983–1985 г., когато икономиката вече се клатела.
Дали Брежнев изобщо е стъпвал в Рупите, никой не може да докаже. Руските медии от години разказват срещата им като легенда – с въпроса „Познаваш ли ме?“ и с разговор, който не продължил и две минути, както обобщава Рамблер. Щом обаче такава история се разказва и до днес, значи името на Ванга е стигало много високо.
Ванга и Държавна сигурност
Христозов беше категоричен, че Ванга никога не е била агент. Службите обаче са я използвали, когато търсели изчезнали хора и заровени тела или разследвали престъпления без следа. Хората от властта идвали при нея сами, а до Петрич е пътувал цял елит – от Светлин Русев до Нешка Робева.
Към всеки, който „работи“ с дарбата си, Христозов иначе се отнасяше с подозрение, но за Ванга нямаше колебание. Смяташе, че феноменът ѝ съществува и не бива да се отрича.
Тя идва в Петрич през 1942 г., след като се омъжва за Димитър Гущеров, и остава там до смъртта си на 11 август 1996 г. Тази година се навършиха 30 години без нея. Разказали сме и за Рупите и църквата „Св. Петка“, а съветите ѝ за сънищата сме събрали в съновника на баба Ванга.
Ясновидците, които службите издирваха
Христозов беше убеден, че службите издирват хората с дарба поименно, а после ги използват. Най-силната му история е за Нинел Кулагина (той я нарича Колагина), ленинградчанка, която местела предмети, без да ги докосва. Разказваше, че по времето, когато бил „в услуга на Ватикана“, я поканили в Рим. Там, пред кардиолози, тя започнала да забавя сърдечния ритъм на професор на име Франческо и продължила, докато той сам не извикал да я спрат.
Опити като този не са само в неговите разкази. Разсекретен доклад на американското военно разузнаване, публикуван в читалнята на ЦРУ, описва как Кулагина ускорява и забавя ударите на изолирано жабешко сърце, а след пет минути го спира напълно. Освен за Кулагина в разговора стана дума и за още три жени с дарба. Ето какво се знае за четирите днес.
| Име | С какво е известна | Днес |
| Нинел Кулагина | Телекинеза, въздействие върху сърдечния ритъм | Почина през 1990 г. в Ленинград |
| Слава Севрюкова | Психотронни сеанси с доц. Иво Лозенски | Почина през 1991 г.; дневниците от сеансите ѝ излизат и до днес |
| Джуна | Лечителка на Брежнев и съветския елит | Почина на 8 юни 2015 г. в Москва |
| Вера Кочовска | Ясновидка с международна слава | Предсказанията ѝ се обсъждат и днес |
Христозов я нарича „Славка“, но става дума за Слава Севрюкова (1903–1991) от Нова Загора. Имала е само основно образование, а доц. Иво Лозенски години наред е документирал сеансите ѝ и заради тях е оставил научната си кариера на заден план. Писателят Христо Нанев е разказвал пред БНР, че Ванга и Севрюкова се наричали една друга „сестри“. Подбрали сме 9 предсказания на Слава Севрюкова, които и днес звучат смущаващо точно.
За Джуна казваше, че се е срещал с нея и че дарбата ѝ е била истинска, но около нея винаги е имало хора, които искат да я използват. Когато почина през 2015 г., я погребаха във военна униформа.
Покрай Вера Кочовска си спомни въпроса на един японски полицай: защо тя не може да излекува себе си. Лечителите имат стар отговор на това – дарбата рядко се обръща към онзи, който я носи. Предсказанията на Вера Кочовска сме събрали на едно място.
А Момера Пенчева?
С Момера Христозов не се познаваше и не пожела да коментира. Нейната история сме разказали подробно в интервюто с Момера Пенчева, а на отделна страница сме събрали още за способностите ѝ.
Какво остава от разказа му днес
Повечето хора, за които Христозов говореше, вече не са между нас, както и самият той. Остават архивите на ЦРУ за Кулагина, дневниците на Лозенски за Севрюкова и хилядите истории на хора, които са били при Ванга. Без да иска, той остави и един въпрос. Ако дарбата е измислица, защо две свръхсили са полагали толкова усилия, за да я намерят и задържат?
Още истории ще намерите в рубриката ни за български ясновидци. А ако сте чели „Аз, шпионинът“ или друга книга на Христозов, разкажете ни в коментарите какво ви е останало от нея.
