Александър Фол: Децата, съпруга, смърт

Синът Калоян, дъщерята композитор Александра и съпругата траколог Валерия. Семейната история на проф. Александър Фол и смъртта му през 2006 г.

Кои са децата на Александър Фол и коя е съпругата му

Александър Фол има две деца — син Калоян от първия му брак и дъщеря Александра от брака с проф. Валерия Фол. Докато името на дъщеря му днес е разпознаваемо в международните музикални среди, животът на сина му остава далеч от публичното внимание и крие не по-малко интересна история. Житейският път на професора, семейството му и оставенето научно наследство превръщат фамилията в една от най-необикновените в българската академична общност.

Фамилията Фол е рядък случай — три поколения творци и учени под един покрив. Бащата на професора е драматургът и режисьор Николай Фол, майка му е писателката Вера Бояджиева-Фол, а според архива на БНР негов кръстник в ранните детски години е самият патриарх Кирил, приятел на баща му от младини. В този дом, преживял американските бомбардировки над София, около една маса и едно донесено от Германия пиано са свирели Панчо Владигеров и Димитър Ненов.

Пианото не е случаен детайл. То ще се появи отново, едно поколение по-късно.

Подобни житейски съвпадения често провокират интерес към мистиката и съдбовното (като популярното гадание с тесте от 52 карти, към което хората прибягват за отговори), но в случая с фамилията Фол става дума за дълбока и съвсем реална културна приемственост.

Калоян Фол — синът, за когото се говори най-малко

Калоян Фол е роден през 1965 г. Майка му е Гинка Асенова — първата съпруга на професора и дългогодишен кореспондент на вестник „Отечествен фронт“ в Брюксел. Този ранен брак на Александър Фол свързва живота му с жена от журналистическия елит на онова време.

Калоян учи в Националната гимназия за древни езици и култури — училището, за чието създаване самият му баща има ключов принос като министър на просветата. Възпитаниците на НГДЕК и до днес го сочат за едно от емблематичните лица на първите випуски; бил е и сред курсистите по санскрит, което си остава екзотична подробност дори за стандартите на Класическата гимназия.

По-късно кариерата му тръгва по съвсем различен път от тракологията. Бил е вътрешен финансов одитор в хотел „Шератън“ в София, оглавявал е фондация „Балкански колежи“, а от 2003 г. е директор на Българския съвет за стратегическо планиране и ръководител на неправителствената организация кръг „Европейски диалог“, свързана с управлението на европейски проекти.

Към 2026 г. липсва официална публична информация за настоящите му професионални ангажименти. Калоян Фол съзнателно избягва медийното внимание, не търси прожекторите и не дава интервюта за баща си, превръщайки мълчанието в част от своя личен избор.

Александра Фол — дъщерята, която пише реквием за баща си

Александра Фол е родена на 11 юли 1981 г. в София — дъщеря на Александър и Валерия Фол. Днес тя е композитор, органист и пианист с впечатляваща международна кариера. Учила е в Бостън, в Eastman School of Music, и в Монреал, където е музикален директор на църквата St. James United Church.

В интервю за БНР от 2024 г. тя разказва, че в дома на семейство Фол винаги е звучало пиано, а решението ѝ да стане композитор е тръгнало от един „грешен“ акорд. Това е същото онова пиано, запазило духа на предишните поколения.

След смъртта на баща си Александра написва „Реквием“, посветен на него. Не класически некролог и не спомен в медиите, а музика — това произведение остава може би най-съкровеният и личен жест на почит, който някой от семейството е отправял публично към професора.

Име	Роля в семейството
Гинка Асенова	Първа съпруга, журналистка, кореспондент в Брюксел
Калоян Фол (р. 1965)	Син от първия брак, финансист и ръководител на НПО
Валерия Фол (р. 1953)	Втора съпруга, професор траколог
Александра Фол (р. 1981)	Дъщеря, композитор и органист в Канада

Валерия Фол — съпругата, която не е „само съпругата“

Валерия Фол е родена на 24 юли 1953 г. в Оряхово. Завършва история и философия в Софийския университет през 1976 г., защитава дисертация по изкуствознание през 1988 г., става доктор на историческите науки през 2007 г. и професор през 2008 г.

Тя е автор на знакови трудове като „Кукерът без маска“, „Скалата, конят и огънят“, „Мегалитни и скалноизсечени паметници в древна Тракия“, „Древна Тракия. Мълчанието проговаря“, „Орфей тракиецът“ и „Тайни общества на траките“. Нейните теми — скалните светилища, огънят в обреда, Орфей и тайните общества — са точно онези, заради които интересът към изследванията на фамилията надхвърля тесните академични зали.

Двамата имат и обща книга: „Траките / The Thracians“, подписана съвместно от Александър и Валерия Фол.

Обстоятелствата около тяхното запознанство не са публично известни. Макар в интернет пространството да циркулират различни блогове с пикантни версии, Валерия Фол запазва пълно мълчание по темата за личния им живот.

През 2025 г. тя официално се пенсионира от Института по балканистика с Център по тракология, но продължава активната си научна дейност. През април 2026 г. представя новата си книга „Когато слънцето беше Бог. Скалните светилища на траките“. На 72 години, две десетилетия след смъртта на съпруга си, тя продължава да пълни залите с новите си монографии.

Начинът му на живот и поведение беше като на интелектуален аристократ — един от малкото. — споделя Валерия Фол за съпруга си. Така го помнят и колегите му от министерствата, и неговите студенти.

Интересът към тракийските мистерии често се преплита в масовото съзнание с различни окултни практики (подобно на съвременните онлайн търсения на заклинания за любов и древни магически ритуали), но изследователската работа на Валерия Фол остава строго научна и академично аргументирана.

Смъртта на Александър Фол — 1 март 2006 г.

Александър Фол умира на 1 март 2006 г. в София на 72-годишна възраст. Англоезичните и немските енциклопедични източници посочват като причина рак на стомаха — медицински детайл, който повечето български издания от уважение спестяват по онова време.

Гробът му официално се намира в Централните софийски гробища. Според публикации в българския печат обаче, на 19 март 2006 г. вдовицата му разпилява неговия прах в местността Бузовград — в Долината на тракийските царе, сред скалите и светилищата, на които той е посветил живота си. Церемонията събира над сто души: близки, археолози, траколози и египтолози.

Малко преди края си професорът говори за смъртта по своя характерен философски начин — че свършва линейното му време и започва митологичното, което за него е изключително добра перспектива. Човекът, който цял живот изучава траките — народ, за когото смъртта е врата, а не стена — напуска сцената точно както е обещал.

Книгите на Александър Фол и научното наследство

Александър Фол оставя зад гърба си близо 400 научни труда — монографии, студии и статии на български, немски, италиански и английски език. През 1972 г. той основава Института по тракология към БАН и остава негов директор до началото на 90-те години. На практика той изобретява тракологията като самостоятелна и интердисциплинарна наука.

Заглавие	Година
Епаминонд	1967
Тракийско военно изкуство	1969
Политическа история на траките	1972
Тракийският орфизъм (докторска дисертация)	1985
Траките / The Thracians (с Валерия Фол)	второ издание, 2008

Днес научното наследство на проф. Фол продължава да бъде дълбоко уважено в българската култура:

• Центърът по тракология към БАН носи неговото име („Проф. Александър Фол“).
• Историческият музей в Малко Търново е кръстен на него, а наблизо е поставен паметен знак с надпис, че Странджа е планината на вечното завръщане.
• Учредена е национална награда „Александър Фол“, като един от носителите ѝ е самата Валерия Фол (2018 г.).
• Улица в Студентски град и аудитория в Нов български университет носят името му.

През 2008 г. Валерия и Александра даряват личния му архив на Нов български университет — ръкописи, лекции, снимки от експедиции и безценни семейни материали. Самият професор е взел това решение още приживе.

Идеята за преминаването отвъд линейното време привлича не само учените, но и хората с афинитет към езотериката (например чрез стари народни практики като восъколеене и разчитане на знаци), макар професорът да разглежда този преход изцяло във философски и митологичен план.

Власт, политика и кръгът около Людмила Живкова

Приживе бившият министър на образованието бе смятан за най-авторитетния член на неформалния кръг около Людмила Живкова. Впрочем, дъщерята на Тодор Живков много бързо формализира това влияние, удостоявайки фаворитите си с високи постове и престижни звания. И до днес е жива мълвата, че Фол е ученият, написал както нейната дисертация, така и голяма част от тракологичните ѝ изследвания.

В интерес на истината, за званието „съавтори“ на въпросните трудове са претендирали и покойният зам.-шеф на служба „Културно наследство“ Кръстю Мутафчиев, и известният културтрегер и космополит Петър Увалиев. Първият все пак има смелостта макар и еднократно да изяви претенциите си публично, докато вторият до последно не пожела да афишира пред българската общественост скритата си обвързаност с клана Живкови и разказваше само пред тесен кръг за ролята си в научното израстване на Людмила Живкова.

В публичното пространство неведнъж са коментирани вероятните причини академикът да не фигурира във филма на Васа Ганчева „Последните седем години от живота на Людмила Живкова“. Възможният мотив се крие в едно интервю от средата на 90-те години, в което Фол твърди, че според него Людмила доброволно е напуснала този свят.

Той разказва как на едно честване в Благоевград тя подарила на него и съпругата му бяла кърпичка, намеквайки, че това е знак за скорошната ѝ смърт. Според спомените му тя изглеждала много депресирана и не правила опити да скрие тъгата си. Малко по-късно наистина умира, което за траколог №1 у нас говори само едно: че натрупалите се около главата ѝ буреносни облаци са я накарали да сложи край на живота си.

Според запознати, Евгения Живкова, която е била необявен консултант на претендиращата за документалност лента за майка си, е сложила вето върху участието на Фол. Тя остро се дразнела от версиите за неестествена кончина, към които спада и откровението на експросветния министър. Към това се прибавя и друг детайл – преди време в телевизионно интервю Евгения Живкова споделя, че именитият учен ѝ е „подлял вода“ при защитата на собствената ѝ дисертация.

Из научните среди се носят и други мрачни слухове за Фол, като в някои от тях той фигурира с прозвището „екзекутор на научни таланти“. Говори се например, че той е бил човекът, съсипал дисертацията на младия и обещаващ историк Роман Томов (син на бившия шеф на НСРТ Александър Томов). Подразнен от факта, че 30-годишният учен е имал дързостта да изследва такава специфична тема като тракийския орфизъм и дори да я издаде предварително в издателство „Прозорец“ (собственост на съпругата му Йоана Томова), академикът направил на пух и прах изследването му. Според мълвата, Томов-младши изпаднал в тежка депресия, подсилена от преждевременната смърт на майка му, и сложил край на живота си „по римски“ — с прерязване на вените.

В мемоарите си „Култура и лична власт“ бившият заместник на Людмила Живкова в Комитета за култура Емил Александров разказва интересен епизод. На 9 ноември 1989 г. Александър Фол, който по това време ръководи Националния съвет за образование, наука и култура, е привикан в кабинета на Тодор Живков. Живков доверил на фаворита на покойната си дъщеря, че „нещо около него става, искат да си подаде оставката“.

Когато Живков директно го попитал какво мисли по въпроса, според Емил Александров отговорът на Фол бил ясен: оставката трябва да се подаде. А на въпроса кой да го замести, ученият отвърнал: „Подготвени, интелигентни, уважавани хора от екипа.“

От този епизод могат да се извадят различни изводи — както за опита на обкръжението му да си припише ролята на „двигател“ на промените, така и за изключителната далновидност на приближените на Людмила Живкова, които не само оцеляха в годините на прехода, но и запазиха своето влияние в културата, образованието и науката.

Досие: Митове и факти

• Произход: Александър Фол е син на известния писател и изследовател на езотеричното Николай Фол. Предполага се, че бащата е бил виден български масон, членувал в една ложа с изкуствоведа Николай Райнов (баща на Богомил Райнов). Семейство Фол емигрира от Русия след революцията. Градските легенди твърдят, че по майчина линия покойният траколог е внук на един от водачите на Бялата армия — адмирал Антон Деникин.
• Бракове: Професорът е минавал под венчило два пъти. Първата му съпруга Гинка Асенова, от която има син Калоян, дълги години е кореспондент в Брюксел. Втората му жена Валерия Фол е негова бивша студентка, която по-късно се утвърждава с трудовете си върху нестинарството и езическата обредност. Доайени на журналистиката си припомнят как на тържество на ЮНЕСКО в Париж през 80-те Валерия Фол се явила в автентична родопска носия, предизвиквайки фурор сред международния елит.
• Мистерията Бастет: Мълвата трайно свързва траколог №1 с мистерията на египетската гробница на Бастет в Странджа. Твърди се, че Фол тайно е съветвал Людмила Живкова да издейства разрешение за секретните разкопки в местността Мишкова нива, макар публично винаги да се е дистанцирал от темата. В свои интервюта той категорично заявява, че „диренето на мумия на египетска фараонка в Странджа му се струва бълнуване, което няма нищо общо с науката“. Въпреки това сред изследователите продължава да се шушука, че той е бил наясно с резултатите от строго секретната експедиция.