Ето кой е основният фактор за възхода на България през 8 и 9 век! Писменост, богомили, траки, 24 май!

Кой е основният фактор за разцвета на България по времето на княз Борис и цар Симеон и каква е ролята на приемането на писмеността и книжовната дейност?

В нашата история по времето на царуването на княз Борис и цар Симеон, България преживява своя най-голям разцвет. Подобен подем преживяват и други народи в Западна Европа, но векове по-късно при подобни обстоятелства. Не случайно в научните среди в САЩ и в други страни по света е признато просветителското дело на Кирил и Методий и това, което сме дали на света, като нещо уникално и ново за своето време.

Учението на богомилите оказва влияние в цяла Европа и става основа за възникване на други религиозни движения. С това ние ставаме известни в цивилизования свят и сме първият народ, който е дал писменост и превод на Библията на родния ни език и на славянските народи, с което сме изпреварили Западна Европа с просветителската дейност.

Създаването на азбуката.

24 май е един от най-светлите празници за нас българите! Всяка година си спомняме за апостолското дело на двамата солунски братя и техните ученици, които са преминали през невероятни трудности и борби, а да ни оставят най-мощното оръжие за нашето национално културно и духовно извисяване.

Наблягайки върху политическото значение на писмеността за съхранение на националната ни идентичност през вековете, ние често подценяваме духовния аспект, който е бил първопричината, вдъхновила делото на светите братя. Макар да са имали възможност да се издигнат в обществото и да заемат важни светски длъжности, и двамата самостоятелно и с пълно съзнание избрали да посветят живота си на Бога и на Неговото Слово.

В семейството им те били 7 братя родени през 9-ти век – Методий първородният през 815 година, а най-малкият Константин през 827 година. Братята са полиглоти, а Кирил учи в прочутата Магнаурска школа.

Най-важната им мисия е била тази във Великоморавия при техния княз Ростислав за периода от 863 до 867 година, който искал да освободи земите си от пропагандата латинско-немска просветна и църковна, която била в полза на немските феодали да си проправят път към страната им. Ростислав решил да славянизира църквата си и да създаде славянско богослужение и духовенство като се използва славянска писменост. Като изтъкнати вече мисионери, двамата братя заминават за Великоморавия изпратени от византийските управници в отговор на молбата на Ростислав.

Между другото по въпроса за славянството има ново по-точно разбиране сред учените, че нашият народ не е славянски, а български и че Кирилицата не е славянска, а българска азбука и дори че няма славяни, а това понятие е измислено, но просто е прието така да се наричат народите ползващи нашата азбука и други. Терминът ”славяни” общо взето е измислен според някои учени, което се оспорва от други, но продължава да се използва и се приемат за такива народите, които имат сроден език с руския, с нашия, ползват Кирилицата и т. н.. На територията на Русия има народи, които не се определят като славянски, но ползват Кирилицата.

Една от първите задачи, които са изпълнили солунските братя е била преводът на Библията на тогавашния говорим език на българите, подобен, на който се е говорило и във Великоморавия. За 3 години те успяват да преведат четирите евангелия, Псалмите и Деяния на апостолите, а по-късно след смъртта на Кирил, Методий превежда и останалата част от Библията. Точно по това време започва и противопоставяне, което идва от Западната (католическата) църква, от техните мисионери, които завиждали на успяващото славянско просвещение.

Възникнал спор между мисионерите, защото западните не искали да се провежда богослужение на славянски език, а само на латински. По този повод, за да се изглади спорът между тях, всички мисионери били извикани в Рим, където Кирил умира неочаквано на 14.02.869 година. Методий се връща във Великоморавия и през 870 година бил осъден на събор в присъствието на германския император Лудвиг Немски с още 5 негови ученици по фалшиви обвинения от немски духовници и са били затворени за две и половина години.

През 873 г. папа Йоан VIII е освободил Методий от затвора и го положил за архиепископ на Велика Моравия. Папата е бил много лукав и с този ход е искал да разшири властта и влиянието си над славянските народи. Това са привидните политически причини, но истинските са били, че той и всички римски кардинали и епископи на се искали народите на четат свободно Библията на родния си език, лесно разбираемо и достъпно, защото в нея пише истините по верските и духовни въпроси. По този начин хората биха разбрали, че тяхната, държавната църква (католическата), е в нарушение със светите изисквания на Словото Божие. И по-точно казано, че тя е една отстъпила и паднала църква, смесица от християнство, езичество и човешки предания.

Не след много време, папата показва истинския си лик и забранява на Методий да проповядва на славянски език. Той обаче, без да се страхува продължава работата си по превода на Библията и вероятно преди смъртта си през 885 година я завършва преди да умре. Методий подготвил и над 200 ученици продължили делото му, много от тях били българи. Папа Стефан V забранява под страх от анатема да се извършва богослужение на родния им език и излъгал, че Методий бил дал клетва, че няма да проповядва на славянски език. Присъдата влезнала в сила и започнали гонения срещу учениците на Кирил и Методий. По време на господството на следващите папи, тя била потвърдена. Поради това славянското писмо било заличено в земите на западните славяни, които попаднали под властта на папството.

Някои от учениците избягали в България и били приети с уважение от княз Борис, който благодарил на Бога, че му изпратил такива просветители. Той основал две просветни средища – в Охрид и в Плиска, в които обучените над 5000 свещеници започнали да правят преписи на Библията на български език, а в края IX век Свети Климент Охридски създава Кирилицата въз основа на гръцката азбука по заповед на цар Симеон за нуждите на държавата. В началото преводът на Библията на български език от Кирил и Методий на Глаголица бил много близък на руския език. Първите славянски преводи на богослужебни книги са били написани на Глаголица. През 987 година българският превод на Библията намира добър прием в Русия при княз Владимир.

Преводът на Библията на Глаголица от Кирил и Методий е направен от гръцки. Тя е преведена много точно на говоримия език на славяните живеещи около Солун, който е българско наречие. Това е едно много силно доказателство, че двамата братя са били българи, защото не е възможно да бъде направен толкова ясен превод от преводач, ако това не е родният му език. И така Кирил и Методий са чисти българи.

Днес милиони хора използват нашата азбука и могат да четат Библията на роден език и да се покланят на Бога според вярата си, благодарение на делото на Кирил и Методий. Удивително е, че благодарение на двамата солунски българи Кирил и Методий, славянските народите ползващи азбуката ни, са сред първите, които са получили на родния си език едно безценно съкровище – Божието писано Слово – Библията. Този дар те са получили през 9-ти век, докато за сравнение в Англия, Франция и Германия това става чак през 15-16-ти век. Благодарение на писмеността, ние сме имали едно голямо предимство – зараждането на Реформацията и Ренесанса. И с това сме изпреварили Западна Европа, но те не са се развили както в другите държави по-късно.

Траките.

Тук е редно да добавим, че има нови научни открития, че българската азбука е съществувала и по-рано по времето на траките. Открити са каменни плочи от времето на траките (всъщност били са съхранени от родолюбиви българи) с изписани писмени знаци, които много наподобяват на нашата азбука, но нищо не се разбира, публикувано е в bgnow.eu. Това означава, че траките са имали азбука и то същата, защото сме един народ. Не е ясно как са я имали, след като е създадена векове по-късно от свети Климент, както писахме по-горе. А официално се твърди, че траките са нямали азбука. Следователно нещо е станало, за да я нма и п-късно да се появи отново с някакви промени.

За това, че траките и българите са един народ или поне много близки генетически, има потвърждение и от генетичните изследвания, резултатите, от които са много близки за тези хора, които днес се считат за българи и тракийци. В миналото нещо се е случило и част от народа е тръгнал на Изток, негови следи са намерени в Афганистан, а по-късно и в далечния Изток до границата с Китай. Друга част от нашият народ е останал тук на Балканския полуостров, където са корените ни и е известен с името – траки.

Идването на Аспарух на Балканския полуостров е по Божи промисъл, защото ни е избрал за специална мисия, включително и просветителска. Древните българи и траки са имали руническа азбука, но и друга според новите проучвания, но тези въпроси предстоят да се изяснят. Освен просветителска вероятно сме имали и друга подобна мисия, за което само се досещаме, но темата е обширна.

Богомилите.

Появяват се богомилите, които откриват в Библията много истини и разбират, че официалната църква се е отклонила много от чистото Христово учение. Те са били преследвани жестоко от нечестивия цар Борил, който е извършил преврат и е узурпирал престола през 1207 година. Вследствие на преследванията и избиванията на богомилите, оцелелите са избягали на Запад. През 11-12-ти век има много сведения за разпространението на ”българската ерес” в цяла Европа.

Нека да разсъждаваме! Кой определя кое е ерес, Бог или църквата? Самият Исус Христос, Божият Син, бе обявен за еретик, за богохулство, което е без основания, от свещениците на тогавашната еврейска официална църква! Дейността на богомилите се приема като основополагаща при възникването на други религиозни общности в Западна Европа. Самите те се наричали християни и хората са ги възприемали като ”добри хора”, ”добри християни”, защото живеели скромно, в контраст с начина на живот на папския двор и духовния клир.

Ето кой е основният фактор за възхода на България през 8 и 9 век и на другите народи.

В историята на България ние виждаме как след приемането на писмеността, българската държава е постигнала разцвет, който става най-голям по времето на управлението на цар Симеон и затова този период се нарича Златен век. Освен културния разцвет, били сме много силни във военно отношение и сме имали най-голяма територия в нашата история. Това се дължи и на възможността да четем Библията на родния си език и да вярваме в Бога. Разбира се и обстоятелствата са били благоприятни и таланта на царя е от значение. При всички западни народи се забелязва също прогрес, след като получат своя писменост и превод на Библията на родния им език.

Много явно се забелязва Божията намеса и благословия в съдбите на народите след делото на просвещение и възможността да имат Библията на родния им език. През 15-16 век в Германия Мартин Лутер заковава своите 95 тезиса на вярата на вратата на катедралата във Витемберг и превежда Библията на немски език. Създадена е по точно по това време печатарската машина и започва да се печата Свещеното писание. Във Великобритания Джон Уиклиф превежда Библията на английски език от латинската Библия. В другите страни също с различна степен започва Реформацията и на много места тя среща упорита съпротива от кралете и от папството. Удивително развитие се получава в скандинавските страни. Там хората наистина са по-умни и по-добри. Самите князе и крале в тези страни са разбрали истината, че това е правилният път и сякаш са послушали Божия глас, те узаконили протестантската реформация и след това при тях също се забелязва напредък в държавните им дела. Там приемането на Библията на родния език и узаконяването на реформацията станало без кръвопролития, за разлика от другите страни.

А какво можеше да стане с България, ако царете бяха допуснали да се развие и у нас реформа във вярата заедно с писмеността. При царете Калоян и Иван Асен II, се забелязва известен възход и разцвет на държавата, а за отбелязване е, че те не са преследвали богомилите. В Библията Бог ни казва, че този народ, който спазва Неговите повеления и заповеди, лично Той ще го благослови. А ако не му е верен, ще отдръпне своите благословения. От това се разбира, а и от историята, че Бог отправя покана към всеки народ да му бъде послушен като Го приеме за свой Бог и спазва Неговите повеления и заповеди. Ето, че това донякъде се е изпълнило и с българския народ с приемането на писмеността и превода на Библията на родния ни език и за всички славянски народи и това става благодарение на българските просветители Кирил и Методий. Както казахме това на Запад става няколко века по-късно, но Реформацията успява да се развие и затова западните страни са по-развити и богати, макар че е имало и други благоприятни фактори за това.

За съжаление при нас не се е задържал този успех за по-дълго време, главно заради политиката на някои царе и промяната на политическата обстановка в съседните държави. Богомилското движение може би е най-доброто нещо, което сме дали на света, макар че учението им съдържа и неправилни възгледи. Религията на богомилите и павликяните е била манихейска (дуалистична), която е с много по-различни вярвания например по отношение на смъртта и други. Въпреки тези грешки в ученията им, те са признати от учените. Грешки са допускали и другите реформатори векове по-късно в Европа, затова всички са извинени. Просто са нямали пълна светлина по някои важни въпроси!

Така например във Великобритания били узаконени 3 протестантски църкви, които започнали гонение срещу други протестанти, защото ученията им били по-различни. В Германия Лутер е дал одобрението си за преследване на анабаптистите, които имали единствен „грях”, че искали да живеят според писаното в Библията. Те спазвали и съботата, както е дадено в 10-те Божи заповеди, тя е четвъртата, докато Лутер и неговата Лутеранска църква са нямали светлина по този въпрос и са спазвали неделята, обичая за което идва от езичеството като ден на слънцето и наложен от Католическата църква.

Мартин Лутер също е вярвал по примера на католическите учения, че след смъртта човек отива в рая или в ада. За разлика от това, в Библията се казва ясно и точно че няма живот веднага след смъртта, даже и като духовно тяло, а всеки човек престава да съществува и който е бил одобрен от Бога за спасение според неговия живот и неговата вяра, ще бъде възкресен в деня на Второто пришествие при първото възкресение.

От това разбираме, че по ония времена във всяка църква и ново учение са били допускани грешки в доктрините, защото хората са нямали пълната светлина. Според книгата Даниил 12 глава стихове 4 и 8, думите са запечатани за края на времето и че в последното време знанието ще се умножи. Ето, че това пророчество се е сбъднало в края на 18-ти век, по време на войните на Наполеон, когато френският генерал Александър Бертие пленява папа Пий VI в Рим и го отвежда в заточение. С това се сбъдва едно пророчество от книгата Откровение, отнета е властта на Католическата църква и науката постепенно започва да напредва повече, правят се още нови открития, знанието се умножава, не само в научния свят, но и в духовния. Тогава стават ясни и пророчествата от Библейските книги Даниил и Откровение.

От всичко това става ясно, че и в историята на България, в нашето минало, можем да видим отражението на Великата борба между Христос и Сатана, между носителите на светлината, просвещението и напредъка, от една страна, и силите на тъмнината, жестокостта и суеверието от друга.

Можем да се поучим от миналото и да видим как същите тенденции действат и днес. Например в изпълнение на пророчеството за последното време, ние виждаме как политиците се стремят да изграждат нов световен ред и се обединяват около общия проблем с тероризма. А дали той не е създаден точно с тази цел?

Папата се намесва и се изказва срещу тероризма, работи за създаването на този нов световен ред и на една обединена религия, която е изопачена и е срещу истината. Това е пророкувано в Откровение 13-та глава и пред очите ни се изпълнява. В следващата14-та глава, Бог ни предупреждава, че който приеме нещо от ученията на падналата Католическа църква, тяхното фалшиво религиозно поклонение, ще получи белега на звяра и няма да получи дара на вечния живот обещан на всички, които вярват в Бога.

Полезна и интересна книга за сваляне.

През 19-ти век е написана книгата Великата борба от американката Елън Уайт, която е пророк и един от основателите на Църквата на адвентистите.

В нея се разкриват ясно борбата в невидимия свят между Христос и Сатана, зараждането на Реформацията, измамите, инквизицията, за някои исторически събития, за книгата Откровение и малко от книгата Даниил. Ако желаете да я имате в електронен вариант тази книга, ново издание, обогатена с илюстрации, можете да я свалите като в лентата на браузера изпишете LTV, обикновено сайтът е на първа позиция и се отваря страницата с книгата за сваляне. Ако не се отваря точно страницата за сваляне на книгата, натиснете горе бутона Начало. Книгата Великата борба е бестселър. Вижте и тази статия за Ватикана – ТУК и клиповете!