Ориген, Библията и прераждането

Ориген е роден около 185 г. в Александрия. Получил е началното си образование от своя баща – Леонид, който преподавал в християнското училище. Още тогава момчето удивявало баща си с дълбочината на проникновенията в текстовете на Библията.

През 202 г., по времето на император Септимий Север било обявено жестоко гонение на християните. Предписивало се унищожение църквата, богослужебните книги, затваряне в тъмница на представителите на християнските общини, жестоки екзекуции. Както и много александрийски християни, в затвора попаднал и бащата на Ориген – Леонид.

Ориген, който горещо обичал баща си, искал да сподели неговата участ като се предаде доброволно на властите. Като скрила дрехите му, майка му го накарала да си остане вкъщи. След смъртта на бащата и конфискацията на имуществото 17-годишният Ориген е бил принуден да изкарва прехраната си с уроци, а през 203 г. той станал учител по граматика в знаменитата Александрийска катехизическа школа, приемник на Климент Александрийски.

През 209-210 г. Ориген слушал лекции на Амоний Сакас, основателят на неоплатоническата школа в Александрия, чийто ученик е Плотин.

Ориген работел над коментарите на библейските текстове в духа на античната философия. През 230 г. неговите тълкования довели до това, че александрийският епископ Димитрий лишил Ориген от длъжността му на учител и го изгонил от Александрия. През 232 г. Ориген основал манастир в Кесария (Палестина) и станал негов настоятел. Той умрял на 70 годишна възраст от изтезанията в затвора, където бил хвърлен след поредното гонение на християните. Ориген бил погребен в Тир, в храма Христос Спасител.

ОСНОВНИ ТРУДОВЕ:

«За началата», «Срещу Целз», «Стромати», «Трактат за демоните» и др. Целият списък от работите на Ориген включва над 2000 «книги» в античния смисъл на думата — коментарии, хомилии, схолии, фрагменти и т.н.

ОСНОВНИ ИДЕИ

БЕЗБРОЙНИТЕ СВЕТОВЕ И ТЯХНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Според Ориген светът трябва да се възприема като серия от светове, създадени не едновременно, а последователно един след друг. «Бог не е започнал творението си с този видим свят, предполагаме, че след свършването му ще почне друг, така както нашият свят е предшестван от други.» От този възглед се подразбира, че всичко духовно в крайна сметка се пречиства от греха, само че за пълно очистване е необходимо в процеса на постепенно и неотклонно изпълнение да се преживеят множество инкарнации в следващите светове.

И така, по Ориген, финалът трябва да бъде точно такъв, както и началото, всичко се връща в началото на своя кръг, както е замислено от Бог.

УЧЕНИЕ ЗА БОГ И ТРОИЦА

Според Ориген, Бог е непостижим и необясним, невидим и нетленен. Той е единство и цялост. По своето битие той е същински, не произхождащ от никого. Той е вечен и неизменим. Той е Началото на всичко, светлина и благо, източник на самото благо. Според мислите на Ориген «… трябва да тълкуваме «Божието сърце» като сила на Неговия разум, а неговото Слово – като израз на онова, което присъства в това сърце». Бог-Отец може да бъде познат само от Бог-Син, от Логоса, а също и от Светия Дух.

Син Божий — извечният Логос, произхождащ от Отца, като лъч светлина, който излиза от първоизточника. По учението на Ориген, Бог-Син – Иисус Христос – се е въплъщавал даже в Моисей, в пророците и в известна степен – във «великите мъже» на Древна Гърция.

Светият Дух също е вечен, като Отеца и Сина, но «той достига само светците». Ориген пише: «Действието на Светия Дух не се разпростира върху бездушни същества или върху тези които, макар и с душа, но са безсловесни, да не говорим за тези, на които е даден разум, но не те са във властта на злото, абсолютно глухи са към доброто ».

ЗА СВЕТОТО ПИСАНИЕ

Cветият Дух вдъхновява Писанието. Всяка негова буква е вдъхновена от Бога, а неговата същност е ключ към разбирането на загадките на живота. В тълкуването на Писанието Ориген предполага наличие на различни смислови нива за различните категории вярващи и посветени: телесно – буквалното, душевно – моралното и духовно – философско-мистичното.

«Бог е създал Писанието като тяло, душа и дух – като тяло за тези, които са били до нас, както душа за нас, но като дух за тези, които в бъдеще ще наследят вечния живот и ще достигне небесата».

ЗА ПОЗНАНИЕТО

Според Ориген, познанието е заложено в самата душа на човека като един от нейните стремежи: «Щом като душата на човека бъде поразена от огнената страна на знанието тя вече не може да се предаде на празнотата и да се успокои, а винаги ще се стреми от добро към най-добро, а от него – още по-високо».

Истинното е същността на небесното и като такова е цел на познанието. Като се съприкосновява с видимия материален свят човек придобива способността да достигне невидимия свят. На всяка конкретна вещ съответства небесна вещ: «Може би… тя не е само образ на небесна вещ, а Царството Небесно в цялост ».

Влечението към познанието е основата за овладяване на християнското учение, при това са предпочитани ученици, които разделят истините на вярата след тяхното «разумно и мъдро» изследване, а не тези, които ги усвояват от проста вяра. Ориген опровергава мисълта, че християнството се отнася отрицателно към образованието на хората.. Според Ориген само образованите хора са способни да разсъждават за «тези височайши важни въпроси» и само те са «в състояние да проникнат в смисъла на образите и тайнствените места в закона, в пророците и в Евангелието».

Ориген учел, «…словото, което стои пред учениците, призовава слушателите да вдигнат очи към полетата на Писанието и към полето, където Словото присъства във всяко отделно същество, за да видят яркият сияен блясък на светлината на истината, присъстваща навсякъде».

ЗА ТАЙНАТА НА ХРИСТИЯНСКАТА ТРАДИЦИЯ

Ориген смятал за оправдано наличието на «тайна» на християнската традиция, съпроводена от задачата «да се съхрани учението от брътвежите и насмешките на онези, които не разбират християнските тайнства». Както отбелязва Ориген по повод християнското мирозрение, «ако наред с общодостъпното учение има нещо такова, което не се съобщава на множеството, то това е особеност не само на християнското учение, но и на ученията на философите; при последните е имало учения, достъпни за всички и съкровени учения».

Хората-сподвижници, които могат да се приобщят към учението в неговата същност и дълбочина, трябва да отговарят на определени социални и нравствени характеристики:: «…към тайнството и към участие в мъдростта на тайната, съкровената, предназначена от Бог преди векове за слава на всички праведници, ние не призоваваме нито негодници, нито крадци, нито разрушители на стени, нито осквернители на гробове, никой от подобните им хора… Ние призоваваме всички тези хора само към изцеление». Иисус, според мисленето на Ориген, «приготвя на своите болни не билкови отвари, а лекарства от тайни, заключени в думите. Ако видиш тези лекарства на Словото, пръснати като диви растения, ще покрай тях като прай безплодна трева, защото няма да намериш там това, което обикновено е присъщо на красивия език.»

УЧЕНИЕТО ЗА БОГА

Ориген изучава атрибутите на Бога: нематериалността на Бог. Ориген доказва, че това е така. Той ни прилага две доказателства. Ако допуснем, че Бог е материален, той ще се изменя в крайна сметка ще загива, но това противоречи на понятието за Бог. Ако Бог е материален, ще е материален и Св. Дух. Това е абсурдно, защото дори нашия дух е нематериален по три причини – не зависи от мястото, където е разположено тялото. Не се нуждае от телесна величина за да действа. Ако беше телесен нашия дух не би познавал безтелесното. Щом нашия дух е безтелесен, какво да кажем за Св. Дух.

Отношение на Бог към материалното: да съвпада със света; да присъства в света; но това е невъзможно. Бог не съвпада със света. Той има различна същност. Ако присъства в света, значи е част от света. Ако е цяло, то трябва да има части. Това не е възможно. Не можем да мислим отношението на Бог към материалния свят по никой начин.

Втори атрибут на Бога – трансцендентност. Той е над материята и разума. Ориген преварва Псевдо-Дионисиевото богословие. Трансцендентността на Бога се изразява чрез отрицание по преизобилие. Бог е свръхмъдрост, свръхистина, свръхбитие, свръхживот. Това са формули, в които понятията на разума излизат извън своите граници.

Трети атрибут на Бога – всемогъщество. Като тълкува Божественото всемогъщество Ориген го разграничава от произвола. Всемогъществото не е без ограничения, защото Бог би бил несъвършен. Ориген възпроизвежда философема, че съвършено е крайното.

УЧЕНИЕТО ЗА ЛОГОСА

В традицията на Филон и Климент, Ориген интерпретира Логоса, като Божия ум, мъдростта, която съдържа в самата себе си началата, идеите и видовете на всичко сътворено. Логосът е посредник между трасцендентния Бог и света. Характерно при Ориген, е че Логосът не е аспект в Бога, а е отделен като втори по-нисшестоящ бог.

В учението за Логоса Ориген показва голяма близост с Платоновата философия.

Логосът е първа степен на преминаване на единното към множествеността. Ориген е склонен да субординира ипостасите. Бог-Отец се мисли като единно и като благо. Синът-Логос се мисли като втори бог. Логосът артикулира (разгръща)това, което е Отец в неделимо единство. В този смисъл Логосът е съвършен образ, явяващ Отца.

Субординирайки ипостасите, Ориген учи че те имат различна сила и различен обхват. Синът явява това, което е Отца. Ориген казва, че Синът е роден, но роден не от същността на Отца. Той не може да бъде от същността на Бог-Отец. Тя е неделима. Синът е резултат от волята на Бога.

С това Ориген заличава разликата между раждането и сътворението. Така се стига до съждението, че Логосът не е самия Бог, а е втори бог и че Логосът е единосъщна твар. За да смекчи по някакъв начин утъждествяване на раждане и творение, Ориген уточнява, че сътворяването на Логоса е във вечността. То е вечно и продължава непрекъснато. Вижда се силната инерция на философския език.

Това принуждава Ориген да интерпретира Логоса не в християнски, а в чисто платонически смисъл. Всички декларации, които прави за верността си към християнското учение остават изолирани в контекста на мисълта. Мислейки Сина-Логос като първа степен на преминаване от единство към множественост, той го представя не като спасител, както учи християнството, а като творец. Логосът посредничи за сътворяването на света. Осъден е на V-ти вселенски събор.

КОСМОЛОГИЯ НА ОРИГЕН

Ориген пръв доказва творението от нищото. Доказателството произтича от противното. Като противоположна гл.т.се взима учението на Платон от диалога «Тимей». Ориген доказва, че това учение е абсурдно и заключава за правилността на християнското учение. За диалога «Тимей» – интерпретиран различно в самата платоническа традиция. Едни са го възприемали буквално. Смятали са, че в него Платон учи за дуализъм на началата. Други не приемат, че материята според диалога е съвечна на идеите и че представлява самостоятелно онтологично начало. Едно и също начало се представя и като идея и като материя.

Критиките на Ориген са срещу първото тълкуване на Платон (творението не е от нищо). Това учение е абсурдно. Но за да може материята да бъде формирана тя трябва да има пасивна способност за това. Откъде идва тя? Възможностите са две:

1. от провидението; 2. от случая; Ако е от провидението възниква въпроса откъде то води началото си и така изпадаме в лоша безкрайност. Ако пък е от случая оттук произтичат две нелепости:

1. случаят ще управлява акта на сътворението. Тогава Бог ще е творец случайно.

2. обезмисля се ролята на Бога. Щом материята се оформя от случая, от Бог няма да има никаква полза.

С тези аргументи Ориген доказва нелепостта на Платоновата космология.

Извод:

1. сътвореността на света не изключва неговата вечност. В този смисъл Платоновата космология е само частен случай на християнското учение. Това е така, защото самото сътворение е вечно. Бог твори безчислени светове. В този смисъл няма противоречие между сътворяване и вечност.

2. вечността на света на противоречи на понятието за Бога, а дори се предполага от него. Това е така по две причини.

– Бог е всеблаг и вседържител. Това означава, че той е творец на множество, но безчислени светове. В този смисъл светът е вечен, както е вечен и човешкия род (родът е безкраен).

– Бог е неизменен. Ако той би творил един единствен свят в него ще протече нещо уникално т.е. ще настъпи промяна. Затова той твори безчислени светове. В този втори аргумент на Ориген снемането на противоречието сътвореност – вечност отстъпва от християнското учение и показва близост с платонизма.

В платонизма светът е в процес на цикличен кръговрат. Той има изначално зададена мяра на съвършенство и във времето се стреми към нея, достига съвършено състояние и в света преобладават деструктивни фактори. Светът отстъпва от съвършенството, за да може да се възстанови отново.

СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА

Първоначално Бог твори духовните същества. Първоначално те са напълно равни, равни защото тяхна причина е неизменният и недопускащ инородност Бог. Следствията носят някой от характеристиките на причината. Различието навлиза в духовните същества в резултат от различната употреба на тяхната свободна воля.

Свободната воля е заложена в тях онтологично. Тя е необходима за да се извърши обръщане на тварта към Твореца. В резултат на самоволието на духовете, те сами се пресяват, стават различни и формират йерархия. Най-високо в йерархията са онези, които най-малко са съгрешили. Такива са ангелските същества. Най-ниско в йерархията стоят демоните. Между ангелите и демоните са душите на хората.

Бог сътворява видимия свят за да излекува духовете от злото. Материята е лечително средство. Тук Ориген отстъпва от платонизма, където материята е причина за злото. Напротив, тя е причина за изкуплението на греха. Когато духовете според творческия замисъл се озоват в материя те се оказват членове на един социален организъм. Като членове на едно цяло, духовете започват да се съобразяват един с друг и преодоляват егоизма.

Ориген допуска и второ лечително средство. Бог наблюдава света и ако забележи, че материята не е изпълнила предназначението си и доброто не побеждава, Бог унищожава материалния свят и създава нов. В резултат на безкрайния процес на унищожение и сътворяване на световете, рано или късно светът ще достигне до съвършенство. В него ще отсъства всяко зло. Тогава материята ще стане излишна. Духовете ще бъдат извлечени от нея и ще бъдат установени в първоначалното си състояние. С това учение Ориген поставя край на сътворяването на безчислени светове. И с това си противоречи.

Това е опит за помирение, което води до противоречие. Цикълът на световете има абсолютен край. Това противоречие в учението на Ориген свидетелства, че той не успява да извърши синтез между християнското учение и Платоновата философия. По отношение на Логоса – нарича го втори бог, единосъщ, твар, по-малък и по-слаб от Бог-Отец и нееднократно декларира, че е единосъщен и равен на Отца. Заради тези противоречия е осъден.

Ориген е оказал влияние върху християнската традиция и това се дължи на опита му да синтезира християнското учение и Платоновата философия. При него този опит е неуспешен, но той има последователи в лицето на Кападокийските отци на църквата (успешен опит). Чрез тях Ориген има косвено влияние върху последващата традиция.