Чудеса.net
Вечно заети и забързани, ние се храним „на крак“, пред телевизора, на бюрото си. Как тогава да не надхвърлим положените ни калории! Между впрочем, в нашия главен мозък е разположен т. нар. център на насищането, който контролира обема на постъпващата в стомаха ни храна и осигурява на организма необходимите му витамини и минерали.
Кърмачетата се подчиняват безпрекословно на сигналите, издавани от въпросния център, и след като погълнат определено количество мляко, пускат майчината гръд.
Дивите животни също следват разумно законите на природата. Всъщност те просто нямат избор! Нима един натъпкал се до пръсване заек може да избяга от вълка? Или пък същият този вълк да се изплъзне от ловците, ако преяде? Неслучайно никъде по света нито един учен или изследовател не е успял да открие животно, страдащо от затлъстяване. Май само homo sapiens не спира да яде въпреки сигналите, изпращани от неговия „център на насищане“, който го информира, че е погълнал необходимите калории и полезни вещества, като си мисли: „Още едно кюфте, още малко торта, един-два банана и край!“ Не са редки и случаите, когато ние просто не чуваме посланията с автор „центъра на насищане“, тъй като мозъкът ни е зает с контрола над нещо друго, много по-важно за нас в момента. Ето защо продължаваме да ядем, без да чувстваме нито ситост, нито глад и чак впоследствие откриваме, че сме отправили в стомаха си всичко, което се е намирало на масата, в хладилника, в дома ни…
Ето няколко съвета:
За да не възникват подобни ситуации и за да може вашият „център на насищане“ да си върши работата, не съчетавайте храненето с други занимания. А именно:
■ не яжте, докато четете книга, вестник или списание. И, напротив, правете точно това, ако ви се прияде късно вечер – интересният роман ще ви помогне отчасти да забравите за глада;
■ не съвместявайте трапезата с гледане на телевизия и DVD-филми, особено такива, които ви карат да затаявате дъх;
■ не обмисляйте по време на хранене важни въпроси като утрешната среща с шефа, разногласията с партньора и т. н.;
■ откажете се от словесните дуели на масата. По правило, след като изложи с въодушевление и спортна злоба своята гледна точка, единият участник в спора започва настървено да се храни, давайки възможност на своя опонент да изкаже мнението си. После ролите се сменят. Така човек може да изяде цял мамонт;
■ не слагайте до себе си подноси с нещо за хапване, когато играете на карти или с компютъра си. Силната мотивация за победа и спазването на условията на играта запълват докрай вашето съзнание и изтласкват от него всичко останало;
■ докато се готвите за изпити, вие се съсредоточавате напълно в материала, което пък ви лишава от възможността да уловите предупрежденията, излъчвани от „центъра на насищане“. Но това не е най-лошото: дъвчейки, човек усвоява много по-бавно и по-некачествено знанията;
■ не се опитвайте да заглушите тревогата, вълнението, омразата с помощта на сандвичи или сладкиши. Не преяждайте и от радост.
ЗАПОМНЕТЕ ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ: когато психиката осъществява контрол над някои други важни за момента процеси, „центърът на насищане“ просто не е в състояние достатъчно силно да ви съобщи, че вече не сте гладни и че трябва да гледате на всеки следващ залък като на свой собствен принос към отлагането на тлъстини върху бедрата, около талията и под брадичката ви.
