Зодия Рак и нейният светоглед на материализма | Зодиакалният диалог

Днес темата е „Зодия Рак и светогледът на материализма“. В нея ще засегнем следните и други въпроси: Залезът на материализма и смяната му с математизъм и динамизъм; Материализъм и марксизъм; Има ли нещо общо между комунизма и християнството? Опити за присаждане на глава;

И още: Ампутация на центъра в мозъка, който отговаря за прелюбодейството; Спиритически материализъм; От материализъм към сенсуализъм. Как да разберем лесно 12-те светогледа, като изучаваме девизите на зодиакалните знаци; Ето и таблица за по-бърза навигация:

Девизите на зодиите и светогледите

Дотук разгледахме първите три светогледа на зодиакалните знаци Овен, Телец и Близнаци, съответно идеализма, рационализма и математизма. Описахме как всеки от тях се определя от останалите и най-вече от съседните два. Открихме връзка между така наречените „девизи на зодиите“ и техните светогледи. Ако човек успее да разбере, че няма един светоглед, а най-малко 12 и че всички те се съдържат в него в различните времена на годината и денонощието, ще има голям напредък. А зодиите са сравнително лесен начин да се научим да различаваме светогледите. Те са част от зодиакалния диалог, през който минаваме при осъществяването на всеки духовен импулс.

• „Аз съм“ на Овена постави началото на импулса и търсеше неговото точно име. В Агнеца божий се съдържат всички имена.
• „Аз мисля“ и „Аз притежавам“ на Телеца ни изясни задачата, която този импулс идва да ни даде.
• И при Близнаците стигнахме до „Аз знам“, където се вихри математизмът с неговото всезнайство. Близнаците вземат решението.

Ракът: „Аз чувствам“

Стигаме до материализма на Рака. Девизите са „Аз чувствам“ и „Аз се съмнявам“. Те показват връзката му с двата съседни светогледа. Ракът е съседен на Лъва с неговия сенсуализъм, който се доверява най-вече на информацията, постъпваща през сетивата. Което „го немам вѝдено“, не съществува. Това е чувствеността на света, неговата сетивност. Неслучайно на руски за “сетива” и за “чувства” се използва само една дума – чувства. Затова и Ракът чувства. Той, разбира се, също така чувства и на български. Чувствен знак е. Не е казано, че всички материалисти са безчувствени, колкото и да им се иска да изживяват сърцето си като обикновена хидравлична помпа.

Ракът: „Аз се съмнявам“

А девизът „Аз се съмнявам“ е във връзка твърденията, че може да съществува нещо, което няма как да бъде пипнато. Както знаем, зодиакалните знаци и техните светогледи намират съответствие и в 12-те апостоли, а също така и в 12-те сетива, определени от Рудолф Щайнер.

• Според д-р Инго Юнге Овенът работи със сетивото за говора (веднага правим връзка със Словото, с точните имена на нещата),
• Телецът е свързан с мисленето (“Аз мисля”),
• а Близнаците – с азовото сетиво. Защото при тях за първи път се оформя Азово пространство при вземането на решение.
• И стигаме до Рака, на когото се полага честта да вярва най-много на допирното сетиво, на осезанието. Око да види, ръка да пипне.

„Аз се съмнявам“ е девизът и на апостола Тома Неверни, който е призован да вкара пръста си в раната на Христос, за да се убеди, че е възкръснал.

От сетивото за допир към сетивото за Аза

От Валдорфската педагогика знаем, че правилното развитие на допирното сетиво при децата е основа за доброто осъществяване на Аза в по-късна възраст. И помага за по-добро разбиране на Аза на другите. Повиването на бебетата и гушкането на децата дава усещането за сигурност и защитеност. Такава е и основната мотивация на материализма: Той е спокоен, когато знае, че земята под стъпките му е твърда и няма да се отвори, че масата е маса и може да сложи лактите си върху нея. Това е разбираемо, по тази причина и материализмът е един прекрасен светоглед, който всички ние споделяме с ентусиазъм. За него материята е съществувала вечно и е много стабилна, надеждна и… мислеща. Благодарение на него политическото мото “Работа и стабилност” дава добри резултати на изборите.

Космогенеза и онтогенеза

Но и според самата наука невинаги планините са били планини, а океаните – океани. Тя твърди, че в началото е имало една огнена топка, която се е образувала в резултат на Големия взрив и Вселената после е започнала постепенно да се уплътнява, благодарение на гравитацията. Минала е последователно през четирите елемента: Огън, въздух, вода и чак тогава е започнало образуването на твърдата материя.

Тази космогенеза се повтаря и при човека, чието начало е в топлината на любовта между баща му и майка му. Тя претърпява ред преобразувания, минава през ембриона, който няма никакви кости и се втвърдява още и още. Тоест космогенезата или развитието на Космоса много прилича на онтогенезата или развитието на човека от момента на оплождането до смъртта му, а и след това. Те и двете се движат от огън към втвърдяване. Колкото повече напредва биографията на човека, толкова повече той се втвърдява. Гравитацията и склерозата имат нещо общо.

Сетивото за допир и утехата

Кожата, която ни отделя от външния свят, е носителят на допирното сетиво. То е, което ни дава чувството за граница: Дотук съм аз, а извън кожата е светът. Разбира се, когато порасне достатъчно, човек разбира, че тази граница е твърде относителна. Според Библията Господ е облякъл Адам и Ева в кожени дрехи. Човек започва да се чувства отделен от света от един момент нататък в живота си. Преди това, докато е малко дете, той все още е едно цяло със света. Ракът с неговата черупка напомня за архетипа на раждането и повиването на бебето.

Допирното сетиво също така служи и за утеха, и за изразяване на чувства. Я се опитайте да утешите някого, без да използвате допирното му сетиво, без да го погалите или да го хванете за рамото! Отчаяният човек се чувства в значителна степен отделен от света, а допирът нарушава границите и ако е приемлив, намалява отчаянието. Усещането за единство със света е цел на изкуството, науката и религията. Затова и Христос казва в Евангелието на Лука 18:17 „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като малки деца, няма да влезете в небесното царство.“ С други думи “Възстановете единството си със света!”

“Не бъди дете!”

За съжаление според материализма удебеляването на кожата значи повече сила и защитеност, а всякаква чувствителност се смята за слабост. Да бъдеш като децата се нарича инфантилност, работа за слабаците и лузърите. Дручко си е да си мутра и гербаджия! На материалистите им е невъзможно да намерят пътя към Духа, защото предпочитат това, което упражнява върху тях само най-грубо въздействие. Затова и много родители лишават от детство децата си, като бързат да разбият отрано всичките им “илюзии” и ги убеждават колко е суров светът. Колко са зли представителите на другия пол и че само се чудят как да ги използват и да ги прецакат. В резултат човек губи детството си и започва все повече да се втвърдява и отчуждава от света.

Странностите се засилват, черупката на Рака става все по-дебела и непробиваема, отчуждението расте. Създава се и бариера между сетивото за допир и усещането за присъствие на останалите хора и на Бога. Ние се затваряме в някаква капсула и сме податливи към възгледа, че другите хора не съществуват в нашата реалност. Страданието на другите не ни засяга по никакъв начин. Но пък се засилва страхът от смъртта и всякакви вируси.

Mother, matter, murder

В книгата си “Качествата на времето” Пол Плат прави връзка между материята като майка и убийството посредством самоубийство. Неслучайно тези думи – Mother, matter, murder, звучат по сходен начин в западноевропейските езици. Екзистенциалисти като Жан-Пол Сартр, Албер Камю и Франц Кафка създават герои, които в края на краищата се самоубиват. Те проповядват отчуждението (алиенацията) и безсмислието на живота. И това е съвсем вярно и справедливо. Защото както посочихме при разглеждането на Овена, живот без идеали и без стремеж към нещо по-висше и духовно няма смисъл. За щастие никой не е 100-процентов материалист или поне не през целия си живот. Иначе би се самоубил. В повечето случаи се намира нещо извън материализма, което ни дава смисъл да продължим да живеем и да се развиваме.

Залезът на материализма

Миналата седмица стана дума за това, че класическият материализъм е бил на власт най-вече през 19 век. През последните стотина години влиянието му отслабва и постепенно отстъпва място на математизма и динамизма. Преди се е наблягало повече на атомите като стабилна градивна единица за света. Както и да обработваме желязото, в каквито и пещи да го разтопяваме, с какъвто и чук да го блъскаме, атомът на желязото си остава винаги атом на желязото. По-късно обаче се прокрадват идеи, че на нивото на елементарните частици този закон не важи в същата степен. Една частица може веднъж да се държи като частица, като корпускула, а друг път да бъде вълна. Тоест настъпва друг светоглед, този на динамизма.

Страшният динамизъм

Според динамизма материята в основата си е енергия. И масата не е чак толкова стабилна, защото елементарните частици, които съставляват нейните атоми, са в постоянно движение. Те създават илюзията за стабилност, благодарение на гравитацията и на други сили. Но всъщност изобщо не се докосват. Масата е стабилна не заради материята, а заради енергията на силите, които държат частиците заедно, без да падат една върху друга. Тези неща се знаят от учените, но не се прекалява с тяхното обясняване с прости думи. Има ги и в учебниците за училищата, но често пъти ги оставят за ваканцията, само за най-ученолюбивите. Ще се върнем към тях, когато стигнем до Скорпиона.

Материализъм и марксизъм

Видяхме двете форми на материализма:

1. Първата беше чувството за стабилност и утвърждаване на Аза, което получихме при Близнаците.
2. Втората форма е екзистенциализмът, който води до отчаяние и самоубийство. Чувството, че сме отчуждени в един враждебен свят, никога не свършва добре, ако не бъде овладяно и превъзмогнато.
3. Третата форма е борбата. Междувидовата борба на Дарвин се обединява с междукласовата борба на Маркс в преследване на юдео-християнския рай, който трябва да бъде създаден на земята.

Хората започват да се занимават с освобождението на народите, с благотворителност, със зелени политики и се захващат сами да си търсят някакви идеали. Даже има много такива, които смятат, че между комунизма и християнството има нещо общо. Да, комунизмът е християнство, което оплюва Христос при всеки удобен случай. Той е християнство, при което хората са еднакви, без свобода, без любов, без равенство, без братство, без духовност, без идеали и без морал. Но е необходимост, защото иначе материалистите няма да има в какво да вярват, няма да могат да мечтаят за Рая на земята. По тази причина комунизмът и социализмът са логично следствие на материализма. Докато го има него, ще ги има и тях.

Присаждане на глава

Другата юдео-християнска идея, заимствана от материалистите, е стремежът към безсмъртие. Това според тях може да стане чрез трансплантации и чрез “записване на паметта на електронен носител”. Неврохирургът Robert J. White през 2000 г. е дал интервю за „Зюддойче цайтунг“, в което обяснява постиженията си в трансплантация на глави на маймуни. Той иска да трансплантира и глави на хора. Не знам дали междувременно е успял, но в случая са по-интересни възгледите му.

Професорът вярва в съществуването на душата, защото все пак е католик и съветник на папата, но вярва по свой си начин. Според него душата се намира в мозъка. Затова, ако човек е болен от рак, но има здрав мозък, може да му се присади ново тяло към главата. Той ще бъде парализиран от врата надолу и няма да може да говори, но ще е жив горе-долу. Професорът смята, че неговите открития са шамар за източните религии, според които има единство между дух, душа и тяло. И специален шамар удря на Тома Аквински.

Ампутация на греховните мисли

“Тялото е само машина, която поддържа мозъка жив, казва Robert J. White. Вие и аз сме своят мозък.” Но професорът има решение и на основни морални въпроси. Той търси къде в мозъка се намира центърът, от който произхожда грехът. „Да предположим, казва той, че искате да убиете някого. Планирате да го убиете. Кой планира това? Мозъкът, разбира се! И така, къде е регионът в мозъка, където възникват такива мисли – желанието да убиеш или пък да прелюбодействаш със съпругата на ближния си? Не знаем дали някога ще намерим това място, но ако го намерим, един ден ще успеем да го изрежем.“ Край на цитата.

Докторът мечтае за прекрасния нов свят, комунистическия рай, в който хората с изрязани мозъци няма да си изневеряват и дори няма да могат да помислят за това. Както се казваше едно време, ще „имат съзнание“, ще „бъдат съзнателни“. Няма да вършат нищо лошо и ще се върнат във времето на Райската градина. Това е висша форма на материализъм, повлиян от юдео-християнството. За съжаление професорът е починал през 2010 г.

Спиритически материализъм

Само няколко изречения да кажем за така наречения спиритически материализъм, за да не се чувства пренебрегнат. Това е онзи материализъм, който вярва, че духът може да бъде сниман, или поне неговата жизнена сила. Тук има място Кирлиановата фотография. Семьон Кирлиан прави опити с високочестотен генератор като снима обекти, поставени в електромагнитно поле с голяма честота. Той и жена му смятат, че така успяват да снимат аурата на различни листа, животни, на човешка ръка. Върху подобен принцип са основани и така наречените аура камери.

Всичко това е стремеж да се даде материалистично доказателство за съществуването на духа и духовния свят. Но електрическата светлина, дори и когато възниква в съприкосновение с някое цвете, е различна от живата духовна светлина. Иначе песента на Ку-Ку бенд „две дечица веселушки светят като крушки“ нямаше да бъде толкова зловеща. Този вид материализъм може да бъде доста по-неприятен от обичайния марксически материализъм, защото отклонява хората от възможността наистина да видят духа и да имат истински духовни изживявания. Вместо това те още повече се задълбочават в грубата материя, от която на всичкото отгоре и хваща ток.

Връзката с “Как се постигат…”

В последната част на презентацията, по-духовната, ще се опитаме да направим връзка с разглеждания текст от “Как се постигат познания за висшите светове”, докъдето сме стигнали. Наложихме този абзац върху техниката на “Зодиакалния диалог” на Армен Тиугу и първите 4 зодиакални знака. Те работят в областта на моралната интуиция, за която говорихме през последните седмици. Да обобщим какво може да се види в тези 4 изречения.

• След получаването на импулса от Овена той определя точното име на съществото, което стои зад него.
• При Телеца имаме научаване на задачата или този висш човек, за който Щайнер говори, се пробужда.
• Със собствени сили създаваме Азово пространство под знака на Близнаците и можем да вземем решение за изпълнението на жизнената си задача. Това ни дава допълнителни сили да живеем и да оздравяваме, ако сме болни от нещо.
• В четвъртото изречение четем: “Докато този по-висш човек остава спящ, остават спящи и висшите способности, намиращи се у всеки човек, които водят до свръхсетивни познания”

Развитие на свръхспособности

Самият зодиакален символ на Рака, а също и разположението на звездите в съзвездието Рак, напомнят на две щипки или две ръце, които искат нещо да измайсторят. Материализмът прави всичко с ръцете, има златни ръце. Дотук само възприехме импулс, име, воля, задача и взехме решение да направим нещо. Сега в Рака се появяват способностите. С вземането на решение се получава някаква трансформация на Аза. Става нещо супер загадъчно. Азът се среща със самия себе си. Това може да се онагледи със звездата на Давид. В този символ два триъгълника се съединяват един с друг в общ образ. Този процес протича под въздействието на зодиакалния Рак.

Вътрешното пространство на Рака

Може тогава, на тази степен, да се почувства и това вътрешно пространство, което се образува вътре в символа на Рака, където се съединяват двете части на Аза. Нещо изцяло ново като субстанция се спуска един вид от някоя небесна сфера под формата на милост. Това преживяване може да се сравни с момента, в който човек разбира, че е развил в себе си нова способност, пише Армен Тиугу в книгата „Жизнените задачи“.

Светът на способностите има свойството да преобразява всичко. Все едно досега си се мъчил да пишеш, сравнявал си всяка нарисувана от теб буква с написаното от учителя на дъската. А от този момент нататък изведнъж започваш да пишеш цели думи и да виждаш думата като едно цяло, не да сочиш с пръстче всяка буква и да си мърдаш устата. Всичко от тук нататък се променя. Ти се научаваш да четеш окултната писменост.

Добродетел: Самоотверженост, според Витценман

Казаното дотук, може да се онагледи и с няколко изречения от добродетелта на Рака, както е описана от Херберт Витценман: Издръжливостта се превръща в катарзис. Издръжливостта и постоянството са необходими за развитие на способности. Те са и основните качества, на които разчита материализмът. Материята е надеждна и предвидима. За да се научим да свирим на пиано, трябва всеки ден да се упражняваме самоотвержено.

“Истинската самоотверженост е далеч както от втвърдяването, така и от разтварянето.” – пише Витценман. Това са двете щипки на Рака или двете съставки на Аза, които се срещат, и между тях се образува пространство за изливане на способностите. Друго интересно изречение е: “Пречистването казва да на съдбата”. Съдбата се овладява с развитието на способности. Затова е толкова трудно на 42 години да смениш работата, защото се иска дързост изведнъж да се окажеш с нова съдба и да я приемеш.

Още от Витценман

И последното изречение: “Този катарзис се придобива чрез преодоляване и претворяване на опасностите, които заплашват творческата средна област на човека.” Има едно упражнение за пробуждане в съня. То е същото като да се пробудиш и в така нареченото си бодърстващо съзнание, но за да го разбере, човек трябва да си го представи имагинативно. Упражнението се състои в това, докато спиш, да се опиташ да си видиш ръцете. Тогава ти изведнъж разбираш, че сънуваш и придобиваш магическа власт над сюжета на съня. Вече не просто сънуваш, а както се казва, “си досънуваш съня”, като сам от тук нататък определяш какво ще се случи. Това нещо прави и Ракът във всекидневието.

Чрез развитието на нови способности той променя реалността. Ние се пробуждаме в реалността и придобиваме магическа власт над нея. Това става, като успеем да хванем една за друга двете си духовни ръце – на разтварянето, на разтворимостта от една страна и на втвърдяването от друга. На свободата и на ангажирането. Нисшият Аз на човека е склонен да се ангажира, да втвърдява всичко, да се обвързва. Той трудно сменя работата. Няма време да се учи след работа, предпочита да си пусне “Комиците” по телевизията или сериал за серийни убийци от Замунда. Докато Висшият Аз носи свобода. Той развързва, разтваря, размеква преградите. Когато двете ръце се хванат или започнат да работят заедно, се образува творческо пространство.

Преход към сенсуализма на Лъва

Съседният знак на Рака е Лъвът, за който се надявам, че ще успеем да говорим следващата седмица. Негов е светогледът на сенсуализма, тоест доверието към сетивата. Виждаме, че той е много близък до материализма на Рака с неговото “око да види, ръка да пипне” и неговото допирно сетиво. На Лъва обаче според Инго Юнге съответства жизненото сетиво, сетивото за живота. Това е точно обратното на мъртвата материя. През Рака излизаме от фазата на моралната интуиция, а през Лъва влизаме в нравственото въображение. Лъвът е този, който може да види идеалното бъдеще, той е ясновидец.
Чрез Лъва ще се задейства ритмичната система, съществото на нашето дело ще започне да диша и сърцето му ще тупти. То ще се вдъхновява и ще твори бъдеще. Ситуацията е колкото близка, толкова и различна. Лъвът е този, който пази материалиста Рак от самоубийство. Ако бяхме само Рак, нямаше да ни има. За щастие човек е всички зодии и никога не е само една зодия. Ако през юли е повече Рак, през август ще стане повече Лъв. Ако по пладне е повече Рак, два часа по-късно ще бъде повече Лъв. И това е прекрасно, затова нека да приключим за днес с тази мисъл.

Вижте и ТОВА:

Защо хората снимат пострадалия? 12-те светогледа на 12-те зодии в помощ на моралната интуиция, фантазия и техника

(Презентацията е изнесена на 16 октомври в групата „Упражнения по медитация за начинаещи“: https://www.facebook.com/groups/meditacia Важно: Самата дискусия не се записва, а именно в нея се казват най-интересните неща!!).