Чудеса.net
“Обикновен живот” и пробуждане чрез медитация във века на технологична сингулярност. Човекът като дреха, изплетена от миналото и бъдещето + индивидуалността. Концентрация и деконцентрация.
В днешната презентация ще се опитам да ви представя резултатите от един процес, който методософите препоръчват за провеждане на духовни изследвания. Според тях зад всяко явление стои някаква същност, някакво същество. Ако човек положи усилия, би могъл да се свърже с него и да получи необходимите откровения. Днес разглеждаме поредните три изречения от книгата “Как се постигат познания за висшите светове” (самият текст може да се види във видеото или в самата книга). При осигуряване на вътрешно спокойствие и концентрация върху дадена мисъл търсим начин да видим образа или имагинацията, която стои зад мисълта.
Съдържание:
В близките 15-20 минути ще стане дума за следните и други неща:
- Действия и преживявания в така наречения „обикновен живот“ или защо хората понякога са толкова еднакви?;
гадаене на бъдещето чрез статистика и закономерности. Черният лебед; - Зловещият процес на „технологична сингулярност“ вече е започнал. Затова животът става все по-бърз;
- За бързото преминаване от плюс безкрайност в минус безкрайност и обратно;
- Математическата сингулярност и Прагът на духовния свят;
- Потоците на миналото и бъдещето и защо човекът може да бъде разглеждан като дреха на духа;
- и за методите на концентрация и деконцентрация, чрез които можем да достигнем пространството на същностите, стоящи зад явленията.
Разглежданият текст започва с “Нека само да помислим”. Изрази от този род традиционно при Рудолф Щайнер са призив към медитация и духовно изследване. Не просто да го прочетем, но да спрем и да помислим. А още по-добре ще е ако го помислим три поредни нощи, точно преди заспиване. Вместо върху тетрис или електронно судоку, да видим това. Ето какво гласят трите изречения: “Нека само да помислим колко различни са нашите изживявания от тези на един друг човек. Не може и да бъде по друг начин, защото всеки е дълбоко вплетен във всичко, което изживява или върши; докато за изживяванията и постъпките на другите ние имаме само бегли и външни впечатления.”
Изр. 1. Различни действия и преживявания в обикновения живот
Да разгледаме по-подробно първото изречение: “Нека само да помислим колко различни са нашите изживявания от тези на един друг човек.” Цялата презентация можете да чуете във видеото и да видите и останалите слайдове:
Обикновения живот и извънредното състояние
В тази част от текста се описва нещо, което изглежда толкова обикновено, че не бихме му обърнали внимание, ако не се намираше в такава тежка книга като „Как се постигат познания за висшите светове“. Дори в първото изречение преводачът на български е пропуснал да включи израза „в обикновения живот“, който израз се намира в оригинала и в другите преводи. Може би защото това е правело текста да изглежда още по-обикновен.
Този израз обаче е изключително важен, защото тук и по-нататък върви противопоставяне между обикновения живот и „извънредното състояние“. За „извънредното състояние“ се говори много често в тази и в друга една, още по-тежка книга – „Философия на свободата“. Под “извънредно” се разбира състоянието, в което сме способни да се самонаблюдаваме. И не само. Можем да влизаме в диалог с духовните същества и да правим духовни изследвания.
Всеки човек е отделен вид
В така наречения “обикновен живот”, за който става дума в това изречение, човек се изживява като физическо тяло, чието сърце е помпа, мислите му са електричество, а чувствата му са химия. В този случай всеки от нас принадлежи на биологическия вид човек.
Той обаче се отличава от животното по това, че всеки човек има своя аз, а животното има един общ аз, груповия аз на своя вид. Тоест на определено ниво всеки човек се явява отделен вид. Затова и споменатите преживявания и постъпки (преведени на български като “изживявания”) стават толкова по-уникални и непредсказуеми, колкото по-свободен е човекът.
Самата дума “индивид” идва от латинското “ин дивидус”, тоест неделим. Думата се споменава и във връзка със светата Троица: “Безначална нетварна Троица, неделимо Единство”. Човекът също е троица, съставена от дух, душа и тяло и е вид сам за себе си, когато е развит като индивидуалност.
В обикновения живот той принадлежи плътно на вида си и може да бъде обект на статистиката. Колкото повече се индивидуализира, толкова по-неподходящ става за вкарване в математически модели.
Преодоляване на различията
Колко всъщност са различни хората? Обичаме да казваме, че всички мъже са еднакви, жените искат едно и също или в най-добрия случай се делят на няколко типа. Трудно е някой да ни изненада с нещо наистина оригинално. Често пъти ние изобщо не признаваме някакво реално съществуване на тези, които не са от собствения ни „балон“. Може да се каже, че считаме за наистина реални само тези, които обичаме. Това е една от дефинициите за любов, която намираме при Валентин Томберг. Ако възприемам някого като еднакво реален с мен, значи го обичам. Под това определение попадат и враговете, но привързаността ни към тях е по-особена.
Ако помислиш сериозно за изживяванията на другите хора, с това им даваш реалността, за която те са дошли на този свят. Да се поинтересуваш от някого, да се попиташ какво чувства, това е вид емпатия. Да го насърчиш и да му позволиш по време на среща да прояви най-доброто от себе си, това е труд за вечността. Изобщо вниманието е голяма работа. Няма ли го, всички се обиждат – и хората, и животните и дори растенията, докато цъфтят. Чрез вниманието си осмисляме живота на останалите, а и те нашия. Без него, без признаването на реалността, индивидуалността и различността, светът става такъв, както го познаваме в момента: материалистически, потребителски, марксистки и… на ръба на съществуването си.
В същото време има и едно духовно ниво, на което хората, подобно на животните, представляват едно цяло. При все различието си и многообразието на индивидуалности човечеството може да се разглежда като единен организъм. Този организъм има свой аз, така нареченият Миров аз. Във връзка с него може да се говори и за Мирова воля, Миров разум, Мирова любов. Когато решим да поразсъждаваме върху това, колко са различни хората, неминуемо стигаме до по-общата картина на цялото, където те са едно.
Изр. 2. Закономерности и сингулярност
Второто изречение е самостоятелно в оригинала и двата превода, които разглеждаме: “Не може и да бъде по друг начин,”.
За закономерност говорим, когато въз основата на неща, случили се в миналото, плюс познаването на законите за тяхното развитие, можем да правим основателни предположения за бъдещето. Става дума за онази част от живота, която е подчинена на причинно-следствените връзки. Това е един вид гадание, който се използва от статистиката: Щом като едно нещо се е случило по определен начин и като познаваме законите, по които то се развива, значи можем да предположим, че в бъдеще ще стане еди как си.
Статистиката обаче не се обременява с въпроси от рода на „Кой е решил, че законите трябва да бъдат точно такива?“ и „Защо те са такива, а не са други?“. Иначе не би била статистика, а философия, теософия или антропософия. Не е нейна работа да се занимава с тънките детайли на човешката и божествената душа.
Това позволява хората да бъдат разглеждани като статистически биологични единици. Техните действия са предвиждани чрез модерни средства като психологията на бихейвиоризма и големите данни от социалните мрежи, тъй наречената биг дата. Тези средства също така дават и възможност за манипулация на хората. В обикновения си живот и в обикновеното си дневно съзнание човек не е свободен. Той постъпва само така, както се изисква от него и няма как да бъде иначе.
Черният лебед
Разбира се, допускането, че “няма как да бъде иначе” важи само за така наречения “обикновен живот”, в който работят причинно-следствените връзки. Иначе, извън него може да бъде всякак. Но това вече спада към изключенията, които потвърждават правилото. Когато с нас се случи нещо извън причините и следствията, извън обичайното, сме склонни да го наричаме чудо.
Към изключенията спада и така нареченият “Черен лебед”. Това е непредвидено и непредвидимо събитие, което не може да се вмести и в най-сполучливата прогноза. Ако успеем да създадем съвършения математически модел, който да има претенцията да предвиди всичко, тогава задължително се появява “Черният лебед”. Това е едно от изключенията, които потвърждават правилото.
Изключенията не отменят правилата. Те само ги разширяват. А най-добрите правила са съставени почти изцяло от изключения.
Казахме, че в обикновения живот, където причинно следствените връзки са в сила, няма как да бъде иначе. Ако обаче се пробудим, тогава придобиваме творческо съзнание. В “извънредното състояние” човек придобива магични способности да променя действителността, подобно на онзи, който се е пробудил в съня си и знае, че сънува. Такъв пробуден човек вече може да задава сюжета на съня от тук нататък.
Сингулярност
И като говорим за закономерности, нека видим едно математическо и философско понятие, което е особено актуално в наши дни. Това е т.нар. “технологичната сингулярност”. Терминът “сингулярност” във философията означава единичност на дадено същество, събитие или явление. Но в математиката той се свързва с някоя особена точка, както е например в обратната или реципрочна функция 1/х.
В точката нула тя придобива стойност плюс и минус безкрайност, защото, както знаем, на нула по принцип не може да се дели. Но ако делим на безкрайно малки числа с отрицателен знак, стойността на функцията става минус безкрайност, а ако делим на безкрайно малки числа с положителен знак, тя рязко отива в плюс безкрайност. И нулата е такава сингулярна точка, в която вече нищо не е същото. В нея за безкрайно малко време се осъществява един скок от минус безкрайност до плюс безкрайност, което “в обикновения живот” е невъзможно да си го представим.
Съществува обаче и терминът “технологична сингулярност”. Според него идва един момент, най-вероятно между 2005 и 2050 година, когато технологичното развитие ще стане неуправляемо и непредвидимо. Това ще породи радикални изменения в характера на човешката цивилизация.
Британският математик Ървинг Гуд през 1965 година е въвел концепцията за “интелектуалната експлозия”, която се е очаквала. Тя ще се осъществи, благодарение на някакъв обновяем интелектуален агент, вероятно компютър със силен изкуствен интелект. Той може да влезе в неудържима реакция в циклите на своето самоусъвършенстване. Така всяко ново поколение от изкуствен интелект ще се появява все по-бързо. И в крайна сметка ще се появи суперинтелект, който ще превъзхожда интелекта на цялото човечество. Изразът „технологична сингулярност“ е употребен за първи път в тази връзка от квантовия физик и математик Нойман, роден 1916 г.
Трансхуманизъм
Любопитен факт е, че идеята за ускоряващия се растеж на научното познание за първи път може да се срещне в трудовете на Фридрих Енгелс. Той на свой ред се основава върху работите на Ернст Хекел, най-добрия ученик на Дарвин. Последният е говорил за ускоряване на темповете на еволюцията в геологичните времена. Терминът „сингулярност“ е заимстван от математиците и астрофизиците. Последните го използват при описанието на космическите черни дупки и в някои теории за началото на вселената. Това е точката, в която прилагането на закономерности при отгатване на стойности, за които нямаме достатъчно информация, започва да дава безсмислени резултати. Повече подробности за явлението можете да прочетете на хиляди места, например в Уикипедия.
С това понятие се свързва и развитието на трансхуманизма. То се отнася към изкуственото продължаване на живота чрез трансплантации и към все по-голямата свързаност на човека с машините. Трансхуманизмът ще се стреми към постигане на безсмъртието и на други идеали, заимствани от юдео-християнството.
Сигурно никой не се съмнява, че процесът на “технологичната сингулярност” и трансхуманизмът вече са навлезли в своята стръмна фаза. Говорим за период на безкрайно ускоряване на технологиите и знанията, в който причинно-следствените връзки стават малко или повече относителни. Това обяснява и липсата на всякаква логика в много от решенията, които се взимат днес на държавно и глобално ниво. Просто движението на цивилизацията прилича на удар с голяма скорост в непробиваема стена. Едни хора при удара ще се пробудят духовно, а други ще заспят още по-дълбоко.
Тази точка на сингулярността предполага все повече от нас да се пробудят в съня си. Вече сме далеч от доскорошните си представи за “обикновения живот”. Говори се за “новото нормално”. То се намира извън така наречената “зона на комфорт”. Ние сме близо до точката, при която минус безкрайност преминава в плюс безкрайност. Или обратното. Без значение е. Тази реципрочна или обратна функция, която описахме накратко, се приближава до идеята за Прага на духовния свят. В духовния свят всичко е обратно и реципрочно на земния. Там червеното е зелено, синьото е жълто, точката е периферия, а правата линия е най-дългото разстояние между две точки. Така че е справедливо да търсим математическото описание на Прага именно в обратната функция.
Изр. 3. Човекът като плат, изтъкан от опит и действие
Третото изречение казва: “защото всеки е дълбоко вплетен във всичко, което изживява или върши; докато за изживяванията и постъпките на другите ние имаме само бегли и външни впечатления.” Ако съзерцаваме достатъчно дълго и задълбочено тази мисъл, ще видим и какъв е изходът от днешната ситуация.
Потоците на миналото и бъдещето
Тук се използва определението „вплетен“, но то може и да има нюанси на преплетен, втъкан. Тъченето или тъкането е сред любимите глаголи на Рудолф Щайнер, които той често използва в своите медитации. С него се има предвид това, което духовният свят върши във физическия. Духовният свят тъче и вплита живота и съществата във всяко нещо. В руския превод глаголът „связа́ть“ (да свържа) е коректно използван, доколкото има общ корен с глагола „вяза́ть“ (да плета).
Значи във всекидневния си обикновен живот човекът е вплетен, втъкан в една обща тъкан или плат, чийто плетач и тъкач е духовният свят. Този духовен свят държи в невидимите си ръце куките или шишовете за плетене – единият е за миналото, а другият – за бъдещето. Не е случайно, че и за физическото ни тяло в естествената наука се използва съществителното име „тъкан“. Ние имаме съединителна тъкан, към която спадат кръвта и костите, епителна тъкан (кожа, стомах, черва, бъбреци), нервна и мускулна тъкан. Тоест самите наши тела в някакъв смисъл са изтъкани като плат, като дреха, одежда. Може би затова е прието да се казва, че тялото е дрехата на духа. Според духовната наука, потвърдено и от официалната, на всеки 7 години тази дреха се сменя напълно. Остават само по-висшите тела, които отново са един вид дрехи, плюс същността на човека.
Другото, което излиза от оригинала и английския превод, е че вместо израза „изживявания и постъпки“, както е в българския превод, се използват думите „опит или действие“. Опитът е едната кука на невидимия плетач, която идва от миналото, а действието е другата – идващата от бъдещето. Това също напомня за реципрочната или обратната функция едно върху хикс, където имаме два потока, стремящи се към точката на математическата сингулярност. С други думи там, където се преплитат миналото и бъдещето, се случва нещо необяснимо с обикновения ни понятиен апарат. Става някаква невъобразима транформация.
Концентрация и деконцентрация
В оригинала е използван глаголът betrachten, който може да се разбира не просто като „имам бегли и външни впечатления“, но той може означава и наблюдавам внимателно, разглеждам предпазливо с крайчеца на окото си. В английския пък се говори директно за съзерцание. Тоест при добро желание можем да заключим, че тук става дума за сложна схема на наблюдение, при която човек редува съсредоточеното взиране и съзерцание с повърхностното и незабележимо поглеждане от периферията. Това са двата вида наблюдение – концентрацията и деконцентрацията. При първия се опитваме да откроим един елемент от общото множество, докато при втория – да видим цялото.
Когато гледаме в посоката на потока, идващ от бъдещето, ние сме по-склонни да се отдадем на концентрация, както е при образа на Стрелеца. Имаме някаква цел, в чийто център се опитваме да забием стрелата. А заловим ли се със съзерцание на миналото, там детайлите започват да избледняват и да се сливат в едно неумолимо цяло. Това е деконцентрацията. Тя ни позволява да видим неща, които не сме могли да възприемем в момента на настоящето. Например съществата на елементите и духовете, които стоят в основата на нашия опит. Те се виждат чрез разфокусиране, чрез изчистване на съзнанието и освобождаване на “място”, в което те могат да прозвучат или да се покажат.
А гледайки в бъдещето, се насочваме към свободата. В този момент ние имаме възможността да вземем решение, което си върви със своите последствия. Ние виждаме потока, който идва от там и можем да променим начина, по който той да бъде вплетен, изтъкан – като нишка. Когато тя се изплете и стане част от тъканта, плетката също може да се промени, но чрез операции и действия, насочени към миналото. За тяхното осъществяване се работи с прошката. С други думи ние имаме възможността да променяме и бъдещето, и миналото, но това не става в обичайния живот. За да го постигнем, трябва да се научим да излизаме в извънредното състояние.
И накрая двата потока на миналото и на бъдещето могат да ни напомнят за двете части на реципрочната функция, които се срещат в точката на настоящето. В една от своите части тя прилича на кривата на сингулярността. Бихме могли да предположим, че в тази особена точка, в която функцията се изстрелва в безкрайността, ще се случи нещо особено. То е съвършено необяснимо за обикновените представи и сетива в обикновения живот, който е подвластен на обикновените причинно-следствени връзки. Там, насред сингулярността, можем да допуснем, че плюс безкрайност и минус безкрайност се свързват по един невидим и неразбираем за нас начин. Тази картинка става видима само ако успеем да минем Прага на духовния свят. Това е една от имагинациите, които можем да извлечем от разглеждания днес кратък текст.
Заключение, обобщение
И трите засегнати в днешната презентация проблема може да се решат чрез пробуждането на част от хората. Според съвременни езотерици като Армен Тиугу, всички кризи, пандемии и сблъсъци целят именно пробуждането на големи групи. Тези хора рязко осъзнават, че тялото е само дреха на Духа, че “обикновеното съзнание” е илюзорно и че до истината можем да достигнем едва когато се задълбочим и се опитаме да видим какво стои зад явленията. Да видим тяхната същност.
Точно пробуждането има като страничен ефект предотвратяването на негативните страни на индивидуализацията. Докато се намира в обикновения си живот, човек е склонен към егоизъм. Пробуди ли се обаче, той забелязва, че е едно с всички останали хора. Той не може да бъде щастлив за сметката на някого другиго. Няма как да се чувства добре, ако знае, че някой някъде е нещастен. Хората в дадена група получават в някакъв смисъл общо съзнание и общи способности. Само че за разлика от животните това е група от пробудени индивидуалности. Затова един от основните призиви в окултизма е “Познай себе си!”. Когато го направи в удовлетворително голяма дълбочина, човек разбира, че е едно цяло с общността. Тогава егоизмът изчезва. Човекът разбира, че печели само това, което направи за другите.
Пробуждането е и една от целите на заниманията ни с книгата “Как се постигат познания за висшите светове”, с които ще продължим и другата събота. Това бяха само кратки бележки по засегнатите теми. Ще ви бъда благодарен, ако споделите и свои виждания по тях по-долу в коментарите.
Още за пробуждането ТУК:
Условия за вътрешно пробуждане: Позитивно мислене, медитация, смирение
