В желанието си да имат повече всички хора правят жертви. И жертвоприношението е любовта. Живели години наред с един човек, те го зарязват заради по-богатия.
Но дали парите правят човека щастлив? Вярно е, че парите имат голяма сила, те са преплетени навсякъде в живота, но да сложиш на първо място парите и материалните облаги си е чисто нарушение на духовния, всемирен закон.
Ние живеем в една вселена, изпълнена с любов, и от всяко живо същество се очаква да дава на всемира любовното си изживяване. В това отношение кармичните конфигурации са много строги – както пише Лазарев, всяко нарушение на закона приземява индивида и го подчинява на автоматичния механизъм на кармата.
ВСЯКО ПРИЗЕМЯВАНЕ ВОДИ ДО БОЛЕСТИ И СТРАДАНИЯ
Мъдреците го казват по друг начин, че дори и в златен дворец със скъпоценни камъни да започнеш да живееш, няма да си щастлив. Скритите неща са по-ценни и на първо място е любовта. Символът на планетата са две същества – мъжко и женско – хванати за ръка. Но в този символ се предава и смисълът на живота на планетата. Две същества, които с любов създават трето. Това е заложено и в Библията. Човек не е устроен да живее сам. Как ли се промъкват тогава лошите желания за безмерни богатства? И защо човешкото око е ненаситно? Колкото повече му даваш, толкова повече иска. Дали както змията в райската градина с ябълката е съблазнила Ева да я отхапе и да съзре голотата си и тази на Адам, или в стремежа на човека да има повече от другите и да е по-добре от тях се базират тези дяволски мисли и желания, не е много ясно.
Възможно е и двете. Но реалността е друга. Бог повелява на човека изобилие, да има повече, от колкото се нуждае. За да го има обаче, е достатъчно да получи духовно просветление и да се труди. Духовната същност не се получава от разгулния живот с приятели или трупането на богатства, а от специално търсене на личността, с която тя рано помъдрява и знае как рационално да използва благата си.
Във всичко в природата е заложена интелигентност и тук нещата не правят изключение. То е като в приказката с неволята – като възникнал проблем, братята чакали неволята да дойде и да им помогне (защото така им казал баща им), но тъй като тя не дошла, те сами се справили с проблема. Често говорим за душевно прочистване, но какво ли означава то? Истината е, че само когато човек се освободи напълно от всякакви притежания и се уедини с Бог, макар и за малко, ще разбере, че смисълът се променя. Само с освобождаването от притежание всъщност човек проумява, че напразно се тревожи за това или онова, че нещата са преходни и ако днес едно има смисъл, утре ще е друго и т.н.
ТАКА СЕ РАЖДА МЪДРОСТТА
В Библията се казва, че с диетата на тялото умът се прояснява и затова се пости или гладува. В това има двойствен смисъл. Освобождаването от телесните боклуци всъщност прочиства и съзнанието на човека. Така божията светлина по-лесно си проправя път в теб, за да те поддържа жив и здрав. Но нещата се хармонизират с молитва, тя е продукт на съзнанието, тя прочиства душата от всички нейни страдания и гърчове. Затова спазването на библейските заръки е всъщност един здравословен начин на живот, в който се уважават всички елементи от физическото и духовното здраве. Дори и да не са познавали тези неща, нашите предци са ходили редовно на църква и са правели каквото трябва. Така са запазвали здравето и живота си за по-дълго.
Днес се счита за демоде ходенето на църква, всеки се мисли за по-голям дори и от Бог и си създава свой начин на живот. Но духовните и физически закони са същите и тяхното непочитане води до болести. Не Бог ни наказва, а ние се самонаказваме с нашето безразличие към здравето си. Бог повелява: ”Обичайте се! Обичайте дори и враговете си!” Защо? Защото изпитването на любов е здраве, а изпитването на омраза е път към болестта.
Едно от заболяванията, свързани с нарушението на природния закон за любовта, е шизофренията. Това са разнородна група заболявания или състояния на духа и поведението, които отклоняват човека от нормата и му създават сериозни проблеми с комуникацията, работата и осъзнаването на света около него.
Илюзорният свят на шизофреника е толкова реалистичен за него, колкото и реално съществуващия. При това заболяване вътре в човека живеят две или повече личности, противоречиви, с различно съдържание, в един и същ човек. И причината за това са изживени силни стресове, които, от една страна, амортизират невроните, а от друга – модулират (изкривяват света в по-поносима форма) света на болния.
Например девойка, която беше изживяла силен стрес и разочарование след изпитване в училище, беше намразила учителката и съучениците си, защото й се били присмели. Заедно с това тя се изолирала от всички и нямала приятел, въпреки че била на 18. Започнала често да фантазира и така се родил нейният мним приятел, който според нея я преследвал с камери и участвал във всички нейни решения. Но техните взаимоотношения били чиста имитация на взаимоотношенията между нейните родители, вероятно дотук стигали познанията на момичето. И въпреки че си забранила вътрешно любовта към хората, сега бунтът на подсъзнанието й се пораждал от присъствието на мислите й за нейния приятел, който уж я командва.
Този илюзорен фалшив свят бил по-приемлив за нея, защото така не се чувствала сама. Естествено патологичното фантазиране, довело до болестното състояние, намерило за себе си „логично” обяснение поради болезнената истина, че в действителност никой не я търси и не се интересува от нея. Ако не беше ме посетила, тя се готвеше дори да се жени за този приятел, „който държал много на нея”. Макар и налудничави фантазии, това я удовлетворявало и тя се чувствала щастлива. Не можела да разбере защо се дразнели нейните родители. Ден след ден пътувахме в нейния свят, за да проумее как се е разболяла. После в тишината на кабинета ми се роди нейното желание да се промени. В това време чрез енерготерапията вече можеше да се възстановят нарушените мозъчни потенциали. Съзнанието на това момиче започна да се връща, мислите й придобиваха все по-логичен ред и накрая тя оздравя, без да приема лекарства. Върнала се в света на реалното, тя намери начин да създаде връзка с мъж и да се ожени.
НЕЗНАЙНИ СА ПЪТИЩАТА БОЖИИ
Винаги има начин да решим проблемите си и да останем здрави. Всеки шизофреник изживява свой собствен свят и го счита за истински. Ако отнемем измисления му свят веднага, той ще страда.
Доведоха при мен една 30-годишна жена, която изживяваше света доста странно. Като студентка тя се явила на изпит в началото на своето следване и, въпреки че се готвила доста отговорно, нещо на изпита станало и професорът я скъсал. Всичко това се случило само за 5 минути. Излизайки от стаята на професора и тръгвайки по коридорите на института, тя започнала трескаво да мисли как така за толкова малко време се е провалила и изведнъж се усетила нечиста. Във възбудения й мозък останала тази следа, че е мръсна и затова професорът я е изхвърлил толкова бързо. И оттогава години наред като влезе сутрин в тоалетната, тя стои от 4 до 6 часа. Майка й се оплака, че това се повтаря всяка сутрин и половината време от деня тя стои в банята и тоалетната.
И ПРИ НЕЯ ИМАШЕ МАНИЯ ЗА ПРЕСЛЕДВАНЕ
Смяташе, че чрез клаксоните си колите отвън я преследват, и бързаше да се крие в стаите на жилището им. Отказваше да готви, да чисти, да работи, но ходеше на фризьор веднъж седмично. Мисля, че зад булото на болестта си тя успешно мързелуваше по цял ден и не желаеше да поема никаква отговорност. При шизофрениците пътят към духовната истина е труден, но ги забавлява. Те с времето стават по-активни и по-логични, защото енерготерапията коригира мозъчните им процеси.
Психоигрите ги привличат и ги правят по- ъвкави по отношение на живота. Тренирам ги не само с хубава информация, понякога ги затруднявам и с лоша, докато свикнат да не се стряскат от негативност. Съзнанието им се прояснява, но подготовката им остава и после, вече като здрави, те се справят по-удачно в живота, научили се да се контролират, тренирани да издържат, те излизат от кабинета ми по- обри и по-адаптивни от другите хора. Приучвам ги и към трудова терапия, защото безделието унищожава човека.
При лечението на този вид заболявания се използва много енергия, много време, много любов, много изобретателност, много психотренировки и всичко е по-много… Накрая обаче резултатите са видими. Много конфликти от морално естество могат да породят това заболяване. Хората дълго страдат и накрая, както казва народът, реагират.
Така мъж на около 40 години дойде при мен, за да ми разкаже как мразел родителите си. Той говореше прекалено дълго, аз не го спирах, защото явно искаше да се освободи от мрачните си мисли. И след неспирно тричасово говорене той каза най-важното: родителите му били отвратителни лицемери. Тогава започнал да ги вижда като дяволи. Намразил ги и имали постоянни дрязги помежду си. Той бил жертвата, изкуплението им. Питам се как собствените родители са разболели детето си, не са ли виждали отвращението му към тях. След лечението той постепенно се освободи от омразата, но се наложи да разговарям и с майка му. Илюзията му за дяволи изчезна и един ден на улицата той ме срещна и беше толкова доволен, че съм го разбрала. Този човек беше излекуван от ужасите на собственото му съзнание, беше доволен и щастлив, търсеше нови пътища да работи и да се реализира в живота. Душата на шизофреника трябва да намери покой и сърцето му да се изпълни с любов.
С любов към хората и към себе си.
Чудеса.net
