В продължение на три поредни сезона израелска археологическа експедиция под ръководството на професор Хаим Расмон работила на развалините на селището Субейт. Археолозите събрали богат материал, отнасящ се до бронзовия век. Но най-интересната находка ги очаквала в долните слоеве на разкопките. Там археолозите открили човешки скелети и черепи, които имали… рога!
Те били толкова здраво свързани с черепите, че специалистите били силно озадачени: дали са израснали по естествен път, или по някакъв начин са били вкоренени?
Древните мутанти
Десетилетия преди откритието на израелските археолози, в края на XIX в., в окръг Бредфорд, щата Пенсилвания, САЩ, научна експедиция под ръководството на историка Дж. Донахю провеждала разкопки на един земен хълм. Вътре, както се и очаквало, се оказал древен масов гроб. Съдейки по скелетите, тук били погребани истински великани, техният среден ръст бил над два метра! Но най-много учените били поразени от намерените черепи: на някои от тях странично били разположени
доста дълги костни образувания!
Древните хора вярвали, че силата и плодовитостта се концентрират изключително в рогата. Може би поради това в толкова много божествени култове участвали бикове и овни. При много народности рогът – истински или изработен от злато – бил свещен съд, употребяван по време на религиозни церемонии. Когато Александър Велики бил обявен за син на Зевс, той наредил в бъдеще на всички монети с неговото изображение да има и рога. В иконографията главата на Мойсей често била украсявана с рога. Много владетели и пълководци закрепвали към своите шлемове рога като символ на могъщество. Заедно с това, провеждайки задълбочени изследвания и съпоставяйки фактите, специалистите от университета в щата Оклахома стигнали до извода, че през периода от IV до VI в. в Европа повечето хора били… рогати!
Според професор Бенджамин Глюк практически цялото възрастно население на Европейския континент носело рога. Това позволява да се изяснят множество необясними до този момент факти.
В древността за воин бил смятан само този, който можел да се похвали с дебелината и твърдостта на своите костни израстъци. От най-ранно детство в момчетата се възпитавала гордост от собствените рога. Дори загубата им в бой се смятала за изгубване на семейната чест и такъв човек
бил считан за непълноценен. На него му възлагали най-мръсната работа в дома: миенето на котлите, изнасянето на нечистотиите, наглеждането на добитъка…
Такива хора в представите на рогатите воини били по-лоши от жените и те никога не били поздравявани при среща. Тогава безрогите хора започнали да напускат големите селища и да организират свои собствени независими „кооперативи“, в които се занимавали със земеделие и животновъдство. Когато воините от големите градове се отправяли на поход, техните жени търсели внимание от безрогите. Именно тогава се появил изразът „рогоносец“ за мъж, който е станал жертва на изневяра.
Към средата на VII в. в Европа практически не останал нито един рогат човек. Но остава необясним фактът за твърде малкия брой подобни находки. Ако тази версия на американските учени е вярна, те би трябвало да бъдат много повече. Отговорът е прост. Съществуващият по това време погребален обред не позволявал да се погребва мъжът с рогата. Те трябвало щателно да се отделят от главата и да се изгорят като жертвоприношение на боговете. Иначе, както смятали жреците, душата нямало да се освободи и вечно ще се скита в света на живите.
Шутът на френския принц
Човешките рога приличат по своя строеж на тези на животните. Причината за тяхната поява е насилствена пролиферация на епидермалната тъкан в определен участък от кожата. Клетките се размножават и се сгъстяват, докато не се появи израстък. Повечето такива рога остават през целия живот с минимален размер, но в историята са известни случаи, когато те са достигали 30 см и дори повече. Подобни израстъци често били отстранявани от хирурзите. Операцията се усложнява само от това, че се налага да се премахва целият кожен участък, от който израства рогът.
Историята познава много рогати мъже и жени. През Средновековието и по-късно, когато различни уроди често били показвани по време на панаирите и цирковите представления, „рогоносците“ били доста популярни. През XVI в. например синът на беден селянин, който се казвал Франсоа, случайно си ударил челото, но с времето раната не само, че не зараснала, но от нея израснал истински рог! Когато той се увеличил до 30 см и вече нито една шапка не можела да го скрие, момчето било приютено от един френски принц, който го превърнал в свой шут.
През XVII в. в Англия живяла Маргарет Грифит, която също имала в центъра на челото си 20-сантйметров рог, който носила през целия си живот, докато не починала на 60-годишна възраст. По това време в английското графство Лестършир живеела Мери Дейвис, която прекарала целия си живот с два „овнешки“ рога на главата. Френските вестници нееднократно писали за някоя си мадам Деманш, живееща в Париж в началото на XVII век. Нейният рог израснал от челото, а след това се извил надолу към брадичката. На 84-годишна възраст тя решила да го изреже, знаейки, че скоро ще умре и не желаейки да се представи пред Господ със сатанинско украшение на главата.
През XIX в. френският историк Колин дьо Планси подробно описал един рогат монах от манастира Сен Жюстин.
Не удряй стената с глава…
Колкото и невероятно да звучи, но дори и днес рогатите хора не са изчезнали напълно. Неотдавна в Ковелската районна болница във Волинска област, Русия, местен хирург отстранил 16-сантиметров рог на 76-годишна жена. Той бил израснал в окосмената част на главата и приличал на овнешки. Жената се решила на тази операция, след като напълно се отчаяла, че ще успее да се избави от рога сама: той се появил преди десетина години и ако нейният мъж два пъти годишно не го срязвал, то не е известно до каква дължина е можел да достигне.
Рогът се появил именно на това място на главата, където жената някога се ударила, след като в тъмното си блъснала челото в стената. Докато той бил малък, тя успявала да го скрие от хората, но когато достигнал внушителни размери, мъжът на бедната жена решил да експериментира. Той нагрял стоманена тел и… срязал рога до корен. Жената изпитала силна болка, след това сърбеж, но постепенно всичко утихнало. А след това страданията отново се появили, когато се изяснило, че рогът продължава да расте.
През всичките тези години старите хора се борили с нещастието както могли, тайно от съседите и приятелите, докато не се убедили, че без намесата на лекарите няма да се справят с бедата. Според хирурга, извършил операцията, това е много рядко заболяване. То е свидетелство за предраково състояние. Изследванията обаче показали, че Бог все пак се е смилил над старицата – рогът не успял да се изроди в злокачествено образувание.
Друг рогат човек живее в Улан Уде. „Откакто се помня, винаги съм имал рога – разказва Андрей, когото местните журналисти уговаряли за интервю няколко месеца. – Всяка година хирурзите ги премахват, но те израстват отново.“ На главата си той има два израстъка с дължина около 5 см. Лекарите обяснили на „рогоносеца“, че те не са опасни за неговото здраве, но проблемът е в отношението на хората. Най-често Андрей става обект на подигравки: някои „обвиняват“ жена му, други го наричат дявол. Според лекаря генетик Валентина Циренова най-често причина за подобни генетични отклонения са неблагоприятните условия на външната среда и наследствеността. Ежегодно в Бурятия се регистрират до 150 случая на вродени генетични отклонения при новородените. Това са допълнителни пръсти, „опашки“, повишена окосменост, при момичетата – допълнителни млечни жлези. От такива мутации, като атавизмите, не е застрахован практически никой. И никъде.
В Индия например днес живее цяло семейство, всички членове на което са рогоносци. И макар че никой на никого не изневерява и за прелюбодействие въобще не може да става дума, дядото, неговият син и двете му дъщери имат на главите си доста големи роговидни израстъци. Неотдавна лекарите от индийския град Джайпур премахнали 7-сантиметровите рога на една от дъщерите. Тази необикновена операция отнела само петнадесет минути.
За всичко са виновни хормоните?
Интересен случай е регистриран в САЩ. В един студен декемврийски ден в клиниката на град Питсбърг се появил счетоводителят Питър Дейнвър. Той бавно свалил шапката от главата си и под изумения поглед на лекарите се появили… малки рога.
Питър разказал, че в началото изпитвал неприятни усещания, сърбеж. Струвало му се, че на кожата му се образува някаква коричка. Решил, че това е от пърхота и започнал да си мие главата със специални шампоани. Но те не помогнали. Коричката се преобразувала в неголеми израстъци: твърди, с правилна овална форма. Симетричните „израстъци“ над ушите бавно растели. Настъпил моментът, когато изпод косата на Питър израснали рога. Нещастният мъж дълго време се страхувал да потърси медицинска помощ.
„За да се появят у някой човек рога, е нужно съвпадението на редки, практически невъзможни фактори – заявил на пресконференция по този повод доктор Фергюсън. – В основата на това явление лежи хипертрофиран, т.е. усилен растеж на клетките на роговия слой на главата. Този процес е защитна функция на организма. Вследствие на стресове, заболявания, климатични изменения клетките започват активно да се размножават и кожата става по-плътна. Обикновено това състояние е незабележимо и продължава не повече от седмица. Но в отделни случаи, така, както това станало с Питър, растежът на клетките не спира дълго време. Даденият процес е свързан с изменение в хормоналния фон на организма, който на свой ред влияе на работата на централната нервна система и нейните участъци, отговорни за растежа на клетките на кожата.“
Според доктор Фергюсън по принцип човечеството няма от какво да се страхува. Независимо от това, че климатът катастрофално рязко се променя в цял свят и стресовите ситуации се увеличават, не може да се очаква, че в скоро време като гъби след дъжд по главите на хората ще започнат да се появяват рога. „В действителност вероятността за масова поява на „рогоносци“ е много малка – успокоително заявил специалистът. – Ситуацията с Питър е обусловена от наследствени фактори: особен строеж на кожата и неспецифична реакция на нервната система. Но нормалната нервна система на човека реагира на климатичните изменения и хормоналния стрес по-традиционно: умора, вялост, понижена работоспособност. Ако клетките на кожата се увеличават, то това увеличение е незначително. От рецидив могат да се опасяват само хората, които в детството са имали различни патологични заболявания на главата.“
Още един рогоносец живее в китайската провинция Хансу. Това е 75-годишният Вонг Янг. Дълго време Янг не можел да свикне със странния 5-сантиметров израстък на челото си, който външно го оприличавал на уродлив носорог. Обезпокоен от непонятното новообразувание на лицето си, старецът дори изминал пеша за 18 дни разстоянието до град Нанкин, за да се консултира със специалисти. Но лекарите не могли да помогнат на възрастния мъж, заявявайки, че операция е невъзможна, и на нещастния китаец не останало нищо друго, освен да се примири с уродливия рог.
Решавайки да не унива, Вонг Янг посветил изцяло времето си на кунг-фу, с което се занимавал от 8-годишна възраст. След известно време на него му хрумнало как може да се възползва от своя рог. Янг започнал да се упражнява в повдигане на тежести с помощта на своя израстък и така преуспял в този „спорт“, че си спече¬лил голяма слава. Рекордът му засега е 14 повдигнати тухли. След това той станал истински герой в Китай и сега претендира за място в Книгата на рекордите „Гинес“.
Не е трудно човек да разбере китайския пенсионер: той превърнал своя телесен недостатък в достойнство. Което изобщо не може да се каже за една вече доста голяма група млади хора в САЩ и Европа, които, решили, че пиърсингът е детска работа, измислили ново развлечение. Те смятат, че е „дяволски“ интересно да имаш… рога, завинтени в собствения череп!
Медиците предупреждават, че подобни опити могат да доведат до черепно-мозъчни травми и дори до слабоумие. Но нима умният би се съгласил на такава операция?
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: