Да бъдеш добра майка – какво означава това?

МАМА – ПРИЯТЕЛ: Ето и изключението на „Никога не казвай никога“ – следващите „никога“ са важни за вас, защото засилват връзката с вашето дете.

1 Никога не разказвайте тайната на детето, която е доверило само на вас (мъникът ще сметне това за предателство и ще престане да споделя най-съкровените си мисли). Защото не друго, а именно доверието е в основата на всяка връзка – не само в семейството, но и извън него.

2 Никога не обсъждайте недостатъците на детето предчужди хора (сложния му характер, неправилните постъпки, страховете му). Това автоматично се възприема от него като унижение и незачитане.

3 Никога не разказвайте важните за детето събития без негово разрешение. Понякога то е така гордо да съобщи лично новините или нещата, които са развълнували неговия детски свят! В такъв момент го оставете да бъде главен герой в своя театър.

4 Никога не наричайте проблемите на детето „дреболии“ (дори според вас да са такива). Помнете, че детската психика е по-различна от тази на възрастните: тя е склонна да преувеличава всяко събитие. Това, което е важно за него, обикновено е незначително за вас.

Затова – сложете си детски очила и се опитайте да погледнете на света през невръстни очи. Най-лесният начин за това – спомнете си своето собствено детство – мечтите, страховете и надеждите си.

5 Никога не пренебрегвайте неговите въпроси (отговаряйте и давайте обяснения на разбираем език).

Но ако наистина не сте в настроение за лекции и енциклопедични справки, просто кажете: „Да, това е интересен въпрос и аз бих искала да ти кажа какво мисля. Ще изчакаш ли мама 10/20/30 минутки?“ (След като сте казали с колко „минутки“ е нужно да бъде изчакана „мама“, трябва да спазите точно обещанието си – така детето ще знае, че се съобразявате с него и няма да мрънка и настоява.)

6 Никога не се присмивайте на неговите начинания и „изяви“. Известно е, че неувереността в себе си и повечето комплекси се зараждат именно в детството.

Особено ранима е детската душа. Резултатът от нетактичните подхвърляния и забележки (макар и добронамерени и разумни от ваша гледна точка) само ви отдалечават от детето и нарушават най-важното между вас – доверието. Уважение и зачитане – това трябва да чувства то в отношенията си с двамата родители, не само с майката.

Нека забележките ви бъдат като към възрастен човек – детето заслужава да се държите с него като с равен. Така общуването ви е на съвсем друго ниво, което предполага по-голяма отговорност и от двете страни (това е известен сред детските психолози трик, с койтопредизвикват „по-възрастно“ поведение у малкия човек.)

7 Никога не се оплаквайте от детето, дори и когато вечер разказвате на татко как е преминал денят. Наблягайте върху положителните страни на случилото се – винаги има такава, дори ако вземем само поуките.

Нещо повече, вместо: „Нашият мъник е отличник! Днес разбра, че не трябва да прави това, защото е опасно и мама се разстройва… и той вече няма да постъпва така“, по-добре използвайте „ние“: „Ние разбрахме, че е опасно да се прави така“.

По този начин засилвате близостта и чувството за солидарност между вас. Така все едно казвате: „С теб съм, мое дете.“

8 Никога не пренебрегвайте детето, когато то иска от вас помощ, съвет или съчувствие. Вие сте майка – кой друг, освен вас ще подаде ръка, ще каже добра дума или ще помилва детенцето ви.

Но – внимание! Въпросът е много тънък – лесно деца на всеотдайни и загрижени майки развиват синдрома, известен като „семеен парников ефект“. Не спестявайте на детето неща, които ще му помогнат да оцелее в този свят и без вас. Не бъдете свръхгрижовна, а просто любяща и разумна майка – единствена и неповторима за своето дете.

МАМА – ПРЪВ УЧИТЕЛ

Ценностите, нагласите към света – всичко, което оформя ядрото на детската душа, е заложено и посято там от майката. Там често са и вашите собствени страхове и недостатъци, които ще трябва да преодолява през живота си и като възрастен.

Ето защо, научете детето да бъде будно, поощрявайте неговата саморефлексия и разумна критичност – навика да анализира собственото си поведение. (Без да се стига до излишно самовглъбяване разбира се. Изобщо, при възпитанието винаги е нужна мярката, разумната граница.)

В очите на детето чак до пубертета вие сте почти свръхествствено същество, лишено от недостатъци. И то безкритично ви се доветява. И ви вярва… То ви подражава. И тъй като не може винаги да сте ниво и да се контролирате, оставете детето да бъде критично и към вас – за да го предпазите от вашите собствени грешки.

Бъдете авторитет, но не идол. Защото детето ви цял живот ще се сравнява с вас и никога няма да се почувства достатъчно достойно. Покажете му, че не сте съвършена, че да се греши е човешко и смисълът е в това да се учиш и да продължаваш напред. Дайте му \вереност в неговите сили и най-вече – вярата, че няма непреодолими неща – особено когато делата ти са добри.

И така, ако сравним процеса на развитие и на възпитание на детето със строителството на сграда, виждаме, че именно мама „гради основата“ – нормите за поведение, които след това учителите надстрояват. Именно мама запознава детето с представата за „добро“ и „лошо“; „упоритост“, „трудолюбие“, „честност“. (Хубавите анимации и старите приказки, също и живите поучителни истории от детството ви са добри помощници.)

НЕ МЕ Е СТРАХ ОТ НАКАЗАНИЕТО НА МАМА. БОЯ СЕ ДА НЕ Я РАЗСТРОЯ!

1 Наказанието е опасно нещо! Ако детето се е държало неправилно, всички членове от семейството трябва да покажат отношение към тази постъпка.

Но след случилото се, мама трябва да защити детето: да се опита да обясни поведението му, също и да покаже, че вярва в него. Мъникът има нужда да се сгуши в нейните прегръдки и да изслуша спокойно обяснение, защо не е трябвало да постъпва така.

След обсъждането е добре да кажете: „Стана ми много мъчно за нас, когато ти постъпи така!“ или „Почти се разплаках от обида, че при нас може да се случи нещо такова“.

В този случай детето не само няма да се озлоби към целия свят и да се почувства изолирано, но и ще запомни простата истина: то и мама са неразделно цяло. Също и житейската истина – това, което правя никога не касае само мен, а и другите около мен.

2 Страхът от наказание у детето не поражда нищо друго, освен желание да скрие своята постъпка, без да осъзнава последствията. Виковете и порицанието трябва да бъдат заменени с анализиране на ситуацията, а след това с обяснение на постъпката и последствията от нея.

Постепенно детето започва да си дава сметка, че с постъпката си наранява своето най-скъпо същество – майка си. По-късно тази отговорност на поведението и зачитането чувствата на другия се разгръща и към останалите хора.

Наказанието и наградата са инструменти на възпитанието. Разумната майка инстинктивно усеща как трябва да борави с тях, за да извае своето произведение на изкуството – миниатюрния човек. И все пак, ако трябва да сложим и двете на везната – именно наградата натежава като „по-професионалният“ инструмент за възпитание.

МАМА – ОБРАЗЕЦ ЗА ДЪЩЕРЯТА

Мъжете казват: „Преди да се ожениш, виж майка й!“ Това е неоспорима истина: мама се явява образец във всичко за дъщеричката си.

1 Момиче-домакиня: готви, глади, шие, чисти. В кухнята мирише на баница, а вкъщи е по-уютно и топло… Когато малката помощница участва в домашната работа, тя се учи не само какво е необходимо за приготвянето на някое ястие. Тя усвоява умението да създава уютна атмосфера вкъщи.

2 Отношенията между мама и татко се възприемат като норма от детето. Често момиченцата възприемат маминия стил на общуване с мъжа в своето собствено семейство.

З Мама, както никой друг, е способна да обясни на малкото момиченце нормата на поведение и да формира добър вкус. Не само като й подскаже, че червената пола не си отива с жълти сандали и зелена блузка…

МАМА – ПЪРВАТА ДАМА НА СИНА

Народна мъдрост гласи: „Както мъжът се отнася към майка си, така ще се отнася и към жена си!“. Мама – това е първата и най-важната дама в живота на мъжа. Малкият мъж се учи да се грижи за мама, да й помага, да я дарява с внимание и обич.

Майката приема с удоволствие помощ от своя син и искрено се радва на ръчно изработените от него подаръци. Така той научава, че по-скъп от подаръка е самият жест. Именно тези жестове на обич са възнаграждението на тежката професия, наречена „майка“.

Но дори по-голяма от тази е наградата, че си дал началото на един достоен човешки живот.