Анна
В превод от староеврейски означава „благодат“. Според други източници-„миловидна, симпатична“.
Aнна действително може да бъде наречена истински извор на Добродетели. Това е една добра, скромна, обаятелна, женствена, способна на саможертва, доверчива, безкористна, доброжелателна жена.
Анна не понася небрежност нито в дома си, нито във външния си вид. Тя прекрасно може да пази чуждите тайни. Педантична е, отнася се много отговорно към всичко, с което се занимава. Като на приятел на нея може да се разчита за всичко. Когато се сблъска с нахалство и грубост, тя не е способна да се защитава активно, а се затваря в себе си, изчаква търпеливо по-добри времена.
Анна е капризна и взискателна жена, далеч не всеки мъж може да се приспособи към промените в настроението й. Тя сама си избира партньор – да бъде съблазнявана или да се преследва любовта й е безполезно. Тя спокойно може да си има едновременно и съпруг, и любовник и да смята, че е вярна и на единия, и на другия. В семейния живот не й върви. Ако мъжът й се пропие, Анна няма да го зареже, а търпеливо „ще носи кръста си“. Към децата си се привързва за цял живот. Нищо на света не е в състояние да я отдели от децата й, дори когато те станат възрастни. Но за нея изневярата на съпруга й е тежка травма, която тя може да прости, но никога няма да забрави. Само че тя не винаги предпочита изпитанието на развода и евентуалните трудности на самотния живот пред накърненото си достойнство.
Във всяка професия тя се отдава на работата си напълно. За нея материалното компенсиране и въпросите за възнаграждението са второстепенни.
Антонина
Това е женската форма на името Антон. В превод от старогръцки означава „влизаща в битка“, „съревноваваща се по сила“.
Съдбата на жените с това име се формира по различен начин, но често не е много лесна и гладка. Всички помисли и планове на Антонина, цялата й дейност са насочени към осигуряване на материално благополучие и щастие за семейството. В приятелството не може да бъде наречена безкористна, по-скоро е прагматична.
За нея работата не е главното в живота, но Антонина винаги се старае началството да има добро мнение за нея и да не влиза в конфликти с колегите си. Край нея се събират съвсем не най-добрите хора, които виждат в приятелството с нея преди всичко полза за самите себе си. Живеещата откровено в сферата на материалните взаимоотношения Антонина знае колко пари струват и също ги използва за собствените си цели. Хора от друг тип просто не се задържат край нея. Интелектуалното общуване не й е в характера. Тя е енергична и работоспособна, притежава отлични организаторски способности. На нея може да се разчита за всяка работа – тя ще намери, ще извоюва, ще осигури. Това е идеалният стопански ръководител в производството. В ролята на началник Антонина е малко деспотична.
Антонина е грижлива майка и гостоприемна, къщовна домакиня. Тя умее да прави всичко, но не обича много да се занимава с домакинската работа. Търпението на Антонина е безгранично: тя ще изтърпи всички дивашки постъпки на мъжа си, прощава му и изневерите, за да запази семейството си. Добротата й не идва от сърцето, а от ясното съзнание, че както сама се отнасяш към хората, така ще ти отвръщат и на тебе.
Анфиса
В превод от старогръцки означава „цъфтяща“.
В детството се е спокойно, срамежливо, болнаво момиче. Като порасне, става по-решителна и упорита, високомерна, самолюбива, емоционална и чувствена, хитра и дори злопаметна. Анфиса е пресметлива и никога няма да предприеме необмислени постъпки. Тя умее да намира общ език с хората и цени тези, които я разбират.
Анфиса си избира спътник в живота по сметка и в семейния живот се опитва да подчини мъжа си. Със свекърва си не се разбира. Обича да си седи вкъщи, добра домакиня е, гостоприемна. Бракът й често е непродължителен. Анфиса не понася лъжата, затова не прощава на мъжа си нищо.
Аполинария
Посветена на Аполон – древногръцкия бог на Слънцето, покровителя на изкуствата.
Аполинария расте като добро, нежно, отзивчиво момиче. Много обича да помага на по-големите, с удоволствие се занимава с малчуганите, като играе ролята на грижовна бавачка. Захваща се да мие съдовете, да пере, подражава на майка си във всяка домакинска работа и това я увлича повече от игрите с връстниците й. В същото време Аполинария се обижда, ако усърдието й не бъде оценено по достойнство.
Тя приема всяка забележка като оскърбление, критиката възприема болезнено. Само че Аполинария умее да се защити, може да бъде твърда и непреклонна, когато самолюбието й е засегнато. Тя трудно се помирява и дълго помни обидите. Може да бъде своенравна, винаги прави само онова, което се харесва на самата нея, съпротивлява се на всеки натиск. Постъпките й често са продиктувани от моментен каприз. Много се нуждае от душевната топлина на възрастните, от съпричастност и любов. Желаното може да се постигне от нея само с ласка.
В ученическа възраст Аполинария е отговорна и изпълнителна, рано става самостоятелна. Не е нужно да бъде надзиравана, да й се напомня за задълженията, да се проверява дали си е написала домашните. При нея всичко е подредено като в аптека, тя е организирана и дисциплинирана. Аполинария запазва тези качества на характера си и в зряла възраст, но нейната точност, прекалената й взискателност се допълват с известна педантичност, което понякога дразни. Много хора я смятат за досадна, за прекалено натрапчив човек. Особено тежко им е с нея на хората от семейството й, защото тя непрекъснато прави някакви забележки, внимателно следи за реда вкъщи, дотяга с нравоучения.
Но едновременно с това е трудно да се намери по-добродушен, отзивчив и верен човек.
Аполинария сгрява всички с вътрешната си топлина, бърза да помогне на всички, които са изпаднали в неприятна ситуация. Нейната помощ винаги е дейна и не се ограничава само със съпричастност, съчувствие. Умението й да мобилизира всички сили за преодоляване на препятствията е много уместна в трудни ситуации. Аполинария е сигурен приятел за съпруга си, грижовна и любяща майка, внимателна дъщеря и снаха. Лесно намира общ език със свекърва си, макар че самата тя по-късно става не твърде лоялна свекърва: прекалено взискателна е към жената на сина си, постоянно се меси в семейния им живот. Единственото, което успокоява, е фактът, че на Аполинария по-често й се раждат дъщери, а тя обожава зетьовете си. В семейния живот Аполинария най-много се страхува, че съпругът й може да й изневери: тя не умее да прощава и знае този си недостатък.
Ариадна
„Привлекателна, любима“. В древногръцката митология Ариадна е дъщеря на критски цар, която помогнала на атинския герой Тезей, убил Минотавъра (полубик получовек), да излезе от лабиринта, като му дала кълбо конци, краят на което бил завързан на входа. Името Ариадна понякога се тълкува като „вярна съпруга“.
Това е типът на онези скромни, излъчващи мека светлина жени, на които се крепи светът. Те не обичат да бъдат в големи компании, сред непознати хора, а се чувстват комфортно само в кръга на близките си. Имат малко приятели, най-вече приятелки още от училище, проверени и сигурни. Жените с това име са нерешителни, неуверени в себе си, като изключение правят „зимните“, които в това отношение се различават от останалите.
Ариадна се омъжва рано и се отдава напълно на семейството си. По търпението и отстъпчивостта си прилича много на Анна. Ариадна не винаги намира общ език със съпруга си. Случва се, след като се омъжи, тя да открие, че най-силната му страст е страстта към алкохола. Но и тогава може да се завиди на търпението на Ариадна. Тя на никого няма да се оплаква и да разказва за проблемите си.
Ариадна е необикновено безкористна: тя прави добро даже тогава, когато знае, че не може да очаква благодарност. Независимо от това, че изглежда плаха, тя почти не се съобразява с мнението на клюкарките. В нея има някаква вътрешна независимост, скрита от външните погледи бариера, през която не всеки може да прекрачи. Тези жени практически нямат врагове. Ариадна никога не бърза да прави изводи и не прибързва да осъжда хората, даже когато цялото тъй наречено обществено мнение е срещу тях. Тези жени, живеещи в богатия си вътрешен свят, не престават да мечтаят за наситен и пълнокръвен живот, но мечтите им, рядко се сбъдват.
