Арина
Това е руски народен вариант на името Ирина – „мир“ (гръцки).
Арина от детството си се отличава със самостоятелност. Тя сама решава да се запише ли в музикална школа или е по-добре да отиде в хореографска, сама се учи да плете и бродира. Това си качество, както и останалите черти от характера, момичето наследява от майка си, а привлекателната си външност и пластичността – от баща си.
Тези жени са малко затворени (особено „зимните“) и винаги си имат едно наум. Те изглеждат тъпички, само че това не отговаря на действителността. Притежават удивителна интуиция, в състояние са да прозрат скритата същност на всяко нещо, но реакцията им е забавена.
В личния си живот Арина е нерешителна и това не й позволява да изразява чувствата си. От нея излиза добра домакиня и предана съпруга, предана, но ревнива. Тя никога на никого не разчита – само на своето трудолюбие, упоритост и умение да си прави сметката. Никога не действа, без да мисли, без да проучи всичко предварително. С удоволствие посреща гости, но самата тя не обича да нанася визити, предпочита уютната семейна атмосфера. Обожава сладките неща. При „зимните“ Арини отношенията с родителите са сложни.
Астра
Това е гръцко име, означава „гражданка“.
Оригинално и рядко име, съзвучно с названието на ярко есенно цвете. Също с такава пъстрота се отличава и характерът на момичето, което притежава това име. Тя е избухлива, но бързо й минава, малко е високомерна и горделива, но е добра. Тя е влюбчива, ползва се с успех сред мъжете, заобиколена е с обожатели, но се омъжва късно. Не умее да се приспособява, винаги изказва мнението си и едновременно с това лесно се поддава на чуждо влияние. Тя цялата е като на длан: ако й се случи неприятност, Астра не може да скрие лошото си настроение и „навива“ всичките си близки. Самата тя е много жива, бърза и решителна, не обича бавните хора. В ръцете й всичко сякаш гори – тя може да се захване с каквото и да е непозната работа и я довършва докрай. Обича да пътешества.
Астра е гостоприемна и щедра домакиня. Вкъщи задължително има куче или котка. Астра има много приятели, но нищо не й струва да прекъсне без всякакво съжаление дори най-старата си приятелска връзка. Със свекърва си се разбира трудно.
Астра е малко екзалтирана, увлича се от астрологични предсказания. За да разбере съдбата си, може да отиде на гледачка.
Ася
Умалителна форма от Анастасия („възкресяваща“), която е станала самостоятелно име.
Това са възбудими и възприемчиви жени. Чувствителни са към всичко, което ги заобикаля. Интересът им към света е наистина безграничен. Може да се каже, че те се отнасят прекалено сериозно към живота и малко го идеализират. Когато се сблъскат със суровата проза на живота, те се объркват, но в края на краищата извличат от разочарованията си нужните уроци.
Тази жена е неуморна фантазьорка. Монотонността на живота я дразни, но оригиналните идеи, с които е пълна хубавата главица на Ася, най-често не намират реализация. Що се отнася до конкретните действия, тук Ася не е от бързите. Тя не умее да схваща всичко веднага и ако я молите за нещо, оставете я да обмисли всичко спокойно. Ася несъмнено е творческа личност, човек, който прокарва свой път в живота. В съчетание със завидната й работоспособност и изобретателност това качество й отваря всички врати. Съвсем друг въпрос е дали тя ще може да се възползва от предоставения й шанс.
Тя е добра, обича да прави дребни подаръци, като им се радва повече, отколкото хората, за които са предназначени. В семейството тя не е лидер, но има достатъчно ум и здрава мисъл, за да не позволи на близките си да й се качат на главата. Изобщо Ася притежава чувство за мярка. Тя добре усеща границата, на която трябва да овладее емоциите си. В емоционалността на тези жени е едновременно и тяхното слабо място, и техният чар. Любовта не е на последно място в живота им и когато изпитват силна сърдечна привързаност, те не смятат за срамно да отхвърлят строгите нравствени принципи.
Атанасия, Афанасия
Това е женска форма на гръцкото име Атанафй), Афанасий и се превежда като „безсмъртна“.
т ранно детство обича приказките. Атанасия е малко затворена, никога не се слива напълно с детския колектив. Тя винаги се държи малко настрани, във вътрешния си свят. Доверчива е, но когато се сблъска с лъжа, особено изградена, за да се използва доверчивостта й, непременно ще се постарае да накаже човека, който я е измамил, и при това ще прояви необикновена изобретателност.
Атанасия е добра, но през детството добротата й рядко е дейна. Така например тя може да донесе вкъщи мръсно улично котенце, да го нахрани с мляко, да си поплаче за тежката му съдба, но няма да прояви твърдост, когато още същата вечер родителите й изхвърлят „новия квартирант“.
Увлича се от всичко по малко. Опитва се и да плете, и да шие, и да бродира (всичко красиво я привлича), но любовта й към съзерцателност и в този случай надделява над дейната страна на нейната натура. Уроците си Атанасия учи от време на време. Учи се добре, по някои предмети даже отлично, но най-вече благодарение на добрата си памет и учителя, който й харесва.
Емоциите играят важна роля в живота на Атанасия. В тинейджърска възраст тя създава впечатление на затворена и срамежлива девойка, но при по-близко познанство става ясно, че тя е жизнерадостен човек, голяма фантазьорка и оптимистка. Най-големи успехи Атанасия постига в сферите, които изискват общуване.
При Атанасия любовта като чувство е вторична, тя се появява след състраданието и в резултат от него. Атанасия най-вероятно няма да се омъжи за богат и красив човек, преуспял във всяко едно отношение, а ще предпочете пред него вдовец, който е останал с малко дете на ръце. Атанасия не се щади в жертвоготовна-та си любов и очаква същото отношение и към себе си. Отнася се болезнено към всичко, което отдалечава мъжа й от нея: към неговите приятели, увлечения и привързаност. Потопена в света на душевните си преживявания, тя е безразлична към несъвършенството на бита, лесно се задоволява с малко, не е претенциозна. В дома на Атанасия обикновено цари мир и спокойствие. Тя обича да си седи вкъщи, грижовна майка е. Проявява се като добра домакиня само когато е в настроение. През останалото време се отнася към кухнята като към скучен, но необходим елемент от битието.