6 МИТА ЗА АНТИБИОТИЦИТЕ

Само бактериалните инфекции се Влияят от тези лекарства

Вероятността да посетите тези дни близката аптека и да закупите за децата си антибиотици е доста голяма.

Вирусните заболявания са в стихията си и почти във всяко семейство има болно дете. По отношение на антибиотиците родителите обикновено са на два полюса.

Едните са твърдо против и ги дават на децата си само когато „ножът е допрял до кокала“. Други – обратно, при най-леката хрема и неразположение тичат до аптеката и купуват антибиотик, без дори да се съветват с лекаря. И двете категории не са съвсем прави, причината е, че в обществото робуват някои предразсъдъци и митове спрямо антибиотиците:

1. Без антибиотик няма да мине настинката. Не е истина. Така наречените настинки всъщност са вирусни заболявания, на които антибиотикът не действа. Само бактериалните инфекции като гнойна ангина, синузит, отит, пиелонефрит, пневмония и др. се повлияват от антибиотиците.

• Причината е, че вирусът се развива вътре в клетката и лекарството не може да стигне до него, за да го унищожи. Вирусните заболявания изтощават имунната система и често настъпват бактериални усложнения, при които приложението на антибиотици вече е оправдано. Затова след третия или четвъртия ден, ако състоянието на детето се усложни или настъпят нови оплаквания, се мисли за антибиотици. В редки случаи, например при деца с тежки хронични заболявания (сърдечен порок или увреждане на имунната система от лъчетерапия), антибиотик се прилага още от началото за профилактика на усложненията. Във всички останали случаи организмът на детето притежава достатъчно защитни механизми, за да се справи сам с болестта. А да се дава антибиотик само за да се успокоят родителите,че вземат мерки, е престъпление спрямо здравето на детето.

2. Антибиотиците подпомагат имунната система. Не е вярно, по-скоро я увреждат. Отдавна се доказа, че нормалната чревна флора играе голяма роля за здравето на човека, тъй като е фактор на имунната система, но антибиотиците я унищожават и се получава един омагьосан кръг! Колкото повече се приемат антибиотици, толкова повече детето боледува.

• Затова е добре при случаите, когато неизбежно се налага приемането на антибиотик, да се дават пробиотици, млечнокисели бактерии. Тъй като отдавна те не съществуват в киселото мляко, могат да се намерят съответните препарати по аптеките – нормофлор, лактофлор, саностол пробиотик на прах-чета и др. Добре е при лечението с антибиотици да се дават и витамини, особено ако лечението продължи повече от 5 дни. Освен това антибиотиците се метаболизират в черния дроб и се излъчват през бъбреците и червата и могат да увредят съответните органи. При излишното даване на антибиотици организмът се затруднява не само от самата болест, но и от усложненията, които може да предизвика антибиотикът.

3. Антибиотиците имат много странични действия. Ако прочетете листовките към антибиотиците, ще ви настръхнат косите. Има поне 2-3 страници с нежелателни действия. Това не е съвсем така. Понеже на Запад много се съдят, производителите описват и най-незначителните нежелани действия, дори те да са едно на един милион. Все пак истина е, че доста често се наблюдават странични действия.

• Най-честа е алергията към даден медикамент. Тя се проявява с обрив, отоци, разстройство или повръщане, в изключително редки случаи с алергичен шок. За съжаление не можем да знаем предварително как детето ще понесе даден антибиотик, затова ако родителите имат алергия към даден медикамент, по-добре е да се даде нещо друго на детето. Наследствената предразположеност не е задължителна, но е доста вероятна. Някои антибиотици дразнят стомаха на децата и също не се понасят добре.

4. Антибиотиците задължително се дават след храна, за да не дразнят стомаха. Това не е задължително. Има някои, които трябва да се дават на гладно, в противен случай се свързват с храната и се изхвърлят непроменени и без изобщо да действат на болестта. Други – обратно, се дават по време на хранене и така най-добре проявяват действието си, трети не се дават с мляко и т.н.

• За да няма грешки, прочетете листовката към лекарството, производителят е дал точни указания как трябва да се дава антибиотикът. Също там е описано дали може да се дава с други лекарства и през какъв интервал. Ако има несъответствие между написаното и препоръките на лекаря, обадете му се. Възможно е той да е сгрешил, при грипна епидемия през кабинета минават 50-60 деца на ден и умората си казва думата. Възможно е и нарочно да е предписал друга доза, имайки предвид състоянието на детето. Пак в листовката ще прочетете как точно се разтварят гранулите, за да се получи сироп. Неправилното разтваряне означава неточна доза, което означава или предозиране, или недостатъчно количество антибиотик.

5. Антибиотик може да се купи от аптеката и без лекарско назначение. Може, но е груба грешка! Никъде по света антибиотиците не се продават без рецепта както у нас. Едно е лечението за гнойна ангина, друго за зачервено гърло, трето за бронхит, четвърто за разстройство и т.н.

Не рискувайте и заведете детето на лекар! Само прегледът от педиатър ще реши правилното лечение. Другата опасност от самолечението е, че при първото подобрение антибиотикът обикновено се спира. Това прави микроорганизмите резистентни на даденото лекарство и когато се наложи лечение на сериозно заболяване, антибиотикът няма да действа.

6. По-скъпият антибиотик е по-добър. Невинаги е така. Майсторството при лечението е не да се дава мощен, скъп широкоспектърен антибиотик, а монопрепарат, който действа на съответния причинител. Той не само е много по-евтин, но е по-безопасен за здравето. Добрият лекар се ориентира от прегледа за възможния причинител и изписва най-безопасното, но ефикасно лекарство. Което не е задължително да е скъпо.

6 МИТА ЗА АНТИБИОТИЦИТЕ
3.7 (73.33%) 3 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *