60-годишният жител на германския пристанищен град Нейштадт, Кай-Август Енгелбрехт, е притежател на необичайна татуировка. Когато още като 15-годишно момче той постъпил в търговския флот, решил да почне да води хроника на своята морска кариера по доста необичаен начин— на собствения си гръб!

Отначало си поръчал татуировка на двете земни полукълба. А после, след завършване на всеки рейс, карал да нанесат на гърба му цялото трасе, по което се придвижил корабът. В протежение на 45 години Енгелбрехт пребродил всички морета и океани и посетил неизброимо количество пристанища. В резултат гърбът му е покрит с гъста мрежа от сини линии, които се пресичат във всички посоки. С малко повече усилия по гърба му може да се възпроизведе всеки един от рейсовете.

И все пка своеобразният рекорд в това отношение не принадлежи на Енгелбрехт, а на англичанина Уилфред Харди от Нотинхемшир. Неудовлетворен от това, че цялата му кожа е покрита с татуировки (с изключение на 4%), той си направил такива и на вътрешната страна на клепачите, езика, бузите и веждите.

нумерология

Сред жените най-«украсената» е жителката на Канада, актрисата-стриптизьорка Кристин Колорфул. Татуировки покриват 95% от тялото й. За да го направи са й трябвали цели 10 години. Друг своеобразен рекорд по татуиране принадлежи на Уолтър Стиглиц от Ню-Джърси – неговото тяло е разкрасено толкова плътно, че по брой на татуировките няма равен: в присъствието на свидетели били преброени 5465 татуировки, направени от шест художника …

В царска Русия татуировките били прaвени принудително. По указ на Екатерина II престъпниците били заклеймявани с една буква «Б» означавало «бунтовник», «В» – вор (крадец на руски –бел.прев.). За каторжниците не жалели бои: те били белязани с три букви: на дясната буза – «К», на челото – «А», на лявата буза – «Т». Получавало се «КАТ» – каторжник.

В Европа модата на татуировките била въведена от английския моряк Джон Резерфорд. През 1830 г. той се измъкнал от ръцете на диваците, където живял в плен цели десет години. Върнал се в Лондон с изцяло изрисувано тяло, на което имало рисунки на диви птици и животни. Много хора искали да видят с очите си «живата картина», която ходи и яде. Джон охотно показвал тялото си, но за пари.

В Лондон незабавно се намерили хора, които направили мода от татуировката – покрили тялото си с неизмиваеми картини, но за разлика от нещастния Джон – само на открити, видими места по тялото. Моряците разнесли новото увлечение по целия цивилизован свят.

През деветнайсти век в Русия татуировка си правели предимно затворниците. В затвора, разбира се, нямало нито спирт, нито туш, който да се втрие в набодената кожа. Затова за своеобразна боя служела пепелта от изгоряла гума, разредена с … урина. Получавало се мастило с тъмносин цвят.

След руско-японската война татуировки започнали да си правят и моряците, които по този начин изразявали скръбта по удавили се другари и кораби и увековечавали изискващите мъжество постъпки.

***

Думата «татуировка» идва от френски (tatouer — татуирам), а французите са го взели от полинезийски, където tatoo означава: изрисуван, разкрасен. Спътниците на английския мореплавател Кук донесли в Европа новата дума.

Изрисуването на тялото е древен обичай за много народи по света. Когато в ръцете на етнографите се натрупал достатъчно обширен материал за културата на останалите народи от Австралия, Океания, Америка и Африка, появилась се появила и възможността да се съди за произхода и смисъла на този обичай.. Изяснило се, че има много и различни способи за разкрасяване на тялото.

Разноцветните татуировки дошли от Китай и Япония, където за пръв път били създадени устойчиви тушове. Рисунките, направени с цветен туш, изглеждат по-реалистични и обемни, и затова получили по-голям отклик от любителите на този вид изкуство. Във връка с това се появило и ново направление— татуаж, който позволявана съвременните любителки на модата да си направят постоянна очна линия или да коригират завинаги формата на веждите си.

Най-уникалното свидетелство за древна татуировка е на възраст едно хилядолетие преди новата ера. Било намерено при разкопки на гробници на родови и племенни вождове. В една от погребалните камери, в слой от вечен лед, било намерено тялото на племенен вожд, покрито с татуировки, направени малко преди смъртта му.

Херодот разказва за случай, в който текст на тайно послание бил татуиран върху бръснатата глава на роб.

Откъде е възникнал този обичай? Може да се предположи, че бойните белези и зарастнали рани, които покривали тялото на закаления войн и ловец, постепенно започнали да се свързват в съзнанието на човека с представата за мъжество и зрялост. В системата на инициацията – обучениеи обредни изпитания на младежите – влизали и различни по вид изпитания (изгаряния, наранявания). Само тези, които мъжествено понасяли целия цикъл на инициацията, получавали и всички права на възрастен човек, а свидетелство за това били белезите като своеобразен атестат за зрялост, записан направо върху тялото.

Постепенно се развила цяла система от знаци на татуировките. За посветения човек те говорели много: към кой род и племе принадлежи носителят на татуировката, какво обществено положение заема (имало специални знаци за вождове, сподвижници, ловци).

В Полинезия, където татуировката достигнала най-високо развитие, отделните елементи на найния рисунък имат строго определено значение. Знатните хора и вождовете на племето покривали с татуировки цялото си тяло. По украсата можело да се разбере родословието на човека, извършените подвизи и знаменателните събития в неговия живот. А това си е цяла автобиография, записана на нтялото.

Ежегодно, през февруари, хиляди хора се събират на фестивал на татуировките, който се провежда в манастира Вет Бенг Пра, който е на 50 километра на запад от Бангкок.

Освен текстове на молитви, монасите от манастира рисуват върху кожата на своите многочислени клиенти от цял свят магически животни, чиито изображения защитават носителя им от различни нещастни случаи.

* * *

В магическата сила на татуировките хората вярват от най-древни времена. С нанасянето на изображението на тотема или духа, членовете на племето като е ли се зареждали с неговата сила по време на лов, работата или борбата с врага.

Татуировката във вид на малка птица около окото имала за цел да поправи зрението. Чето на децата татуирали точки на носа за да ги предпазят от травми. Знакът на орела дарявал с особена сила, а татураната риба на рамото защитавала жените от нежеланото внимание на непознати.

Нанасянето на магически татуировки се съпровождало с цял ритуал, включващ призиви към духовете-хранители и животните, чиято сила искал да придобие бъдещият собственик на изображението. Операцията се правела от специален човек , близък по своето социално положение до статуса на шамана като не се давали никакви обезболяващи средства защото се смятало, че в противен случай човекът няма да с отнася с нужното уважение към духовете, влезли в неговото тяло и с течение на времето те могат да се обърнат към самия притежател на изображението. Собственикът на татуировката носел пълна отговорност за нея и трябвало да се стреми да докаже с действията си, че е достоен да бъде покровителстван от духовете, които си е избрал.

В Япония в наши дни съществуват множество музеи на татуировките, които имат повече от 100 експоната. Собствениците на тези музеи търсят татуирани от глава до пети скитници по тържищата и още отрано купуват тяхната… кожа! По договореност, за определена цена, продавачът на собствена «кожа» предава стоката след смъртта си. Естествено, че количеството «експонати» на музея непрекъснато се попълва.

Специалистите съветват да не бързате преди да украсите кожата си с каквото и да било изображение или надпис. По тяхно мнение, вкусовете могат напълно да се изменят, а раздялата с «телесната живопис», след като ви омръзне, ще бъде доста проблематично. Както установили социолозите, болшинството хора, направили си татуировки, са направили тази стъпка под влияние на компания, любим човек или от мимолетна прищявка. При това доста от тях започват скоро да съжаляват за постъпката си.

Изследването, проведено от Американската асоциация по дерматологична хирургия, показало, че през последните години броят на процедурите в клиниките на САЩ по отстраняване на татуировки с помощта на лазер се е увеличил с 27%.

Не забравяйте, че татуировката може да бъде пречка за започване на работа, тъй като доста от работодателите се отнасят отрицателно към такива прищевки, като предполагат, че подобен външен вид на сътрудниците ще повлияе зле на имиджа на компанията.

В тази връзка трябва да се спомене неотдавнашният безпрецедентен случай с Уилям Лендсън, шеф на полицейското управление в Сан-Диего – един от градовете на Калифорния. Лендсън категорично разпоредил на сътрудниците си да не си правят татуировки, а ако вече имат такива, които са прекалено големи, т.е. покриват повече от 30% от повърхността на бицепсите, раменете или китките на ръцете, те трябва да се покрият. Как? С дрехи с дълъг ръкав, ръкавици, ризи с вратовръзки. От какво е предизвикана подобна строгост?

Оказва се, че причината е в жалбите от населението, което приема неуниформените полицаи в щатско облекло за бандити. Имало нееднократни случаи, в които, неуниформени полицаи, които вземали участие в задържане на престъпници, били вземани за техни съучастници заради наличните татуировки….

Включете се в нашата група във Фейсбук:

Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: