Как Иван Вазов се повлия от “Скитникът евреин” на Йожен Сю в “Под игото”. Сюжет, притча и мнения

Историята на скитника евреин. Притча, книга и филм, сюжет, съдържание, резюме. “Под игото” на Иван Вазов и романа на Йожен Сю. Мнение на Соня Заварчик

Една легенда тръгва из Европа през 13 век и в продължение на 7 века не спира да вълнува умовете на хората. Това е историята за Вечния евреин Ахасфер (Ahasverus), който благодарение на някои произведения става по-известен като Скитащия евреин (Блуждаещият).

Чрез съдбата на Ахасфер безсмъртието се разглежда като наказание, проклятие.

Историята е парабиблейска – не присъства в Библията, но стъпва на събития от нея. Домът на въпросния евреин се намирал на пътя към Голгота. Минавайки оттам с кръста на гърба си, Исус поискал да се облегне на стената, да си почине.

Евреинът не му разрешил, дори му се подиграл – препоръчал му да си почине по пътя обратно. С думите си мъжът иронизирал идеята, че Исус е син Божи и като такъв няма да умре и ще се върне от Голгота. В отговор Исус го осъжда на живот без смърт до Страшния съд – да се скита, без да намери покой.

Особености на романа на Йожен Сю
жанр на романа	готически с елементи на фантастика, мелодрама и фантастичен роман
сюжет	приключенски, авантюристичен, изпълнен с ефектни сцени: укротяване на зверове, арест на сектант удушвач, убийство на пантера в театъра и др.
начин на издаване	сериен роман, излиза на части във вестникарски подлистник
водеща идея	този, който отказва помощ на слабия, обрича на вечни мъки себе си и целия си род
втора линия	скитащият евреин олицетворява епидемията от холера – тя се движи по неговите стъпки

Романът на Йожен Сю е смесица от жанрове. Съчетава авантюризъм, булеварден роман, фантастика, сатира против йезуитите, прокламиране на правата на пролетариата. Със „Скитника евреин“ Сю популяризира серийния роман във Франция.

Подигравката спрямо Исус – Божия син, се разглежда и в легендата, и във всички базирани на нея литературни произведения като колективен грях на еврейския народ.

Скитничеството е начин да се изплати този грях. То не е просто безцелно движение по света, а е пътуване, в което личността осъзнава грешките си и променя своя характер и мироглед. Не толкова религиозно, колкото философско пътуване на душата към по-своето извисяване, изчистване, усъвършенстване.

Историята на Скитника евреин

Романът на Йожен Сю е приключенска история с много линия и герои. Самият евреин и неговата сестра Иродиада се появяват в пролога и няколко пъти в романа. Фабулата проследява нещастната съдба на неговите потомци. Те са с най-различен социален и материален статус – има беден пролетарий, има и индийски махараджа.

Техните перипетии са пресъздадени със средствата на истинския готически роман – свръхестествени случки, родови тайни, преследване, престъпления, огромно напрежение и драматизъм. Можем да кажем, че сюжетът е исторически, но разказването му го доближава до авантюристичния роман. Няма да влизаме в подробности, но ще отбележим, че в романа има всичко – и любов, и любовници, и смърт. Пълната палитра от човешкия живот със окраската на средновековието.

Книга и филм. Откъде?

“Скитникът евреин“ е издадена на български през 1991 г. от издателство Петекс. В момента се продава на вторичния пазар, например има няколко бройки в Книжна борса, като цената варира от 0.50 до 15 лв за двата тома.

Под същото име по време на Хитлер е заснет документален пропаганден филм срещу евреите. Оригиналното му име е Der Ewige Jude. Лентата разкрива нацистките разбирания за евреите и тяхната роля за световните финанси. Сниман е в еврейско гето във Варшава и на отделни места в Германия и Палестина.

Има над 25 екранизации на романа, заснети в периода от 1909 г. досега.

“Под игото” на Иван Вазов и повлияването

Романът на Йожени Сю пристига в България през Възраждането. Сава Доброплодни го чете пред учениците си от театралния кръжок. Сред тях е Васил Друмев, който по-късно написва първата бг повест „Нещастна фамилия“. Смята се, че произведението му е пряко повлияно от „Скитника евреин“ и други образци на френския авантюристичен роман.

След Друмев и Иван Вазов се насочва към историческата драма. Той също е пряко повлиян от „Скитникът евреин“, както и от някои творби на Виктор Юго. Но в какъв аспект? Вазов написва „Под игото“ не като исторически, а като приключенски роман. Подходът сериозно наподобява „преработването“ на библейските събития, което е направил Йожени Сю.

Понякога в тази връзка се споменава думата „заимстване“, но Иван Вазов не е заимствал от френския писател. Той е почерпил само идеи. Главно за подхода – идеята да разработи историческата тема като приключенска с всичките й белези – драматизъм, любов, предателство, обрати, тайни, неизвестност и съспенс, както би казал Хичкок.

Знаковият роман на Вазов не притежава чертите на историческо четиво. В него има романтичен поглед, емоционално изображение, атрактивни образи. Именно в тяхното разработване може да се намери още едно влияние от Юго и Йожени Сю.

Знаем, че цитираните автори са били любими на Вазов в неговата младост. Той ги е препрочитал непрекъснато. Но това не е единствената връзка.

Иван Вазов сам се оприличава на скитник. Прави го в своята автобиография. В нея той отбелязва, че скиталчеството му започва на 20 години и продължава 25 години. В течение на четвърт век писателят чиракува в поезията и безконечно скита в странство. През цялото време той има до себе си само своята бедност и своето вдъхновение.

Съдбата го води в Турция, Гърция, Франция, Италия, Швейцария, Румъния. Всичко това продължава до 1895 година. И тук Вазов казва: „по-честит от скитащия евреин видях конец на моите странствания“. Писателят се установява в София за мирен живот. По време на странстванията си той „изкупува“ писателския си успех, създаването на значими произведения. Но това е само един поглед към живота му.

Впрочем същия скиталец е и неговият Огнянов от Под игото. След като е предаден от Киряк Стефчов, централният персонаж в романа става постоянен беглец от властите – турците го преследват неотклонно и не му позволяват да се задържи на едно място.

Вазов не е безразличен и към темата за евреите, но тя не прониква в „Под игото“. Отзвук намираме в негово стихотворение или по-точно бележка към него. В обяснението писателят казва, че до Търново има еврейски гроб, наречен Жидов. Там лежи евреинът, който предал Царевец на турския аскер.

Този евреин намира смъртта, за разлика от Скитащия, но не и покой. Векове наред след този акт граждани на Търново посещават неговия гроб, за да хвърлят камък по него и да подновят клетвите си.

Впрочем съдбата на предателите е една и съща и в Библейските времена, и няколко века по-късно. Те не намират покой, завинаги прокълнати. Да не забравяме, че евреите винаги са гледали на себе си като на богоизбрани, но още в старозаветните времена са изгонени от Египет и се скитат за  наказание.

Впрочем съществува теория, че с Холокоста еврейският народ най-накрая прекратява действието на това проклятие върху себе си, изкупва своята вина и наказание и получава правото да се установи – да създаде своя държава и да преустанови многовековното митарство.

Кой е Йожен Сю?

Името му е Мари Жозеф. Ражда се и прекарва живота си в Париж – първата половина на 19 в. Живее 53 г. Като писател се счита за основател на сензационната масова литература.

Баща му е известен хирург и самият той става военен лекар. Участва в морски експедиции и в кръвопролитни морски сражения. Семейството му е богато. Йожен е кръстен от преки наследници на Бонапарт, баща му му оставя милионно състояние. Парите му позволяват да живее разточително, отдавайки се единствено на литературата.

Като писател Йожен Сю е невероятно продуктивен. Има доста повести и романи за бита на моряците и пиратите. Още в първите си книги показва талант на разказвач, съчетан с жестокост и хумор. От 1937 година се насочва към исторически романи, в които се вижда влиянието на Уолтър Скот (но с елементи на готически роман).

В последните си години той е под влияние на преврата срещу Наполеон III през 1851 г. Тогава писателят е изселен от Париж и умира в Анси.

Автор е на множество битови (наричат ги още „салонни“) романи. От тях най-голям интерес представлява романа „Матилда“, който има невероятен за времето си успех не само във Франция, но и в Русия. В романа за първи път се среща афоризмъм, че отмъщението е ястие, което се поднася студено. В този роман Йожен Сю е под влияние на Балзак, но самият Балзак  го критикува много остро.

Но всички тези романи (няколко десетки) са само подготовка. Литературна слава за Йожен Сю носят социално-авантюристичните романи, написани след 1940 г. Те са пронизани от социалистически теории и симпатия към работниците.

За престъпленията и пороците на пролетариата Сю обвинява обществото. Защитава нисшите класи и изобличава аристокрацията и духовенството като източници на народните стадания. С този дух са създадени знаменитите за своето време, а и дълго след това романи Парижките потайности, Скитникът евреин и 16-точният исторически роман – река „Тайната на народа“.

След революцията през 1848 г. Сю става депутат от социалдемократическата партия, но няма голяма роля в политическия живот. Последните му години преминават край живописните, но съвършено изолирани от живота брегове на езерото Анси.

Вижте и ТОВА:

Лъжите за смъртта на Иван Вазов са разобличени!

Мнение на ясновидката Соня Заварчик

Скитникът евреин и опасността от справедливия гняв

Публикуваме материал на Соня Заварчик за скитника-евреин и за опасността от всеки гняв, а още повече от справедливия гняв. Текстът е писан специално за нашия сайт – Чудеса.Нет!

Това, към което се стремят Маговете, когато призовават с нечестив Дух, е опасна лудост, една от основните им цели е силата за правене на магии или вредни въздействия.

Какво мислим по въпроса за омагьосванията и колко реална и опасна изглежда тази сила.

Истинския Маг омагьосва без церемонии и единствено чрез своето собствено порицание този, когото осъжда и смята за необходимо да накаже.

Той омагьосва дори чрез прошката си тези, които са сторили зло и никога враговете на посветения не остават за дълго ненаказани за злодеянията си. Палачите на мъчениците загиват винаги злополучно, а адептите са мъченици на разума, но провидението като че ли се подиграва с този, който ги презира и убива тези, които искат да им пречат да живеят.

Още едно мнение за Иван Вазов:

Стихотворения на Иван Вазов и творчество. Забавен анализ. Разкази, романи, биография

Легендата за скитника евреин е народна притча за тази тайна

(Знаем, че Иван Вазов е заимствал доста от романа на Йожен Сю “Скитникът евреин”, за да напише своята класическа творба “Под игото”. Когато Йожен Сю пуска своята книга, тя автоматично се превръща в бестселър за всички времена в родината му – до оня момент).

Един народ изпрати своя мъдрец на изтезания като му каза: “Върви!”, когато той искаше да си почине за минутка. Е добре! Този народ ще понесе подобна присъда, той целия ще бъде прокълнат и векове наред ще му викат Върви, Върви, без да може да намери нито състрадание нито почивка.

Един учен човек имаше жена, която лудо и страстно обичаше, удостояваше я със сляпо доверие и се осланяше за всичко на нея, горда с красотата и ума си, тази жена започна да завижда на превъзходството на съпруга си и го намрази. След известно време напусна компроментирайки сама себе си с един стар, грозен, бездушен и неморален мъж. Това беше нейното първо наказание, но страданията и нямаше да спрат до тук.

Ученият произнесе срещу нея само следната присъда: “Вземам твоя ум и твоята хубост”. След една година, когато я срещнеха, хората вече не я разпознаваха: Напълняването започваше да я обезобразява, на лицето и се отразяваше грозотата на новите и чувства. Три години по късно тя беше грозна, а след седем луда.

Маговете осъждат подобно на способните лекари и затова присъдата, която са произнесли срещу някой виновен не подлежи на обжалване.

Една закана представлява реално омагьосване, защото действа бързо върху въображението, най вече когато това въображение приема лесно вярата в някоя тайна и неограничена сила. Ужасната заплаха на АДА, това омагьосване на човечеството в продължението на векове е създало повече кошмари, повече неизвестни болести и яростни лудости от колкото всички пороци и насиля, взети заедно. Именно това представяха Херметичните художници от средновековието чрез невероятните невиждани чудовища, които инкрустираха по порталите на техните базилики.

Но омагьосването чрез заплаха предизвиква абсолютно обратен на намеренията на оператора ефект, когато заканата е очевидно напразна, когато справедливо разбунтува гордостта на този, който е заплашен и като последица предизвика неговата съпротива, и на края когато е смешна вместо да е страшна.

Последователите на АДА са тези, които дискредитираха небето. Кажете на един разумен човек, че равновесието е закона на движението и на живота и че духовното равновесие, свободата се основава на вечната и неизменна разлика между истинското и фалшивото, между доброто и лошото: кажете му, че надарен със свободна воля той трябва чрез делата си да си осигури място в царството на истината и на доброто, или да пада като скалата на Сизиф в хаоса на лъжата и на злото.

Вижте още ТУК: Правене на магия за любов! И ТУК: Правене на магия за любов с вода!

Първия начин, това е да бъдеш разумен и справедлив и никога да не даваш повод на гнева.

Справедливият гняв е много опасен, затова побързайте да признаете и да изкупите грешките си. Ако и след това гневът продължава да съществува, то той сигурно произлиза от някой порок: постарайте се да разберете какъв е този порок и се свържете с магнетични течения, принадлежащи на противоположната му добродетел тогава омагьосването няма да има власт.

Изпирайте дрехите грижливо преди да ги дадете на някой друг, или изгаряйте бельото и дрехите, които сте носили. Не обличайте никога дреха от непознат, преди да сте я почистили с вода, сяра и благоуханни вещества като камфор и тамян. Важен начин за устояване на магията това е да не се страхуваме от нея: тя действа като заразните болести.

Начинът да не се страхуваш от злото е да не се занимаваш с него. Магията застига тези, които са нервни, слаби, лековерни, истерични, суеверни, объркани без енергия и без воля личности. Никога да не отварят книга за магия, да не говорят с Магове и да не им вярват.

Соня ЗАВАРЧИК
Sonya_zavarchik@abv.bg
02/981-85-44

Стихотворение за мама. Кратки стихчета

Първоначално публикувано на:24.06.2021 @ 22:07