“Под игото” на Иван Вазов. Зараждане и израстване на българския свободолюбив дух

Как в главата “Радини вълнения” от романа “Под Игото” на Иван Вазов се държат героите Събка, Поп Ставри, Кирияк Стефчов, Кака Гинка и Огнянов и как това говори за зараждането и израстването на свободолюбивия дух на българите.

В помощ на ученика.

Теза

В “Под игото” зараждането на свободолюбивия дух на българите е показано като труден и противоречив процес, който е разделял хората.
Не всички герои на “Под игото” са единодушни, когато става въпрос на освобождение. Едни искат това да се случи, а други им противостоят. Ето какво се случва например в главата “Радини вълнения”.

Аргументативна част и доказателство

Още в грешката на Събка, че някой ни е освободил от турското робство, си проличава нейното желание това вече да е свършен факт. Нейният баща, чорбаджи Мичо се намесва и уточнява въпроса си, че все пак става въпрос за гръцкото робство. Но подсилва надеждите ѝ, като казва, че “от турското има кой да ги избави”.

Поп Ставри като вярващ човек и религиозен водач допълва, че това вече е решено от Бога и няма как да не се случи. Така и той добавя оптимизъм към неволната грешка на Събка и неволно подстрекаващия я чорбаджи Мичо.

Събка поема предизвикателството и буквално извиква, че от турско робство ще бъдем освободени от руския цар Александър. В този момент таткото чорбаджи Мичо разбира, че детето няма спирачки и заедно с отговора на въпроса за гръцкото робство е дала отговор и за турското. Това създава напрежение в стаята. Присъстващите недоумяват и са разтревожени от това, на което учителката Рада е научила децата. Но между тях има и одобрителни погледи.
Доволен е и предателят Кирияк Стефчов, защото според него така и учителката, и детето се излагат. Напрежението в стаята расте, хората се разделят на два лагера.

Кака Гинка се хвърля в защита на детето, като потвърждава думите му.

Авторът уточнява, че Събка е допуснала грешката, защото постоянно в дома ѝ се говорят подобни неща и тя го е приела за свършен факт. Момичето изобщо не разбира на какво се дължи шушукането и разделянето на хората на лагери.

Когато Кирияк Стефчо напуска залата, голяма част от присъстващите не го последват и не го подкрепят.

Заключение

Така е описан този противоречив процес, който хем разпалва страстите, хем усилва желанието за свобода у героите. И до днес сме така – караме си и си противоречим по всякакви теми, които на пръв поглед изглеждат безспорни и несъмнени.

Лъжите за смъртта на Иван Вазов са разобличени!

Първоначално публикувано на:01.04.2021 @ 12:08