Моста на Кольо Фичето. Кой е Никола Фичев? Цитати. Какво е построил? Деца

Кой е Никола Иванов Фичев, известен като Уста Кольо Фичето. Цитати. Какво представлява Мостът на Колю Фичето и къде се намира? Какво е построил? Има ли деца и внуци?

Какъв е Колю Фичето? Умът услужливо ни подава определението „майстор“ – то се е превърнало в неотменна част от името на този велик възрожденец.

Някога не е имало специализации, майсторите са можели всичко – от проектирането на строежа до окончателното му завършване. По днешните стандарти Никола Фичев е архитект, проектант, строителен инженер и строител – изпълнител в едно. И още – каменоделец, дърворезбар и скулптор. Истински космополит, какъвто съвременното общество не е в състояние да роди отново – заради сепарираното си образование.

Какво е строил Колю Фичето?

Обекти на Никола Фичев
Разновидност	Конкретни обекти
Мостове	над реките Янтра, Росица, Осъм, Дряновска и др.
Църкви	повече от 15 на брой, 10 от тях – в и около Велико Търново
Жилищни сгради	две във В. Търново, една в Дряново
Обществени сгради	конак, три сгради за хан, манастирска гостоприемница, фабрика за коприна
Други	камбанарии, чешма, джамии, иконостас

Никола Фичев е живял 81 години, а е оставил зад себе си над 30 впечатляващи с мащаба си строежи. Трудно ни е да си представим подобна трудоспособност и ефективност.

Най-малкото, което е направил, е чешма. Но не обикновена, а произведение на изкуството и изяществото. Най-сложното му произведение е мостът в Бяла, а най-известното – покритият мост в Ловеч. Всичките му обекти са емблематични.

Уста Кольо Фичето, кой е той?

Уста на турски значи майстор. Тази титла или по-скоро признание той получава изненадващо, когато е на 36 г. При освещаването на храма „Свети Никола“ в Търново владиката Иларион се впечатлил от сградата и поискал да види майстора. Тогава строителите избутали напред Колю Фичето, макар че обектът имал друг официален майстор – Велю. Иларион го наградил и признал за майстор, след което турската власт започнала да му възлага големи проекти.

Храмът „Св. Никола“ е първи в дългия списък от обекти, изпълнени от Колю Фичето. Той е началото на неговата самостоятелна кариера. Но Никола Фичев не стига до този бляскав старт лесно или бързо. Той започва да работи и да се учи 26 години по-рано.

До момента, в който е признат за майстор, Фичев не може нито да чете, нито да пише. Научава се след като става майстор. Но и преди това е владеел идеално математиката и сметките, отлично е правел разчетите за материали и за разходи по проектите си.

Ето защо има такава необичайна биография. Роден е в Дряново през 1800 г. Не помни баща си Йован. Той умира, когато Никола е на 3 г. Майка му Мария още на 10 г. го праща да чиракува в строителството. След 8 години става калфа. Много години прекарва в гурбет – основно из България и Румъния.

На 30 г. се установява в Търново, но ставайки самостоятелен майстор, отново тръгва на гурбет – работи с брациговски зидари в Одрин и Истанбул.

Между 50-ата и 60-ата си година Колю Фичето е установен в Търново и строи там най-хубавите си църковни и обществени сгради.

От 65-годишна възраст се насочва към строителството на мостове. Първият е в Бяла. На 74 г. завършва покрития мост в Ловеч.

Освен като строител, Никола Фичев се проявява и като архитект – консултант. Около 1856 – 1860 г. той е съветник на османския държавник Мидхат паша, а след Освобождението е назначен за главен архитект на Велико Търново.

Умира на 81 г. (1881 г.). Тленните му останки почиват във Велико Търново. През 1992 г. гробът му е отворен с намерението по останките да се възстанови образа на великия българин. През целия му живот му е направена една единствена снимка и то на смъртния му одър – отдалече и в профил. Останките прекарват десетина години в лаборатория на БАН, но до резултат не се стига и Колю Фичето е препогребан отново в Търново.

Имаме известна представа как е изглеждал Колю Фичето от описания на негови съвременници. Той е бил със средно телосложение, много здрав и як. Имал е светла коса и сини очи. Неговият наследник Константин Фичев разказва, че бил много пестелив човек, живеел скромно и не е осъзнавал своята стойност.

Но сградите на архитекта от Дряново говорят със свой език – оригинален и неповтворим.

Стилът на Колю Фичето

По време на работата си с дряновски и брациговски зидари Никола Фичев овладява възрожденския стил в архитектурата и се запознава с доосманския. В Ордин и Истанбул бива повлиян от бароковия стил. По-късно неговите проекти са проникнати от барокови елементи, преплетени с народни и авторски мотиви  – колони, еркери, релефи с нимфи, орли, лъвове и други символични образи.

Корнизите на сградите се извиват по особен начин, който придава изящество на фасадите. Тази извивка получава името фичевска двойноизвита кобилица. Впечатляваща е била измислената от него лека конструкция.

При църквите Колю Фичето изработва трикорабни и куполни тела. Най-красиви са  Св. Троица в Свищов и Св. св. Константин и Елена във Велико Търново.

Строежите на Колю Фичето не остават сами за себе си. Фасадите и камбанариите придават нов облик и внасят красота във възрожденския град. Новите постройки идеално се вписват сред по-стари сгради.

Каквото и да прави, Колю Фичето показва индивидуалност, ярък творчески талант, тънко чувство за красота и хармония.

Световното му признание

Никола Фичев получава признание най-напред от османската власт. Той е повикан за личен консултант по строителството при валията на Русенска област Мидхат паша.

Разказва се, че валията го препоръчал на приятели от френското правителство по повод проблеми с катедралата Нотр Дам в Париж. Пропуквания в стените силно разтревожили французите и те трескаво търсели причините за подкопаването. Търновският архимандрит Георги разказал, че Мидхат паша изпратил Колю Фичето в Париж, за да помогне. И той се справил блестящо – открил подпочвени води, които компрометирали основите на сградата.

Цитати

Няколко емблематични изказвания на Колю Фичето преминават през поколенията, от уста на уста. Дали са казани наистина от майстора, дали са точни, трудно е да кажем. На него се приписват следните цитати:

снимка

Тайните на моста на Кольо Фичето

Колю Фичето е най-известен с покрития мост над река Осъм, обаче мостът над Янтра е негово по-ценно постижение. Като строителство е по-голям и труден за изпълнение, а освен това е свързан с драматична история.

Обектът до Бяла бил сладка хапка за всички архитекти, затова специалисти от цяла Европа се съревновавали да получат поръчката. Един поляк поискал 3 млн. гроша. Тогава се изстъпил Колю Фичето и заявил, че ще го построи за 700 хиляди гроша.

За да изчисли нужните материали и да стигне до тази 4.5 пъти по-ниска цена, Колю Фичето направил макет от восък. Това бил единственият макет в живота му.

Постоил моста, а след това застанал под него и поискал да мине тежка военна техника. Така майсторът доказал, че ниската цена е заради почтеност в сметките, а не заради лошо строителство и икономии на материали.

Във видеото ще видите самия мост и цялата история:

Къде се намира прочутият му мост?

Колю Фичето е построил 4 големи моста. Първият е край Севлиево. Най-големият е край Бяла, а най-известният – в Ловеч.

Възрожденецът се знае и помни най-вече с покрития мост над река Осъм, който се намира в центъра на Ловеч. Този мост е емблематичен за града и емблематичен за работата на майстора. Сега той е част от ансамбъл, който обхваща централния площад и стари сгради, надвиснали над реката. В него са намерили убежище съвременни художници, занаятчии и всякакви хора на изкуството.

Мостът в Ловеч впечатлява с конструкцията и архитектурата. Той наподобява подобни съоръжения в най-големите европейски градове, но на Балканите е единствен.

Особеното на моста в Ловеч е това, че е изцяло от дърво. В него няма дори метални пирони, а сглобяването е осъществено чрез дървени клинове. Въпреки че в него няма камък, той е достатъчно голям и издръжлив. Пътното платно е широко 5 метра, а целият мост е широк 10 метра и дълъг 84 м. Бил е упрасен с релефни фигури и в него е имало 64 магазинчета.

За жалост дървената конструкция се оказва неподходяща – едва след 50 г. съществуване мостът изгаря при пожар. Сегашното съоръжение в Ловеч не е дело на Колю Фичето, макар че повтаря идеята му. Казват му „реплика“, но съоръжението вече не е транспортно, а само пешеходно.

Музей „Колю Фичето“

През 1969 г. дряновски и търновски строители построяват музей на Колю Фичето – постоянна експозиция, която представя всичките му крупни строежи. Пред музея е издигната скулптура на видния възрожденски майстор.

Експозицията показва инструменти, дърворезби, снимки и документи. Интересни са макетите на църкви, издигнати от Никола Фичев.

Музеят е открит за посещения ежедневно, без почивни дни.

Вижте и ТОВА:

Геният на Кольо Фичето покори National Geographic

Любопитен разказ за майстор Кольо Фичето

който е достигнал до нас и разнася славата на гения. Само в Чудеса.Нет!

В къщите, оградите и вратите от едно време има една особена плавна линия, повтаряща се на много места.

Наречена е кобилица, а очертанията й сякаш имитират контурите на българските планини. Точно тя е вдъхновила академик Лихачов да се порови в постиженията на нашата архитектура.

Естествено, веднага спира в захлас при творенията на Кольо Фичето. И в захлас го описва в своите “Записки за руското” (1984): “Може би тъкмо защото забележителния български архитект от ХIХ в. Колю Фичето не е имал никакво особено образование, той по свой начин, по народному, по български е разбирал архитектурата.

За него тя е продължение на природата и бита на хората. Арките на неговите мостове не само описват заедно със своите отражения във водата идеални елипси, овали, кръгове, но и с удивителна плавност преминават в сводовете на мостовите устои, а колоните на други негови строежи не толкова носят над себе си сводовете, колкото ги “дорисуват” просто и дружелюбно.

Изобщо, колко мир, тишина и спокойствие има във всяка истинска архитектура. Колко рядко могат да се срещнат в народната архитектура модните днес “брутализъм” и урбанистическа агресивност!”

Признания за самобитния ни майстор има и от още по-източни места. Японски архитекти, включая и посланикът на Япония проявяват особена привързаност към родния град на Кольо Фичето – Дряново, и финансираха освежаването на сгради в неговия център. Те наричат Първомайстора посвоему “Майстор Фичи”.

Западната школа също търси уникалното у нашия талант. Български инженер, завършил университета на град Гент в Белгия, потвърди, че проф. Жан Ришал – един от проектантите и строителите на Панамският канал в Америка, е разглеждал подробно в свои лекции пред студентите през 30-години на отминалия век шедьовъра на Фичето – Беленският мост над река Янтра, предизвикал навремето възхищение и у австрийския пътешественик и разузнавач Феликс Каниц.

Кольо Фичето е издигнат обаче на пиедестал преди всичко в родовата памет на българите. Най-голямото признание за уменията ти в ония времена било да те възпеят. И наистина съществува, макар и малко известна, народна песен за Колю Фичето. Събира Колю дюлгери е записана е от дългогодишната изследователка на местната строителна традиция Бонка Тихова, учителка по география в гимназия “Максим Райкович“ в Дряново.

Илия Пехливанов

Вижте и ТОВА:

Уста Кольо Фичето бил пророк и предсказал Освобождението на България