Кога е истинското Рождество Христово и какво е значението, за какво напомня празника Сукот и какво празнуваме на 25 декември?

Значение на празника Сукот.

В далечното минало според библейския доклад, Бог е призовал Авраам да излезе от дома си в древния град Ур Халдейски от удобствата си и да го последва в пустинята. Патриархът се оказва верен във всичко и Бог сключва завет с него и потомството му завинаги. Евреите стават Божий народ по наследство, избран за специална служба за човечеството като свещеници и съхранители на истината за Бога. В Стария Завет са записани много исторически събития, заповеди и други неща, сред които и празниците, които те трябвало да празнуват. Един от тях е Сукот имащ връзка с истинското Рождество Христово.

Кога е истинското Рождество Христово и какво е значението и за какво напомня празника Сукот?

Кога е истинското Рождество Христово и какво е значението и за какво напомня празника Сукот?

В юдейската традиция през месец Тишрей има няколко празника. Първият е тяхната нова година според еврейския календар – Рош а Шана, следван след 10 дни от друг празник – Йом Кипур (йом е ден – Денят за умилостивение) и още един трети празник – Сукот или шатроразпъване, свързан с изхода на евреите от Египет, от дома на робството.

Празникът Сукот или шатроразпъване е с продължителност 7 дни, през които евреите е трябвало да прекарат на открито в колиби – суката, направени отгоре с палмови клони така, че да не се скрива небето – през деня да е светло, а през нощта да се виждат звездите между клоните. Над създанието човешко е трябвало да бъде само Бог, Всевишния. Корените на празника са в Изхода от Египет, където евреите са били в робство и Бог ги е извел по чуден начин. Тези 7 дни напомнят на евреите предназначението им от Бога и тяхното минало, корените им и странстването им през пустинята за 40 г., за наказание, че са роптаели и са показали неверие. Това, което Бог иска от тях е да помнят своето минало, че в колиби са живели след излизането от Египет и в колиби и пътуване е бил животът им през тези 40 години.

нумерология

11

За този празник пише в книгата Левит 23 глава 39-43 стихове. С този празник народът показвал и своята благодарност за Божиите благословения за плодородието на земята. Те са принасяли своите дарове от маслините, лозята, нивите, овошките и други. Точно тогава през годината е свършвало прибирането на реколтата и приключвала земеделската работа. Всеки ден през седмицата на Сукот е имало святи радостни изживявания, след като е приключила земеделската работа. Първият ден е бил ден на свято събрание и към всичките 7 дни на празника те прибавили и осми ден, който е бил празнуван като първия по същия начин.

Веднага след последния празник за месец Тишрей, започвал друг празник наречен Симхат Тора, с което приключвало годишното четене на Тората и е започвал нов цикъл на четенето ѝ от началото от Битие (Берешит). Специално стихът от Левит 23:40 е свързан с друга заповед за 4 растения, над които се произнася специално благословение. Те символизират единството на народа и взаимната отговорност един към друг и освен това 4 типа хора и според друго тълкуване на символиката – на някои части от тялото.

Специално обредът с растението лулав (митра) е свързано с молитвите за дъжд, а вечер са устройвали веселия на водочерпенето по времето на епохата на Втория храм с голяма тържественост. Дъждът е символ на Божието благословение. В Захария 14:17 е записано, че Бог отдава голямо значение на празника на колибите – шатроразпъване – на еврейски Сукот.

Ето и какво е обяснението за СУККА, което в множествено число е Сукот. Сукка от еврейски се нарича колиба от клони, или кошара, както са я правели в миналото (от плет и дървета). В първата библейска книга Битие пише, че Яков се установи в тая земя и направи кошари (сукки) за добитъка и нарече мястото Сукот (кошари) – преведено като Сокхот в бг преводите. Ето затова и Йешуа (Исус) се е родил в кошара (сукка)…преведено като „обор“ (което е грешка на преводача). Пояснението ни е дадено от една българска еврейка, която е добре запозната с историята на еврейския народ и Библията.

22

За нас християните всичко, което е дадено за празника Сукот и за други подобни празници и наредби има духовно значение, защото ние сме духовният Божи народ, сънаследници на евреите с приемането на Исус като Божи син и спасител на света. Тези от евреите, които приемат Исус за свой спасител както християните, се наричат месиянстващи евреи. Те могат да си спазват традициите, но са добавили и вярата в Исус и признават Новия Завет. От това се получава добра комбинация, тъй като те спазват писаното в Тората за 10-те Божи заповеди, така както Бог ги е дал, без промяната направена от Католическата църква и приета в Православната и в повечето протестантски църкви. Една от протестантските деноминации, която се придържа към библейските истини за съботата и за другите неща е Църквата на адвентистите.

Citati ot Bibliyata 44

В изпълнение на пророчеството от библейската книга Даниил глава 7 стих 25, римокатолиците си позволяват през Средновековието да нарушат Божията заповед, да не се променя нищо от Словото и от 10-те Божи заповеди. И с това те са въвели умишлено грешен начин на практикуване на вярата като са добавили и човешки предания и учения свързани с езичеството. Променили са 4-тата заповед, която се отнася за освещаването на съботата като ден на Господ и почивен ден, като са я заменили с езическата неделя – ден на слънцето. Втората заповед направо са я премахнали, защото забранява идолопоклонството с правенето на икони и статуетки на светци, на Божеството и други.

Всичко това засяга пряко въпроса за спасението на всеки човек. Към техните измислени човешки предания и прикрити езически учения спадат и празниците. Един от тях, с който сме свикнали по традиция е Коледа или както се нарича още Рождество Христово. Празнуваме го на 25-ти декември, който е ден отбелязващ края на празниците в древен Рим посветени на бог Сатурн и раждането на митичния шумерски герой Тамуз. С името Тамуз се е наричал шумерския езически бог Думази. С тази дата е свързана и промяната на продължителността на деня спрямо нощта през зимата. Затова може би има култ към някои езически божества, за тяхното раждане точно на тази дата – 25 декември, заради промяната на продължителността на деня спрямо нощта.

Истинското Рождество Христово.

Истината за приблизителната дата на Рождество Христово е дадена в Библията и се е знаела отдавна, но кой да си направи труда да я прочете или да я изчисли. Точна дата не е дадена, но се подразбира от текстовете, че е приблизително в края на септември и началото на октомври, а това съвпада с дните на празника на колибите Сукот (шатроразпъване), за който писахме по-горе. Една госпожа от българските месиянстващи евреи, ни разкрива в своя блог, че в действителност Исус е роден през тези дни на празника Сукот.

Благодарение на нея научихме, че по време на една меса, в която папата изговаря думи на латински звучащи като отдаване слава на Луцифер като го нарича бог, всъщност не е така, макар че в преносен смисъл е точно това, без да се взема пред вид тази меса. В текста на латински се има пред вид друго, а не това, както ние чуваме от думите. В цяла Америка не се намери един човек, който да знае латински и да каже в нета, че смисълът е друг, а в малка България се намери една жена месиянстваща еврейка да го разясни. Подробности четете – ТУК.

И така в 1 Летописи 24:6-10,18-19 и в Лука 1:5 се описва, че има някакъв ред на служене на свещениците в храма по родове. Бащата на Йоан Кръстител, Захарий, е от Авиевия отред на свещениците потомци на Аарон, които са били осми по ред от общо 24 отреда в служенето в Храма. Според еврейската лунна година техният ред се пада да е бил във втората половина на месец Тамуз, което се пада юли и август от нашия календар. След като Захарий е изкарал реда си на службата в Храма, е отишъл в дома си, това е било точно след 1 август, и тогава съпругата му Елисавета е заченала. В 6-ия месец на бременността на Елисавета, Мария, майката на Исус я е посетила, те били роднини – Лука 1:26-27.

Мария е останала 3 месеца до времето на раждането на Йоан Кръстител, сина на Елисавета, а самата тя е била заченала от Светия Дух точно преди да посети своята сродница в шестия месец от бременността ѝ. Елисавета е родила по време на пасхата – 9 месеца от август се пада април – май, когато е бил празникът Пасха. В това има дълбока символика, предтечата на Исус да се роди точно на Пасхата. Шест месеца по-късно, когато е родила Мария се пада някъде през октомври. Това са приблизителни изчисления и българската месиянстваща еврейка, която обяснява това, твърди, че Исус е роден на празника Сукот, макар че през годините има малка разлика в датите, през които се провежда. И в това има дълбока символика за празника, както описахме за предназначението и важността му и вероятно Бог е решил тогава да се случи истинското Рождество Христово.

Точно по времето на раждането на Исус в страноприемницата е било пълно с народ и затова е нямало място за тях – за Йосиф и Мария. Това описание напълно съвпада с факта, че е имало празник и той е бил точно този – празника на колибите (шатроразпъване) или Сукот. Тогава всички евреи са се стичали в Ерусалим и околностите му, за да участват в него и да влязат в Храма.

Непорочното зачатие на Дева Мария и раждането на Божия син Исус Христос, съществуващ от вечността, в човешка плът е едно от тайнствата на Божеството.

И така празника Сукот за 2015 г. е започнал на 28 септември, а за 2016 г. – на 16.10.2016 г. вечерта. За празнуване на Рождество Христово, никъде в Библията не пише, че има някакво значение, иначе трябваше да е дадена по-ясно датата и да е писано както за другите празници. През тази седмица, който иска да го празнува по истинския календар, все още може да го направи до осмия ден – 24.10.2016 г. Както казахме тази информация се е знаела отдавна, особено от проповедниците на адвентистите, но просто никой друг не се е потрудил да потърси и да прочете.

Citati ot Bibliyata 3

Според направената справка, празникът Сукот за 2017 г., е от 4 до 11.10.2017 г.

Между другото всички еврейски празници имат важна символика за нашето духовно състояние и израстване, макар че са еврейски.

Така например добре е християните също да отделят една седмица да излязат на палатки (например през лятото) в планината, където да си починат и да се отдадат на духовни неща като слушане на библейски лекции и проповеди, подобно на празника Сукот, или по времето съвпадащо със самия празник за годината.

Истината за нас е това, че трябва да изследваме и четем повече Библията, тъй като тя е от Бога послание до всички хора, която ни разкрива спасителния план и борбата в невидимия свят за всяка душа. За нашето време има дадена специална вест, която е важна за нашето спасение и тя се отнася за правилното поклонение пред Бога според Библията, а не според католическите учения и догми, които както казахме по-горе са смес от човешки предания, езически учения под маската на християнството и малко истини. Тяхното учение за ада и чистилището също не е правилно. В Библията се говори за възкресение на мъртвите и тогава започва вечния живот за тези, които са отговорили на поканата на Бог да вярват по начина, по който Той иска според писаното. Друг начин за живот след смъртта няма и дори този термин, ако се приеме в буквалния смисъл води до спиритизъм и други вярвания.

Сукот и истинското Рождество Христово.

Сукот и истинското Рождество Христово.

Вестта за нашето време е записана в Откровение 14 глава от 6 до 12 стих. От текста става ясно, че Бог ни предупреждава, да не приемаме нищо от ученията на падналата църква – блудницата Вавилон (Откровение 17 и 18 глава). Във фокуса на тези опасни за нас неща е подмяната на 2 от 10-те Божи заповеди, за съботата и за идолопоклонството под формата на статуетки, икони и почитане на светии и правене на техни изображения и на Божеството. Съботата е от особено значение и малко я приемат и спазват както е дадено. Към тях спадат месиянстващите евреи, които пазят съботата и адвентистите. Божият почивен ден съботата е заменен с папската неделя, която е ден за поклонение на слънцето от доста езически религии. Законът е непроменим и не е вярно, че е дадено да се замени съботата с неделята като ден на възкресението на Исус. Няма такова нареждане от Бог да се почита деня на Неговото възкресение. Четете още по темата – ТУК.

Citati ot Bibliyata 11

Тези знания могат да ни помогнат за разбиране на истините в Библията за нашето спасение и да разбираме Божията воля. В настоящето време се забелязва отлив от духовните интереси у хората, от което те губят. Замислете се само колко хора измряха през последните 25 години, откакто имаме свобода на вярата и съвестта, и колко от тях са разбрали или са се интересували от библейските истини за спасението на човека чрез вяра. Вижте само колко са се разширили гробищата за тези години и само когато изпращаме някой близък и роднина започваме да се питаме ”има ли надежда за избавление от смъртта”. Замислете се за собствения си живот и за собственото си спасение.

Дарът на вечния живот се дава при условие на вяра и правилно разбиране на истините в Библията. Има надежда за избавление от смъртта и тя е чрез вяра в Исус и в неговото възкресение, защото обещанието на Бог е, че както Той е възкръснал, така и тези, които вярват в него ще възкръснат в деня на Второто пришествие. Остава само да коригираме вярата си спрямо Библията, да не е по човешките предания от официалната църква, в която има смес от тях и от истината.

Включете се в нашата група във Фейсбук:

Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: