Почитаме Света Петка Българска на 14 октомври (Петковден)
Света Петка Търновска (известна и като Петка Българска) е най-популярната наша светица от XII в. и до наши дни.
Посветени са й десетки храмове и манастири из цялата българска земя и извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко, Русия.
Името й носи и черквата в Руните, издигната от пророчицата Ванга. Нейни образи и икони има в българските храмове още от XIII в.
Църквата се прекланя пред Света Петка Българска на 14 октомври.
Петка или Параскева (на гръцки Агия Параскеви) живяла през втората половина на X век във византийска Тракия.
Родена е в Епиват, близо до Каликратия (в днешна Турция).
Родителите й били благочестиви и уважавани хора.
По-големият й брат Методий също поел пътя на монашеството, бил ръкоположен за митрополит на Мадит (Майтос) и след смъртта си е бил канонизиран за светец.
Според житията й още като десетгодишна Петка чула в храма гласа на Исус Христос и решила да се посвети на вярата.
Тя сменила дрехите си с просешки и раздала голяма част от своето имущество на бедните. Когато родителите й починали, а брат й вече бил монах, Параскева напуснала дома си и обходила светините на Константинопол (Цариград).
Пет години прекарала в пост и уединение край храма „Покров Богородичен“ в Ираклия.
После заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб и се установила в Йорданската пустиня.
Параскева следвала примера на прочутата света Мария Египетска и живяла там много години.
Предусещайки смъртта си, през Цариград се завърнала в Епиват и се заселила се при храма „Свети апостоли“.
След две години свят живот тихо изгаснала.
По онова време вече нямало нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребали монахинята вън от градските стени като чужденка.
Според преданието дълги години гробът на светицата бил забравен.
Когато наблизо погребали някакъв моряк, двама местни християни имали видение, в което света Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини.
Тя помолила да извадят мощите й, за да бъдат пренесени в черквата „Свети апостоли“ в Каликратия.
Последвалото припомняне и разпространение на отшелническите подвизи на Света Петка довели до появата на култ към нея.
Написано било и кратко гръцко житие от неизвестен местен книжовник.
Тъй като то не било съобразено с каноните, по поръка на цариградския патриарх Николай IV Музалон (1147-1151 г.) дякон Василик написал ново житие, чийто гръцки първообраз днес е изгубен.
Света Петка била известна най-вече в пределите на византийска Тракия.
Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите й.
Нетленното тяло на преподобната било донесено тържествено в столицата Търново.
Още във времето на цар Иван Асен II били създадени българско житие на Света Петка и разказ за пренасянето на мощите й в Търново.
Най-важно за увековечаването на света Петка Търновска е написаното от свети патриарх Евтимий житие – новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.
За отношението към света Петка Търновска като закрилница на България и българския народ силно впечатление прави споменаването й в държавни и международни актове.
В своя известен договор с Венеция цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, света Богородица, в кръста, и „в Светата Параскева Търновска“.
Мощите й били изнесени от второто й отечество през 1395 г. – измолил ги видинският „млад цар“ Константин II Асен, син на Иван Срацимир.
Във Видин останали до 1397 г, когато султан Баязид ги подарил на сръбския княз Стефан Лазарович.
През 1521 г. били отнесени в Цариград.
През 1641 г. Цариградската патриаршия изпратила светите мощи по молба на молдовския княз Василий Лупу, родом от с. Арнауткьой (днешния квартал Пороище на Разград) в столицата му Яи.
Те се пазят и днес в черквата „Три светители“ в румънския град.
Имен ден имат Параскева, Параскев, Петка, Петко, Петкана, Петкан.
Повече за чудесните излечения, които творят мощите на Света Петка Търновска четете ТУК.
Честит празник на всички!
