Хиляди богомолци се стичат всяка година на 14 октомври в румънския град Яш, за да се поклонят пред мощите на Света Параскева Епиватска (Света Петка Търновска).
Хората вярват, че мощите са чудотворни и помагат за изцеление на тежки болести.
Официално документиран е един мистериозен случай през 1888 година. Тогава в параклиса, където било съхранявано ковчежето с мощите, избухнал голям пожар. Всичко изгоряло.
Огънят подхванал и раклата с реликвата.
Изпепелена била дори възглавничката, върху която лежали мощите на Света Петка Търновска, но самите те останали непокътнати.
Дори не миришели на дим.
След Втората световна война в Румъния настанала нечувана суша.
С благословията на покойния патриарх Теоктист ковчежето с мощите било изнесено от храма и с процесия започнало да обикаля градове и села. След като светинята излизала от населеното място, руквал дъжд.
Поклонници, които са посещавали църквата на Света Параскева в Яш, твърдят, че на празника на 14 октомври се е случвало пред града да вали, а в него не капвала и капка. Сякаш светицата искала да предпази богомолците.
Според житието й Параскева се родила в градеца Епиват (днес Селимпаша), в Тракия.
Брат й приел монашеството.
Един ден девойката чула в църквата думите: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста и да ме последва.”
На излизане от храма Параскева съблякла богатата си дреха и я дала на бедняк.
От този ден нататък често дарявала свои вещи на просяци.
Когато родителите й умрели, раздала наследственото имущество. Преместила се в Ираклийското предградие на Цариград, където живяла 5 години в молитва и пост.
После се заселила в Йорданската пустиня.
Когато косите й побелели, й се явил ангел Господен. „Напусни пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си на земята, а с душата си да минеш при Господа”, казал ангелът.
Параскева се прибрала в родния Епиват, където не след дълго починала.
Погребали я в околностите на града.
След няколко години до гроба бил захвърлен труп на моряк. Местни жители започнали да копаят, за да го заровят.
Били шокирани, когато намерили запазено тялото на Параскева.
В паниката оставили моряка в гроба и побързали да си идат.
На следващата нощ мъж от Епиват на име Георги сънувал девица, облечена в царствени дрехи, заобиколена от войници.
Един от тях попитал: „Защо тъй презряхте тялото на преподобна Параскева? Изкарайте го от смрадния гроб и го положете в ковчег”.
Вярващите побързали да изпълнят заръката.
Не след дълго мощите започнали да вършат чудеса – слепи проглеждали, болни оздравявали, изпълнявали се съкровени желания.
Преди да попаднат в Яш, мощите на светицата се съхранявали във Велико Търново в църквата „Света Петка Търновска”.
След падането на града под турско робство били отнесени във все още свободния Бдин, столица на Видинското царство.
Когато обаче османците завладяват и него през 1396 г., реликвата е пренесена в Белград, а по-късно – в Цариград.
Оттам на 13 юни 1641 мощите заминават за новопостроения храм „Свети Три светители” в Яш.
От 1888-а се намират в митрополитската катедрала в града.
