Чудеса.net
Разсъждавайки по проблемите на алкохолизма, тютюнопушенето и наркоманията, се налага да се запитам: Може ли едно лекарство наистина да пропъди призрака на паметта?
Категорично не! Срещаните много депресирани пациенти не се „лекуват” с лекарства. Те продължават да излъчват чувство на тъжна болест. Вместо да се предоверяваме на лекарствата, би трябвало да изясним един въпрос – как болната памет на пациента е навлязла в неговата химична система. Абсолютно ясно е, че нематериалният спомен е там. Той може би се пренася от молекула, но животът му не зависи от това.
Следващият случай е поредният пример за това: Мъж на 45 г. започнал да пуши, като бил на 20 г., веднага след казармата, имал семейни неприятности. Двадесет години покъсно той отказва цигарите и 6 месеца не пуши. Но отново има семейни неприятности и пак пропушил. Преди да запали, описва как се разтреперил, как му прилошавало, как не знаел къде се намира и това, докато не запалил цигара. После всичко преминало така, както се появило. Семейните неприятности се разрешили бързо, но му останал гадният навик да пуши. А напоследък често получавал сърдечни бодежи и трябвало отново да се раздели с цигарите. По някаква коварна пътечка на паметта миналото се бе завърнало за този човек и заедно с това и неговото силно желание да пуши. Къде се бе крило то през тези 6 месеца, преди да му хрумне да се върне към стария си навик?
ПАМЕТТА НА КЛЕТКАТА ИМА СВОЙСТВОТО ДА НАДЖИВЕЕ САМАТА КЛЕТКА
Във всяка точка на тяло-дух две неща се свързват – частицата информация и частицата материя. От двете информацията има по-голям жизнен обхват от твърдата материя, с която вървят заедно. Докато атомите на въглерода, кислорода, водорода и азота се въртят из нашата ДНК като прелетни птици, кацнали само да мигрират отново, частицата материя се променя, като все пак неизменно остава една структура в очакване на следващите атоми. Всъщност ДНК никога не отстъпва на повече от хилядна от милиметъра в точната си структура, защото гените – частиците информация в ДНК – помнят къде отива всичко, трите милиарда гени без изключение.
Този факт ни кара да проумеем, че паметта навярно е по-устойчива от материята. Какво представлява клетката тогава? Това е памет, изградила около себе си някаква материя, образуваща специфичен модел. Вашето тяло е просто мястото, което вашата памет нарича дом. Ако вземете един пристрастен, дезинтоксикирате тялото му и го задържите няколко години далеч от алкохол или наркотици, всички стари клетки, „химично зависими” някога, вече ще са си отишли напълно. Паметта обаче остава и ако вие й дадете шанс, тя ще се отключи към пристрастяващата субстанция отново. Това, което прави пристрастяването така страшно, е, че мозъчните рецептори винаги с готовност сътрудничат на умствените нареждания. При рязък стрес като част от общата реакция стомахът и червата спират да храносмилат. Докато стресовата реакция е временна, това е нещо напълно нормално и правилно за тялото и става от само себе си.
Ако обаче останете в околна среда, където цари постоянен стрес, ще дойде време, когато тялото ви ще поиска отново да храносмила. Тогава ще възникне дълбок конфликт, защото стресовата реакция ще продължава да казва „не” на стомаха, докато друга част от мозъка (вероятно хипоталамусът) ще казва „да”. Произлязлата бъркотия ще свие стомаха на топка и ще разбърка положението на червата. Тези органи започват да губят естествения си ритъм и ако не им дадете шанс да се завърнат към него, те ще станат жертви на грешна памет, точно както при пристрастения. Стомахът ще започне да излива стомашен сок, когато не трябва, дебелото черво ще се сгърчи в спазми и хармонията в цялата стомашно-чревна система ще се срине. Оттам са и раздразнените язви, и хроничното възпаление на дебелото черво при много хора, подложени на силен стрес.
При пристрастения една от реакциите, блокирана от наркотиците, е способността за рационално мислене и ясен усет. Докато рецепторите са запълнени, пристрастеният ще се чувства еуфоричен, а усещанията му ще бъдат примамливо замъглени, състояние, което може да бъде приятно за кратко време, но опустошително за по-дълъг период. Без ясни сетива мозъкът не може да изпрати най-основните нареждания за мислене, хранене, работа, отношения с останалите хора и прочее. Всичко в живота изисква ясна мисъл, ясната мисъл изисква множество различни невротрансмитери, пристрастеният обаче се е вкопчил само в няколко и се държи отчаяно за тях. Затова твърдя, че пристрастеността към всичките тези пороци се лекува основно с енерготерапия. Само енергията може да промени изкривената памет на клетките и да поправи злото. Наред с това могат да бъдат приложени дезинтоксикиращи мерки на организма, за да се изтрие побързо паметта на клетките.
