ИЗРАЗЪТ, „ЗАВИСИМОСТ ОТ ЧУЖДОТО МНЕНИЕ” ЧЕСТО РАЗБИРАМЕ ТВЪРДЕ ПРАВОЛИНЕЙНО.
КАТО, КОГАТО КУПИШ НОВА ЧАНТА, СЛЕД ТОВА ПИТАШ КОЛЕГИТЕ – ХАРЕСВА ЛИ ВИ? А СЛЕД ОТРИЦАТЕЛЕН ОТГОВОР ЗА ЗЛОЩАСТНАТА ЧАНТА, НЕ ВИ СЕ ГЛЕДА.
… според социологическо изследване само 9% от студентите избрали специалност по настояване на родителите си, по-нататък са продължили да работят в тази сфера.
Случват се разбира се и такива неща. Но това не е най-страшното. Сега при майчината зависимост като чуждо мнение, ние даже не се опитваме да купим нова чанта уверени в това, че точно на някой няма да се хареса.
Разбира се чантата е условен пример. Зависимостта ни от чуждото мнение се отразява преди всичко не на външния ни вид, а при приемането на важни решения и на комфортното самоусещане за света.
Чуждото мнение не винаги идва при нас във вид на директива: «прави така – не прави онова». Понякога сладострастно си представяме какъв бесен резонанс ще предизвика сред познатите някаква наша постъпка. Или се опасяваме да се откажем от неразбраните другари, или в сърцето си възклицаваме: «Плюя на това, какво ще си помислят!».Това е също зависимост от мнението на заобикалящите.
Може да зависим от мнението не само на значими, но и от съвършено случайни хора.
Никога ли не сте се улавяли да мислите, че в очите на пътуващите в транспорта или касиерката в супермаркета искате да изглеждате „добър човек”? Именно затова се налага през зъби да казвате „гъди, гъди…», на не с мярка разглезеното разлудувало се дете, макар и ръцете да ви сърбят да го пернете зад врата.
Всъщност жените силно загрижени за това «какво ще си помислят хората», по-често от другите рискуват да станат жертва на престъпления. Представата им за някакъв добър тон не им позволява да се разкрещят като ги нападнат или да се откажат да ползват асансьора с подозрителен мъж – как може да обидиш със своятя мнителност непознат човек?
КОЙ Е В РИСКОВА ГРУПА?
Преди всичко хората със занижена самооценка Не е важно по какъв начин са я придобили – получена „като подарък” от силно контролиращите ги родители или е станала като резултат от редица жизнени неудачи. Но именно занижената самооценка дава основание за „оптически ефект”: собствените чувства, вкусове, интереси и потребности ни се струват нищожни в сравнение с интересите и нуждите на тези, които са около нас. Затова ние тайно започваме да мислим своите за незаслужаващи сериозно внимание, не са първостепенни.
Като следствие от това оптическо изкривяване е страхът, че ще ни разлюбят с тези наши нелепи увлечения, занимания, смешни професии. Ще престанат да ни уважават, ще престанат да се отнасят към нас сериозно, ще ни се промени репутацията. Не, като че ли е по-добре своето да го отложиш за после, а сега да следим за авторитета. Така по-лесно ще заслужим положителна оценка от околните. Което се явява крайната цел на човека със занижена самооценка.
У хората осъзнаващи своята зависимост от мнението на околните, има типично заблуждение: че тяхното поведение е временна мярка, насочена към това, да повиши собствения си авторитет. А след това може да се заживее пълен самодостатъчен живот. Това е самоизлъгване. Зависимостта от чуждото мнение е сродна на шантажиста от американските филми, който иска все повече и повече, като всеки път се кълне, че тази среща е последна.
Но по-лошо става за този, който не си дава сметка за това, че мнението на околните играе твърде голяма роля в живота му.
ТЯ СЕ МАСКИРА
Зависимостта от чуждото мнение много успешно се маскира под напълно пристойни социално одобряеми чувства.
Уважение към окръжаващите. На болшинството от нас още от малки са ни втълпявали, че трябва да уважаваме старшите. Налагало се е особено за тези, на които кръгът от общуване се е състоял само от авторитетни възрастни хора.
Емпатия. Качество само по себе си полезно: именно то ни позволява да разбираме окръжаващите, да съпреживяваме, да влезем под кожата на събеседника. Използвайки емпатията за мирни цели хората получават възможност да се асоциират с героите от филмите и книгите, да водим многочасови задушевни кухненски беседи и да реализираме напълно поговорката „ отнасяй се с другите така, както ти искаш да се отнасят с теб.”
Но тези, които силно зависят от чуждото мнение се ползват от своята емпатия (която, като дума у тях е силно развита) съвършено иначе. За тях е важно колкото се може по-скоро да разберат събеседника с оглед на това по-бързо да се пристроят към него и да започнат да изпитват сходни емоции.
КАКВО ДА СЕ ПРАВИ С ТОВА?
Не трябва напълно да игнорираме мнението на околните – това е признак на уверения в себе си независим човек. Винаги да се остава при особено мнение, не трябва да бъде самоцел. По-важно е, че чуждите оценки не пречат да си вървим по своя път.
Ако заменим своите цели, които ни се струват спорни и малки с чужди и по-лъскави, то облекчението ще настъпи за дълго. Чуждите цели няма да ни донесат удовлетворение. Например съгласно социологическо изследване, само 9% от студентите избрали специалност по настояване на родителите си, по-нататък продължават да работят в тази сфера.
Колкото и да е банално, но в борбата за независимост от мнението на околните, на първо място помага вербализацията – да игнорираш собствените си проблеми. За начало не е лошо да се ориентираме в своите цели (дълговременни и ежеминутни) и да определим кои от тях се появяват под въздействието на околните.
Да вземем за пример страстното желание да имаме кола. Първо в такава възраст да се возим с метрото изглежда вече неприлично. Второ, би било така приятно с автомобил да отиваме веднаж седмично по покупки (прелестен рекламен образ! – а по пътя към супермаркета и обратно, да стоим в задръствания). И накрая колата много ще ни послужи често да возим родителите на нежно любимата им вила. По такъв начин при повече или по-малко внимателно разглеждане на целите „да купим автомобил” става ясно, че тя се явява жизнено важна необходимост.
Сега, втората крачка. Като сме наясно със своите и чуждите цели, не е лошо да определим в какви сфери се готвите да се вслушате в мнението на околните и в каква – сами себе си, като експерт.
А сега да пристъпим към най-страшното: митичното чуждо неодобрение. Ще се постараем да си представим как и в какво то ще се изразява: в неправилни нравоучения? В разрив на отношенията? В шушукане зад гърба? И главното – какви форми на неодобрение повече ви плашат. Ей Богу, след като тези страхове бъдат вербализирани, те ще намалеят.
И последния утешителен акорд: колкото е по-широк у човека кръгът на общуване, колкото повече са у него източниците на най-разнообразна информация, толкова по-стремително се съкращават шансовете му да стане жертва на зависимостта от чуждото мнение.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: