АКО ИСТИНАТА ГОВОРЕШЕ ТАКА ЛЕКО И ПРИЯТНО, КАКТО ТВЪРДИ БУЛГАКОВСКИЯ ГЕРОЙ, ТО В ЕЗИКА НАВЯРНО БИ СЪЩЕСТВУВАЛА «СЛАДКА ИСТИНА».
НО НЯМА, СЛАДКА У НАС БИВА САМО ЛЪЖАТА. ПО-ДОБРА ОТ КОЯТО, КАКТО Е ИЗВЕСТНО, МОЖЕ ДА БЪДЕ САМО ГОРЧИВАТА ИСТИНА.
ЗАЩО ГОРЧИ ИСТИНАТА?
Най-често истината се оказва горчива, защото съдържа неочаквана информация, или казва за това, което човек се страхува да си признае. Да допуснем, че на картографа му звъни ръководството и му съобщава: «Иван Иванович, вие в течение ли сте, че земята е плоска и се държи на три кита?». А после след 10 минути иззвънява отново телефона:
«Здравей, Ваня, това съм аз, твоя брат, който се загуби като дете». Какво ни казват тези две съобщения? Отговорът «1 април», не се зачита. Работата е в това, че двете телефонни позвънявания променят картинат на света на нещастния Иван Иванович, при това, радикално.
Картината на света съществува във всеки от нас. Тя се формира и утвърждава с опита, който ежедневно получаваме. Например, този, че кучетата ви обичат, че ако запалите цигара на спирка, веднага ще дойде автобуса, или ако работничка от ДЕЗа извади справка само за кутийка бонбони, това са признаците за вашата картина за света.
В картината на света за всеки човек влизат не само представата за окръжаващото, но и представата за себе си, за собствените взаимоотношения с другите, за своето място в този свят. И изведнъж възниква някакво чудовищно противоречие, което ви се стоварва като прашясал чувал на главата…
За болшинството прерисуването на собствената картина на света е процес не толкова дълъг, но и мъчителен. Излиза, че ситуацията, в която човек «се радва да се излъже», често става наша защитна реакция.
ГОРЧИВАТА ИСТИНА КАТО ОТРОВНО РАСТЕНИЕ
Условия на растене. Горчивата истина е непретенциозна. За нейното отглеждане е необходимо само едно: наличието на изходна изкривена информация. При това не е важно от какви съображения са я изкривили – преднамерено или случайно. Благоприятна почва за израстването на горчивата истина се явяват недомлъвките, желанието да се огради други я от от неприятности, страх, че ще те разберат превратно, несъответствие на своето идеално «аз» и реалното положение на нещата.
Райони на разпространение. Може да расте в които и да е места: в междуличностните отношения и в работните и в оценката на събитията – във всички аспекти, които съставляват нашата картина на света. Признаци на отравяне. Кое се поставя под удар, кога откриваме за себе си горчивата истина? Първо променя се нашата картина на света. Второ отношенията с правдосекача могат да се окажат безнадеждно изпортени. Трето горчивата истина може сериозно да повлияе на нашата самооценка, а в някои случаи въобще и надълго да ни изкара извън коловоза.
ПОЛЕЗНИ БЛЮДА НА ОСНОВАТА НА ГОРЧИВАТА ИСТИНА
Говори ли горчивата истина – въпрос от разряд вечни. Противниците на овалването на горчивата истина пред събеседника обикновено дават за пример тежкоболните хора, които научавайки за диагнозата си, окончателно губят волята за живот. Затова за любителите на горчивата истина навярно ще им дойде по душа сюжета на една повест на Мопасан. Героинята взела от приятелка брилянтно колие, за да поблести докато танцува една вечер.
Но след танците забелязала, че е загубила украшението. С ужас тя премисля всички възможни начини да заеме пари и да купи такова колие и без скандал да го върне на приятелката. Тя получава пари от кредитор, но след много години научава, че колието, което е загубила, било фалшиво. Сюжета разбира се е мелодраматичен, но моралът – прозрачен: понякога от страх да се каже истината, целия ни живот върви нанакриво.
Така че, еднозначна рецепта относно истината и лъжата, не съществува. Със смъртноболнтите хора далеч не всичко е така еднозначно. Например известно е, че преди десетина години Солженицин победи онкологична диагноза благодарение на това, че му казали: «Не е пътник за Онзи свят».
Затова, оперирайки с горчивата истина, трябва да се съблюдават няколко правила.
- Да оценитм своите цели и предстоящите резултати. Тоест, да си зададем въпроса: «На кого каква ще бъде ползата от тази истина?» При отговора «Просто не търпи отворени очи», вие ще бъдете причислени към лика на идейните правдосекачи. Отговор: «Полза ще има, но само за мен», изобличават във вас човека, който съвършено плюе на събеседника. С други думи за майката правда трябва да се говори само тогава, когато това обективно го иска ситуацията.
- Да се измерва степента на горчилката на истината следва не по себе си, а по това, към кого е адресирана.
- Да се отчитат особеностите на физическото и психическото състояние на просвещавания е явен срив без особена необходимост и не си струва.
Освен това по-добре я ясно да запомним, че лъжците (в това число и тези, които лъжат с добри намерения), както и борците за правда на всяка цена движат собственото си разбиране на ситуацията, което може да се окаже правда само в една инстанция или напълно невярна оценка.
Исторически анекдот гласи:
«На Сократ искали да му разкажат нещо за негов ученик. Тогава Сократ попитал: «Това ще ми помогне ли, ще ми бъде ли от полза, ще ме научи на нещо?» Казали му, че не и философът не искал да слуша. Така и не разбрал за изневярата на жена си. Случват се и такива неща.
