Контролът над мисленето като път към безсмъртие

Упражнението за контрол на мисълта на Рудолф Щайнер. Или как можем да го разберем в дълбочина с помощта на Джордан Питърсън, Георг Кюлевинд и няколко стиха от Библията

Съзнанието е предпоставка за съществуването на реалността. Без съзнание няма реалност, няма и време. Това твърди философът Джордан Питърсън в своя Библейски цикъл от лекции, който може да се намери в Ютуб с добър руски дублаж, а също и без дублаж. В него той съпоставя първите стихове от книгата “Битие” на Библията с тези от Евангелието на Йоан. От тях се вижда, че Сътворението има грубо казано три етапа:

1. Словото (казването), например: “И Бог каза: Да бъде светлина.”
2. Сбъдването, (осъществяването): “И стана светлина.”
3. И наблюдението: “И Бог видя, че светлината беше добро”

Този процес може да се приложи и към първото от шестте спомагателни упражнения на Рудолф Щайнер, което е свързано с концентрацията, с контрола над собственото ни мислене. При него ние се опитваме да преустановим хаотичните мисли, които се появяват в главата ни противно на нашата воля. Ако не сме го правили по-рано, ще се изненадаме колко трудно е това. Ще се окаже, че дори и в мислите си ние съвсем не сме свободни. Че за да се освободим, за да можем сами да си нареждаме какво да мислим, ще се наложи дълго да се упражняваме. 

Щайнер препоръчва това упражнение да се прави всеки ден, най-малко в продължение на един месец, а и след това. То може да включва концентрация върху предмет, който си представяме (не е задължително да го държим в ръка или да го носим в чантата си, особено ако предметът е тежък чук). Процесът може да продължава и пет минути дневно, но и повече да са, това би било само още по-добре. През това време ние се опитваме да мислим само за предмета, който сами сме си избрали. Най-хубаво е никакъв външен фактор да не налага избора на предмет, тоест това занимание трябва да е съвършено безполезно, да не се налага от някаква необходимост. Все пак говорим за свобода, а не за работа.

Например ако това е молив, може да мислим за добива на графит, за технологията при изработване на моливи: как се поставя графитът вътре в дървото и тъй нататък. Допустимо е предварително да прочетем това-онова за моливите в интернет, но не и по време на самото упражнение, защото целта е да се съсредоточим, а не да цъкаме из Фейсбука.

Може да търсим “роднини” на молива: перото, химикалката, спрея, четката и др.п., като се опитваме да извлечем идеята, стояща зад всички тях, тяхната мисъл-форма, техния духовен жест.

Накрая, пише Щайнер, ще забележим, че у нас се появява едно чувство за спокойствие и защитеност. Тогава, за да завършим упражнението, ние мислено трябва да “излеем” това чувство в мозъка и гръбначния си стълб. И това е много странна препоръка за всички, които не са достигали до особеното усещане. 

Какво се случва всъщност по време на това упражнение можем да прочетем в книгата на Георг Кюлевинд “Степени на съзнанието”, която се намира в превод на руски език. Опитвайки се да контролираме мисленето си, ние сме принудени да го наблюдаваме. По този начин се създава допълнителен субект, който не се идентифицира със самото мислене. Той не мисли, а наблюдава обекта, който мисли. Този наблюдаващ субект няма нужда от мисленето, за да съществува. Изречението на Рене Декарт “Мисля, следователно съществувам” не се отнася за него. То се отнася до личността, която мисли, до обекта, чието име пише в личната ни карта. А онзи, който наблюдава, за момента не знаем кой е. Той е напълно прозрачен, неуловим е и неговото истинско име не се знае.

Той не черпи доказателства за съществуването си от мисленето и мисленето не представлява негова опора. Той просто е. Това е духовно същество, независимо от тялото и може би дори и от душата. То няма нужда от мозък, за да съществува и да наблюдава. Намира се вън от времето и пространството, вън от рамките на земния ни живот. Независимо е дори от смъртта.

Този висш Аз е абсолютно съществуващ първообраз, духовно същество, което е напълно прозрачно за себе си. На него му е дадена възможността да произвежда мъртва, застинала духовност под формата на мисли, понятия и идеи, ползвайки за целта обекта, личността с нашето име в паспорта. Духът е съставна част, елемент на разбирането, на прозрачността. А неподвижната духовност това са завършени, случили се мисли. Живият дух, Азът ги създава, той е източник и врата, през която изтичат и застиват мислите. Упражнявайки се, постепенно ще забележим, че има разлика между живите мисли, които са различни във всеки един момент, и мъртвите мисли, които са винаги едни и същи. Мъртви са заучените мисли, които сме получили от някой авторитет без проверка и без да ги преживеем лично. Преживените, живи мисли никога не са едни и същи, не се повтарят и не омръзват.

Така при наблюдението на мисленето нашият Аз извършва пра-акта на Духа: Той узнава за себе си и по този начин се създава. Той осъзнава себе си като Дух, който осъзнава себе си, благодарение също на себе си, тъй като несъзнателен дух не съществува. Спящият (несъзнателен дух), тоест не-духът, е природата, това сме ние самите до онова време, докато не заблести нашият център. Заедно с централната точка в кръга на нашите душевни процеси се появява първият кълн на висшия ни, тоест на истинския ни Аз. Негово изкривено отражение е нашият всекидневен Аз, нашето его, чието име четем в личната си карта. Онова, което се открива при това избухване, няма нужда от никакво огледало, за да разпознае себе си, за да научи за себе си: Това е духовната самост, Духът-Себе или Самодухът, пише Георг Кюлевинд.

Ако се опитаме да свържем казаното с космогонията на Джордан Питърсън и с чувството за сигурност, което трябва да излеем в гръбначния си стълб, ще получим следното. Самонаблюдението е третият етап от сътворението. Висшият Аз започва да съществува и да става реалност в момента, в който бъде осъзнат. Него и преди това го има, но в някакъв латентен, извънвременен вариант:

1. Времето и реалността, както казахме, стават възможни само при наличие на съзнание, което да ги оцени, само при предпоставката на Словото от Евангелието на Йоан (“В началото бе Словото”).
2. Съществуващите хаотични мисли, които се опитваме да наблюдаваме са вторият етап на нашето собствено сътворение, или това е процесът на ставане (“И стана светлина”). 
3. Едва наблюдението обаче е това, което прави реалността на Аза пълна. Защото дори Бог създава напълно себе си в момента, в който научава за себе си. Актът на познание се превръща в акт на сътворение. Ако никой не наблюдава едно нещо, никак не е сигурно дали то съществува. Това се отнася с голяма сила за филмите, книгите и песните, но може да важи и за каквото се сетите. Сътворението е пълно едва при факта на наблюдението (“И Бог видя, че светлината беше добро”).

От тук и се появява това чувство за сигурност и защитеност: Ние създаваме (научавайки за неговото съществуване) едно висше духовно същество в себе си, което няма нужда нито от мозък за да мисли, нито от тяло, за да живее. Доближаваме се до своята истинска същност, която е вън от времето и обстоятелствата, защото тя сама ги създава в някакъв смисъл и във всеки един момент. Тя има творчески способности, подобни на тези на Бога, защото е създадена по Негов образ и Негово подобие. Това е не просто усещане за преодоляване на страха от смъртта. Тук става дума за божествения произход и Божието подобие на човека.

Който го постигне, е изпълнил правилно въпросното упражнение на Щайнер.
А изливането на чувството в гръбначния стълб може да се свърже с един друг загадъчен стих от Библията: “Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен човек, способен да обуздае и цялото тяло.” /Яков 3:2/. Въплъщаването, изливането на “съвършения човек” в тялото дава възможност това тяло да се контролира. Постепенно този контрол стига и до нивото на несъзнателните и неволеви процеси като поддържането на пулса, кръвното налягане и веществообмяната. Който се научи да управлява добре мислите си, започва да контролира и реалността си. Защото в началото бе Словото, а съзнанието е това, което определя съществуването на реалността и времето. Чудесно упражнение! Препоръчвам го горещо!

Непременно вижте и ТОВА: Кои са най-добрите и евтини батути за деца - за градината и в стая?

В мозъка ли се създават мислите?

В мозъка ли се създават мислите? Факти за прочутото самовъзстановяване на мозъка. Преход от Овен към Телец, от идеализъм към рационализъм. Трите стъпки в реализирането на мисленето.

В разглежданите абзаци от „Как се постигат познания за висшите светове“, които съпоставяме с 13-те святи нощи, става интересен преход от идеализъм към рационализъм, от Овен към Телец. Вчера забелязахме, че идеализмът на Овена може да се сведе до усещането за неговата принадлежност към висшите светове. Там възникват идеите, които после биват въплъщавани в различни форми. Тези идеи не могат да бъдат регистрирани от общопризнатите сетива, нито от някакви измервателни уреди. Те са нещо духовно и нематериално, но въпреки това съществуват и са сред най-важните фактори за развитието на човечеството, на технологиите, науката и историята. В същото време те не са част от материалния свят, не са електричество, нито химия.

До тях достигаме или чрез спокойно вътрешно съзерцание, чрез медитация и вдъхновение, или чрез взаимодействие с други хора. При среща си разменяме идеи посредством думи, действия, жестове или пък чрез директно внушение. Разговорът е такъв обмен – аз на тебе, ти на мене, само че разменните монети (идеите) не принадлежат на реалността, а на действителността. Те стават реалност, когато бъдат реализирани. До този момент идеите са просто мисловна действителност. Те са част само от света на идеите, до който ние като духовни същества имаме достъп.

Според Георгий Щедровицкий има

разлика между реалност и действителност

Действителността се намира при идеализма на Овена, а реалността – при реализма на Везните. Пътят от едното до другото е сравнително дълъг и първата стъпка от него минава през рационализма на Телеца. За да стане реалност една идея, тя преминава през рационализма, математизма, материализма, сенсуализма и феноменализма. Това са и оставащите знаци до края на 13-те святи дни и нощи: Близнаци, Рак, Лъв, Дева и Везни.

За да разберем стъпката, която се осъществява в областта на Телеца и рационализма, нека да погледнем следващия абзац от нашето разглеждане. Първите две изречения от него гласят:

„Това тихо съзерцаване трябва да се превърне за окултния ученик в една естествена потребност. Първоначално той се потапя изцяло в един мисловен свят.“

Най-напред ще забележим, че мислите са нещо, което постоянно ни съпътства, докато сме будни. Ние не напускаме мисловния свят, каквото и да вършим. Докато спим, е същото, но тогава отсъства моментът на себевъзприемането. При медитацията този процес става по-ясен, защото тогава съзнателно ограничаваме външните си възприятия, за да можем да наблюдаваме по-добре какво се случва в духовния свят на мислите и идеите.

Следващите две изречения са:

„За тази тиха мисловна дейност той трябва да се научи да пробужда в себе си едно ново чувство. Той трябва да се научи да обича това, което Духът влива в него.“

Рудолф Щайнер пише в „Човешката и космическата мисъл“, че мозъкът не произвежда мисленето, а само го отразява. И той бива подготвен от нашия духовно-душевен елемент да изпълни своите огледални функции. Нашата душа един вид излъсква огледалото, за да може то да отрази правилно мислите.

Мислите и идеите са нещо обективно съществуващо

От това, дали мозъкът е добре научен да работи с тях, зависи доколко обективно ще ги отрази. С други думи мозъкът, който е подготвен да отразява мислите едностранчиво, ще отрази обективните мисли по един субективен и спорен начин. Докато добре тренираният мозък, който може да отразява мислите от различни гледни точки и светогледи, дава по-истинско отражение на обективните мисли.
Като начало мислещият човек може да се научи да обича това, което Духът влива в него, а не да се отдава само на материалистически предразсъдъци. Материализмът не може да обясни рационално откъде се появяват идеите, мислите и душевните усещания, затова трябва да се опитваме да разширим съзнанието си, за да бъдем по-обективни.

По-нататък четем:

„И съвсем скоро той престава да усеща този мисловен свят като нещо, което е по-малко реално от нещата, заобикалящи го във всекидневния живот. Той започва да борави със своите мисли така, както борави с предметите и околното пространство. Ето че идва и моментът, когато това, което му се открива в тишината на вътрешната мисловна работа, става за него много по-реално от явленията във физическия свят.“

Ето я отново темата за разликата между действителност и реалност. Действителността на мислите става по-реална от явленията във физическия свят. Ако се научим да боравим с мислите като с предмети, ние придобиваме способността да променяме физическия свят, битието, реалността.
Важен момент в техниката на мисленето е възприемането на мисловния процес. Първите две стъпки – потапянето в мисловния свят и подготовката на мозъка за отразяването – са несъзнателни и затова науката ги отрича. За материализма те не съществуват, защото той признава само това, което може да бъде измерено и регистрирано. Но тъй като светът на идеите е духовен, той е отвъд неговата компетентност. Рационалното мислене обаче е по-широко и свободно от предметното, защото то може да работи и с предмети, и с мисли по един и същ начин.
И така Телецът вижда три стадия в реализирането на мислите:

1. Потапяне в мисловния свят (в света на идеите);
2. Подготвяне на мозъка да отрази мислите по правилен начин;
3. Възприемане на мислите като мисли.

За рационалното съзнание е важно това, че мислите са нещо действително. Но тях то може да ги възприема едва след като бъдат отразени от мозъка. И казва: „Мисля, следователно съществувам“. Това вече е мислене във физическия свят, което му се явява успоредно с всички останали физически явления. За рационализма на Телеца нещо, което е рационално, то е реално. Ако едно нещо може да бъде обяснено с рационални доводи, то съществува. Така е и с мисленето. Ако не мислех, как щях да разбера, че съществувам? И щях ли да съществувам изобщо? Идеите са това, което стои в основата на явленията, а мисленето е следващата стъпка, която регистрира тяхното съществуване и ги превръща в реалност със средствата на физическия свят. Така говори по-нисшата форма на Телеца, която е по-близо до математизма на Близнаците и материализма на Рака.

Но има и моменти, когато Телецът се приближава повече до идеализма на Овена. Тогава той е по-духовен, така да се каже. И той започва да прави разлика между мислене и калкулация. Телецът забелязва, че мисленето е нещо различно от това, което правят електронно-изчислителните машини. Може да види един особен ореол около главата на силно замисления човек. Одухотвореният Телец не само възприема отразените мисли, но и осъзнава мисленето като мислене, а не просто като рационални сметки. Той разбира, че компютърът всъщност не може да мисли, защото няма душа и дух.

Подобно настроение ще се предаде по-късно и на Близнаците, и на техния светоглед математизма. Те са известни със своята двойственост. И раздвоението им се мята от тоталната математизация, машинизация и дигитализация до нумерологията, която признава числата за живи духовни същества, залегнали в самите подоснови на реалността. Но за това ще говорим друг път.

Георги Календеров

И нещо като допълнение по темата. Това е стар вариант на публикацията, която ще подменим с горния текст и ако няма интерес към нея, ще бъде изтрита:

Човешкият мозък е способен да се самовъзстановява

Уникално научно откритие, свързано с човешкия мозък, ще отвори нова страница пред невролозите по света и ще им позволи да лекуват успешно инсулти и мозъчни травми, пише за невероятното откритие сайтът svetovnizagadki.com, позовавайки се на информация на научното списание „Неуролоджи“

Става въпрос за изумителни доказателства, че веднага след преживян инсулт човешкият мозък започва да възпроизвежда от специални депа стволови клетки. Непосредствено след като част от невроните загинат или бъдат трайно увредени вследствие на инсулт или мозъчна травма, тези въпросни депа се активират и започват да подават неврони, които все още не са напълно „зрели“ и специализирани.

Уникално научно откритие, свързано с човешкия мозък, ще отвори нова страница пред невролозите по света и ще им позволи да лекуват успешно инсулти и мозъчни травми.

Едновременно с това съседните здрави клетки започват да „обучават“ новите чрез нови механични нервни връзки и химическо въздействие. Именно това е и причина за необяснимите до този момент възстановявания при по-млади пациенти, преживели инсулт или травма на главния мозък с различна тежест, които изумяваха досега медицината.

До съвсем скоро науката беше на мнение, че човешкият мозък не е способен да се самовъзстановява след инсулт или травма. Направените нови открития обаче опровергават това схващане и дават големи надежди, че в близко бъдеще ще бъдат създадени нови медикаменти, чрез които да се постига пълно възстановяване на всички мозъчни функции след преживян инсулт – говор, двигателност, сетивност, което към този момент се постига с относителен успех.

За да се подпомогне този процес на възстановяване на мозъчните клетки, човек трябва да живее здравословен живот като отдава значение на съня, правилното хранене, спокойствие, движение и чист планински въздух.