Тикове при децата и родителското безразличие. Лечение и предпазване

Нервните тикове при децата най-често се дължат на родителското безразличие. Какво лечение трябва да предприемем, ако имаме тикове на главата или очите. Подробна, хубава статия.

Тези нарушения са от нервен характер или от хронично увреждане от негативни емоции на мозъчни рецептори.

Получават се автоматизми, които не са желани, но издават многократните повторения на негативни мисли, дистресове.

При всяко притеснение, както и изнервяне, се повтарят тиковете като желание да прескочат някакво външно препятствие, а в същото време не могат и това се повтаря много пъти.

Желанието за преодоляване съществува, но ограниченията на обстоятелствата пречат.

Такива хора се нуждаят от сериозна психотерапия, а не от лекарства. Хапчетата не могат да решат проблемите на личността. Това заболяване е лечимо, но с алтернативни методи (енерготерапия) и специална психотерапия.

Едва ли някога сте се замисляли защо колегата ви мига толкова много и как успява да го прави толкова бързо. Или защо шефът ви толкова често облизва устните си. Причината за това не е желанието да има розов цвят на устните, а неволно движение, предизвикано от нерви. Тези неволни движения са известни като тикове.

Могат да са най-разнообразни.

Най-честите са именно бързото мигане и облизването на устните.

Нерядко се срещат и подсмъркване, клатене или накланяне на главата в една посока, повдигане на рамото и пр. За тикове се приемат и неволно издавани нечленоразделни звуци като лай, грухтене или нещо подобно. Тези звуци се явяват по време на разговор или извън него.

По правило тиковете се засилват, когато човек е емоционално напрегнат, а щом е спокоен, отзвучават. По време на сън изчезват. Понякога неволните движения са сигнали за мозъчни увреждания. Например при болестта епидемичен енцефалит се появяват тикове, които остават постоянни за дълго време. Често потрепванията на мускулите засягат долната част на лицето и се съчетават с движения на диафрагмата. Може да са съпроводени от неприятни звуци.

За разлика от тях тиковете, които са резултат от невротични състояния, засягат горната част на лицето. Сигнал за настъпваща невроза е усещането у човека, че нещо го стяга или му пречи. Такива хора често отмятат глава, сякаш изразяват някакво отрицание или искат да се освободят от стягаща ги яка.

РОДИТЕЛСКОТО БЕЗРАЗЛИЧИЕ МОЖЕ ДА Е ПРИЧИНА ЗА ПОЯВАТА НА ТИКОВЕ

Покашлянето и сумтенето могат също да са тикове. Наблюдават се тикове на ръцете и краката. Има и подражателни действия, които се наблюдават у малките деца. По-често се засягат момичетата. В детската възраст тиковете се причиняват от неприятни изживявания, особено от уплаха. Например след пожар, нападение от куче или друго животно, скандали в семейството, груби отношения в училище.

Ако малчуганите остават трайно в неприятна за тях среда и постоянно са лишени от родителска топлина и внимание, тиковете продължават през юношеството и в зрялата възраст. Има и случаи, когато се фиксират определени реакции. Например момиче, чийто кичур коса пада пред окото й, прави движения с глава, за да отметне кичура.

Отмятането може да остане като тик дори и след промяна на прическата.

Движенията, които се запазват, налагат продължително психотерапевтично лечение. Тиковете сами по себе си са невинни състояния, които при уравновесяване на емоционалното състояние преминават след време. Но при силно нервно натоварване те връхлитат пациента отново. За да се предотврати това, е нужно своевременно лечение.

Необходимо е да се направят специализирани изследвания и след преценка на конкретния пациент и преди да се предпише медикаментозно лечение е добре провеждането на енерготерапия и психотерапия. Възможно е да се наложи и включването на успокоителни средства. Много важно е болният да забрави за тиковете. Пострадалите деца не бива да се наказват или заплашват.

Напротив! Те се нуждаят от топлина и родителска обич.

Задължително е учителите им да знаят за това състояние. Така те ще имат правилно отношение към пострадалите малчугани и няма да им се карат. Децата се нуждаят от нормален дневен режим с разходки на чист въздух. Не бива да се включват в игри, които изискват повтарящи се еднообразни движения.

Задължително е пациентите да живеят в уют, без силни отрицателни емоции. Доколкото е възможно, пострадалите зрели хора трябва да поддържат приятна и умерена напрегнатост в работата си. Много полезни са физическите занимания, които действат общоукрепващо на тялото. Препоръчват се още приятни емоции от контакти с различни изкуства. Лечебно е всичко, което успокоява нервната система, облагородява духа и внася хармония в живота.

ТИКОВЕТЕ ПРИ ДЕЦАТА НЕ СЕ ПОБЕЖДАВАТ С ВОЛЯ

Тиковете се появяват в детска възраст, по-чести са при момчетата и в по-голямата си част са преходни, макар че в отделни случаи могат да се запазят за цял живот. Забелязвате, че детето ви смръщва вежди, подсмърча, набръчква си челото. Не бързайте да му се карате. Това може да са първите признаци на болест.

Наблюдавайте внимателно детето си. Ако то ни в клин, ни в ръкав започва да се криви, безпричинно да мига, да мръщи вежди, нос; ако постоянно покашля, вдишва шумно въздух с носа си, ако се разплаква или гризе устните си; ако от време на време жестикулира с ръце, сякаш да си махне дрехите, ако закопчава и разкопчава копчетата, поздравява непознати – заведете го при лекар.

Тиковете биват: обикновени, сложни и генерализирани.

Класическият пример за обикновен тик е замижаването. При сложния непроизволните движения се сменят едно след друго, прекъсват и се възобновяват отново. Неочаквано, без повод, на лицето се появява изражение на страх, радост, уплаха.

Генерализираният тик (болест на Жил дьо ла Туре) се разпространява на практика във всичките мускули на лицето и в горната половина на тялото. При него тиковете се съпътстват от сумтене или неволева реч, понякога под формата на неприлични изрази.

Последните изследвания на учените се насочват към извода, че повечето от генерализираните тикове имат връзка с гена и се предават по наследство. Обикновените и сложни тикове могат да бъдат провокирани от нервен стрес, депресия, конфликтна обстановка у дома, в училището.

Преумората и силната уплаха също могат да бъдат причина за появата на тик.

Струва си всеки родител да умее да степенува и да стигне до извода, че здравето на детето е над много неща.

Поведението на родителите е много важно. От него зависи най-напред детето да не стига до състояние, което застрашава здравето му. Често домашните кавги с цялата си острота стават пред детето. То обича и двамата си родители и се разкъсва между двете посоки на тази обич.

Малко е, за да разбере, че понякога думите са отдушник; че който не успява да се овладее от натрупаното напрежение, да премълчи, стига до тази реакция – да покрещи. Деликатността в семейния спор не е толкова честа, уви.

Както казва народът – всяко чудо – за три дни: като си покрещят, понякога родителите се обличат и излизат.

Детето остава в ъгъла на самотното преживяване: какво е това, което се случи?

И така детето вече има тик.

• 
  Помнете, че с този тик не можете да се справите чрез воля. Не викайте на детето.
• 
  Потърсете причината за болестта и я отстранете.
• 
  Непременно обяснете на учителите, на роднините, на приятелите, че неадекватното поведение на детето не е повод за ирония и забележки.
• 
  Не си позволявайте самолечение. Психотерапията, съчетана с енерготерапията, е най-доброто лечение.
• 
  Избягвайте медикаментозно лечение.
• Антистресов коктейл от някои билки може да се окаже полезен.

Супена лъжица конски босилек залейте с чаша студено мляко, кипнете го и го оставете 10 минути на бавен огън. Изцедете и отново кипнете, след това леко го изстудете, подсладете с мед и давайте от него на детето. На детето в предучилищна възраст е достатъчна една трета чаша от коктейла, на малкия ученик – една втора, на ученика от средните класове – две трети, а на по-големите – цялото количество.

Да се съобразим, ако има деца, алергични към мед, билки, мляко. Съобразявайте се с особеностите на вашето дете. Грижете се за здравето му изключително с участие на лекар. Ако детето не обича мляко – или има непоносимост към него, направете му чашка чай от маточина или джоджен.

Препоръчващите този коктейл добавят, че неговият ефект може да се засили чрез точков масаж. С кръгови движения на показалеца масажирайте точката в центъра под брадичката на детето. Девет пъти по посока на часовниковата стрелка и девет пъти обратно – това трябва да се прави около две-три минути.

ЕНЕРГОТЕРАПИЯТА Е МНОГО ПОЛЕЗНА ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ТИКОВЕТЕ

Тя се справя с нервните вълнения, с проблемите на съзнанието, породили тиковете, освен това тя одухотворява и лекува и Душата (Гонадата). Изчистването на тези автоматизми става за сравнително късо време.