Зодия Водолей | Фред Пьопих. Година на душата

Зодия Водолей в контекста на 13-те Свети нощи: Мълчаливостта, предпазливостта се превръщат в медитативна сила.

Докато януари ни учи на превръщането на външната смелост във вътрешна покорност, смирение, което като освободителна сила блести от тъмните дълбини на Козирога, февруари в знака на Водолей ни води стъпка по-дълбоко в безмълвните дълбини към основите на човешкото същество. Така етерните сили на растежа започват да се пробуждат в природата и човека. Те все пак още са скрити от външния поглед посредством снега и леда, но затова пък се възприемат чрез погледа на душата.((Статията е от книгата на Фред Пьопих. Година на душата. – Пътеводител по космическите ритми на годината. Из книгата на Fred Poeppig. „Das Jahr der Seele – Ein Begleiter durch den Jahreslauf“))

По това време (от 22 януари до 22 февруари) слънцето вече набира височина. Жизнените ембриони, спящи през зимата, започват да се движат – доколкото позволява времето, както показва например първият пратеник на пролетта – върбовите обеци. По същия начин в дълбините на душата можем да изпитаме пробуждането на предчувствията.

Водолеят и Йоан Кръстител

В християнския календар знакът на Водолея е знакът на Кръщението! – Той посочва посвещението на Водолея, чийто последен представител е Йоан Кръстител. Посвещаваният е бил потапян толкова дълбоко във водата, че за миг етерното му тяло се е отделяло от физическото и благодарение на това е изживявал цялото огромно значение на обрата на времената, когато се е „приближило Царството Небесно“. На символичния език на мистериите това се е наричало кръщение на Водолея, тъй като при този вид посвещение Духовното Слънце е светило надолу от знака на Водолея. Така че името Водолей идва от способността на човека да доведе своя етерен праобраз в съзнание.

Гьоте, Водолеят и Лъвът

Така Водолеят посочва произхода на човешкото същество в неговата етерно-духовна първична форма. Кръстителят е трябвало да преживее този праобраз в самия себе си. Но какво трябва да се случи, за да може ретроспективата на изгубения светъл райски свят (първобитие) да се трансформира в перспектива на бъдещия човешки облик? – Кръщението с вода трябва да отстъпи място на кръщението с огъня на духа! С други думи: Образът на безлично-етерния човек от началото на съществуването трябва чрез противостоящия по зодиакалната ос огнен знак на Лъва да възприеме в сърцето слънчевия импулс на Аза!

Следователно в този знак световното минало се противопоставя на бъдещето на света. Алхимиците посочват тази мистерия чрез образа на „червения лъв“, който Гьоте отразява в своя „Фауст“ („Пред градските порти“):

…………………………. сред адептите
Той седеше заключен в черната кухня
И се опитваше да намери лечебен балсам,
Смесвайки много различни рецепти.
Появяваше се червен лъв и беше той младоженец,
И в топла течност те го венчаха
С прекрасна лилия и ги топлеха с огън
И ги преместваха от съд във съд.
И след това – сияеща с лъчи от всички цветове
Царица млада ний в стъклото получавахме…

Червеният лъв трябва да бъде опитомен във външната си сетивна природа-сила и принуден, потъвайки в дълбините на етерното си същество, да събуди импулса на любовта в сърцето си. В същото време се осъществява и „алхимията“, преобразуването на съществото на човешката душа.

Сватбата в Кана Галилейска и Шестата култура

В Евангелието от Йоан (сватбата в Кана Галилейска) към това алхимично тайнство е посочено чрез образа на превръщането на водата във вино, което се налива в 6 съда. Това кръщение на вътрешната трансформация ще се осъществи напълно в VI културен период, който ще стои под знака на Водолея и който ще бъде извършен от славянската народност. В тази VI култура християнизираният праобраз на човека ще бъде разкрит в светлината на Логоса в общност, основана на братството.

Как можем още днес да подготвяме тази култура, чийто полъх идва от изток? – Нека си нарисуваме образа на Водолея, носещ животворна вода в своите кани. Точно както Козирогът (на когото в човешката форма съответстват коленете и лактите) се освобождава от своеволието, когато коленичим в молитва, така и течащата етерна жива вода става по-плътна, когато издържаме безизходни житейски ситуации с мълчалива устойчивост, до степен на здраво носеща основа. Това е изпитанието на водата, състоящо се в издръжливостта на сърцето. Но кой ни дава компас, за да се ориентираме във водните потоци? – Това е пробуждащата се в сърцето сила на Христос, просветляваща тъмните подоснови на нашето същество.

Тогава се изпълва със смисъл в живота ни образът на „Христо-фор”, носителят на Христос, който носи също и тежко бреме през тъмния поток на живота. Сега разбираме и защо мълчаливостта, внимателността и предпазливостта са достойнствата именно на този месец. Нека силата на новооткритото Слово, която ни води през водите на света, да се разтвори само от мълчанието. То се превръща в сила в медитативното спокойствие. Мълчанието ражда Световното Слово, което трябва да звучи от бъдещето на човечеството.

Две медитативни изречения

В предхристиянските времена хората са питали Небето. Днес самите Небеса очакват отговор от хората. Две медитативни изречения на Рудолф Щайнер ще ни помогнат да поемем в правилна посока към това водно изпитание за вътрешно възраждане:

Ограничено, пожертвай се на Безграничното!

Изпитанието на Водолея може да се състои само ако ограничеността на нашата житейска ситуация и нашите интереси бъде принесена в жертва и отнесена от потока на живота. Водолеят е представител на човечеството, който ни води към истинските човешки цели. Обаче когато ние слънчево му се отворим и се потопим във водите му, причаква ни друга опасност: да загубим себе си. Затова друга изречение от настроението на Водолея предупреждава:

Ограничи се, о, Безгранично!

Който иска да разреши това житейско противоречие, трябва да се ръководи от тази жива мъдрост, която произтича от сливането на кръщението с вода и кръщението с огън. Или, говорейки алхимически: от сливането на среброто със златото. Ако червеният лъв ни дава ентусиазъм за одушевена преданост към света и активно участие, то след ентусиазма трябва да последва отрезвяване – преди да пристъпим към дейността.

В противен случай ще загубим почва под краката си. Пламъкът на сърцето трябва да бъде охладен от волята на трезво размишление, за да стане ефективен в създаването на света. Който не притежава способността за вдъхновение, е също толкова малко готов за това, колкото и онзи, който се губи в своето вдъхновение. В медитативната сила, подсилена от мълчанието, ние намираме равновесие между радостното себеотдаване и разсъдливото спокойствие. – Това се изисква от изпитанието на Водолея.

***

„Онзи, който е способен да чете в голямата книга на душевните закони – а именно в книгата на собствената си съдба, той разбира цялата работилница на съдбата. Той започва да вижда ясно всичко досега неразбираемо и тъмно; житейските проблеми губят своята острота и горчивина за него. Вместо това той вижда топло сияние, симпатична светлина.

Розата е първичният символ на живота, където душата и природата са обединени. Едната сфера покрива другата, както едно венчелистче крие друго. Душевните сили се отнасят една към друга като планетарни сфери, т.е. пространства, очертани от орбитите на планетите. Пространствената представа за душевните сили са концентрични кръгове. Сатурн обикаля съвсем навън. Той носи и включва четири вътрешни сфери, като зелено чашелистче заобикаля и носи четири червени венчелистчета. В центъра на тези разнообразни воали е скрита тайната на вътрешното цвете, яркото съкровище, Слънцето.

Венчелистчетата са изградени в четири пръстена, един след друг. Юпитер обхваща орбитата на Марс, Марс – Венера, Венера – Меркурий…”

Ханс Кюнкел

Най-добрият начин да започнете всеки ден добре е когато се събудите, да помислите дали днес е възможно да донесете радост на поне един човек.

Ф. Ницше

Душата трябва да бъде чиста като най-финото злато, бяла като скъпоценен камък, съвършено прозрачна като кристал.

Ангелус Силезиус

Най-голямата заслуга на човека винаги ще бъде това, че той се опитва колкото е възможно повече да определя обстоятелствата, като не им позволява да влияят върху него над определена мярка.

Гьоте

Пета свята нощ и ден, 29-30 дек. 2021, Водолей

Като добродетел на Водолея се определя мълчанието, което се превръща в медитативна сила.

Тук не става дума за темерутство, а да не се говори повече от необходимото и словото ни да се одухотвори. Когато човек изпадне в състояние на логорея, на безразборно дрънкане, той просто не упражнява здравословната съпротива, която неговата индивидуалност може да окаже пред силите на външния свят. Ако двама души са се събрали „на кафенце“ и говорят всичко, което им дойде на акъла, те се водят по течението, без самите да осъзнават накъде точно ги влече то.
Прието е да се казва, че всеки от тях ползва другия като „кошче за душевни отпадъци“. Те смятат, че така „разпускат“ и си прекарват времето добре. Но приказките, които може да се изговорят за тези един или два часа по време на срещата, може да се окажат натоварващи с клевети и интриги, които да доведат до тежки и фатални последствия.

„Мъдростта на този свят е глупост пред Бога“ – пише апостол Павел в 1 Кор. 1:19.

Когато човек замълчи, вместо да каже някоя глупост, той има възможността да се определи като принадлежен към духовния свят, а не като поданик на „князя мира сего“, княза на този свят Ариман.

Подобно разграничение е особено необходимо, когато се опитваме да медитираме. Старите схоластици са искали да осъществят алхимичната реакция по сливането на духовността и интелектуалността. Но така и не са успели. Другото име на тази реакция е „съединението между Слънцето и Луната, златото и среброто“. Като неин резултат се очаква да се получи така нареченият трети фактор или философският камък. За него Хермес Трисмегист казва в „Изумрудените скрижали“ (виж ТУК):

Баща му е Слънцето, майка му е Луната. Вятър го е носил в утробата си, отхранила го е Земята. Баща на всяко съвършенство, на целия свят е той… От земята се качва на небето и после слиза на Земята и поема силата на горните и долните неща.

Такова алхимично съединение се получава, когато човек одухотвори словото и интелектуалността си. По време на медитация това се свежда до опита да накараме гласовете на „мира сего“ да замлъкнат в душата ни. Това, разбира се, е много трудно. В абзаца от „Как се постигат познания за висшите светове“, който уж случайно днес се пада на Водолея, четем:

(20/3) Разбира се, в много от случаите е необходима голяма сила, за да се постигнат периодите на вътрешно спокойствие. Но колкото по-голяма е тази сила, толкова по-значителни са постигнатите резултати. В окултното обучение всичко зависи от това, човек да застане пред себе си като напълно страничен наблюдател и енергично, с вътрешна правда и безпощадна искреност да се вгледа в своите постъпки и действия.

Тук виждаме, че отделянето от „мира сего“ изисква голяма сила. Тази сила не се взема от самия този свят. Ако зависеше само от него, нашите натрапливи мисли никога нямаше да замлъкнат. Силата идва от Висшия аз, от духовния свят. Затова опитните медитанти препоръчват да не се борим с мислите, които идват на рояци като колибри и кълват от духовното ни тяло. Техниката е да погледнем през тях. Да ги направим прозрачни и да видим какво ще се появи зад тях. Когато никой не им обръща внимание, те се разлетяват по своите пътища.

Способността на концентрацията се засилва с опита. Колкото повече трудности от този сорт преодолява човек, толкова по-ефектен е резултатът, защото у него се засилва способността да преодолява натрапчивата намеса на външния свят. У него се развива индивидуалността, той придобива контрол върху мислите си и свобода в духовната си сфера. Изобщо не става въпрос да спрем да мислим, а да се научим да мислим това, което искаме, а не това, което ситуацията изисква от нас.

Способността да застанем пред себе си като страничен наблюдател показва как се изпълнява споменатата алхимична реакция. В нея, фигуративно казано, участват двама души. Единият е от този свят, от мира сего, седнал пред компютъра и през главата му минават всякакви мисли, които алгоритмите на социалната мрежа са благоволили да поставят там. Другият е мълчалив, застанал прав пред него и го наблюдава.

Забележете, че в цитирания текст този духовен страничен наблюдател се вглежда ЕНЕРГИЧНО в действията и постъпките на своя обект. Той е БЕЗПОЩАДЕН, безкомпромисен и справедлив. Като напълно непознат (stranger – в английския превод). Тук се подчертава не само „извънземността“ на този наблюдател, но и огромната сила, която е необходима за него, за да преодолее съпротивата на този свят, да достигне до същността, до философския камък. Тогава се получава алхимичната реакция и се постига чудото, за което говори Хермес Трисмегист:

От земята се качва на небето и после слиза на земята и поема силата на горните и долните неща. Тъй ще имаш славата на целия свят. И затова всяка неяснота ще бяга от тебе. Това е силата на всяка сила, защото ще победи всяко рядко нещо, а във всяко твърдо нещо ще проникне.

Такава е техниката или методиката, която решава проблема на схоластиците в опитите им да осъществят реакция между духовността и интелектуалността. Заставаш пред самия себе си и се наблюдаваш енергично, безпощадно и безкомпромисно. Въпроси от рода на: “Кой мисли в момента?”, “Защо мисли така?” и “Откъде се повяват неговите мисли?” може да послужат като идеални катализатори на описаната алхимична реакция. Това е едно от нещата, които Водолеят може да ни каже днес, ако го погледнем през един абзац на “Как се постигат познания за висшите светове”!

Георги Календеров

Можете да дръпнете медитацията на Фред Пьопих с някои от цитатите в ПДФ или да я четете без реклами ТУК:

Вижте и ТОВА от Фред Пьопих:

Зодия Козирог | Фред Пьопих. Година на душата