Чудеса.net
Какво означава алхимия?
Да направим най-напред кратко пътешествие в етимологията на думата алхимия. Съществуват няколко версии – пише в книгата си „Алхимията като феномен на средновековната култура” Вадим Льовович Рабинович.
Chymeia – наливане, накисване. Далечен отглас от практиката на източните лечители-фармацевти, които са извличали сокове от билки. Според друго мнение коренът на думата алхимия е khem, което означава чернозем и Черната страна. Така са наричали древния Египет, а с Египет са свързвали изкуството на жреците-познавачи на руди, металурзи, златари. Оттук и изучаване на земните недра.
Древногръцки езиков пласт – хюмос – сок, хюма – леене, поток река.
И накрая – древнокитайския – древнокитайското ким означава злато. В такъв случай алхимията означава златоделство. И главно това значение се е утвърдило за алхимията. Остава да кажем само за непреводимата частичка „ал”, арабският произход на която е безспорен и която устойчиво е съществувала като представка почти от 12-о до 16-о столетие, и да напомним мнението на александриеца Зосим от 4-и век, който препраща любопитния читател към името на библейския Хам.
Каква дейност е алхимията?
Разглеждането само на имената може да се окаже формално. И все пак: златоделство и приготвяне на сипкави и течни смески, растениевъдство и техника на правене на отровни настойки, леене на метали и създаване на сплави, нанасяна на метални покрития върху различни повърхности и технология на боядисването, занимания с черна магия и жреческо изкуство, причастност към библейските пророчества и към древните космогонии.
Но алхимията не е просто златоделство и толкова! Целта е златото, а еликсирът на мъдреците – средството, без което златните сънища не са нищо друго освен бълнувания. Истинският бог по-скоро е самият алхимик. Излиза, че алхимията съвсем не е нещо средновековно…
Разказват, че по нареждане на Александър Македонски на гроба на Хермес Трисмегист, легендарния основател на алхимията, били изписани 13-те заповеди на „Изумрудният скрижал”. Тези думи са свещеният материал, от който толкова векове се е самоизграждало алхимическото мироздание, зданието на херметическия свят.
По-долу продължаваме с текста на една презентация върху пета лекция от книгата на Рудолф Щайнер “Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят”, GA 110. Тя отчасти засяга алхимията като основен подход към Сътворението. По-подробно алхимическите принципи се разглеждат в срещите на групата “Упражнения по медитация за начинаещи” всяка събота в 08:00 в Zoom. Тази презентация е част от по-дълга поредица.
Съдържание:
Самата презентация на видео и като слайдове ще намерите и в края на този текст.
21 абзац. Божествената алхимия
Както се оказва, разглеждането на най-древната еволюция на нашата Слънчева система ни насочва към алхимията. Това се вижда и в последния абзац/изречение на лекцията: “…когато разглеждаме външните събития, те се оказват само външен израз на това, което вършат божествено-духовните Същества.” Алхимията е един от начините за провокиране на външни процеси чрез силите на божествено-духовните Същества. Например чрез промяна в мисленето да променяш реалността. Така е станало и при Сътворението: Някой нещо си е помислил, някой нещо си е казал, някой нещо си е решил и в следствие на това е възникнал светът. Всичко това става с помощта на елементите, планетите и йерархиите. Всъщност всички процеси се провеждат на подобни принципи, но алхимията ни помага да ги разберем в дълбочина, да видим въпросните Същества, които стоят зад процесите, да ги предизвикваме и да работим с тях.
Съзерцателният диалог
Влизането в един вид разговор с тези Същества можем да наречем Съзерцателен диалог. Той е съзерцателен, защото общуваме чрез образи и форми, а тези форми се възприемат с някаква модификация на зрителното сетиво и на сетивото за движение.
Медитацията е вид свръхсъзнание според Валентин Томберг. Когато успеем да концентрираме и насочим силите на мисълта си върху определен въпрос от духовен характер, това не остава незабелязано от духовните йерархии. Ние ставаме за тях част от немногото хора, които успяват да контролират така нареченото си собствено мислене. Ставаме специални за тях и се отваря възможност за диалог.
Отговорите се появяват в подсъзнанието, което работи с образи и символи, а също така и организира нашите ситуации и срещи. Работата с този лекционен цикъл помага да осъществим такъв диалог.
Принципът на съответствието
Подобна работа върши и Принципът на съответствието на Хермес Трисмегист, според който същото, което е горе, това е и долу и обратното. Този принцип ни дава възможност да разберем света и в частност Стария Сатурн, като наблюдаваме процесите, които протичат в собствената ни душа. Затова се препоръчва да медитираме, защото когато в свобода и в пълна концентрация успеем да навлезем в себе си, в духа си, ние изведнъж може да попаднем в момента на самото Сътворение, заобиколени от всички божествени йерархии. Това се разбира от принципа на Хермес: Вътре в себе си ще откриеш Бога и всички богове, които са всъщност йерархиите.
В духовния свят нещата стоят точно наобратно спрямо всичко общоприето: Въпросите, които си задаваме, идват към нас отвън – чрез ситуациите и средата, те идват и от срещите ни, а отговорите получаваме вътре в душата си като вътрешен глас, обикновено сутрин, ако сме работили медитативно върху дадените въпроси.
Диалог на наподобяването
А принципът от Евангелието на Матей е обещание, което Христос дава на апостолите си: каквото вържат или развържат долу да бъде вързано и горе. Него също можем да го отнесем до т.нар. Съзерцателен диалог. От този цитат разбираме, че създаването на мисловни връзки от наша страна отново не минава незабелязано. Всичко, което вържем на Земята, ще бъде вързано и на небесата. Това може да се оприличи на един вид диалог на наподобяването, което децата или някои хора в шеговито настроение практикуват. Те имитират движенията и физиономиите на събеседника си и повтарят думите им. По този начин всички действия придобиват друго значение. Това е принцип най-вече на играта.
Диалогът може да е и като игра на филми или пантомима: С образи и жестове да отговориш на конкретен въпрос, вместо с думи. И така ние питаме йерархиите преди да заспим, обмисляйки ситуациите си. А те ни връщат в отговор картини и образи, докато спим, или като вътрешен глас и ситуации, в които попадаме, докато си мислим, че сме будни. Може да отговорят с въпрос: “Какво според теб искаме да ти кажем с тази повтаряща се неприятна ситуация, в която периодично попадаш?”
1 абзац. Обещание
Първият абзац създава измамната представа, че това е някакъв преговор на постигнатото до момента и по-паметливите читатели едва ли не могат спокойно да го прескочат. Но ако го прочетем за втори път и особено в диалог с последния, 21-ви абзац, от който започнахме четенето, се появяват и по-дълбоки значения. Става очевидно едно обещание, че който вникне в тази лекция и в следващите няколко както трябва, със съответното задълбочаване и медитация върху текстовете ще получи няколко бонуса:
1.) Ще може да навлезе в самото духовно царство;
2.) Ще може да разгледа духовните същества със собствените си духовни очи;
3.) Ще вникне в природата им и ще започне да ги разбира по-добре;
4.) Самият читател ще се издигне по-високо в сферите.
Позволих си отново така разбъркано да навляза в съдържанието на лекцията, защото така или иначе няма да успея да разгледам целия текст. Но този подход дава възможност да се извлекат наистина уникални интерпретации, до които едва ли някой друг ще стигне, ако чете подред.
Интуиция, фантазия, техника
Накратко какво сме успели да видим до момента. В началото на Сътворението е въображението, представата, мисълта, идеята или моралната интуиция. Да усетиш, че нещо може и трябва да се направи. Това е изцяло нематериална, духовна дейност. Например решаваш да създадеш един свят, едно предприятие, семейство, творба, предмет и т.н. После вече идва Старият Сатурн, когато стопляш тази идея със средствата на моралната фантазия. Това при хората става в областта на сърцето и чувствата. След това тази топлина започва да се сгъстява, да се концентрира и се превръща в газ и светлина във фазата на Старото Слънце. Свиването продължава в процес на един вид кондензация на газа, който води до Старата Луна и тя достига “материалността” на водната стихия. Тук би трябвало да се намираме вече в етапа на моралната техника, когато стоплените идеи започват в някаква степен да се материализират. Естествено интуицията, фантазията и техниката се проявяват и в другите етапи. Лявата таблица не е единствената възможна интерпретация. Според алхимиците например, както се вижда отдясно, при Стария Сатурн говорим за действаща воля, при Старото Слънце – за мъжество и смелост, а при Старата Луна – за чувство. Не можем да очакваме на едни и същи въпроси всеки път да получаваме еднакви отговори.
Очудняване, остранение
В този първи абзац се казва още, че ще “разгледаме тяхната природа от друга гледна точка”. Това е условие за влизането в състояние на обективно съзерцание: Да се освободиш от собствената си гледна точка, от мнението си и от това, което си мислиш, че знаеш със сигурност. В духовния свят, както казахме, всичко е наопаки. Другата гледна точка е необходима за разглеждането на истинската природа на духовните същества. Това е т.нар. очудняване или остранение в литературата, когато на повествователя се приписват качества на извънземно, на луд човек или пък наивен. И той винаги гледа на света с очите на чужденец, на чудак, странник. Това в голяма степен прави литературата литература и добавя елемент на художественост.
Masking Threshold (2021)
Вчера попаднах на един филм: Masking Threshold (2021) и затова не успях да напредна особено много с презентацията, но си заслужаваше. Той е от така наречените mindfuck филми, които могат да ти объркат тотално представите. Всички хубави филми са така, но някои имат по-голям успех, както е в случая. Тук става дума за един младеж, който постепенно полудява в течение на филмовото действие. Ето го моментът на остранението, повествователят е абсолютен стрейнджър. Той се опитва да изследва в специално звукоизолирано студио как се променя шумът в собствената му глава, когато внася различни предмети, забърква водорасли във ваната, убива мишки и папагалчета. Покрай цялата налудничавост излизат много дълбоки неща за звуковия етер, за сътворението, за духа. Авторите изглежда сякаш цял живот са чели “Философия на свободата”, знаят много за алхимията и са успели да покажат супер нагледно много от основните им принципи. Но нека да погледнем само за една-две минути трейлъра и продължаваме нататък.
Няма български субтитри, но ако се интересувате, ще ви кажа как за по-малко от минута да си транслейтнете английските. Заслужава си. Нищо по-добро не съм гледал през 2022 г.
Изкуството позволява да видим собствения си живот чрез образите на героите, луди, деца, чужденци или просто “остранени”. Нещо такова се случва и в тази лекция. Затова и Щайнер е толкова странен като цяло. При него всичко е обратно на общоприетото, често пъти дори сензационно или скандално.
Дискурс и емпатия
За съзерцателния диалог е необходимо да опознаем духовните същества лично, за да знаем кое от тях се появява пред нас, какъв е неговият характер, какви въпроси може да му задаваме и под каква форма ще пристигнат отговорите. И в обикновения разговор, когато питаме или казваме нещо, имаме идея кой е нашият адресат, какво може да разбере той и какво може да ни каже. Това се нарича “дискурс”, реч, потопена в действителността, текст в действие. Не съществува изказване или въпрос, ако няма кой да го чуе, ако го няма така нареченият адресат. А за да опознаеш адресата си, трябва да проявиш известна емпатия. Тя става възможна, когато успееш да приглушиш вътрешния си говор, очакванията и предубежденията си и започнеш да слушаш.
2 абзац. Художественото Сътворение
Особено важни са моментите в лекциите, когато Щайнер иска от нас да си представим нещо или описва какво са си представяли други хора, защото въображението е в основата на Сътворението, както вече стана ясно. Това въобразяване може да стане примерно и при второто прочитане на лекцията отзад напред, като се стремим то да бъде колкото е възможно по-картинно и имагинативно. Тези призиви: “нека да си представим”, “нека да се пренесем във времето на Стария Сатурн” са ключове към дълбочините на предлаганото съдържание.
Тук в този абзац се намеква, че процесът на Сътворението е бил именно художествен. Първата стъпка, която ни се посочи, беше “представянето”, “въображението”. После идва стоплянето. Използваният художествен похват във втория абзац е сравнението. Ние буквално вземаме теорията на Кант и Лаплас и я стопляме със сърцето си, правим я своя, част от живота си. Така се получава истинската теория на Сътворението, истинският креационизъм. Той е свързан с играта и вдъхновението, а не със случайността.
Схема: Еволюцията на Стария Сатурн
Критикуват Щайнер, че неговото учение е предимно теоретично, че има твърде малко практика в него. Но дори и да вземем само тази лекция, която може да мине за доста отвлечена, в нея ще намерим скрити поне 20 упражнения. Най-малко по едно в почти всеки абзац. Това са тези моменти, в които се казва “Нека да си изградим точна представа…”, “да обърнем поглед…”, “да сравним…”, “да навлезем…” и т.н. Тези призиви ни казват, че всяка лекция трябва да се прочете още най-малко веднъж и да се работи върху нея. Ако минем текста само веднъж като роман, без да спрем и да генерираме тези образи, нормално е нищо да не разберем и да смятаме, че текстът не е достатъчно хубав и умен – като за нас.
Щайнер нарочно не ни спестява този труд на душата, защото само това е начинът за развитие на ясно виждане. Ако ние не се постараем да видим какво стои зад всяко едно изречение, за нас тези текстове ще си останат непроницаеми откъм смисъл. Защото правилното вникване в тях е именно диалогът. Диаграмата на Джорд О Нийл е друг пример как може да се работи с текстовете, ако искаме да имаме практическа полза от тях. Писането и рисуването много помагат за разбирането на лекциите.
Логика на волята
Тази привидна отвлеченост на тематиката е постоянно опровергавана от Рудолф Щайнер, който никога не пропуска да направи връзка с днешния ден. Наистина за да разберем процесите, които са се случили тогава, ние трябва да ги пренесем в душата си днес. Същото важи и за днешните събития. Всяко едно от тях може да се обясни чрез алхимията, свойствата на металите и планетите. Това се прави чрез упражненията по “логика на волята”, при които се намира отражението на духовните текстове в ежедневието. Ако работим по такъв начин с тези абзаци, това ще ни донесе много повече практическа полза от който и да бил семинар по личностно развитие за 200 лева. Тези усилия се отблагодаряват и в материален план, защото развиват духовните възприемателни органи и ни позволяват да действаме по-мъдро и далновидно.
Космическата битка
Свиването или сгъстяването на Слънчевата система се сравнява с космическа битка. Бойното поле е било между сферите на Юпитер и Марс, тоест две от трите “външни” планети. Битката води до отделянето на Луната от своето Слънце. Елементът на очудняване се акцентира и с насочването към Бхагавад Гита, която е определена като “божествена поема”. Там героите не са луди като този във филма, но носят странни имена като Дхрищакету и Уттамауджа.
Тоест и тук става дума за изкуство и за да разберем какво всъщност се е случило тогава, ние трябва да използваме средствата на остранението. Само то може да ни позволи да видим как космическата битка се отразява в живота ни днес, събота, 8 октомври 2022.
Как свиването на душевната топлина, разпадането ѝ на светлина и дим и по-нататъшното ѝ сгъстяване до водния елемент води до епична битка със смайващи резултати. И колко е голяма стръвта, стремежът на всички тези божествени йерархии да постигнат това, което ние днес си мислим, че го имаме заради едната нелепа случайност.
Трети абзац
Ако погледнем ключовите глаголи от този абзац в речника, ще се изненадаме от някои значения, които имат. Но това е много полезно, когато Щайнер ни призовава да си представим нещо толкова отдалечено и в същото време близко като Сътворението. Например вземаме изречението “Нека да си представим как субстанцията на Престолите, които стоят една степен по-ниско от Херувимите, се утаява под тях, изграждайки топлинната субстанция на Сатурн.”
Глаголите fließt и bildet
Глаголът “утаявам се” е ключов, защото имаме призив да включим въображението си. И ако е преведен грешно, ние ще си създадем грешна имагинация. Усещаме, че в този глагол е казано нещо важно, защото утаяването е физикохимичен процес, който може да има нещо общо с алхимията. Затова проверяваме какви думи е използвал авторът в оригинал. Тук се открояват думите fließt и bildet, когато се описва процесът на “утаяване”.
Глаголът флийсен
Първият глагол fließen се отнася най-вече до движенията на течностите, нещо тече като поток, нещо се влива или се спуска надолу като коса, меко и вълнообразно. Парите могат да се леят, стиховете също могат да се изливат изпод перото на поета.
Глаголът билден
Вторият глагол е bildet може да се използва във връзка с произвеждането на звуци, с извайването на някой модел, например от глина, когато формираме нещо, групираме, създаваме някакво сдружение или организация. Но също така се ползва и за растение, което ражда пъпка, издънка или нови корени. Среща се при образуването на кристалите и появата на формите. Като пример се дава изречението “Граничните стени образуват квадрат”. Но може и да се отнася и до ума ни, когато става дума за образование, възпитание, умствено или духовно развитие. Тя стои в корена на термина Bildungsroman, образователен или възпитателен роман във връзка с епохата на Просвещението. Построяването на реалността чрез звуковия етер се намира и във филма, който ви препоръчах. Има го и в Бхагавад Гита, божествената поема.
Слайд 17.
С други думи виждаме, че този процес, който в българския превод е даден като “утаяване”, в оригинала има много по-дълбоки значения. При физикохимическото утаяване имаме нещо течно, от което някаква по-гъста и плътна маса слиза на дъното на съда. Тук обаче говорим за мислене, представи и идеи, от които се уплътнява “субстанцията на топлината” (Wärmesubstanz) и от нея се образува Wärmekugel или топлинното кълбо на Стария Сатурн. Надявам се, че кратките ми и крайно недостатъчни слайдове дават поне някакви насоки как правилно и задълбочено да възприемаме текстовете на Щайнер за Сътворението и като цяло. Тези принципи на играта и въображението, на съответствието и наподобяването са много полезни при медитация, която може да ни позволи да погледнем и на собствения си живот от друга гледна точка. Така излизат неща, които до вчера са били невидими. Толкова успях да разработя тази седмица, 5 абзаца от общо 21. Ако трябваше да мина цялата пета лекция, щяха да станат поне 80 слайда и щяха да ми бъдат необходими няколко месеца, за да вникна в съдържанието. Но ако не беше тази наша група, едва ли щях да направя и това, така че искам да ви благодаря, че станахте причина да свърша работата колкото можах по-добре.
