Чудеса.net
Тук ви предлагаме медитативен път, по който сами можете да стигнете до доказателства за безсмъртието на душата.
Това може да стане, като четете първата медитация „Физическото тяло“ от книгата „Път към себепознание на човека“ от Рудолф Щайнер (изтеглете текста от ТУК!). В нея търсете следните положения и се опитвайте да вникнете в тях не само с мислите и с главата си, но и със сърцето, като в същото време търсете аналози от личния си живот, биография и текущи събития, които да илюстрират казаното:
Съдържание:
Личната увереност, как се придобива?
- Призивът за медитативно самовглъбяване. Авторът подчертава необходимостта душата да се оттегли от потока на външните впечатления и да се вгледа в себе си. Това обръщане навътре е начало на духовното пътуване към себепознанието.
- Безстрашното изправяне пред въпроса за смъртта. Размишленията върху тленността на тялото и страхът от унищожение са необходима стъпка. Само когато се изправим лице в лице с крайността на човешкото съществуване, можем истински да осъзнаем безсмъртното в нас.
- Осъзнаването на парадоксалната различност на душата от тялото. Текстът настоява, че дори приживе душата е нещо отделно от физическото тяло и природните закони. Това прозрение е ключово за вярата в нейното безсмъртие.
- Развиването на едно непривързано, чисто съзерцателно отношение към собственото тяло. Когато успеем да погледнем на тялото си като на външен обект, подчинен на законите на материята, ние правим една крачка към освобождаване на съзнанието от идентификацията с физическото.
- Опитът за душата като принадлежаща към един друг, духовен порядък. В последните абзаци се загатва, че истинският Аз е различен по същност от преходния свят. Това е един вид мистично прозрение за божествената природа на душата, която я прави безсмъртна.
- Цялостният композиционен път от потапяне в света до извисяване в чистото себесъзерцание. Самата структура на текста очертава една „пътна карта“ на вътрешното развитие, което води до увереност в безсмъртието. Това е път през полярностите на живота и смъртта, копнежа и отрезвяването, привързаността и освобождението.
Така текстът ни подсказва, че увереността в безсмъртието не е просто интелектуално убеждение, а плод на един цялостен духовен път на себепознание и себетрансформация. Медитативното задълбочаване, смелостта да погледнем в лицето на смъртта, надмогването на идентификацията с тялото, култивирането на съзерцателно отношение и мистичното прозрение за духовната ни същност – това са все стъпки по този път.
Разбира се, той не е лесен и е различен за всеки. Текстът ни дава общата „географска карта“, но всеки трябва сам да извърви пътя и да открие своя уникален достъп до безсмъртното измерение в себе си. Това е една задача за цял живот, изискваща себеотдаденост, смелост и интуиция. Но ако съдим по мъдростта на духовните традиции, както и по прозренията на редица велики личности, този път не е невъзможен. А наградата – живот в светлината на вечната душа – си струва всички усилия.
Други доказателства за безсмъртието на душата
Въпросът за безсмъртието на душата е един от най-дълбоките и вълнуващи въпроси пред човешкия дух. Макар да не можем да получим емпирично доказателство за съществуването на душата след смъртта, има редица съображения, които правят това твърдение правдоподобно:
- Самото наличие на копнежа по безсмъртие в човека подсказва, че в нас има нещо, което надхвърля времевите граници. Ако бяхме само тленни създания, нямаше да имаме този стремеж към вечността. Както казва К.Г. Юнг, в несъзнаваното си ние сме безсмъртни, защото не знаем за смъртта.
- Преживяванията на хора, близки до смъртта, често включват усещане за отделяне от тялото, връщане към минали моменти, срещи с починали близки и т.н. Това загатва, че съзнанието може да надживее физическото тяло.
- В много духовни традиции съществуват практики и разкази за извънтелесни преживявания, астрални пътувания, спомени от минали животи. Колкото и да са недоказуеми, те сочат възможността за съществуване на душата извън тялото.
- Трансперсоналната психология описва преживявания на разширено съзнание, в които човек надхвърля обичайните граници на Аза. В тези състояния усещането за безсмъртие и свързаност с цялото е много силно.
- Някои философи твърдят, че идеята за пълно унищожение е нелогична. Материята и енергията не изчезват, а само променят формата си. Защо тогава психичната енергия да изчезва?
- Усещането ни за собствена идентичност и личност се запазва през целия ни живот, въпреки промените в тялото и психиката. Това подсказва, че има едно по-дълбоко и устойчиво Аз, което е носител на безсмъртната душа.
- Много хора описват усещане за присъствие на починали близки, свързват се с тях в сънища или медитации. Това всеобщо преживяване сочи, че обичта и връзката надживяват смъртта.
Разбира се, всички тези размишления не са достатъчни, за да имаме непоклатима увереност в безсмъртието. Тази увереност идва само от един дълбок личен духовен опит, който не може да се предаде с думи. Вярата в безсмъртието е въпрос на екзистенциален избор.
Можем да кажем, че то е един „рационален мит“, подобно на вярата в свободната воля или смисъла на живота. Не можем строго логически да ги докажем, но интуитивно знаем, че без тях животът губи най-дълбокото си измерение. В крайна сметка само чрез духовно и мистично прозрение или чрез „скок във вярата“, както казва Киркегор, можем да се домогнем до безсмъртието и да живеем в светлината на вечността.
Душата живее вечно
Духовният свят е нещо, в което все повече хора вярват. Смъртта на тялото не означава смърт на душата, това вече е сигурно след многобройните случаи, които го доказват.
Питали ли сте се какво виждате след края на телесния живот?! Хора, които са се върнали на земята след клинична смърт, могат да потвърдят, че има живот в Отвъдното. Всеизвестни са фактите, които доказват съществуването на душа.
Тези, които са се върнали от онзи свят, твърдят, че по време на своята смърт, макар и кратка, са видели своето тяло отстрани, как лекарите се опитват на го спасят (ако са в болница, разбира се)! Специалистите твърдят, че всеки човек вижда според интелектуалното си развитие, тъй като душата е пряко свързана с интелекта.
Не е случаен фактът, че който има богата душевност, има и висок интелект. По тази логика най-интелигентните би трябвало да виждат най-ясно, когато тялото им почине.
Това, което се вижда след смъртта, очевидците определят като светлина. Това обаче не е обикновена светлина, а такава, която те кара да се чувстваш вълшебно.
Струва си да видите и:
Всъщност една душа никога не желае да се върне в тялото. По принцип светът отвъд е много по-приятен, но причината някои да се връщат е от състрадание към близките или пък поради неизпъленена мисия.
Факт е обаче, че това, което е след смъртта, е много по-хубаво. Именно затова се счита, че земята е адът, и колкото по-грешен си, толкова по-често се прераждаш.
Вижте и ТОВА: Баба Ванга за смъртта и отвъдното.
