40 дни от смъртта. Помен. Какво се прави? Кога се ходи на гробища?

Как се прави 40 дни помен на починал. Какво се прави на 40 дена от смъртта. Кога се ходи на гробища до 40 дни. Какво не трябва дасе прави? Какво се раздава? Как се броят? След погребение

40 дни след смъртта – вярва се, че именно тогава душата на човек напуска този свят. До този момент човешката Душа, която е невидима за нашите очи, продължава да пази личностните характеристики на човека, когото е представлявала.

Роднинските и приятелски връзки продължават да съществуват по телепатичен път. Душата все още е обвита в своите етерни тела, които до 40-я ден постепенно започват да се разпадат. Душата броди по Земята до 40-я ден, казват старите хора. Тя все още пази своята жизнена сила. Душата е около своите близки. Тя ги вижда и чува как страдат за починалия човек. Как оплакват загубата или пък са доволни, че са се отървали от човека.

Какво се прави на помена на 40-я ден след погребение, както и след самото погребение – вижте всички ритуали и поверия, които събрахме от chudesa.net:

Помен на 40-ия ден след погребение

Неслучайно възпоменанието става на точния ден, а не в събота преди датата (за 1-та година). Близки и приятели, заедно със свещеник се събират на гроба. Не се прави в църква.

Ако погребението е акт, при който се прощаваме с физическото тяло на покойника, то на 40-я ден се прощаваме с Душата. Старите хора казват, че на 40-я ден душата завинаги се пренася на Небето, където остава завинаги или до Второто пришествие.

Според езотериците, след 40-я ден материалната жизнена сила на Душата се разпада, тя се освобождава от етерната обвивка и се превръща в малка светеща точка. Големината на точката зависи от духовното развитие на човека. Колкото по-развит в духовен план е един човек, толкова по-голяма е неговата светлина и обратно.

Но тази светеща точка е жива. Душата обитава друго пространство, наречено Астрал. Душата, под формата на светеща точка, има свои сетива и разум. Тя продължава да води свой съзнателен живот. Влязла в етап на индивидуалност.

Първото нещо, което прави за себе си Душата, е да прегледа собствения си живот. Като на филмова лента преминават всички по-важни събития.

Тогава Душата сама си прави оценка за изминалия живот. Съвсем реално и безкомпромисно отчита своите приноси и своите грешки (грехове).

Всяка Душа е едно информационно поле, в което се пази информация за животите, събитията и опита, които е преживяла и натрупала на Земята или на някоя друга планета.

Греховете, които не са били осъзнати през живота, за които не е искана прошка, човек не се е разкаял и не е направил опит да поправи, остават като черно петно върху светлината на Душата.

Всички помени: Какво се прави след самото погребение

Моментът след самото погребение определено е сред най-тежките за близките. Мъката по загубения обичан човек тепърва започва да бъде осъзнавана и липсата му да се усеща все по-ясно и по-ясно.

Както споменахме в предишната точка, вярва се, че до 40-я ден душата на покойника все още не е напуснала този свят и по един или друг начин е край близките. Затова е нужно да се правят чести помени, свързани с ходенето на гроба на мъртвия.

Първият помен е задължително на третия ден след погребението, след което на деветия и на 20-я. Ще разгледаме ритуалите при всички тях подробно по-нататък в темата. Всеки от тези помени задължително се прави на гроба на покойния.

Доста честа практика след погребението е да се ходи на гроба всеки ден в продължение на една седмица след траурната церемония. И да се прелива с вода или с вино.

Някои вярващи до 40-я ден ходят на гроба задължително всеки понеделник и/или четвъртък.

Още в текста: Още за помена на 40-ия ден след погребение. Всички помени: Какво се прави след самото погребение. Изчисляване. Ако се пада на празник? Трети ден. Девети ден. Двадесети ден. Четиридесети ден. Панихида. Ритуал: ходене на гроба, струване. Помен за 1 година. Други възпоменания. Правила за изработка на некролози. Примерни текстове за некролози. Какво става с тялото след смъртта. Съновник: Погребение.

Как се броят 40 дни от смъртта?

Изчисляването на деня, в който трябва да се направи струването за 40-я ден след смъртта често обърква хората. Правилното смятане е за ден първи да се приеме денят на смъртта, не на погребението, и от него да се отброят 40-те дена.

Като поменът, както споменахме, трябва да се направи задължително на самата дата, не по-рано или по-късно.

Ако се пада на празник?

В източноправославния църковен календар има дати, на които по принцип църквата не позволява да се извършват възпоменания. Всяка една епархия и съответно свещеник обаче сами определят дали поменът може да бъде отслужен или не.

Доста божии служители са на мнение, че поменът за 40-я ден трябва да се спазва и да се отслужи на самия ден, дори и той да е в т.нар. забранен период.

Други пък са категорични, че ако денят се пада празник, то той не бива да бъде отбелязван, а вместо това да се съедини служението за 20-я и 40-я ден.

По принцип помени не се правят в следните периоди: в първата седмица на Великите пости, в дните от Лазаровден до Томина неделя и от Коледа до Ивановден.

Трети ден

На третият ден след смъртта се прави първият помен, задължително на гроба на покойния. Той трябва да бъде отслужен рано сутринта, а гробът се прекадява, прелива се с вино или с вода и задължително се оставят свежи цветя, по възможност босилек.

Месят се малки питки, които се раздават за успокоение душата на починалия. Задължително се палят много свещи, а на доста места в страната е възприета практиката до гроба да се отиде в пълно мълчание.

Освен питките, се месят и три хляба, а всичко занесено за помена трябва да бъде раздадено или изядено, тъй като не трябва да се връща в дома.

Девети ден

Вярва се, че на деветия ден след смъртта душата на починалия започва да снема своята енергия от местата, където човекът е живял и където е прекарвал най-много време.

Ритуалите на гроба се препокриват с ритуалите за третия ден, с тази разлика, че вече е позволено оплакването на мъртвия с глас. Носят се пресни плодове и се месят не три, а пет хляба.

Двадесети ден

Следващият помен за починалия е на 20-я ден от смъртта. За него се вари жито, което се раздава за „Бог да прости починалия“.

Отново се ходи на гроба, който се прелива, палят се и свещи.

Четиридесети ден

Както вече споменахме, поменът за 40-я ден след смъртта на човек е един от най-важните, ако не и най-важният. Тъй като след него душата вече напуска пределите на този свят и се пренася в отвъдните селения.

Вари се жито, което се раздава на опечалените, дошли за панахидата, заедно с обреден хляб и специално приготвени за целта ястия.

Освен това се раздават и дрехите на покойника, месят се и малки хлебчета, които се раздават, а на жените, дошли на опелото, се дават и игли, връвчици и копчета.

40-я ден след смъртта е денят, в който могилата на пресния гроб се заравнява и се подготвя за бетонната ограда. Върху нея се подреждат ястията, а за кръста се завързва черна жалейка.

Панихида

Освен, че се раздава храна за успокоение душата на покойния, на 40-я ден е добре да бъде повикан свещеник, който да отслужи панихида и да каже молитва за упокой душата на мъртвия.

Най-добре е свещеникът да е този, който ще заравни пръстта на гроба.

Ритуал: ходене на гроба, струване

На много места след погребението е прието да се ходи на гроба на покойния всеки ден в продължение на една седмица, след което, до 40-я ден, това се прави в понеделник и четвъртък.

Носят се свежи цветя, като за помена за третия ден не бива да се носи здравец, палят се свещи и се оставят пресни плодове и ястия, за да може починалия да „хапне“. Това се прави до 40-я ден.

Тогава е добре да се повика свещеник, който да отслужи панихида и да изпее заупокойна молитва, за да може душата на човека необезпокоявана да напусне този свят и да се отправи към отвъдното.

След 40-я ден помените се правят значително по-рядко.

Помен за 1 година

Първият задължителен помен след 40-я ден от смъртта е поменът за една година. На него задължително се вика свещеник, който да прочете молитва на гроба на починалия.

Вари се жито, върху което с пудра захар се оформя кръст. В малка чинийка се оставя от него на гроба за починалия, а останалото се раздава. Освен това се правят подавки от сладки и солени неща като е най-добре това да са неща, които покойният е обичал.

Прави се и питка. При подаването задължително се казва „Бог да прости“.

Други възпоменания

Освен вече споменатите помени, други възпоменания за душата на починалия се правят на 3, 6 и 9 месец от смъртта. За разлика от помена на 40 дни, тези помени не е задължително да бъдат отбелязани на самия ден, особено ако той се пада през седмицата или в период, в който църквата забранява.

Все пак и за тях си има правило и то е, че ако не се отбележат на точната дата, това трябва да се случи в съботата, непосредствено преди нея.

Освен това задължително се правят възпоменания за покойните на всички Задушници, които са общо три пъти в годината, като най-голямата е Архангелова Задушница.

Какво не се прави на задушница? Черешова, Архангелова и Голяма

Правила за изработка на некролози

Макар да липсват стриктни и задължителни изисквания при изработването на некролог, има няколко, с които е добре да се съобразим.

На първо място е добре да се вземе предвид факта, че некрологът сам по себе си представлява съобщение, което уведомява останалите за нечия смърт или за предстоящ помен.

Не е нужно той да е дълъг, достатъчно е с няколко думи да се спомене какъв е бил починалият и с какво е оставил следа.

Допустимо е да бъдат написани различни некролози за едно и също траурно събитие – от семейство, от колеги, от приятели.

Кръст на самия некролог се поставя, ако починалият е бил силно вярващ.

Примерни текстове за некролози

Текстът за некролога е изцяло по преценка на близките. В скрийншотите можете да видите няколко примерни текста за некролози, които са често предпочитани.

Освен това скръбното съобщение трябва да съдържа името на покойния, какво съобщаваме – новина за смърт или за възпоменание, възраст, дата на раждане и на смърт.

Снимка обикновено не се слага на некролога за уведомяване за смъртта, а едва на следващите – за помените.

След което следва съобщението от близките, мястото, на което ще се проведе траурната церемония и дата.

Както и от кого е самият некролог – от семейство, от приятели и колеги, могат да се споменат и имена.

Какво става с тялото след смъртта

Вече обсъдихме какво се случва с душата на починалия след смъртта му. Какво обаче става с тленното му тяло, което бива погребано? Уви, то се подчинява изцяло на природните закони, кат буквално спазва максимата „пръст при пръстта“.

Процесът на тлеене започва още със самата смърт като първият стадий е спадането на телесната температура до нивата на температурата в стаята, в която е покойникът.

Кръвта в тялото спира да се движи, тъй като сърцето не бие и не я изпомпва и започва да се съсирва.

Тези процеси продължават и след погребението. Една седмица след смъртта кожата се разпада от само себе си, а месец след това косата, зъбите и ноктите изцяло опадват.

Така постепенно от тленното тяло на човек остават само костите.

Съновник: Погребение

Да видиш погребение насън действително е лошо предзнаменование, поне в повечето случаи. Ако присъстваш на погребение, в скоро време може да получиш неприятни вести.

Любопитното е, че ако сънувате собственото си погребение, това не е лош знак, а напротив. Означава, че ще се радвате на стабилно здраве и любов.

Смъртта неминуемо е свързана и с вярванията в прераждането. В много религии е застъпено убеждението, че душата се преражда, за да изкупи греховете от миналия си живот.

Истината е, че желанието за прераждане е индивидуален акт.

Всяка Душа, която има неизчистени грехове, те я загрозяват. Тя иска да се изчисти от тях, да се измие.

Единственият начин е да се прероди отново. Чрез страдание и правене на добрини, Душата успява да „измие“ греховете и ако не натрупа нови, когато отново се завърне в Астрала, тя ще блести в ярка светлина.

Тогава ще бъде доволна и ще се чувства така, както един изцапан човек се чувства щастлив, едва след като се изкъпе и започне да мирише на чисто.

Друго искане за прераждане на една Душа може да бъде желанието да придобива нови опитности. Например в единия живот Душата е била мъж, в следващия иска да бъде жена. В единия живот е упражнявала едни професии, в другия иска да прави нещо различно.

Има Души, които са изпратени със специални задачи от Господ. Това са много напреднали духове, които се изявяват като лидери на човечеството и го водят напред. Например Майка Тереза, Св.св. Кирил и Методий, Рьорих, Елена Блаватска, различни учени (Айнщайн, Питагор, Хипократ), откриватели (Леонардо да Винчи), духовни учители (Буда, Петър Дънов – Беинса Дуно) и други.

Как да четем Хрониките Акаша. Какво са истинските Акашови записи?

Душите не стоят заключени в Астрала. Те идват на Земята по всяко време на денонощието. Движат се с изключително висока скорост понеже са съставени от друга материя, която човек няма как да си представи с нашите сетива.

Много често Душите се завръщат в своите домове, при своите близки и приятели. Контактът с тях става телепатично (във всеки един жив човек живее по една Душа, която един ден ще излезе от физическото тяло).

Друга възможност е по време на сън. Тогава се развива действие с картина, цветове, разговор и правене на нещо. Някои хора сънуват своите близки само за момент. Други ги чуват насън, но не могат да ги видят.

Трети в продължение на няколко часа изживяват такива случки, сякаш техните близки са живи.

Друг начин е контакт с Душата чрез медиум, но медиумът трябва да бъде проверен, че не е мошеник (Едгар Кейси, Силвия Браун и други). Истинският медиум е надарен с дарбата да разчита мислите и посланията на Душите от Астрала и да ги превежда на живите хора.

Прераждане: Доказателства. Как да разберем кои сме били преди?