Къде е човешката душа? Вече не е мистерия! (ВИДЕО)

Има ли живот след смъртта? Къде отива Душата, когато умрем? Има вече доказателства, че не изчезваме. Ученият Константин Коротков направи разкрития, които ще ви изумят с помощта на т.нар. Кирлианова фотография. Още за живота след смъртта. Какво казват Аристотел и различните религии по въпроса.

Руски учен засне по компютърен път душите на покойници. Доказано е, че напускат тялото най-малко три дни след смъртта (не пропускайте да видите и двете видеа в края на тази публикация!)

Мистерията е разгадана, благодарение на учения  Константин Коротков.

От доста години  Константин Коротков прави изследвания на човешката аура и на човешката душа.

С помощта на кирлианова камера, ученият  Константин Коротков засне душата в момент, в който напуска умиращото човешко тяло.

Според изследователя  Константин Коротков човешката душа обитава главата и гърдите на на живия човек.

Когато настъпи физическата смърт, душата излиза от тялото. Снимката, която  Константин Коротков заснел показвала човешката душа, оцветена в синьо, докато се намирала във все още живото тяло.

По време на процеса смърт, на кирлиановите фотографии отчетливо се виждало как синият цвят започва да се размива, понеже душата се измъква от плътта.

Тези снимки са предоставени на различни известни учени, като доказателство. Все още не са пуснати за масово наблюдение.

Езотериците казват, че човешката душа и тялото са свързани посредством т.нар. сребърна нишка. Тази сребърна нишка може да се разтегли в неограничена дължина. По време на сън, докато човешката душа обикаля по Земята и не само, тази сребърна нишка я връща обратно в тялото преди събуждане.

Когато настъпи физическата смърт, сребърната нишка се къса и така се освобождава душата завинаги.

Хората, които изпадат в клинична смърт, но след известно време отново се връщат към живот, не са били със скъсани сребърни нишки.

Все още не е доказано кой къса сребърната нишка в момента на смъртта – дали самата душа, дали този процес става без чужда помощ или някой от Отвъдното.

Старите хора казват, че Св. арх. Михаил е душевадец. Той изтръгва човешката душа с помощта на своя меч. Става дума за косвено изваждане на човешката душа, но е възможно именно Св. арх. Михаил да къса връзката на душата с тялото.

Физически аналог на тази сребърна нишка е пъпната връв, чрез която бебето се храни в утробата на своята майка, а когато се роди, лекарите или акушерките я прерязват.

И така, петербургският учен Константин Коротков се опита да докаже чрез методите на науката безсмъртието на душата. Вижте интервюто с него:

– Константин Георгиевич, това, което сте направил е и невероятно, но едновременно и естествено. Всеки разумен човек по един или друг начин вярва или поне се надява в това, че душата му е безсмъртна.

„Не вярва в безсмъртието на душата, пише Лев Толстой, само този, който никога не е мислил сериозно за смъртта.” И тъй като науката за половината от човечеството отдавна е заменила Бога, това не дава повод за оптимизъм. Така че е направен дългоочакваният пробив: пред нас се появи светът на вечния живот в края на тунела, от който никой не се е връщал?

– Аз бих се въздържал от такива категорични твърдения. Проведените многобройни експерименти по-скоро са повод за последващи изследвания, за може чрез по-точни методи да се напипа връзката между земното съществуване на човека и задгробния живот на душата. Доколко еднопосочен е този праг? В какъв момент все още е възможно завръщането? Това е въпрос не само теоретически и философски, но и ключов в ежедневната практика на лекари-реаниматори: за тях е изключително важно да получат ясни критерии за прехода на организма през прага на зeмното му съществуване.

– Вие се осмелихте да поставите за цел на своите експерименти отговора на въпроса, който е измъчвал и озадачавал предимно теософи, езотерици и мистици. Какъв арсенал инструменти от съвременната наука притежавате, за да работите по такава задача?

– Моите експерименти станаха възможни благодарение на метод, създаден в Русия преди повече от столетие. Той е бил забравен, но през двадесетте години на миналия век отново е възроден от изобретателите от Краснодар – съпрузите Кирлиан. В електромагнитно поле под високо напрежение около жив обект, например зелен лист или човешки палец, възниква лъчисто сияние. Характеристиките на това сияние пряко зависят от състоянието на енергетиката на обекта.

Около палеца на здравия човек има жизнерадостно сияние – силно и равномерно. Всякакви разтройства в организма – това е принципно важно, на само вече проявените, но и бъдещите, които още не са проявени в органите и системите – разкривяват светещия ореол, деформират го и го правят по-тъжен.

Има вече сформирано и признано спациално диагностично направление в медицината, позволяващо по нехомогенности, каверни и затъмнения на кирлиановите снимки, да са правят актуални заключения за приближаващи се болести. Германският лекар П. Мандел, обработвайки огромен статистически материал, даже е създал атлас, в който различните особености на сиянието съответстват на определени разстройства в състоянието на организма.

Така вече двадесет и пет години работа с ефекта на Кирлиан ме подтикнаха съм идеята да видя как се мени сиянието около живата материя по времето, когато се превръща в нежива.
Какво е смъртта на човека?

– Нима и вие подобно на академик Павлов, който диктувал на учениците си дневник на собствената си смърт, сте фотографирали процеса на умирането?

– Не, аз постъпих другояче: започнах да изследвам с помощта на кирлианова фотография телата на току що умрели хора. В продължение на от един до три часа на фотографиране на току що умрелите хора се вижда как на всеки час има нещо като газообразно избухване. После обработвахме снимките на компютър за да определим изменението на интересуващите ни параметри във времето. Снимките на всеки обект продължаваха от три до пет дни. Възрастта на умрелите мъже и жени варираше от 19 до 70 години, характерът на смъртта при всички беше различен.

И така, оказа се, че на снимките са отразени някои странни неща.

Множеството получени газоразредни криви по естествен път бяха разделени на три групи:

• относително неголяма амплитуда на колебанието на кривите;
• също неголяма амплитуда, но има един добре очертан пик;
• голяма амплитуда и много продължителни колебания.

Тези различия са чисто физически и аз нямаше да ги споменавам, ако измененията на параметрите не бяха свързани така отчетливо с естеството на смъртта на заснетите. А такава взаимозвързаност танаталозите – изследователите на процеса на умиране на живите организми – никога досега не бяха отчитали.

Как се е различавала смъртта на хората от трите споменати по-горе групи:

• „спокойна”, естествена смърт на старчески организъм, изразходил своя жизнен ресурс;
• „рязка” смърт – също естествена, но все пак случайна: в резултат на нещастен случай, тромб, черепно-мозъчна травма, не навреме пристигнала помощ;
• „неочаквана” смърт, внезапна, трагична, която при по-благосклонни обстоятелства е можело да бъде избегната; към тази група се отнасят и самоубийствата.

Така че това е съвършено нов за науката материал: естеството на изхода ни от живота в буквален смисъл на думата, се появява на приборите.

Най-поразителното в получените резултати е това, че колебаещите се процеси, при които подемите се редуват със спадове в течение на няколко часа, са характерни за обекти с активна жизненост. А аз съм фотографирал мъртъвци… Значи, принципни отличия между мъртвите и живите при кирлиановите фотографии няма! Но тогава това означава и, че смъртта не е просто едно счупване, не е мигновено събитие, а процес постепенен, бавен.

– И колко време продължава този период?

– Там е работата, че и продължителността при различните групи също е различна.

• „спокойната” смърт показва при моите експерименти колебания на параметрите с продължителност от 16 до 55 часа;
• „рязката” смърт води до видим скок след 8 часа, или в края на първия ден, а след два дни след смъртта колебанията преминават на фоново ниво;
• при „неочакваната” смърт колебанията са най-силни и продължителни, тяхната амплитуда намаля от началото до края на експеримента, сиянието помрачнява в края на първия ден и особено рязко – в края на втория; освен това след 21 и после 2-3 часа през нощта се наблювават взривове в интензивността на светенето.

Важно за задгробния живот!

– И какво, получава се някакъв митичен трилър: по нощите мъртъвците оживяват!

– Легендите и обичаите, свързани с покойниците, получават неочаквано експериментално подвърждение.

Кой би казал, че има такава граница на умирането – дни, след настъпването на смъртта? Но точно тези интервали излизат на моите диаграми, нещо им съответствува.

– А деветият ден след смъртта е много важен за християните – как се отразява той при вас?

– Не съм имал възможност да провеждам толкова продължителни експерименти. Но съм убеден, че срокът от 3 до 49 дни след смъртта – това е времето, необходимо на душата на умрелия да се раздели с тялото. Дали тя в това време пътешества между двата свята, дали Висшият Разум решава по-нататъшната й съдба, дали извършва там някакви други митарствания – различните вероучения описват различни нюанси на един и същи процес, който се отразя и на нашите компютри.

– Значи животът след смъртта на душата е научно доказан?

– Разберете ме правилно. Аз получих експериментални данни, изпалзвах за това метрологически проверена апаратура, стандартизовани методи, обработката на данните на различните етапи я правеха различни оператори, погрижих се да отсъства влияние от страна на метеорологическите условия върху качеството на доказателствата…

Тоест направих всичко, зависещо от добросъвестния експериментатор, за да станат резултатите максимално обективни. Оставайки в рамките на западната научна парадигма, аз по принцип избягвам да споменавам за душа или отделянето на астралното тяло от физическото, това са понятия, запазени за окултно-митичните учения на източните науки.

И тъй като помним израза: „Западът си е Запад, а Изтокът си е Изток, и те никога не могат да се съберат”, но те донякъде се събират при моите изследвания. Ако ще говорим за научни доказателства за задгробен живот, неизбежно трябва да уточним западната или източната наука имаме предвид.

Какво се случва с душата, когато човек умира?

– Може би тези изследвания са призвани да обединят двете науки?

– Ние донякъде се надяваме, че в края на краищата така и ще стане. Още повече, че древните трактати на човечеството за прехода от живота към смъртта принципно съвпадат при всички традиционни религии.

Доколкото живото тяло и тялото на неотдавна умрелия са много близки по своите характеристики на газоразредно сияние, не е съвсем понятно какво е това смъртта. В същото време аз провеждах и експерименти с месо – както прясно, така и замразено. Никакви колебания в светенето на тези обекти не бяха забелязани. Излиза че тялото на човек, умрял преди няколко часа или дни е по-близо до живото тяло, отколкото до месото. Кажете това на някой патоанатом и мисля, че ще се удиви.

Както се вижда, енергийно-информационната структура на човека е не по-малко реална от неговото материално тяло. Тези две същности са свързани помежду си в течение на живота на човека и разкриват тази връзка след смъртта не веднага, а постепенно, по определени закони. И ако признаваме за мъртво неподвижното тяло с остатъчно дишане и сърцебиене, но без мозъчна активност, това съвсем не означава, че и астралното тяло е мъртво.

Освен това се знае, че астралното и физическото тяло могат да се разделят в пространството.

– Тук вече стигаме до фантоми и призраци.

– В нашата беседа това не са фолклорни или митически образи, а зафиксирана с прибори реалност.

– Нима не казвате, че мъртвецът лежи на масата, а неговият светещ призрак обикаля дома си?

– Не намеквам, на говоря това като отговорен учен и непосредствен участник в експеритенти.

В първата експериментална нощ аз почувствах присъствие на нечия същност. Оказва се, че за лекарите и санитарите в моргата това е всекидневна реалност.

Постепенно спускайки се в мазето за замерки на параметрите (а именно там се провеждаха експериментите), през първата нощ аз изпитах безумен пристъп на страх. За мен, човек закален при екстремални ситуации като ловец и алпинист със стаж, страхът не е характерно състояние. С усилие на волята се опитах да го преодолея. Но в този случай не се получи. Страхът се уталожи чак при настъпване на утрото. И през втората нощ беше страшно, и през третата, но с всяка следваща постепенно отслабваше и страхът.

Анализирайки причината за своя страх, аз разбрах, че той е бил обективен. Когато, слизайки в мазето, аз се отправях към обекта на своите изследвания, още без да го достигна, съвсем реално усещах нечий поглед върху себе си. Чий? В стаята освен мен и покойника нямаше никой друг. Отправените към себе си погледи усеща всеки. Обикновено се обръща и среща отправения към него поглед. В този случай поглед имаше, а очи нямаше. Приближавайки се по-близо до количката с тялото, а после и отдалечавайки се, по експериментален начин установих, че източникът на погледа се намира на 5-7 метра от тялото. При това всеки път получавах неприятното усещане, че невидимият наблюдател се намира тук по право, а аз – по свой собствен произвол.

Обикновено работата, свързана с периодични замервания, изисква да се намираш близо до тялото в продължение на поне 20 минути. За това време аз силно се уморявах, при положение, че самата работа в никакъв случай не можеше да се явява като причина за тази умора. Повторните усещания на това ме наведоха на мисълта за закономерността за загубата на енергия в мазето.

– Духът е пиел от енергията ви?

– Не само моята. С помощниците ми се случваше съвсем същото, което само потвръждаваше неслучайността на моите усещания. Още по-зле, лекарят на експерименталната ни група – опитен професионалист, който много години е провеждал аутопсии – по време на нашата работа се убоде на парче кост през ръкавицата си и не забеляза, а на следващия ден получи заразяване на кръвта.

Откъде това неочаквано проклятие? Както той после ми призна, преди на патолозите им се налагало да стоят край труповете по-дълго през нощта. Силната умора намалява бдителността. Но както ние вече достоверно знаем, по това време е и високата активност на мъртвите тела, особено на тези на самоубийците.

Разбира се аз не съм застъпник на идеята, че мъртвите изсмукват енергията на живите. Възможно е процесът да не е толкова еднозначен. Тялото на неотдавна умрелия се намира в особено състояние на прехода от живот към смърт. Протича все още неизвестен за нас преход от живота към смъртта. Тече неизвестен за нас поне засега процес на преход на енергията на тялото към външния свят. Попадането на друг човек в зоната на този енергетичен процес може да порази неговата енергоинформационна структура.

– Затова ли опяват покойниците?

– При опяването и молитвите за душите на покойниците само с добри думи и мисли е заложен дълбок смисъл, до който рационалната наука още не е достигнала. На душата, извършваща труден преход, следва да се помогне. Ако ние нахлуем в неяната територия, макар и с опечалените и, както смятаме, изследователски цели, ние очевидно се подгагаме на неизучена, макар и интуитивно догаждана опасност.

Къде отиват умиращите хора?

– И нежеланието на църквата на погребва самоубийци в осветена земя потвърждава вашите изследвания?

– Да, възможно е, тези бурни колебания през първите два дни след доброволно приключване на живота, които зафиксираха нашите компютри по кирлиановите снимки на самоубийци, да подсказват рационалната база на този обичай. Макар че засега нищо не знаем за това какво става после с душата на мъртвите и как те взаимодействат помежду си.

Как душата на детето избира майка си

Много майки са забелязвали, че децата им отчасти помнят, особено малките, откъде са дошли, как са избрали майка си и някакви малки детайли. Съществуват много истории за удивителната памет на децата за нещата преди раждането им.

Разказва майката на тригодишната Кирюша, от която тя е слушала всички тези разкази.

„Правих обяд и исках да отвлека вниманието на детето, за да постои малко спокойно и затова му дадох да разглежда снимки. И идва при мен синът ми с черно-бяла фотография, на която съм аз с майка ми в моята младост (която малко след раждането на Кирюша умря) и казва: „Мамо, аз помня тебе от тука и твоята зелена рокля! Ти този ден закъсня за автобуса.”

Аз качвам очите си на челото и го питам: „Сине, откъде знаеш? Баща ти ли разказа?”, „Не – казва. Аз тебе те видях отгоре, показаха те на мен и ми казаха, че ще ми бъдеш майка!”. След като се случи това, аз започнах да разпитвам познати и приятелки за това явление и се оказа, че не само моето дете „помни” как отнякъде гледал майка си преди рождението си.

Моя приятелка под секрет ми разказа как дъщеря й казала неотдавна: „Мамо, а дядо, който е с рижавата брада, ви праща на всички поздрави и казва, че се моли за вас!” Дядото с рижата брада е прадядото на тази жена, тя самата го е виждала само като малко момиче, а единствената черно-бяла снимка е с лошо качество и се пази в албумите на майка ѝ.

Дъщеря й не ги е виждала никога, на момиче на тази възраст не е интересно да разглежда черно-бели семейни фотографии, когато има цветни книжки. Затова и, след като говорила с майка си, жената стигнала до извода, че дъщеря й наистина е видяла своя пра-прадядо преди своето раждане!

После, на детската площадка, жената разговаря с друга млада майка. Тя ѝ разказала как нейният син описвал как са му показвали на някакъв екран някакви лелки и чичковци и те си избирали родители.

Друга майка – на четиригодишната Машенка, разказва как нейната дъщеря й казала: „а когато мен ме изпратиха при теб в живота, долетя ангел и каза, че ще ме нарекат в чест на една добра лелка, която ще ми помогне.” Момичето не е знаело, че когато майка ѝ била бременна, веднъж, малко преди раждането, се подхлъзнала и паднала, помогнала ѝ непозната жена, отвела я в болницата и стояла там, докато не разбере, че всичко е добре. В чест на тази жена майката решила да кръсти дъщеря си Маша!

Най-удивителната навярно история е за момичето Катя, на възраст 2,5 години тя казала на родителите си, че заедно с нея майка и баща си избрали още две деца. На едното не разрешили да отиде при избраните родители, а на другото казали да се готви. След година на жената се получил спонтанен аборт и тя изгубила момченцето. А след 2 години родили здрав син.

Душата – мит или реалност

Отминаха тези времена, когато ортодоксалната наука и официалната медицина са хвърляли копия и са водели непримирими битки с богословите и философите по повод наличието при човека на особена духовна същност.

Третото хилядолетие с неговите революционни открития в областите на новите технологии, квантова физика и молекулярна химия, ученията на тибетските гуру и други наставници, едва ли не всеки ден доказват отново: душата на човека – това е напълно реално явление и действително съществуващо. А за какво конкретно говорим? Как изглежда тя? Засега мненията се разделят. В мистичната и религиозна литература под душа се е приемала някаква безплътна субстанция, напускаща тялото на човека в момента на смъртта и очакваща решение за по-нататъшната си съдба.

Според много философски течения, човешката душа е нематериална същност, съдържаща в себе си божественото, възвишената част на човеческата природа. Благодарение на нея личността е способна да мисли, чувства, осъзнава, усеща, проявява воля и други духовни начала. Под душа психолозите разбират проявленията на човешката психика, сложните вътрешни процеси, произхождащи с нас в различни моменти от живота ни.

А за съвременната наука душата на човека – сгъстена енергия, която може да се види благодарение на спектрален анализ в процеса на сложни физически опити. И така в днешно време има два неоспорими постулата: ние сме съставени от тяло и душа и нашата душа е безсмъртна. Но как изглежда тя? Къде се отправя след смъртта на тялото?

Вярна ли е теорията да прераждането и доколко е правдоподобна идеята за преселванията на душите? Учени от Института за полупроводници на Академията на науката от Литва, претеглили тялото на човек преди и след смъртта, определили разликата в теглото – седем грама. Именно толкова по тяхно мнение тежи душата. При физико-биолозите тя получи названието астрално тяло. Освен това да се говори за душата като за облак от слаба енергия, представители на науката потвърждават, че тя е способна достатъчно силно да въздейства на физическите тела и даже на материалните предмети.

Екстрасенсите поддържат тази гледна точка. На въпроса за това има ли човешка душа, те отговарят утвърдително и са убедени, че тя може да се почувства. И привиденията, от които толкова хора панически се страхуват, също не са нещо друго, освен явления в нашия свят на гости от „другия” свят. Душата на живия човек, в зависимост от неговото настроение и самочувствие, от мислите и преживяванията му, са окрасени в различни цветове – за това съобщават пак изследователите от Литва.

Техните руски колеги от Петербург със специална апаратура, фиксираща изменението на магнитното поле на човека в процеса на неговото умиране, успели да видят постепенното излизане от тялото на особено енергийна субстанция, която по определен начин дори оказала съдействие на самите изследователи. Да обобщим няколко примера.

Изследвания на учени през третото хилядолетие са доказали ясно и неоспоримо: душата на човека – не е измислица, тя има своя форма, цвят, даже и тегло. С с нея са свързани някои аномалии от нашия физически свят. Къде живее душата? Ако човек се роди, той трябва задължително да е умрял – такъв е неоспоримият закон на природата и всички знаем за него.

Загадките започват после – какво е отвъд. Какво се случва, когато ни напуснем привичния си роден земен свят? С тялото всичко е ясно – то се разрушава, а след това се предава на земята или на огън. А душата? Къде се дява душата на човека след неговата смърт? Според различни уфолози, спиритисти, свещеници, напускайки тялото, притежава още някакви енергетически запаси, а след това може да проявява активност, което доказват спиритическите сеанси.

Оттук се е появила и традицията да се поменават покойниците на третия, деветия и така нататък дни след погребението. Смъртта се разглежда не като окончателно разрушение и изчезване на личността, а като своеобразен преход в друго състояние и друго измерение, откъдето умрелите наблюдават какво се случва при нас, а понякога и ни се явяват.

Живот след смъртта: Какво се случва с душата?

В Библията е казано, че „прахът се връща в земята, откъдето се е появил, а духът – при Твореца. Който и го е създал”… Какво е смъртта на човека?

От биологическа и физиологическа гледна точка смъртта на човека – това е пълно преустановяване на всички процеси на неговата жизнеспособност. Това е неотвратимо явление, което никой от нас не може да избегне. В момента на смъртта на човека произтичат процеси, обратно пропорционални на неговото раждане. Мозъкът необратимо се разрушава, губейки своята функционалност. Срива се емоционалният свят.

Къде е тя – границата на битието?

Вече цитирахме казаното в Библията затова, че се връщаме при праха, а духът – при Твореца. В съотведствие с това, днес някои учени са извели формулата на човешкото битие. Според тяхното тълкование то има следващите два варианта: земен прах + жизнено дихание = живата душа на човека; бездиханно тяло + диханието на Създателя = жива личност. От формулата става ясно, че всеки от нас е надарен с тяло и мислещ разум. И до момента, в който дишаме (в нас е диханието на Бог), ние сме живи същества. Нашата душа е жива.

Смъртта, това е всяко пракратяване на живота, тя е небитие. Тялото на човека става прах, диханието (духът на живота) се връща обратно при Създателя – Бог. Когато си тръгваме, нашата душа бавно отмира, а после се преражда. В земята остава разлагащият се труп. За това – по-късно. Но какво става с душата, когато човек умира? Нашата душа се освобождава от тялото в продължение на няколко дни, протичайки през няколко етапа на очистване.

На третия ден след смъртта става отмирането на ефирното тяло. В това време е прието да се направи първия възпоменателен обяд. След още шест дни произхожда смъртта на астралното тяло. Отново се прави помен. На четиридесетия ден, след като човекът е починал, умира неговото ментално тяло. И отново помен. Освен това в този ден протича умирането на казуалното тяло – душата на човека се превръща в чист, бял лист хартия и е готова да встъпи в кръга на прераждането.

И така, какво става с душата, след като човек умре? От всичко казано по-горе може да се заключи, че тя се връща обратно при Твореца, а не отива в рай или ад. Все пак, нека! А как така Библията, говореща за това какво става, след като умрем, твърди че душата попада в някакъв рай или ад? За това – по-късно. Къде отиват душите на умрелите хора?

Днес учените се опитват да докажат съществуването на рая и ада, събират се свидетелства на хора, които са се върнали от „оня свят”. Който не е разбрал – говоря за преживели клиническа смърт. Техните свидетелства съвпадат до най-малките детайли. Невярващите хора твърдят, че са видели ада със собствените си очи: били обкръжени от змии, демони и ужасна смрад. Тези, които са пребивавали в рая, говорят за светлина, благоухание и лекота.

Къде отиват умрелите?

Свещеници и медици, които са общували с такива хора, са забелязали интересна подробност: „пребивавалите” в рая са се върнали в своето физическо тяло просветлени и спокойни, а тези, които „видели” ада, дълго се опитвали да се отърват от кошмара.

Специалисти събирали всички свидетелства и спомени на „умрели” хора, след което си направили извода, че рай и ад действително съществуват, като първият се намира горе, а вторият – долу. Всичко е точно така, както е в описанието на задгробния свят според Библията и Корана. Както виждаме, няма единно мнение. И това е съвършено справедливо. Освен това в Библията е казано, че „Идва съдният ден и мъртвите ще станат от техните гробове.”

Вие знаете ли какво става с душата на човека, когато умре? Е, и аз не знам. Можем просто да предполагаме, основавайки се на тези и други недоказани факти при клинична смърт на хора. Преки доказателства за живот след смъртта няма, затова ни остава да работим с недоказани аргументи, които ни предоставя науката. Както се казва – всеки носи тайната в гроба си.

Животът след смъртта

Според вярванията на много народи, след смъртта човек не изчезва напълно. Неговата душа напуска тялото и се преселва в отвъдния свят. Във всяка религия на въпроса за смъртта и това, какво става с човека след нея, се отделя достатъчно много внимание. Съгласно християнското учение, душите на мъртвите през първите два дни пребивават на Земята.

При това не много добродетелните бродят недалеко от мястото, където лежи тялото им. Праведниците се отправят там, където са извършили добрите си постъпки. От третия ден душата започва пътешествие из рая. На деветия ангели я отвеждат в ада, за опознаване. След изтичане на срока дни, тя е представена на съд пред Бог.

Особено отношение към смъртта са имали древните египтяни. Те са считали, че душата на мъртвите е разделена на две части: добра и лоша. Традицията да се правят мумии е свързана преди всичко с това, че египтяните са вярвали във възкръсването на всички умрели в това тяло, което е било при тях приживе. Те, а също и скитите, включвали в ритуала на погребението жертвоприношения – най-често различни животни, а често и хора.

Тази жестока традиция е свързана преди всичко с вярата, че положените в гробница предмети ще се ползват от покойника в отвъдния живот. Смятало се, че душата на човека, занимаващ се с магия, напуска тялото му за шест дни. При това тя се мъчи до този момент, докато магьосникът не предаде своя дар на някого от присъстващите, докоснали се до ръката му. След това душата на умрелия човек се отправя на небето, в местата, обитавани от себеподобни.

Възможно е това да са отгласи от някакви древни обреди. Преди всичко се касае за приемственост на знанието. В наше време може да се каже, че има бум на интереса към тази тема. Тя неизменно привлича вниманието на публиката. Душите на мъртвите се викат от най-различни екстрасенси и магьосници. С подобни изследвания се занимават даже и учени. Една от новините в тази мистична област стана и използването на компютър за общуване с мъртвите.

Доста интересен сеанс е бил проведен от учените Тихоплави, автори на няколко книги („Хармония на Хаоса, или Фрактална реалност” и т.н.), посветени на изследвания на другия свят. Опит за контакт е бил направен от Татяна и Виталия с помощта на микрофон за Скайп, а също така и компютър с Windows ХР. Общуването с душите на умрелите станало под формата на диалог чрез звуков редактор.

По времето на сеанса се състоял напълно смислен разговор с някаква митична група „Център”. Според учените, занимаващи се с тази тема, мъртвите все по-често се опитват да се свържат със света на живите, използвайки в наше време не остарели средства като чинии и табли, а новите телекомуникации, включително компютри.

Най-впечатляващия подобен опит беше направен в Белгия. При него са взели участие изследователи от няколко страни. По време на сеанса в залата се появила светеща фигура, която напечатала на компютъра над 800 думи. Това била, по думите на присъстващите, мадам Менард, неотдавна починала, с която предварително е бил уговорен гореописаният експеримент. Менард е била неизлечимо болна и е знаела, че ще умре.

Какво е говорил Аристотел за душата?

И накрая: какво е било мнението на един от най-големите човешки гении Аристотел за душата? Ученикът на Платон Аристотел провел двадесет години при него в Академията. Навикът му да мисли самостоятелно довел до това той да започне да стига до собствени изводи. Те значително се отличавали от теориите на учителя му, тъй като истината е била по-скъпа от привързаността между двамата.

Фактически, създавайки основата на съвременната европейска наука, философът се отличил и в сферата на психологията. Това, което е написал Аристотел за душата, до ден днешен се изучава във висшите училища. Преди всичко мислителят смята, че този елемент на човешката психика има двойнствена природа. От една страна е материалното, а от другата божественото.

Пишейки специалния трактат „За душата”, Аристотел отделя внимание на въпроса и в други свои произведения. Затова може да се каже, че тази тема се явява централна в неговата философска система. Известно е, че той е разделил всичко съществуващо на две части. Първата – това е физиката, тоест материалния свят. Втората – царството на боговете. Той я нарича метафизика.

Но когато се опитваме да разберем какво е мислял Аристотел за душата, то виждаме, че според неговата гледна точка, и двата тези свята оказват влияние върху психиката. Книгата, посветена на тези въпроси, философът разделил на три части. В първата той анализира както са мислели по въпроса неговите предшественици. А във втората част той разглежда въпроса с подробности, изхождайки от своя логически и системен подход.

Тук той стига до извода, че душата – това е практическа реализация на възможността на природното тяло да живее („ентелехия). Затова е нея я обладават всички същества – и растения, и животни, и хора. Освен това – размишлявал Аристотел за душата – доколкото същността на всяко нещо се явява неговата форма, способността да се живее може да се характеризира така.

Но между различните видове „ентелехии на тялото” има разлика. Растителната и животинската душа не могат да съществуват нито без материята, нито вътре в нея. Психиката е навсякъде, където има наличие на живот. Вегетативната душа се отличава със способността си да се храни. Затова и растението може да се развива. Животинската душа има тази способност и възможността да чувства и осезава.

Това е чувственост, присъща на по-високо ниво на развитие. Но има и трети вид жизнена форма, както твърди Аристотел за душата. Тя е присъща само на разумните същества. Те трябва да умеят да разсъждават и размишляват. Фактически философът твърди, че у човек има три души. Той притежава и вегетативната, и растителната форма.

За разлика от Платон, Аристотел доказва, че наличието на тези души при човека е свързано с материята, а тяхното състояние пряко зависи от тялото. Но и при тези форми има йерархия. Над всички доминира разумната душа. Тя също така се явява „анхителия”, но не тялото, тъй като принадлежи на вечността.

Философът изказва предположението, че такава душа не умира, доколкото има само един вид „висша форма”, който може да съществува отделно от материята и въобще не се съприкосновява с нея. И това е Бог. Затова и разумната душа принадлежи на метафизиката. Способността за размисъл може и трябва да бъде отделена от тялото. Такъв извод прави Аристотел за душата.

Първоначално публикувано на:19.10.2013 @ 18:58