Как е умрял Иван Вазов? Около неговата смърт се въртят какви ли не легенди, скандални измислици и предположения! Забърква се и интересното име Евгения Марс…
Преди 90 години от нашия свят си отива поетът и писателят Иван Вазов. От уста на уста дълги години се носеха какви ли не слухове за неговия край.
Един от най-циничните, а и най-любопитни за нашето общество слухове беше, че краят на Иван Вазов настъпил докато бил в прегръдките на своята любовница, при това в момент на любовен екшън.
Още за смъртта му ТУК: В саркастичния анализ на Иван Вазов, творчество – романи, стихотворения и прочие!
Но се оказва, че всички тези слухове са само мит, с който някои злонамерени хора, смазани от прекомерна злоба и завист, са намерили единствения възможен начин да дискредитират големия и талантлив човек. И като не са успели приживе, са го направили в „негова памет“.
Доказателствата са безспорни. Те са разказани от сестрата на Иван Вазов, Въла Вазова – г-жа Фетваджиева, а са записани в спомените на Константин Гълъбов (професор по литература, публицист – писател).
В последните дни до Иван Вазов най-близо е била неговата по-малка сестра Въла. На 20 септември 1921 г. (вторник) писателят Вазов очаквал гостенка в дома си – г-жа Е. (Евгения Марс). Когато тя не се появила преди обяд, той излязъл от къщи в 11 часа.
За обяд се върнал, придружен от техния брат Борис. Близките забелязали, че Иван Вазов бил изнервен. След като обядвали, Въла го подпряла с две възглавници, за да си почине. След половин час се върнала при него, за да го събуди от дрямката. Той й се оплакал, че не могъл да спи. Имал усещането, че се задушава.
В сряда Иван Вазов излязъл рано.
Толкова бързал, че не си изпил сутрешния чай. По-късно в дома им се появила прословутата г-жа Евгения. Слугинята видяла как писателят взел топъл хляб и шише с ракия, които занесъл в стаята си да почерпи госпожата. След почерпката двамата излезли навън, а на обяд Иван Вазов отново се прибрал вкъщи, заедно с брат им Борис.
Изглеждал уморен и отпаднал. След обяда поискал да хапне нещо сладко, но отказал да пие кафе. Пак излязъл от къщи.
Въла Вазова посетила своята приятелка Мара по случай деня на Малка Богородица. Когато се прибрала вкъщи заварила брат си легнал и заспал без да си свали външните дрехи. Проверила челото му за температура – не усетила горещина.
Опитала се да го разбуди, но той само споделил, че е много уморен и искал да поспи. Бил страшно изтощен, защото през последните няколко нощи бързал да напише „Престолът“. Тъй като вече го завършил и го дал да го преписват, искал да си почине и да се наспи добре.
Въла отишла да приспи дъщеря си Събка. На другата сутрин (22 септември 1921 г.), около 6 часа отишла в кабинета на Иван Вазов. Той се похвалил, че към 12 часа станал, облякъл си домашната роба и отново си легнал.
Понеже сестра му изглеждала видимо притеснена, Вазов я успокоил да не се тревожи излишно за него и поискал да чете френския вестник „Матен”. Тогава Въла се отпуснала и излязла от стаята.
Иван Вазов (1850 – 1921)
Около 10 часа тя отишла да го уведоми, че ще излиза на пазар и няма да има никой в дома им. Когато слугинята се върнала около 11, Иван Вазов запитал дали Въла се е прибрала и излязъл.
Както и през изминалите дни и на 22-ри Иван Вазов се върнал вкъщи за обяд.
Взел си малко фасул за ядене и поискал сода за виното. Щом хапнал първата хапка, извил глава назад. Въла си помислила, че яденето не му било вкусно и така реагирал. Но семейството забелязали, че погледът му е премрежен и някак блуждаещ.
Незабавно повикали семейния лекар – д-р Бочаров. До появата на медика, Въла го мокрела с вода и му разтривала врата. Лекарят наредил да го сложат да легне на канапето и да му дадат малко коняк, за да се свести.
Иван Вазов съвсем останал без сили. Едвам отворил уста да глътне няколко капки от алкохола. Д-р Бочаров го прегледал и заключил, че сърцето му е прекалено слабо. Само за 10 минути по гърдите му се появили сини петна, поетът поел глътка въздух за сетен път и напуснал земния свят.
Поклон пред светлата памет на най-големия поет и писател на България до сега!
Под статията вече се появяват коментари, които ни упрекват, че се ровим в интимния живот на класика. От далеч се вижда, че хората, които ни пишат, изобщо не са си направили труда да прочетат статията, защото в нея не се твърди, че Вазов е умрял в резултат на мощен полов акт. Затова и не се обиждаме. Така де! Никой не обича да чете излишно, особено ако няма такива навици, изградени още докато е бил дете.
Много по-лесно е да коментираш това, което е в главата ти, отколкото написаното! Затова и не се сърдим. Нека на наш гръб хората да се почувстват важни и компетентни. Е, и малко неадекватни. Личен избор!
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Аз вярвам, че слухът за смъртта на Вазов е истина и укривана за съжаление, но с това той не е по-малко или по-много поет.
ОХ…а какво значение има пък това. Защо все трябва да се коментират личните чувства на когото и да било. Истина или лъжа? Той е бил човек, както е човек всеки един от нас и като такъв според своя духовен мироглед, той е правил това или онова, а ние пък според нашия.
Фактите за смъртта на Иван Вазов представляват интерес наравно с неговата биография и то не само за обикновените любознателни читатели, а също така и за литературоведската наука и история. Прието е въпросът „Как е умрял този или онзи“ да се счита за важна част от биографията, въпреки че интересът към подобен род последна дейност на всеки един човек да е понякога нетактичен и непривлекателен. Разбира се, хората с по-слаби сърца, които се страхуват денонощно от смъртта (пък била тя и по време на полов акт, какъвто не е случаят с нашата статия!), да пропускат тъкмо тази част от биографията на Иван Вазов. Под предлог че това не е интересно, няма значение, че не бива да се коментират изобщо личните чувства на който и да бил класик, а особено ако е бил „човек като нас“, те биха могли да се съсредоточат върху другите епизоди от живота на класиците и най-вече към техните произведения. Но това едва ли ще отмени правилото в края на всяка биография да се търсят и обсъждат причините за смъртта на човека, чийто живот бива изучаван в конкретния исторически труд.