Геофизици от САЩ, Китай и Япония са на мнение, че ядрото на Луната може би е заобиколено от слой втечнено вещество
До този извод изследователите стигат, след като анализират получените данни от компютърно моделиране, а резултатите от изследването им са публикувани впоследствие в научното списание “Nature Geoscience”.
Течният слой представлява тънка и неравномерна вискозна среда между най-горната част на мантията на Луната (астеносферата) и нейното ядро, и е свързан със затихването на сеизмичните вълни.
Геофизиците са на мнение, че този втечнен слой е образуван в резултат на триенето в недрата на Луната, предизвикано от гравитационното взаимодействие със Земята. В своето изследване учените обръщат внимание на регулярните изменения в гравитационното поле на нашия естествен спътник, при които ядрото се плъзга във вътрешността, а течният слой играе ролята на своеобразна смазка.
Към момента се предполага, че в центъра на Луната има ядро, заобиколено от дебел слой мантия, покрита от кората. Смята се, че между втечненото външно ядро и астеносферата има частично разтопен граничен слой с дебелина по-малко от 500 км, чието образуване е свързано с разделянето на твърдата от разтопената фази в по-ранните етапи от образуването на най-близкото до Земята небесно тяло. Под астеносферата пък вероятно има допълнителен слой, както показва компютърното моделиране.
Предстои достоверността на теорията да бъде потвърдена, но за момента учените все още не са в състояние да отговорят защо за изминалите 4,5 млрд. години от образуването на системата Земя – Луна течният слой не се е втвърдил.