Онколози от „Тюлейн юнивърсити“ в Ню Орлиънс, САЩ, разкриха един неподозиран до този момент ефект на Луната върху човешкия организъм
Оказва се, че сиянието на Луната и нощните лампи пречат на мозъка да синтезира хормона мелатонин, изключващ в тъмното защитните механизми на клетките на рака на гърдата и въвеждащ ги в своеобразен „спящ режим“.
До шокиращото откритие за въздействието на Луната и изкуствената светлина се стига, след като учените си поставят за задача да разгадаят една от големите мистерии в онкологията – почти пълната неуязвимост на рака на гърдата към химиотерапия, в резултат на което над 500 хил. жени по света умират всяка година.
Онколози от „Тюлейн юнивърсити“ в Ню Орлиънс, САЩ, разкриха един неподозиран до този момент ефект на Луната върху човешкия организъм
За целта те провеждат серия от експерименти с лабораторни мишки, чиито условия на живот периодично променят, за да разберат кои по-точно са външните фактори, влияещи на развитието на туморите, тяхното разпространение в тялото и устойчивостта им към действието на химиотерапията.
Именно по този начин изследователите откриват, че при мишките, живеещи в нормално осветени или напълно лишени от светлина клетки, скоростта на нарастване на туморите се различава 2 – 3 пъти – влияние, което те отдават на т.нар. циркадни ритми и свързаните с тях хормони и други сигнални молекули.
За да проверят предположенията си, те провеждат още един експеримент, в който разделят мишки с тумори на три групи, първата от които живее при нормален денонощен цикъл със сиянието на Луната, втората – при пълно отсъствие на светлина и третата – в условията на нормален ден и здрач вместо нощ.
Оказва се, че туморите при мишките, живеещи без светлина, растат няколко пъти по-бавно, отколкото при тези, живеещи при денонощен цикъл, но за сметка на това при третата група раковите клетки се развиват 2,6 пъти по-бързо, отколкото при живеещите при нормални условия
След като сравняват съдържанието на кръвта и биопсиите от други тъкани на организма, се установява, че в кръвта на мишките от третата група почти не се открива хормонът мелатонин, участващ в управлението на биоритмите.