Откъде идват картите на мадам Ленорман и гледането на таро?

Никой точно не знае как и кога са били измислени игралните карти, както и така популярното гледане на карти таро, включително и картите на мадам Ленорман. Тук ще разгледаме истинската им история!

Съществуват две легенди, обясняващи появата им. Според едната първи са ги използвали наложниците на китайския император.

Жените там скучаели в очакване да ги извикат в ложето на владетеля и според легендата през 1120 година пр. н. е. една от тях измислила игра на карти, за да си запълват времето…

Според другата легенда игралните карти се появили в Индия. Един махараджа постоянно рошел брадата си. Този навик така дразнел съпругата му, че тя измислила игра на карти, та ръцете на мъжа й да бъдат постоянно заети с нещо.

Откъдето и да са дошли, картите за игра бързо се разпространили из цяла Европа през втората половина на XIV век. В ръкопис на латински език, открит във фондовете на Британския музей, немският монах Йоханс фон Райнфелден написал: „Играта на карти се появи при нас през 1377 година от Рождество Христово“. Няколко години по-късно географията на игралните карти се разширила и обхванала Париж, Флоренция и Барселона.

Обикновено те се споменавали в документи, забраняващи играта на карти – църквата незабавно ги обявила за оръдие на дявола…

КРАЛ, ЛЮБОВНИЦА И ШУТ

Най-старите достигнали до нас карти Таро били направени за френския крал Карл VI. Кралят страдал от тежки пристъпи на депресия. Одет – неговата очарователна любовница, му свирела на арфа, пеела и му четяла. И постоянно търсела с какво да развесели своя повелител. Веднъж тя чула за игра на карти, която тогава все още била малко позната. А като видяла тези карти, помолила шута Жакмен Грингонер да направи специално тесте, в което главните карти да изобразяват най-важните придворни особи. Казват, че тази колода накарала краля да забрави за депресиите, а картите с фигури били наречени „дворцови карти“.

Тези карти таро на Мадам Ленорман и копия от тях се пазят в музеите на тарото по света.

Легендата има продължение. Скоро след като играта на карти донесла забележимо облекчение на краля, една сарацинка научила Одет да гадае на тях. Новината за това бързо се разпространила в двора и този вид гадание станал извънредно популярно занимание. На някои всичко това не се харесвало, особено когато картите ги уличавали в изневяра. И тогава недоволните се оплакали на краля, че картите са виновни за всички разорения, което довело до тяхната забрана.

ХИТРОСТТА НА ЛЮБИМЕЦА НА ЖАНА Д’APK

На знаменития рицар Етиен де Виньоло – по-известен като Ла Ир, един от любимите капитани на Жана д’Арк, забраната не се харесала особено. Картите му разкрили, че го харесва една дама, за което той не би се досетил, и рицарят решил да постигне отмяна на кралския указ. Де Виньоло успял да уговори Жакмен Грингонер да направи тесте с „патриотична тематика“, тоест карти, на които били изобразени митологични божества, библейски фигури, герои от миналото и съвременността.

Четирите попа станали Юлий Цезар (поп каро), Карл Велики, основателят на Свещената Римска империя (поп купа), Александър Македонски (поп спатия) и самият френски крал Карл VI (поп пика), поставен по този начин наравно с тези велики исторически личности. Дамите били богинята на войната Атина Палада (пика), Юдит – най-великата от юдейките (купа), Ракел – символизираща кралица Изабела Баварска, с която Карл бил сгоден (каро), и някоя си „Аргине прекрасна“ (спатия), точно копие на Одет (Аргине е анаграма на думата „регина“ – „кралица“).

Самият Ла Ир също фигурирал в това тесте. Той бил вале купа. Останалите валета били: Ожие – датчанин, герой от френския епос (пика), Хектор – герой от Троянската война (каро), и рицарят Ланселот – герой от легендата за крал Артур (спатия). По желание на Ла Ир на всички четири бои била придадена военна символика. Спатиите изобразявали чашките на шпаги, купите – върховете на арбалети, карите – наконечниците на стрели, а пиките – оръжие, използвано при обсада.

Кралят изпаднал във възторг от новата колода и отменил своя указ. Картите отново станали общодостъпни.

ЗЕЛЕНА СВЕТЛИНА ЗА ХАЗАРТА

Най-старите са картите Таро; обикновените, които се използват и днес, дължат произхода си именно на тях. В течение на няколко години предприемачи усвоили масовото производство на карти за игра, като използвали шаблони. Отказвайки се от старшите аркани и конниците, те получили ново тесте от петдесет и две карти, т. е. облекчили производството им и направили картите по-евтини.

Разпространението на игралните карти разтревожило църквата и църковните люде започнали да горят картите. Но търсенето им изобщо не намаляло, а цената на стоката масово производство станала още по-достъпна. През 1454 година за наследника на френския престол било купено тесте карти за 5 су. Това била фактически една хилядна от цената, която Миланският херцог заплатил за тесте карти тридесет и девет години по-рано.

Колода сравнително по-нови карти таро на мадам Ленорман, които се различават от оригиналните. Били са съвсем елементарни.

Ксилографията позволила още да се ускори процесът на направата на картите и да повиши качеството им. А с появата на гравирането върху мед художниците имали възможност да внасят в изображението на картата все повече и повече детайли. В края на краищата във Франция започнали да изобразяват боите приблизително както и днес.

Купите – „сърцата“ в онези времена били символ на църквата. Пиките, които можело да се сравнят с върховете на копия, символизирали аристокрацията, тъй като копието се смятало за неотменна принадлежност на въоръжения рицар. Карите били знак, заместващ църковния олтар, пазещ съкровищата и символизиращ търговците. Накрая спатиите -„детелиновият лист“, символизирали селячеството, защото детелината била храна на свинете…

ГАДАНИЯ РАЗЛИЧНИ. Карта таро за деня и за седмицата.

Вероятно циганите първи започнали да използват картите за игра за гадаене и като цяло способствали за разпространяването на игралните карти в Европа. Една от първите книги, посветени на предсказването с помощта на карти за игра, се появила в Германия през 80-те години на XV век. На корицата й пишело „Гадателна книга на картите“, а съветът към читателя бил, след като разбърка картите, да извади една, а след това да види в книгата пророчеството, което тя означава.

През 1540 година във Венеция излязла книга за гадаене на гарти, написана от Марколино ди Форли. Това било първото издание, в което се показвали различни подреждания и се съобщавало възможното тълкуване на картите. Авторът на тази оригинална система за гадаене използвал само нефигурни карти. По системата на Марколино ди Форли картите се разделяли на няколко групи и всяка група символизирала определено понятие – доброта, красота, ум, смърт, брак, унижение. С помощта на тази система можело да се отговори практически на всеки въпрос.

Произходът на първите тестета, предназначени специално за гадаене, не ни е известен. Джон Лентъл – знаменит английски създател на карти, ги печатал по създадения вече образец от 1712 година. Лентъл успял прекрасно да рекламира стоката си с помощта на следния слоган: „Карти за гадаене, сполучливо разкриващи на човек какви успехи и неуспехи го очакват в живота. Приложена е инструкция за използване на картите“.

Начинът на тълкуване на тези карти е необичаен и сложен. Изброяването на въпросите се печата върху картата, изобразяваща един от поповете. Всеки въпрос е снабден с номер. Питащият използва този номер, за да получи отговор на въпроса по една от картите с нечетно число. И след това вади карта с четно число, където се привежда цитат, приписван на някоя знаменита антична сибила.

Освен това всяка карта била пренаситена със символика. Например на асото спатия бил изобразен вълшебникът Мерлин, на асо пика – великият египетски маг Хермес Трисмегист. Тройката спатия украсявало изображение на доктор Фауст. Поп купа бил в образа на библейския Ирод, а поп спатия – фараон. Олоферн бил поп пика. Изборът на знаменитите лица, исторически реални и легендарни, бил доста странен. На тези карти били изобразени дори вождът на английското селско въстание Уот Тейлър и Купидон!

Картите за гадаене на Джон Лентъл се използвали до средата на XVIII век, но истинска популярност в континентална Европа те получили малко по-късно. Има основания да се смята, че интересът към картите за гадаене бил разпален у европейците от френския богослов и окултист Антоан Кур де Жеблен, който през 1781 г. издал своя труд „Първоначалният свят“. Авторът твърдял, че картите Таро дължат произхода си на легендарната „Книга на Тот“, създадена от бога на египтяните. След „Първоначалният свят“ последвали редица издания, които още повече повишили интереса към гадаенето с помощта на карти.

ТЕСТЕТО НА МАДМОАЗЕЛ ЛЕНОРМАН

Самата мадам Ленорман с карти на масата и една в дясната си ръка.

Мари-Ан Ленорман (1768 – 1842) се сдобила със слава и богатство, благодарение на своето умение да гадае на карти. Тя се смятала за най-добрата прорицателка в Париж, когато при нея дошла да й гледа млада жена на име Роза, майка на две деца. Роза се преоблякла като прислужничка и с нескрит интерес наблюдавала как мадмоазел Ленорман разпределяла картите. Според традицията гледачката използвала тесте от 32 карти. И Роза мълчаливо слушала как госпожица Ленорман й обещала, че след мъката ще дойде величието. Било й предсказано, че скоро ще се запознае със своя втори съпруг и това ще е човек, облечен с най-голямата власт в Европа.

Скоро след това при гадателката дошъл млад генерал, който се казвал Наполеон Бонапарт. Мадмоазел Ленорман му казала, че ще се ожени за красива жена с две деца. И му съобщила, че той ще отиде на война в Италия, ще се върне от там триумфално и всеки французин ще знае името му.

Наполеон действително срещнал Роза и се влюбил. Но името й не му харесало и той настоял тя да стане Жозефин. Те се оженили. Жозефин представила гадателката на френския двор и мадам Ленорман се прочула.

Йоахим Мюрат – неаполитаският крал, също посетил мадам Ленорман. Той оглавявал кавалерията в армията на Наполеон. Гадателката го помолила да разцепи тестето. Мюрат обърнал една карта и това се оказал поп каро, традиционно символизираща предателство и измама.

Мадам Ленорман взела картата, разбъркала тестето и накарала Мюрат още веднъж да тегли карта. Той отново изтеглил поп каро. Третият опит дал същия резултат. Гадателката много се ядосала и му хвърлила картите в лицето с думите, че той или ще умре на бесилката, или ще бъде разстрелян. Думите й се сбъднали – през 1815 година Мюрат бил разтрелян.

Няколко години след първото посещение Наполеон отново дошъл при Ленорман. Тя му казала, че той обмисля да се разведе с Жозефин. Освен това го посъветвала да смири гордостта си, защото тя може както да го издигне, така и да го свали от пиедестала.

Наполеон решил, че мадам Ленорман преувеличава. На 12 декември 1809 година тя била хвърлена в затвора, където прекарала дванадесет дни. Освободили я след края на бракоразводния процес на Наполеон и Жозефина.

Тези събития само способствали за кариерата на гадателката. През 1818 година тя написала книга, превърнала се в бестселър – „Историческите мемоари и тайни на императрица Жозефин“.

Карта на мадам Ленорман от по-новите. Ако намерите някъде как са изглеждали оригиналните, изпратете ни ги, за да ги публикуваме! Ние не ги открихме!

Картите в колодата на мадам Ленорман съдържат главно изображение по средата и три малки изображения долу на картата. Едно от тях е или растение, или цвете. В горния ляв ъгъл на картите е тяхното значение. Редом с него има планета. В десния ъгъл – буква и също планетарен знак.

* * *

Днес продължават да се произвеждат специализирани карти за гадаене. Впрочем в повечето случаи гаданието в последните шестстотин години се осъществява с помощта на тестета от обикновени игрални карти.

Но значенията им с времето се променят. Така че, ако си купите десет книги по гадаене с карти, ще откриете в тях разлики в тълкуването. Няма двама гадатели, които да тълкуват картите абсолютно еднакво. Картите съобщават детайли от общата картина, постъпваща в подсъзнанието от Вселената.

Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: