Принципът на справедливостта

Не съди, за да не бъдеш съден. Защото с каквото решение съдим, така ще ни съдят и каквато мярка отмерим, така ще ни отмерят.

Етичният принцип, който свързва етиката с политиката и дава предимство на индивидуалното човешко щастие пред колективното, е принципът на справедливостта, най-ясно и просто изразен в горните редове. Въпреки, че цитатът е от Християнската библия и думите са изречени от Христос, тяхното универсално познание не се отразява само от християнството – тълкуването им обаче е позабулено от многобройните популярни езотерични интерпретации в последните векове. Обратно на общовалидното и разпространено мнение те не подчертават идеята да не се съди, която би замъглила отговорността от мисленето и допринасянето към истината. Известният учен Емет Фокс простичко обяснява:

Основното в тези думи е закона на живота, който повелява: както мислим, говорим и действаме спрямо другите, така и те ще мислят, говорят и действат спрямо нас. Каквото, а и всичко, което причиним на другите рано или късно ще ни бъде причинено и на нас от някой, някъде. Доброто, което направим ще го получим в същата степен, а злото, което сътворим ще ни сполети обратно. Този закон се припокрива с принципа на справедливостта и може да се определи като закон за баланса в сферата на човешките отношения – той показва, че има точна последица на нашите действия и принципът на справедливостта се осъществява в пълния му контекст на човешкия живот без изключение като всеки акт е балансиран от симултантна и последваща реакция.

Когато обичаш друг човек, то ти обичаш хората, а и себе си.

Когато мразиш, ти мразиш хората и себе си.

Когато осъзнаем този принцип на справедливостта, тогава естествено ще започнем да прилагаме идеята за справедливост, която гласи:

Мисли за другите така както искаш те да мислят за теб.

Говори им както искаш те да ти говорят.

Действай спрямо тях както искаш те да действат спрямо теб.

Всеки от нас греши, дори греши в преценките си. Но фактът, че сме съзнателни същества ни дава право и изисква от нас да отсъдим и оценим характерите на другите и техните действия, но също и собствените си характери и постъпки. Приемане на идеята за неотсъждане е против човешката природа и е неетична. Но оценките ни трябва да се базират на разумно обсъждане както на себе си така и на околните на основата на принципа за справедливост.

Ще ни запитат – как да постъпваме със злите хора – по същия начин, но със състрадание. Във всяка злобна мисъл или действие има вътрешно страдание, преживяно от човека. състраданието означава да страдаш с него, но с любов. При оценяване на този човек на основата на принципа на справедливостта ще го държим отговорен, но със състрадание и така ще му дадем /на него, а и на хората/ възможност да се завърши кармичното повторени на злото, кръгът който характеризира отминал свят и това е част от прошката.

Ако приемем този принцип той ще донесе трансформация в живота ни, а и на тези около нас. Ако в едно общество или общност хората го приемат както се приемат основните постулати в аритметиката те ще могат да построят етично и справедливо общество, където няма конфликти между индивидуалното и колективно щастие. Ние сами творим живота си и този на обществото.

Затова известен учен Едвин Маркхам изрича безсмъртната максима:

Напразно ще строим един град, ако не съградим първо човека.