Алтруизъм: плюсове и минуси. Алтруизмът като поведенческа стратегия и като генетична програма

♠ Какво е алтруизъм ♠ Значение на алтруист ♠ Егоизъм и алтруизъм ♠ Алтруистично поведение ♠ Видове алтруисти ♠ Алтруизъм като стратегия на поведение  ♠ Алтруизъм като генетична програма  ♠ Мотивация на алтруизма ♠ Алтруизъм и емпатия

Още в текста: ♠ Рационални мотиви за алтруизъм ♠ Психология на алтруистичното поведение ♠ Негативи на алтруизма

Една част от нашето поведение се диктува не от логиката, а от вътрешна необходимост. Това ни е заложено генетично.

Колко поколения ни отделят от първия човек на Земята? Хиляди. В това време еволюционният опит се е акумулирал в нашия генотип. Ние сме наследили от предците си онези черти, които биха ни позволили да преживеем и да дадем потомство.

На повърхностно ниво е изненадващо, но вие и аз сме се появили на белия свят точно заради алтруистичния тип поведение. Едва ли щяхме да съществуваме, ако предците ни бяха егоистични по отношение на потомството.

Родителският алтруизъм е безкористен – безусловна любов и грижа за децата. Той е стълб в оцеляването на човешкия род и на много видове животни. Благодарение на това поведение е възможно оцеляването и съществуванието като цяло.

Какво е алтруизъм?

Алтруизъм – това е желанието да се помага на други хора безкористно, без да се желае нещо в замяна. Такова поведение се дава като пълна противоположност на другата крайност – егоизма или готовност безкористно да се грижиш единствено за себе си.

На пръв поглед поведението на алтруиста няма да какво да бъде критикувано, особено в нашия век на принципи от рода на „нищо лично, това е само бизнес“.

Но по-нататък ще разкажем за плюсовете на егоизма и за негативите на алтруизма. Какво и всичко друго на Земята, и алтруизмът не е еднозначен.

Значение на думата „алтруист“

Тя произлиза от латинското «алтер», в превод «другите».

Някои казват, че алтруизмът е социален мазохизъм. Навярно от определен ъгъл изглежда така, но да не бързаме с изводите. Ще се убедим, че подобно поведение e умно и далновидно. И по-изгодно от егоизма.

Алтруизъм и егоизъм

(принципна разлика)

Алтруист е човек, който поставя интересите на другите над своите интереси (или поне наравно със своите). Такова отношение е свойствено между родители и деца, между родственици, много близки приятели, дългогодишни съседи.

Има вариант, в който алтруистичното поведение се проявява спрямо хора в нужда, социално неравностойни, ощетени от съдбата или обществото и т.н. (тук алтруизъм се доближава до филантропия).

Егоист – противоположен на алтруизма модел на поведение, при който човекът слабо се вълнува от другите хора и поставя себе си над всякакви други интереси. Има форми, при които егоистът дори проявява ненавист към другите (мизантроп).

Човечеството като цяло се намира между тези две крайности, през повечето време. Индивидът се колебае – отклонява се към някоя от крайностите, като махало.

В детството ни учат да не бъдем егоисти, да помагаме на другите и да обичаме. Мнозина осъзнават смисъла на тези указания след много години – като поемат родителските си отговорности.

Заклеймяването на егоизма и поощряването на алтруизма е част от системата за социализация на всеки индивид.

Алтруистично поведение

Ако разглеждаме понятието «алтруизъм» в значението му «другите», тогава поведението стъпва върху качества като:

• Самоотричане;
• Загриженост и грижа;
• Милосърдие.

Алтруизъм в чистото му проявление не очаква абсолютно никаква отплата за вниманието и помощта си. Не очаква дори «благодаря».

Алтруистът получава наградата си със самото извършване на помощния акт – по този начин той се чувства

по-добър и по-силен

На алтруистичното поведение са присъщи следните особености:

Безвъзмездност – не се очакват благодарности, не се преследва изгода;

Жертвеност – алтруистът изразходва собствени ресурси. Той отдава дори неща, които повече няма откъде да си набави;

Отговорност – алтруистът е готов да отговаря за извършената постъпка и за постигнатите резултати;

Промяна на приоритетите – интересите на другите стават по-важни от собствените;

Свобода на избора – алтруистът действа единствено по вътрешна необходимост и по собствено желание;

Удовлетворение – усеща се пълноценен и щастлив заради отдадената грижа, това е неговата награда.

Алтруистът реализира вътрешния си потенциал, когато помага на другите. Нерядко той за себе си прави малко, а за другите е способен за много. Това е форма на алтруизъм. Друга форма е филантропията – жертвеност в отношения с непознати хора.

Видове алтруисти

Родителски — най-понятният и очевиден за всички. Грижата за собствените деца е норма в човешката цивилизация и при много животни. «Основен инстинкт». Крайна форма на алтруистично поведение е готовността за пълна саможертва (свойствена за майките);

Взаимен — при тази форма човек е готов за помогне на друг, само когато е напълно уверен, че и за него ще бъде извършено същото, ако възникне идентична ситуация. Взаимната разновидност наблюдаваме между много близки приятели, между влюбени, в родовете. При тези случаи също се приема като норма или поне като положителна практика;

Нравствен — човек получава удоволствие от това да дарява щастие на другите, да прави другите щастливи. Така той постига вътрешна хармония и комфорт. Чудесен пример за този тип алтруисти са доброволците;

Демонстративен – някои хора разбират, че с репутация на алтруисти постигат повече в живота си и с по-голяма лекота, радвайки се на подкрепата и доброто отношение на обществото. Човекът обича да взаимодейства с добри хора, предпочита ги, когато има избор;

Външно мотивиран – когато алтруистичното поведение е в резултат на възпитание, родови традиции (така трябва), поради чужда воля (завещание) и др.;

Поради съпреживяване – някои хора помагат безкористно на другите, защото мислено се поставят на тяхно място и изпитват съжаление към тяхното положение. В тази точка алтруизмът се примесва с емпатия.

Алтруизъм като стратегия на поведение

Психолозите навлизат в дълбочина на алтруистичното поведение, за да стигнат до корените му и истинските дълбоки мотиви за него.

Дълбокият поглед разкрива, че в стратегически план (дългосрочна перспектива) алтруистичното поведение е по-успешно и носи повече лични дивиденти, отколкото егоистичното. Просто казано: алтруистът извлича повече ползи, отколкото егоистът.

Егоизмът е изгоден само в краткосрочен план – такъв човек запазва материалните, физическите и духовните си ресурси, спестява енергия.

Но в средносрочна и дългосрочна перспектива той губи от енергията, която другите биха му подарили (под формата на услуги, помощ, внимание и т.н.). Егоистът с времето подрива репутацията си, разкрива се като егоист и тогава хората се отказват да правят неща за него.

Алтруизмът работи по обратния начин: в момента на извършване на добрината алтруистът изхарчва свой ресурс. Но нататък добрината му се връща в пъти, носейки му колосални дивиденти. Алтруизмът привлича добрини и помощ от хора, които при обикновени обстоятелства не биха помогнали.

Вярно е, че повечето алтруисти са такива, без да се замислят. Те действат по вътрешна необходимост или по съвест. И все пак тяхната жизнена философия е разумна и практична и в крайна сметка – по-добре работеща от егоизма.

Преобладаването на алтруистичен тип поведение у дадена личност говори за нейната социалност и обществена ориентираност. Тя подпомага успешното съществуване на семейството и на други социуми. В резултат на естествен подбор оцеляват тези, които са настроени за нормално сътрудничество и взаимопомощ.

Алтруизъм като генетична програма

В този смисъл алтруизмът е една успешна генетична програма, селектирана и усъвършенствана в еволюционното развитие на човека. Тя пряко подпомага оцеляването на вида.

Смисъла на програмата се демонстрира по-добре сред животните, които живеят на групи или семейства. Например пчелите, мравките и термитите се саможертват за общото дело или просто поемат изхранването на чужди деца.

Алтруизмът обаче има и своя отрицателна страна.

Мотивация на алтруизма

Алтруизъм по морални съображения

Възможно е мотивът за раздаващо се поведение да се крие в ценностната система на човека, в неговите разбирания за нравственост.

В този модел на поведение различаваме активатори като:

• Съвестта – необходимост да се действа според нейното мерило за редно и нередно;
• Правосъдие и социална справедливост – необходимост да се работи безкористно за правдата и за нейното възтържествуване в социалните взаимоотношения. Борба срещу различни прояви на несправедливост;
• Дълг и отговорност – действие според очакванията, с които е натоварен даден човек от семейство, род или друга общност.

Алтруизъм поради съчувствие

Алтруизмът може да е свързан с различен род социални преживявания като симпатия, съчувствие, милосърдие и доброжелателство.

Алтруистите, чиято благотворителност се разпространява зад пределите на родствените, съседските и приятелските отношения, а също над отношенията с познати, се наричат филантропи, а дейността им – филантропия.

Освен от добра воля и състрадание, алтруистични действия биват провокирани от привързаност или благодарност.

Алтруизъм и емпатия

Емпат – човек, който има способността да съпреживява чувствата и емоциите на другите, да се влезе в кожата на събеседника и не само да се разбере, но и да се почувства как е той.

Емпатията е силен мотив за алтруизъм – когато другият е разбран и почувстван, възниква вътрешно желание да му се помогне. Така погледнато алтруизмът е надграждане над емпатията, защото сама по себе си тя не предполага реално действие – помощ и грижа.

За емпатията разказваме отделно:

Емпатия: как да се предпазим от прекалено вживяване?

Рационални мотиви

Рационалният алтруизъм е балансиране (и опит за осмисляне) между собствените интереси и интересите на други хора.

Разграничават се:

• Алтруизмът като мъдрост – добрите дела оправдават разумния егоизъм;
• Алтруизмът като двустранен обмен. Отчитането на отдаденото, за да бъде компенсирано, като цяло противоречи на дефиницията на алтруизма като помощ без очакване на отплата. Реципрочността се въвежда като мярка срещу паразити, за предотвратяване на системната експлоатация на алтруистите;
• Алтруизмът като общностен обмен – алтруистът не очаква компенсация за доброто си точно от човека, на който е помогнал. Но очаква помощ в други членове на общественото (обществената група), ако той изпадне в ролята на нуждаещ се. Рационалността на този обмен е такава, че всеки получава помощ, когато се нуждае от такава, независимо от кого. Тук важна роля играе доверието между хората;
• Алтруизъм по Парето – икономистът извежда зависимостта, че 20% от причините (ресурса) пораждат 80 % от резултата. В този смисъл малко вложение от алтруиста води до отлични резултати. Печалбата от взаимния алтруизъм е по-голяма от печалбата при взаимния егоизъм;
• Преразпределяне на благата (дохода) – алтруистите преразпределят блага, като насочват допълнителен поток към бедните, които при обикновени обстоятелства биха получавали по-малък дял от благата на дадена общност.

Психология на алтруистичното поведение

Изследвания от еволюционната психология показват, че хората оцеляват главно поради сътрудничество и нормална взаимност. Т. нар. просоциално поведение е преимущество при естествения подбор (еволюция).

Главна роля в алтруистичното поведение играе личната отговорност на човека и свързаната с него способност за вземане на решения. Ако решенията се приемат от група хора, то отговорността се разпределя измежду членовете на групата, като личната отговорност на всеки от тях намалява. В такъв случай вероятността за алтруистична проява също намалява.

Пример: прилошава ви на улицата и ви трябва помощ, но никой не се спира и не ви подава ръка. Но изберете един човек от минувачите и се обърнете за помощ лично към него. 95% вероятност той да спре и да съдейства. Активизирана е неговата лична отговорност.

Левите политически учения са построени върху взаимопомощта. Те апелират към алтруизъм като поведенчески модел.

Алтруизъм се наблюдава и при животните и в примитивните човешки общества.

Съществуват полови различия при алтруистичното поведение.

Жените са склонни към дългосрочно просоциално поведение (например в грижа за близките).

Мъжете са склонни към единични, уникални актове на помощ, граничещи с подвиг – например да гасят пожар.

Негативи от алтруизма

В дългосрочен план алтруистичното поведение носи само дивиденти. Но в краткосрочен план то може да доведе до сериозно изтощаване на енергийните ресурси на личността – било то под формата на пари, време или съпреживяване.

Почти винаги се намират паразити, които организират живота си в близост до алтруисти и започват да ги експлоатират. Те се възползват от добрите им сърца и способността да откликват, за да извличат още и още ползи за себе си.

Описваната ситуация е пример за привличане на противоположностите – егоисти и алтруисти се съчетават в общ мини социум и живеят заедно, като едната страна отдава енергия, а другата – черпи.

Егоистът-паразит по психологически път обвързва алтруиста и кара да се чувства отговорен и дори задължен да продължи да помага, след като веднъж е поел тази отговорност. Паразитите около алтруистите водят един консуматорски начин на живот необезпокоявани, защото по-умерени в поведението си хора биха ги „отбили“ още в началото.

Алтруистичното поведение обаче е изгодно на социума и обществото по всякакъв начин го поощрява. Много системи – и финансови, се базират на основата на взаимопомощта и на солидарното покриване на разходите, независимо от използването. Пример за това е поддържането на здравеопазването у нас – обществото плаща като цяло, за да се ползва, който и когато има нужда.

Някои дейности в обществото въобще биха били неосъществими без алтруистичния тип поведение: доброволчески и подпомагащи организации като Червения кръст например.

Обществото заклеймява егоизма и се опитва да го изкоренява от всеки нов човек, още от най-ранната му възраст. Егоизмът пречи на обществения тип взаимоотношения и създава дисбаланс, защото егоистите допринасят минимално, в рамките на задължителното, а се ползват от всички блага.

Алтруизмът в обществена форма по-често е от взаимен тип. Помагайки дори и в ограничен мащаб, алтруистът допринася за по-добър живот в общността.

Още за алтруистичния тип поведение и във видеото (на български):

Нарцисизъм. Значение, симптоми и лечение на нарцисист

Източник:

• Живот заради другите
• Психологията за алтруизма 
• https://ru.wikipedia.org/wiki/Альтруизм